РЕШЕНИЕ
№ 1796
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330100635 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от З. С. С., ЕГН ********** срещу „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно и
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50
лв., недължимо платена по нищожна клауза за неустойка в Договор за
паричен заем № ******., ведно със законната лихва от предявяваното на
исковата молба – 15.01.2021 г. до окончателното погасяване, както и сумата
от 50 лв. – платена без основание възнаградителна лихва по нищожен Договор
за паричен заем № ***** г., за периода 10.07.2017 г. – 10.07.2018 г.
В исковата молба се твърди, че на ****г. между страните бил сключен
договор за кредит, по силата на който му били предоставени заемни средства
в размер на 600 лв., при фиксиран лихвен процент от 40 %, ГПР – 48.39 %.
Посочени са клаузите на чл.4 от договора за задължението за обезпечаване с
поне едно от посочените там обезпечения, както и клаузата на чл.4, ал.2,
относно дължимост на неустойка в размер на 384.21 лв. Посочено е, че
ищецът е усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за лихва и
неустойка, тъй като договорът за кредит бил нищожен. Посочено е, че
ищецът изплатил изцяло задължението по договора в размер на 600 лв. и
неустойка в размер на 384.21 лв., както и възнаградителна лихва в размер на
50 лв. С решение на Окръжен съд Пловдив по в.гр.дело № 1690 по описа на
съда за 2020г. сключеният договор бил обявен за недействителен. Поради
това се сочи, че полученото от ответника следва да бъде върнато. Направено е
искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответното дружество
да заплати на ищеца сумата от 50 лв. платена неустойка по чл.4 от договора
за периода от 10.07.2017г. до 10.07.2018г., ведно със законната лихва от
1
датата на подаване на исковата молба до изплащане на сумата, както и сумата
от 50 лв. – платена без основание възнаградителна лихва по нищожния
договор.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, със
становище за неоснователност на предявените искове. Дружеството било
предприело действия по възстановяване на сумите, получени без правно
основание. Превод бил направен на дата 25.01.2021г., възстановена била
сумата от 432.12 лв., от които 47.91 лв. лихва и 384.21 лв. неустойка. Поради
това се сочи, че страната не дължи разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото не се спори, че страните са сключили договор за паричен
заем от дата **** г., с посочените в исковата молба параметри – заемни
средства в размер на 600 лв., при фиксиран лихвен процент от 40 %, ГПР –
48.39 %, както и клауза за заплащане на неустойка от страна на длъжника при
непредоставяне на обезпечение. Не оспорва и че ищецът, като
кредитополучател е платил задълженията си по договора, вкл. сумата от 600
л. за главница, 47,91 лв. за възнаградителна лихва и 384,21 лв. за неустойка.
Страните не спорят и че с влязло в сила Решение № 260002/04.01.2021 г.
по в.гр.д. № 1690/2020 г. по описа на ПОС, сключеният между страните
договор за кредит от ***** г. е обявен за недействителен на основание чл. 22
ЗПК. В тази насока следва да се посочи, че с оглед разпоредбата на чл. 23
ЗПК, при недействителен на основание чл. 22 ЗПК договор за потребителски
кредит, какъвто е и процесния, потребителя дължи връщане само на чистата
стойност на кредите, т.е. на получената заемна сума, представляваща
главница по договора. Следователно платените суми от 384,21 лв. за
неустойка и 47,91 лв. за възнаградителна лихва се явяват недължимо платени
и подлежат на възстановяване.
Ответникът в отговора на исковата молба е заявил, че е на дата
21.01.2021 г. е възстановил неоснователно платените от ищеца суми за
договорна лихва и неустойка в общ размер от 432,12 лв. В тази насока
представя и платежно нареждане за превода /л. 18 от делото/. Извършеното
плащане на претендираните суми не се оспорва от ищеца, който, чрез
процесуалния си представител, в хода на устните състезания моли за
отхвърляне на иска поради плащане в хода на процеса.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че настоящата претенция
действително е неоснователна, поради извършено плащане от страна на
ответника на претендираните суми. Заплащането им е сторено в хода на
делото, поради което съдът на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да отчете
това обстоятелство и да отхвърли иска, доколкото процесното вземане, като
погасено чрез изпълнение, вече не съществува и сумите не се дължат.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание
чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за
правна защита и съдействие. В полза на ищец следва да се присъди сумата от
2
50 лв. разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т.
1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в полза на адв. Е. И. следва да се присъди сумата от 300 лв.
адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото
дело. В случая приложение не следва да намери чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като
ответникът е дал повод за завеждане на делото, доколкото е платил
процесните суми след депозирането на исковата молба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. С. С., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
бул. „М.“ № **, ет. *, ап. **, срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, за
осъждане на „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, да заплати на З.
С. С., ЕГН **********, сумата от 50 лв., недължимо платена по нищожна
клауза за неустойка в Договор за паричен заем № ******., ведно със
законната лихва от предявяваното на исковата молба – 15.01.2021 г. до
окончателното погасяване, както и сумата от 50 лв. – платена без основание
възнаградителна лихва по нищожен Договор за паричен заем № ***** г., за
периода 10.07.2017 г. – 10.07.2018 г., ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ
В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, ет. 2, ап. 40-46, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на З. С. С., ЕГН
**********, с адрес гр. П., бул. „М.“ № ***, ет. *, ап. **, сумата от 50 лв.,
разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ЖК Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40-46, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., да
заплати на адв. Е. И. от ***, с адрес гр. П., ул. „Х. К.“ № *, сумата от 300 лв.,
представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо на за оказана правна
помощ на ищеца по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3