Присъда по НОХД №280/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта:	75
Дата:	12 септември 2025 г.
Съдия:	Петя Хантова

Дело:	20241230200280
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 април 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 75
гр. Петрич, 12.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
СъдебниРоза Бл. Хаулева

заседатели:А.ка М. Кадинова
при участието на секретаря Елена Пашова
и прокурора П. Асп. К.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Наказателно дело от общ
характер № 20241230200280 по описа за 2024 година
въз основа на доказателствата по делото и закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Г. Я., роден на ****г. в гр. Петрич, с постоянен и
настоящ адрес в с. Б., община Петрич ул.“З.“ №*, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи като
монтажник в „С.“ ЕООД, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
10.09.2023г около 09,20 часа в с. Беласица, община Петрич, чрез нанасяне на
удари с юмруци и ритници в областта на главата и тялото на Д. И. Я. от с.
Беласица умишлено му е причинил две средни телесни повреди – първата,
изразяваща се в диплопия- счупване на пода на лява орбита, довела до трайно
отслабване на зрението на лявото око и втората, изразяваща се в счупване на
носни кости и на носната преграда, на предната и на външната стени на
горночелюстния синус вляво и на пода на очницата вляво, които счупвания са
осъществили критериите на самостоятелния медико-биологичен признак
1

счупване на челюст - престъпление по чл.129 ал.2 пр.1 и пр.3 във връзка с
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.303 ал.1 от НПК във вр. чл. 129,
ал. 2 пр.1 и пр.3 във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 54 от НК и му НАЛАГА
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/
месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на така определеното
наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години.
Спрямо подсъдимия не се налагат възпитателни грижи по реда на чл.67 НК
през време на изпитателния срок.

ОСЪЖДА подсъдимия А. Г. Я., ЕГН **********, /с установена по-горе
самоличност/, да заплати на Д. И. Я., ЕГН-**********, от село Б., община
Петрич, ул. „З.“ № *, сумата от 6 000,00 /шест хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл. 129, ал. 2 предл.1 и предл.3 във вр. с ал. 1 от НК, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на
деянието - 10.09.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск над уважения размер като
неоснователен.

ОСЪЖДА подсъдимия А. Г. Я., ЕГН **********, /с установена по-горе
самоличност/ да заплати по сметка на РС-Петрич, сумата от 240,00 /двеста и
четиридесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, както и сумата от 5.00 /пет/ лева, в случай на издаване на
изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А. Г. Я., ЕГН
**********, /с установена по-горе самоличност/ да заплати по сметка на ОД
на МВР – Благоевград сумата от 561.60 лв. /петстотин шестдесет и един лев и
шестдесет стотинки/, представляващи сторени в хода на досъдебното
производство разноски - възнаграждения на двете вещи лица по изготвената
съдебно-медицинска експертиза, както и сумата от 5.00 /пет/ лева, в случай на
2

издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А. Г. Я., ЕГН
**********, /с установена по-горе самоличност/ да заплати по сметка на РС -
Петрич сумата от 161.02 лв. /сто шестдесет и един лев и две стотинки/,
представляващи сторени хода на съдебното производство разноски, както и
сумата от 5.00 /пет/ лева, в случай на издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от
днес пред Окръжен съд - гр.Благоевград.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 75 /12.09.2015 г. по НОХД № 280/2024 г. по
описа на Районен съд –Петрич

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от
Районна прокуратура – гр. Петрич. С този обвинителен акт е повдигнато
обвинение срещу лицето А. Г. Я., роден на ****г. в гр. Петрич, с постоянен и
настоящ адрес в с. Б., община Петрич ул.“З.“ №*, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи като м. в „С.“
ЕООД, ЕГН **********, за това, че на 10.09.2023г около 09,20 часа в с. Б.,
община Петрич, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на
главата и тялото на Д. И. Я. от с. Б. умишлено му е причинил две средни
телесни повреди – първата, изразяваща се в диплопия- счупване на пода на
лява орбита, довела до трайно отслабване на зрението на лявото око и втората,
изразяваща се в счупване на носни кости и на носната преграда, на предната и
на външната стени на горночелюстния синус вляво и на пода на очницата
вляво, които счупвания са осъществили критериите на самостоятелния
медико-биологичен признак счупване на челюст - престъпление по чл.129
ал.2 пр.1 и пр.3 във връзка с ал.1 от НК.
Участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото обвинение, като
изразява становище, че деянието е безспорно доказано от обективна и
субективна страна и че е съставомерно по текстовете, по които е предявено
обвинението. Пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 3 (три) години, като изтърпяването на същото да бъде отложено по
реда на чл.66, ал.1 НК за срок от 5 (пет) години. По отношение на предявения
и приет за съвместно разглеждане граждански иск изразява становище, че
същите са основателен и доказан и следва да бъдат уважени в справедлив
размер.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалият Д. И. Я. за сумата от 10 000 (десет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени от престъплението, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на деянието– 10.09.2023г. до окончателното й
изплащане.
Пострадалият Д. И. Я. – конституиран като граждански ищец в процеса -
поддържа обвинителната теза на прокурора. Същият се явява и защитава
лично, без повереник. Поддържа становището на прокуратурата по отношение
виновността на подсъдимия и изразява становище, че гражданският иск
следва да бъде уважени в пълен размер.
Подсъдимият се явява лично и с упълномощен от него защитник – адв. В. П.
от АК - Благоевград. Дава откъслечни обяснения по случая и отказва да
отговаря на въпроси на прокуратурата (по изрично изявление от страна на
защитника). Заявява, че съжалява за случилото се. Знаел е, че това не е начина,
1

