№ 6820
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110106085 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на втори май 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
6085/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът „Т, твърди че за периода май 2018 г. – април 2020 г. е доставял топлинна енергия на
1
ответника Т. П. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „, на същия адрес. Твърди, че за
този период стойността на потребената от ответника топлинна енергия възлизала на сумата
от 1 186,50 лв. , която сума не е заплатена от ответника. Твърди, че поради неплащането на
сумата ответника е в забава, като за периода от 16.07.2019 г. – 12.07.2021 г. , размерът на
обезщетението за забавено плащане възлизал на 142,63 лв. Твърди, че за периода юни 2018
г. – март 2020 г. доставил на ответника услугата „дялово разпределение“ на топлинна
енергия, възнаграждението за което възлизало на 37,44 лв. , което не било заплатено от
ответника, поради което му дължал и лихва за забава в размер на 7,48 лв. за периода
31.07.2018 г. – 12.07.2021 г. Твърди, че поискал осъждане на ответника по реда на чл. 410 и
сл. от ГПК, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, но срещу издадената
заповед за изпълнение ответника подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което
попречило заповедта да влезе в сила. Ето защо, предявява настоящия иск, с който моли да
бъде признато за установено, че ответника му дължи сумите в размер на 1 186,50 лв. –
стойността на потребената топлинна енергия за периода май 2018 г. – април 2020 г. , и в
размер на 142,63 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 16.07.2019
г. – 12.07.2021 г. Моли още, да бъде признато за установено, че ответника му дължи сумите
в размер на 37,44 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода
юни 2018 г. – март 2020 г. , и в размер на 7,48 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 31.07.2018 г. – 12.07.2021 г. Моли присъждане на деловодни
разноски.
Ищецът е привлякъл, като подпомагаща страна „,, който не оспорва предявения иск.
Ответникът оспорва предявения иск по съображения, изложени в писмен отговор на
исковата молба.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
Съдът приема за установен факта, че за процесния период страните са били във валидна
облигационна връзка, по която ищеца е доставял на ответника топлинна енергия по
следните съображения: съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и
съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 4 от отменения Закон за енергетиката и енергийната
ефективност, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава
по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот - ответниците. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2
от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗЕЕЕ (отм.), продажбата на топлинна
енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само
2
ако ги е подписал, поради което възражението на ответниците за липса на облигационна
връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Видно от
приложените под л.л. №№ 37-38 от делото ОУ/2002 г. , ОУ/2005 г. и ОУ/2008 г. , за
процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и съгласно разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ
(отм.), несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия,
могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на
топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да
уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна
облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите.
Освен изложеното до тук, за да приеме наличието на валидна облигационна връзка между
страните по делото с предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия, съдът
обсъжда и документите, приложени под л.л. №№ 15-16 от делото, от които е вино, че
ответника е собственик на процесния топлоснабден имот. В този смисъл, и във връзка с
изложеното до тук за наличието на процесния договор за доставка на топлоенергия, съдът
приема, че страна по него, като купувач, е ответникът.
Видно, от приетата по делото СТЕ /л.л. №№ 132-137/, която съдът кредитира, за процесния
период ответникът е ползвали топлинна енергия, като стойността й възлиза на 1 042,23 лв.
Видно от приетата по делото ССЕ /л.л. №№ 140-158/ ответникът не е заплатил процесни
вземания на ищеца.
Съдът приема за установен факта на забавата на ответниците за плащане на главницата, във
връзка с изчисленията по посочената ССЕ, по следните съображения: както се посочи по-
горе, съдът установи наличие на валидна облигационна връзка между страните по делото с
предмет доставка от ищеца на ответника на топлинна енергия за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т.т. 1,2 и 3 от ЗЕ, независимо от избрания начин от
потребителя на топлинна енергия за плащане на цената, то задължението е винаги за
месечна вноска или изравнителна вноска. Видно от приложените под л.л. №№ 37-38 от
делото ОУ/2002 г. – чл. 30, ал. 1, ОУ/2005 г. – чл. 32, ал. 1 и ОУ/2008 г. – чл. 33, ал. 1,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по
силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъдат канени от ищеца,
доколкото задълженията им са били срочни.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 42509/2021 г. на СРС, ІІ ГО, 78-ми с-в, ищецът е поискал
осъждане на ответника по реда на чл. 410 и сл. от ГПК да му заплати главницата и лихвата,
предмет на установяване в това производство, като е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение, към което е приложил и документ за внесена дължимата държавна такса, но
срещу издадената заповед за изпълнение ответникът е подал възражения по реда на чл. 414
3
от ГПК.