но бил предизвикан от Д., който тормозел цялото семейство. Обяснява
постъпката си уплаха за живота на сина си Г., и изрично заявява, че не отрича,
че е ударил Д. Я.. Заявява, че е извършил престъплението, в което е обвинен в
състояние на силна уплаха. Не отрича, че е нанесъл удар на пострадалия, не
помни точно колко удара му е нанесъл, но за един е сигурен. Настоява обаче,
че е бил много уплашен от заплахите, псувните и поведението на пострадалия,
поради което се е стигнало до този инцидент. Заявява, че съжалява за
извършеното.
Защитата на подсъдимия навежда доводи, че извършено от подсъдимия
деяние е в състояние на афект и с цел отбрана. В тази насока се иска от съда
преквалифициране на деянието по чл.132, ал.1 т.2 НК, където наказанието
ЛОС не е до 6 години, а е до 1 година при средна телесна повреда, като
пледира да биде приложен института на чл.78а НК и подзащитния й да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на глоба в размер определен
от съда. По отношение на гражданския иск твърди недоказаност на същия и
пледира същият да бъде оставен без уважение.

По делото бяха събрани писмени доказателства – протокол за
освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето от 10.09.2023г
на Д. Я. и фотоалбум – л.17-22, протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с
писмено съгласие на лицето от 10.09.2023г на А. Я. и фотоалбум - 24-28,
медицински документи, писмо УРИ 10581р-415 от 25.01.2024г на Дирекция
„Национална система 112" при МВР, ведно с един брой СД и електронни
картони по инцидента, констативен протокол от 12.01.2024г относно
съдържанието на подадения сигнал до телефон 112.
Приобщеното в хода на ДП веществено доказателство - един брой СД – л.52-
66, предоставен към справката на Дирекция „Национална система 112“ при
МВР бе предявен чрез възпроизвеждане в съдебно заседание, в което в
присъствие на страните бяха изслушани аудиофайлове, представляващи
записи на комуникацията на служител на НС 112 с подалия сигнал за
инцидента.
Събрани бяха и гласни доказателства – изслушани бяха обясненията на
подсъдимия, показанията на гр.ищец, разпитани бяха свидетелите – Д. Я., К.
К., Г. Б., А. Я., Г. Я., Т. К., К. И., М. В. Т., С.А.К., В. А. С..
На основание чл.281 ал.5 от НПК със съгласие на страните бяха прочетени и
приобщени към доказателствения материал и показанията, дадени пред орган
на ДП показанията на свидетелите К. К., Г. Б. и Г. Я.,
В съдебно заседание бяха изслушани посредством осъществена
видеоконферентна връзка вещите лица д. Ч. и д. М. и заключението им по
изготвената от тях съдебно-медицинска експертиза бяха приобщени към
доказателствата по делото.

2

Съдът, като обсъди обстойно събраната по делото доказателствена
съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Г. Я. е роден е на ****г., женен е, работи като м. в „С.“ ЕООД
гр. София с месторабота обекти на дружеството-работодател в чужбина. Я. е
със средно образование, не е осъждан за престъпления от общ характер.
Същият живее със семейството си в с. Б., община Петрич, на ул. „З.“ № * в
непосредствено съседство със семейството на Д. И. Я., който живее на ул. „З.“
№ *. Подсъдимият А. Я. и Д. Я. са роднини – бащата на А. Я. – Г. Я. и
свидетеля Д. Я. са първи братовчеди.
Въпреки роднинството им, отношенията между двете семейства не са добри
поради спор за собственост за парче земя, представляващо проход от улицата
към имота на Д. Я. – т.е. последният, за да излезе на самата улица, следва да
премине през спорното място, което е пред двора на подсъдимия. Поради
спора, членовете на двете семейства не разговарят помежду си и дори не се
поздравяват, когато се срещнат. Отделно от това, отношенията между двете
семейства се влошили и поради обстоятелството, че свид.Д. Я. свидетелствала
за това, че куче на семейството на подсъдимия нахапало дете от селото.
Сутринта на 10.09.2023г, около 09,20 часа, Д. Я. тръгнал от дома си към
магазина в селото, за да пазарува. Когато излязъл отвън на прохода към
улицата, същият провел разговор със сина си К. по телефона. На улицата, в
близост до входната врата на двора на подсъдимия, към Д. се приближил
подсъдимия А. Я., който му нанесъл с юмрук в областта на главата. Д. Я.
паднал на земята, при което подсъдимият започнал да му нанася удари с
юмруци и ритници с краката по главата и тялото му и започнал да крещи и
псува по адрес на Д.. На улицата били само пострадалият и нападателят.
Свид.Г. Я. не присъствал на побоя.
По това време съпругата на Д. Я. – Д. Я. се намирала в двора на къщата им,
откъдето чула псувни и викове. Веднага излязла на улицата. Тогава видяла, че
съпругът й е паднал на земята, а А. Я. му нанасял удари с ръце /юмруци/ и
крака по главата и по тялото. Тя се уплашила, извикала на подсъдимия да спре
с побоя. Той й казал, че тя е следващата и продължил да нанася удари на Д. Я..
Д. Я. се върнала обратно в двора на къщата им и веднага позвънила от
телефона й № 0876 227774 на телефон 112 и уведомила за случващото се.
В един момент подсъдимият А. Я. спрял да нанася побой на Д. Я. и се прибрал
в дома си. След известно време Д. Я. станал и се върнал на двора на къщата
им. Скоро след това дошъл екип на ФСМП-Петрич, който транспортирал
пострадалия до МБАЛ „Югозападна болница“ ООД в гр. Сандански. Там му
била оказана медицинска помощ и било извършено компютърно-томографско
изследване на главата на Д. Я., за което е издаден протокол от 10.09.2023г.
На местопроизшествието пристигнал и дежурния автопатрул – свидетелите Г.
Б. и К. К..
По случая започнало досъдебно производство.
3

Още същия ден в ЦСМП гр.Петрич са освидетелствени пострадалия и
подсъдимия, като са извършени огледи на лице с писменото съгласие на
освидетелсвания и са изготвени фотоалбуми към тези огледи – приобщени по
делото по надлежния ред.
В хода на разследването е назначена и извършена съдебно медицинска
експертиза, вещите лица по която /д-р Ч. и д-р М./ са дали заключение, че на
Д. Я. е причинено:
- счупване на пода на лява очна орбита, която е в анатомичния строеж на
горночелюстния синус и е довело до трайно отслабване на зрението на лявото
око и
- счупване на носни кости и на носната преграда, на предната и на
външната стени на горночелюстния синус вляво и на пода на очницата вляво,
които счупвания са осъществили критериите на самостоятелния медико-
биологичен признак счупване на челюст.
Заключението на вещите лица е, че останалите наранявания - разкъсно-
контузни рани в лявата теменна област на главата и в областта на носа;
мекотъканни отоци, кръвонасядания и охлузвания в лицевата област на
главата – в областта на носа, в ляво околоочна област, по лява буза, по лява
ябълчна област и в челна област; клинични данни за кръвотечение от носните
ходове; охлузвания и кръвонасядания по ляв горен крайник; палпаторна /при
допир, натиск/ болезненост в лява гръдна половина и суспектни
/неубедителни/ данни за счупване на шесто ребро от лява гръдна половина;
палпаторна болезненост и мекотъканен оток в областта на ляво бедро са
причинили на пострадалия Д. Я. временно разстройство на здравето, неопасно
за живота. Вещите лица сочат още, че временно разстройство на здравето,
неопасно за живота е причинено на пострадалия от кратковременно
протеклото степенно разстройство на съзнанието от типа на зашеметяване.
При изслушването си в съдебно заседание вещите лица подробно се
аргументират по отношение констатациите за телесните увреждания –
предмет на обвинението, като са категорични, че травмите са нанесени с
повече от един удар. Счупването на костите няма данни в конкретност да е
довело до затруднение на функцията на носно то дишане, но в случая,
разглеждайки травмите в тяхната съвкупност, в това число и др.кости от
средния лицев етаж са достатъчни да се приеме, че са нарушени дъвкателната
функция и функцията говорене, поради което това травматично увреждане по
квалифициращия медико-диагностичен признак е счупване на челюст, като
това счупване най-вероятно е получено в резултат на един единствен удар с
предмет с огранича контактна повърхност, какъв характер имат ръката, свита
в юмрук или както се използва думата „бокс“. Счупени са горната челюст,
горочелюстния синус, както и ябълчната кост. Един единствен удар е
възможно да причини и да доведе до увреждане на средния лицев етаж по
начина, както е констатирано увреждането у пострадалия. Другите
наранявания в челната и тилната област няма как да бъдат получени, когато са
4

получени счупванията, т.е. става въпрос за повече от един удар. Твърдят, че
двойното виждане (диплопия) е в причинно-следствена връзка с получената
лицева травма. Травмите на лицето и главата са получени поне от два удара в
лицевата област на главата, за да се получат травмите в челната област и в
лицето. Според вещите лица находката от травмите (в челната област, в лявата
лицева област и в окосмената част на тила и на крака, говорят за повече от два
контакта с твърди предмети.
Възстановителния период на травмите в лицевата област и счупванията е
около един, два месеца, като раната заздравява за около 2-3 седмици. С
категоричност заявяват, че е имало физическа болка с различен интензитет по
време на възстановителния период.
На въпрос на прокурора, вещото лице отговаря, че травмата на ръката на
подсъдимия, обективирана при освидетелстването му е възможно да е
получена при свита ръка в юмрук.
Установи се още, че пострадалият е откаран за лечение в МБАЛ „Югозападна
болница“ ООД – гр.Сандански във филиала в град Сандански, но тъй като не е
здравноосигурен, след проведени спешни изследвания и обработка на
телесните наранявания, го освободили с предписано домашно лечение. В
болницата в Сандански му скрепили раните на челото и в основата на носа и в
окосмента област на главата в областта на тила с метални пластини тип
телбод, които в последствие, след 16 дни били премахнати в град Петрич.
Следващите дни е посетил неколкратно за консултация невролог и
офталмолог, които също предписали медикаментозно лечение.
По отношение на пострадалия се установи, че лечението му е продължило в
домашна обстановка медикаментозно и с амбулаторни посещения при
различни медицински специалисти. Посетил очен специалист в град Петрич,
който го насочил за консултация и лечение и към невролог. Пострадалият се
лекувал с предписани от невролога медикаменти до към края на 2023 година.
Тъй като не е здравно осигурен, пострадалият заплащал за всяко посещение
при медицински специалист. След инцидента, пострадалият виждал двойно.
Това състояние на двойно виждане му е продължило повече от един месец –
по думите на пострадалия и свид.Д. Я. – 2-3 месеца.
Първите две-три седмици пострадалият бил подпомаган в ежедневните си
нужди и бил придружаван от съпругата си свид.Д. Я.. Същият изпитвал
болков синдром и неудобства с понасяне на увреденото си състояние.
Пострадалият се занимава с дърводобив в гората и поради влошеното си
здраве след инцидента не продължил да се занимава с тази дейност. Три
месеца продължило медикаментозното му лечение, като през първите три
седмици пострадалият бил трудноподвижен и обслужван от съпругата си. За
прегледите и оказваната му медицинска помощ и за превръзки извън
населеното място, пострадалият бил транспортиран от свид. В. С., който
заявява, че е карал пострадалия с личния си автомобил на превръзки и на очен
5