Съдът посочва, че изложените до тук изводи за размерите на паричните задължения на
ответника, са съобразени и с поддържаното от вещото лице по СТЕ в откритото съдебно
заседание от 02.05.2023 г. , че отчитането от ищеца на ползваната от ответника
топлоенергия за процесния период, е съобразено с релевантната нормативна уредба и не са
налице нарушения.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК:
В производството по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, съдът проверява
дължимостта на съответното вземане, като преценява материално-правните предпоставки за
възникването му. В конкретния случай, съдът следва да прецени материално-правните
предпоставки за претендиране на цена за доставена топло-енергия по твърдяна
облигационна връзка за доставка на такава, както и материално-правните предпоставки за
възникване на вземането за обезщетение за забавено плащане на претендираната главница –
цена на доставената топлоенергия.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за главница:
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена,
или основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в
обстоятелствената част, ответникът – от една страна, и ищеца – от друга, са в облигационни
отношения – договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за
периода май 2018 г. – април 2020 г. ответникът не е заплатили потребена топло-енергия,
цената на която, съгласно приетата по делото СТЕ, възлиза на 1 042,23 лв. – по-малко
отколкото се твърди в исковата молба. Съдът кредитира размера, посочен в СТЕ, защото
последната, като прието по делото доказателство, установява факта на доказване по делото –
ползвали ли са топлинна енергия ответниците за процесния период и каква е нейната цена.
Съдът не приема размера на цената, посочен от ССЕ, доколкото това заключение е
изготвено по счетоводство на ищеца, а не на база на документи по изчисляване и отчитане
на ползваната от ответниците топлоенергия. Воденото счетоводство от ищеца не може да
бъде доказателство за процесното облигационно отношение във връзка с разпоредбата на чл.
55, ал. 1 от ТЗ, тъй като в конкретния случай не се установиха предпоставките на
цитираната разпоредба, а именно – дали счетоводството е водено редовно, а така също и
двете страни по облигационната връзка да са търговци. В този смисъл, искът, в частта за
главницата, е основателен до размера по СТЕ.
По материално правните предпоставки за основателност на претенцията за забавено
4
плащане на главницата:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В конкретния случай, съдът приема, по съображенията изложени в
обстоятелствената част на решението, че за процесния период, за който се претендира лихва
за забава, а именно 16.07.2019 г. – 12.07.2021 г. , ответникът е в забава. Съдът приема, че не
може да се ползва предложението на ССЕ /140-158/, доколкото то не е съобразено с
главница, която съдът приема по делото. Ето защо, и на основание чл. 162 от ГПК, съдът
приема, че иска в частта за лихвата е основателен до размера от 130 лв. За да приеме това,
съдът взема предвид, както приетата по делото главница, така и периода за който се
начислява лихвата.
Искът по чл. 415, ал. 1 от ГПК в частта за признаване за установено, че ответника дължи на
ищеца сума в размер на 37,44 лв. – стойността на доставена услуга „дялово разпределение“
за периода юни 2018 г. – март 2020 г. , и в размер на 7,48 лв. – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 31.07.2018 г. – 12.07.2021 г. следва да се приеме за
установен по факт и право изцяло. Това е така, доколкото фактът на доставената услуга се
установява, както от документите, приложени под л.л. №№ 20-33, 28-37, 91-94 от делото,
така и от приетата по делото СТЕ /л.л. 132-137/, а размерите на претенциите не се оспориха.
В този смисъл съдът приема, че иска за възнаграждение за доставена услуга „дялово
разпределение“ е изцяло основателен, както и този за лихвата.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 640,05 лв. по настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 72,47 лв. по заповедното
производство. Ответникът не претендира разноски.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Т. П. Г.,
ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „, дължи на ищеца „Т, следните суми: 1 042,23 лв. –
стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода май 2018 г. – април
2020 г. , 130 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 042,23 лв. , за
периода 16.07.2019 г. – 12.07.2021 г. , като отхвърля иска по чл. 415, ал. 1 от ГПК в
следните части: в частта за признаване за установено, че ответника Т. П. Г., ЕГН:
**********, адр. гр. София, ж.к. „, дължи на ищеца „Т, сума в размер над 1 042,23 лв. до
5
пълния предявен размер от 1 186,50 лв. – цена за ползвана топлоенергия и в частта за
признаване за установено, че ответника Т. П. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „,
дължи на ищеца „Т, сума в размер над 130 лв. до пълния предявен размер от 142,63 лв. –
лихва за забава върху главницата.
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Т. П. Г.,
ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „, дължи на ищеца „Т, следните суми: 37,44 лв. –
стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода юни 2018 г. – март 2020
г. , 7,48 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 37,44 лв. , за периода
31.07.2018 г. – 12.07.2021 г.
Ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника Т. П. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „, да заплати на ищеца
„Т,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 640,05 лв. – деловодни разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника Т. П. Г., ЕГН: **********, адр. гр. София, ж.к. „, да заплати на ищеца
„Т,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 72,47 лв. – деловодни разноски по
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца „,.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6