лекар.
След инцидента пострадалият не възстановил зрдавословното си състояние
напълно и се отказал от дървосекачеството. Непосредствено след инцидента и
повече от месец след това, пострадалият изпитвал силни болки, продължава
да изпитва болки и към настоящия момент (изведено от показанията на свид.
Д. Я.). Същият е бил на легло около месец, след което продължил да е с
увредено състояние, наложило множество медицински консултации и
проведено лечение от невролог и очен лекар. Металните пластини, с които
били скрепени раните на главата му били премахнати след повече от две
седмици, а причинената от едно от телесните увреждания диплопия отшумяла
след около три месеца. Установи се, че въпреки желанието и опитите, Д. Я. не
е успял да се завърне на предишната си работа като дървосекач, опитал да
работи на друго място, но не се отказал. Към настоящия момент категорично
не може да работи предишната си работа и не е в състояние да извършва
тежък физически труд (виж показанията на св.Д.Я. и В.С.).
Именно тази фактическа обстановка съдът прие за безспорна. Същата
се потвърждава частично от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на съдебното следствие, показанията на свидетелите, писмените
доказателства по делото, както и от заключението на вещите лице по
съдебно медицинскита експертиза.
По доказателствата:
Според настоящия съдебен състав, гореизложената фактическа обстановка се
установява безспорно от доказателствената съвкупност по делото – събраните
в съдебното производство гласни и писмени доказателства, както и тези,
приобщени по делото по реда на чл.283 НПК, като при преценката и оценката
им по отделно и в тяхната съвкупност съобрази следното:
Съдът намира, че следва да се даде вяра на свидетелските показания на Д. Я.,
Д. Я., Т. К., К. И., В. С., Г. Б., К. К. (по отношение на последните двама и
приобщените по реда на чл.281 ал.5 НПК показания, дадени в хода на
досъдебното производство), доколкото същите са последователни, обективни,
непротиворечиви и кореспондират, както помежду си, така също и с
останалия събран по делото доказателствен материал. В същото време същите
са в резултат на техни лични възприятия. Тези свидетели са последователни в
разказа си и дават една ясна картина, която се подкрепя и от писмените
доказателства по делото. Съдът кредитира и частично показанията на
свидетелите Т. (досежно характеристичните данни за подсъдимия) и
показанията на свид. К. (досежно характеристичните данни за подсъдимия и
причината за разрива в отношенията между семействата на подсъдимия и
пострадалия – свидетелстването на Д. Я. по повод ухапано дете от куче на
подсъдимия). В останалата си част показанията на тези свидетели, които не са
очевидци на случая възпроизвеждат факти и обстоятелства, неотносими към
предмета на доказване по делото или пресъздават заявеното от подсъдимия.
Достоверността на заявеното от пострадалия Д. Я. като факти и обстоятелства
6

относно времето, мястото, начина на извършване на посегателството спрямо
него и авторството му не се опровергава, а напротив се потвърждава както от
показанията на свид.Д. Я., така и косвено от свидетелските показания на Г. Б.
и К. К., депозирани в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното
производство и прочетени със съгласие на подсъдимия и неговия защитник на
основание чл.281 ал.5 във вр с ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Показанията на тези
свидетели допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото,
установяват отделни елементи от деянието, за които е повдигнато и
поддържано обвинение - времето на неговото осъществяване, мястото, начина
по който е извършено, обекта на посегателството и неговото авторство.
Показанията им кореспондират помежду си и взаимно се допълват, като в
съвкупност свидетелстват за осъщественото от страна на подсъдимия
престъпно посегателство срещу телесната цялост на пострадалия.
Показанията на свид.Д. Я. /съпруга на пострадалия/ и свид. К. И. /син на
пострадалия/ и В. С. също дават сведения досежно събития предшестващи и
последващи инкриминираното деяние и в този смисъл същите допринасят за
разкриване обективната истина по делото, като осветляват и последиците от
инкриминираното телесно посегателство.
Показанията на свидетелите Б. и К. са източник на косвено доказателство за
обстоятелствата на процесното деяние, тъй като възпроизвеждат съобщеното
им както от пострадалото лице, така и от свидетеля-очевидец Д. Я..
Изявленията на тези свидетели са досежно събития и действия на подсъдимия,
на които същите не са били очевидци, поради което и не възпроизвеждат
непосредствено възприети от тях факти. Законът обаче не ограничава
свидетелските показания единствено до пряко възприетите факти, поради
което и няма забрана чрез тях да се установяват изявления на други лица, а за
положителния отговор на въпроса дали заявеното от пострадалия отговаря на
действителността, съдът изхожда от събрания по
делото доказателствен материал, който в съвкупност обосновава извод, че
показанията на пострадалия Д. Я. са правдиви и отговарят на действителното
положение на нещата, поради което и не възпроизвеждат измислени и неверни
факти.
Независимо от горното, съдът подходи към свидетелските показания на този
свидетел (Д. Я.) с особено внимание, отчитайки качеството му на пострадал и
граждански ищец в настоящото производство и евентуалната му
заинтересованост, произтичаща от него.
При преценката на заявеното от този свидетел, както и на заявеното от
свидетелката-очевидка Д. Я. (съпруга на гражданския ищец), настоящата
инстанция прецени, че тези свидетели са пресъздали добросъвестно
възприятията си за инкриминираните събития с тяхно участие, без да добавят
нови факти, да премълчават такива или да хиперболизират случилото се.
Съдът в тази си преценка отчете и логическата съгласуваност на твърденията
им, последователността, с която описват събитията, случили се във времеви
7

аспект.
В този смисъл съдът кредитира изцяло относно времето, начина на
извършване на деянието, мястото на неговото осъществяване, причинения
вредоносен резултат и авторството. Пострадалият и съпругата му, по начин и
с изразни средства съответстващи на здравословното им състояние и
възрастта им, пресъздават основни моменти от инцидента, които съдът
възприема изцяло като достоверни, поради съответствието им с останалия
събран доказателствен материал.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите А. Я. и Г. Я. поради
следното:
На първо място, съдът отчете близките отношения на тези двама свидетели с
подсъдимия като членове на семейството му, както и влошените отношения
със семейството на пострадалия и в частност с последния. На второ, но не на
последно място, съдът отчете процесуалното поведение на тези двама
свидетели в хода на производството, което поведение съдът отчита за
продиктувано от възприетата защитна теза на подсъдимия-съпруг и
близосттта му със свидетелите (съпруг на свидетелката и баща на свидетеля).
Противно на събраните доказателства, в хода на досъдебното производство от
свид.Г. Я. (непълнолетен към момента на разглежданото деяние) се твърди, че
именно той е нанесъл удари и е причинил телесното увреждане на
пострадалия, като твърденията му са категорични и дадени с несвойска за
възрастта му към оня момент обстойност. Това негово твърдение обаче не е
внезапно и изолирано от твърденията на неговите родители. Видно от
показанията на полицейските служители, посетили мястото на инцидента след
подадения сигнал на тел.112 - свид.К. и Б. дадени в ДП и приобщени по реда
на чл.281 ал.5 НПК, непосредствено след инцидента подсъдимият, съпругата
му А. и синът му К. отричат А. да е нанасял удари и твърдят, че Г. Я. е ударил
пострадалия няколко пъти. Изненадващо, в хода на съдебното производство,
показанията на този свидетел Г. Я. се променят коренно, като в същите се
твърди, че ударите са нанесени от баща му (подсъдимия) с цел да го защити от
посегателство на пострадалия, което е изцяло в унисон с възприетата в
съдебното производство защитна позиция от подсъдимия. Съответни на
новата защитна версия на подсъдимия са и показанията на съпругата му –
свид.А. Я., която в съдебно заседание заявява идентично на заявеното от сина
й Г., че е възприела физически признаци на силна емоция у подсъдимия
непосредствено след инцидента.
Следва да се отбележи, че показанията на свид.А. Я. (за която се установи, че
не очевидец на случилото се) досежно механизма на деянието и авторството
му възпроизвеждат заявеното пред нея от нейния съпруг (подсъдимия) и сина
й (свид.Г. Я.) и не са пряко доказателство и доколкото съдът не е кредитира
показанията на свидетеля Г. Я. и обясненията на подсъдимия, съдът не може
да се довери и на тези показания, дадени от свидетелката А. Я..
Отделно от това и на самостоятелно основание у настоящият съдебен състав
8

са налице основания да се съмнява в достоверността на заявеното от тази
свидетелка, изведено от заявеното от същата пред съда, обективирано в
протокол №275/21.03.2025 г. от проведеното на 20.03.2025 г. открито съдебно
заседание: „Може би два дни след като излязоха от РУ-то синът ми и
мъжът ми, седнахме да обсъдим какво точно се е случило вече, защото бяхме
по-спокойни, признаха какво се е случило, че Г. не се е бил с Д., а А. се е
бил……“ (стр.3) „Аз не отидох в полицията и не разказах истината, защото
вече бяхме дали показания и се консултирахме с адвокат след моя разпит. Два
дни по-късно разбрахме каква е ситуацията, че не синът ми се е сбил, а
съпруга ми се е бил. Изяснихме си, че при делото всичко ще се изясни…. Ние се
разбрахме помежду си в семейството да останат така нещата, че съпруга
ми е виновен и че ще каже истината пред съда.“ (стр.6)
Свид. Г. Я. в същото съдебно заседание, цитирано по-горе обяснява
процесуалното си поведение по следния начин: (стр.8) „Аз заявих на
полицията, че аз ударих Д., защото се притесних и се чувствах виновен,
защото помислих, че стана заради мен. Реших да поема вината. Там излъгах,
тук не лъжа.“ „Моите родители не бяха съгласни да поема вината. Аз казах,
че не баща ми, че аз съм нанесъл побоя. Затова, че мога да стана обвиняем си
дадох сметка, но не бях помислил преди да го направя. В семейството
говорихме, че не е правилно да поема вината след като не съм виновен. В
полицията не отидох да кажа истината. Аз не съм казал на моите
родители, че искам да кажа истината. Говорихме помежду си и помислихме
тримата върху това, че съм млад и че не трябва да имам присъди.“
Предвид горните съображения и предвид изрично заявеното от тези двама
свидетели, за настоящият съдебен състав не оставя съмнение, че
процесуалното им поведение и изявленията им са предварително съгласувани
както помежду им, така и с подсъдимия и поради това, същите са
дискредитирани и не следва да се ценят като достоверни в тяхната цялост.

Дадените от подсъдимия обяснения частично кореспондират със събраните в
хода на производството писмени и гласни доказателства. В някои части обаче,
те остават изолирани и тотално разминаващи се с останалия събран
доказателствен материал. Съдът намира, че това е естествена защитна
позиция на подсъдимия и поради това не кредитира дадените от него
обяснения, с които твърди, че е провокиран от действия на пострадалия да
нанесе удари върху тялото на същия.
Най – напред по отношение на обясненията на подсъдимия, следва да се
отбележи, че освен средство за защита, същите са и
основно доказателствено средство, поради което съдът не може декларативно
да ги отхвърли, без да ги обсъди всеобхватно и съпостави с другите материали
по делото /в този смисъл решение № 981/07.12.2005 г. по н.д. № 585/2005 г. на
ВКС, ІІІ н.о. на ВКС/. В тази връзка следва да се посочи, че съдът дава вяра на
изложеното от подсъдимия досежно фактите за хронологията отношенията му
9

с пострадалия и семейството му, дава вяра и на твърденията от негова страна,
че същият е ударил пострадалия. За тази група факти обясненията на
подсъдимия кореспондират с приобщените по реда на чл. 283 от НПК
доказателства и са еднопосочни с показанията на пострадалия и неговата
съпруга.
По отношение на онази част от дадените от подсъдимия обяснения за
причината за нанесения удар на пострадалия и досежно психическото му
състояние към момента на деянието, настоящият съдебен състав намира, че
същите не следва да бъдат кредитирани, доколкото същите не кореспондират
със събрания по делото доказателствен материал и противоречат на
установената по делото фактическа обстановка. Отделно от това свид.А.Я. е
възприела състоянието на съпруга си след инцидента (не е очевидец), а
колкото до показанията на свидетеля Г. Я., съдът изначално не кредитира
соченото от него поради гореизложените съображения. Показанията на тези
двама свидетели пресъздават единствено защитната версия на подсъдимия по
повдигнатите му обвинения. Подсъдимият не е длъжен да съдейства за
собственото си разобличаване и има процесуално право да дава такива
обяснения, каквито намери за необходимо. В настоящия случай, по пътя на
доказването със съответните доказателства, събрани по реда на НПК, се
установи неверността на обясненията на подсъдимия в тази им част, поради
което и лансираната от него версия съдът прие за защитна и я отхвърли като
недостоверна.

В хода на производството съдът отхвърли като неоснователно стореното от
защитата искане за допускане на съдено-психиатрично-психологична
експертиза, която да отговори на въпроса дали подсъдимият е действал при
условията на силно раздразнение, причинено от пострадалия. За да обоснове
исканията си, защитата се позова на свидетелски показания (преимуществено
на съпругата и сина на подсъдимия) както и на показанията на свид. Б. и
съпругата на пострадалия свид. Д. Я.. Съдът остави това искане на защитата
без уважение поради обстоятелството, че сочените от защитата свидетелски
показания не са достатъчни, да обосноват на съмнение у съда досежно това
действал ли е в състояние на силно раздразнение подсъдимия и то причинено
от пострадалия. Това произтича от обстоятелството, че сочените показания на
близките родственици на подсъдимия противостоят на останалия
доказателствен материал, а от заявеното от другите свидетели- свид. Д. Я. по
повод побоя над съпруга й „Аз такава злоба не съм виждала никъде“ заявено
двукратно в с.з. и свид.Б. “Бащата на младото момче беше афектиран“
съдът намери за недостатъчни да обосноват каквото и да е съмнение относно
психо-емоционалното състояние на подсъдимия. Ето защо, съдът не уважи
така стореното искане.

При извършване на задължителната преценка по чл.154 от НПК във
10

връзка с изготвените по делото съдебно-медицинска експертиза, настоящият
състав съобрази, че същата е изготвена обективно, професионално, с
необходимите познания и опит в съответните научни области, поради което
съдът ползва като способ за подпомагане на дейността му изготвеното на етап
ДП и потвърдено в съдебна фаза експертно заключение, което възприема като
обективно, пълно, обосновано и задълбочено. Вещите лица, изработили
експертизата, са професионалисти в своята област, дали са задълбочен
отговор на поставените им въпроси, ползвайки знания и опит в изследваната
сфера. Подробни, ясни и изчерпателни бяха и отговорите на поставените им
множество въпроси от страна на защитата в открито с.з. Именно поради
изложеното, настоящият съдебен състав застъпва становището, че посоченото
заключение може да бъде кредитирано и да се ползва при формиране на
вътрешното убеждение по релевантните факти.

Настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка,
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт се установява от
събраните на досъдебно производство доказателства, приобщени по делото по
реда на чл.283 НПК и събраните доказателства в хода на съдебното
производство, а именно кредитираните показания на разпитаните свидетели,
които показания свидетелите са обективни, последователни,
безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото.
Кредитираните свидетелски показания се потвърждават и от събраните и
приобщени по делото изготвените и приобщени по делото съдебно-
медиицнска експертиза, протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с
писмено съгласие на лицето от 10.09.2023г на Д. Я. и фотоалбум – л.17-22,
протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето от
10.09.2023г на А. Я. и фотоалбум - 24-28, както и от приобщените по реда на
чл.283 НПК писмени доказателства, а именно: медицински документи и един
брой СД– л.52-66, съдебномедицинска експертиза - л.74-83, писмо УРИ
10581р-415 от 25.01.2024г на Дирекция „Национална система 112" при МВР,
ведно с един брой СД и електронни картони по инцидента, констативен
протокол от 12.01.2024г относно съдържанието на подадения сигнал до
телефон 112. В подкрепа на установените факти е и частичното и лаконично
самопризнание на подсъдимия, сторено от него в съдебна фаза на
производството, обективирано обясненията му пред съдебния състав.
Самопризнанието на подсъдимия относно авторството на деянията напълно
кореспондира на събраните на досъдебно производство доказателства относно
този факт.
Писмените доказателства, в съвкупност с кредитираните гласните такива
допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа
обстановка.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено
11

възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение
на съда и обосновават решението му в долуизложения смисъл.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приетата за
установена фактическа обстановка, отчитайки становищата на
страните и съобразявайки приложимия закон, намира за установено
следното от правна страна:
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с деянието си
подсъдимият А. Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението от общ характер, за което е предаден на съд – а именно
такова по чл.129 ал.2 пр.1 и пр.3 във връзка с ал.1 от НК.
Обект на посегателство са обществените отношения, свързани със здравето на
хората и телесната неприкосновенност на личността.
Този род престъпления са с висока степен на обществена опасност, доколкото
са свързани с неприкосновеността, здравето и живота на личността.
Касае се до умишлено причиняване на две средни телесни повреди на Д. И. Я.,
изразяващи се: първата в диплопия- счупване на пода на лява орбита, довела
до трайно отслабване на зрението на лявото око и втората - в счупване на
носни кости и на носната преграда, на предната и на външната стени на
горночелюстния синус вляво и на пода на очницата вляво, които счупвания са
осъществили критериите на самостоятелния медико-биологичен признак
счупване на челюст.
Мястото и времето (датата) на извършване на деянието се извеждат от
показанията на разпитаните свидетели Д. Я., Д. Я., А. Я., както и на
полицейските служители Б. и К., обясненията на подсъдимиядеянието
категорично се доказва от свидетелските показания на полицейските
служители и пострадалия Д. Я. и от обясненията на подсъдимия (който не
отрича категорично, че това е обстановката при която се осъществило
изложеното), от проведения оглед на местопроизшествие, както и от
медицинските документи, даващи сведение за оказаната спешна медицинска
помощ на пострадалото лице. За времето и мястото на деянието се съдържат
данни и в съставените два броя протоколи за освидетелсване на лице с негово
съгласие, в приобщените по делото регистри и аудиозаписи от спешен
телефон 112 и др.

Безспорно е и авторството на деянието и същото се извежда от
кредитираните показанията на разпитаните свидетели и което се потвърждава
и от обясненията на самия подсъдим.

От обективна страна са налице всички съставомерни признаци на вмененото
на подсъдимия престъпление - на 10.09.2023г около 09,20 часа в с. Б., община
12

Петрич, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници в областта на главата и
тялото на Д. И. Я. от с. Б. подсъдимият А. Я. му е причинил две средни
телесни повреди – първата, изразяваща се в диплопия- счупване на пода на
лява очна орбита, довела до трайно отслабване на зрението на лявото око и
втората, изразяваща се в счупване на носни кости и на носната преграда, на
предната и на външната стени на горночелюстния синус вляво и на пода на
очницата вляво, които счупвания са осъществили критериите на
самостоятелния медико-биологичен признак счупване на челюст.
Изпълнителното деяние се е изразило в действие от страна на подсъдимия
спрямо пострадалия, с което е нарушил телесния му интегритет.
Престъплението е довършено, тъй като вследствие на противоправното
деяние на подсъдимия е настъпил вредоносния резултат, изискуем от закона.
Съдът възприе, че по тялото на пострадалото лице подсъдимият е нанесъл
множество удари с ръце и крака,в резултат на които пострадалия е получил
гореописаните телесни увреди, като това се установява както от
свидетелските показания на пострадалия и съпругата му-очевидка, така и от
заключението на вещите лица по извършената съдебно-медицинска
експертиза, както и от частичните признания на подсъдимия.
Налице е и съставомерния резултат - две самостоятелни телесни увреждания,
всяко от тях представляващо средна телесна повреда по смисъла на закона.
Безспорно е, че двете увреждания, които пострадалият Д. Я. е получил
представляват две отделни средни телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2
НК, във връзка с ал.1 от НК, тъй като, в резултат на нанесените от подсъдимия
удари на същия са причинени: 1. диплопия- счупване на пода на лява очна
орбита, довела до трайно отслабване на зрението на лявото око; и 2. счупване
на носни кости и на носната преграда, на предната и на външната стени на
горночелюстния синус вляво и на пода на очницата вляво, които счупвания са
осъществили критериите на самостоятелния медико-биологичен признак
счупване на челюст.
Както се установи от приетата по – горе фактическа обстановка, подсъдимият
е нанесъл множество удари с юмруци и ритници в областта на главата и
тялото на Д. Я.. В резултат на един от тези удари същият е получил диплопия-
счупване на пода на лява очна орбита, довела до трайно отслабване на
зрението на лявото око за период от около 2-3 месеца и втората, а от друг от
множеството удари е получил счупване на носни кости и на носната преграда,
на предната и на външната стени на горночелюстния синус вляво и на пода на
очницата вляво, които счупвания са осъществили критериите на
самостоятелния медико-биологичен признак счупване на челюст.
Характерът и вида на телесните повреди – две отделни средни телесни
повреди на Д. Я. се установява от извършената съдебно -медицинска
експертиза.
Налице е и причинно следствената връзка между действията на подсъдимия и
настъпилите увреждания на пострадалия.
13

Както се установи от приетата по – горе фактическа обстановка, подсъдимият
е нанесъл удари с юмруци и ритници в областта на главата и тялото на
пострадалия Д. Я.. В резултат именно на тези удари, А. Я. е причинил
гореописаните разтройства на здравето- телесни увреждания на Д. Я.,
представляващи две отделни средни телесни повреди. Безспорно е налице
връзката между деянието на подсъдимия и претърпените от пострадалия
увреждания.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия А. Я. умишлено, с
пряк умисъл. Подсъдимият А. Я. е пълнолетно и вменяемо лице в добро
физическо здраве, и като такова ясно е съзнавал е, че посяга на телесната
цялост на пострадалия и че нанасяйки му удари с ръце и крака по тялото ще
му причини телесни увреждания. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е искал настъпването им. Прекият умисъл е обективиран в действията на
подсъдимия, а именно – нанасяне на удари с ръце и крака по тялото на
пострадалия Д. Я.. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършваното, предвиждал е вероятното настъпване на неговите обществено-
опасни последици, т.е. предвиждал е че в резултат на този удар ще бъдат
засегнати здравето и телесната неприкосновеност на пострадалия, като във
волево отношение е целял да предизвика именно настъпването на
увреждането.

Престъплението се доказва от показанията на свидетелите Д. И. Я., Д. С.
Я., Г. В. Б., К. И. К., протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено
съгласие на лицето от 10.09.2023г на Д. Я. и фотоалбум – л.17-22, протокол
за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето от
10.09.2023г на А. Я. и фотоалбум - 24-28, медицински документи и един брой
СД – л.52-66, съдебномедицинска експертиза - л.74-83, писмо УРИ 10581р-415
от 25.01.2024г на Дирекция „Национална система 112" при МВР, ведно с един
брой СД и електронни картони по инцидента, констативен протокол от
12.01.2024г относно съдържанието на подадения сигнал до телефон 112.
Поради изложеното по-горе съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл.129 ал.2 пр.1 и пр.3 във връзка с ал.1 от
НК.

Съдът не възприема защитната теза, прокарана от самия подсъдим в
обясненията му, че същият е посегнал в опит да защити детето си от
нападение на пострадалия. В о.с.з. от 21.05.2025 г. подсъдимият заявява
(стр.12 от протокол №459/21.05.2025 г.) в обясненията си подсъдимият
заявява:“В конкретния случай сее изплаших за живота на детето си, не
отричам, че съм го ударил, ударил съм го, но се опитах да защита детето си
Г.….. Изплаших се страшно много, обляха ме студени вълни, сърцето ми беше
14

в гърлото, като знам, че Д. е най-жестокият човек в нашето село и най
коварния, се изплаших. Излязох и видях как посяга Д. на сина ми, дръпнах
назад сина ми и тогава ударих Д.…..Като родител се изплаших, Д. го
познавам отдавна и знам как е бесил животни с арматурна тел, той
жесток човек.“ В последната си дума подсъдимият заявява (обективирана в
протокол №750/15.09.2025 г., стр.25:“ …Никой няма право да бъде бит така,
но някой има ли право да бъде тормозен с години и аз без нищо отидох и го
ударих този човек. Съжалявам наистина. Но аз без нищо не отидох и го
пребих този човек.“:
В обясненията си, подсъдимият А. Я., не отрече, че е нанесъл удар на
пострадалите и е причинил съответните наранявания. Подсъдимият обаче
твърди, че бил много уплашен, че е бил предизвикан от пострадалия и е
извършил престъплението, в което е обвинен, в състояние на силна уплаха за
живота на детето си Г.. Настоява, че е бил много уплашен от поведението на
пострадалия, поради което се е стигнало до този инцидент, а именно реплика
срещу сина му “…..ти ли бе лигльо, да го тура на майка ти…“ и „посягане“ от
страна на пострадалия към сина му.
Съдът не приема обясненията на подсъдимия в частта, в която твърди, че
същия е бил провокиран от поведението на пострадалия, че е бил изплашен за
живота на детето си и е извършил престъпното деяние в състояние на афект,
респ. при неизбежна отбрана. На първо място – съдът приема обясненията на
подсъдимия за негова естествена защитна позиция. На второ място –
обясненията на подсъдимия Я. относно основни и значими факти се
опровергават от другите доказателства по делото, в частност от гласните
такива – показанията на пострадалия и свидетелката-очевидка Д. Я., които са
категорични и последователни в показанията си от деня на инцидента до
постановяване на присъдата, че на мястото на инцидента не е присъствал сина
на подсъдимия – свид.Г. Я..
Всички тези свидетели, които в показанията си са подробни, логични,
последователни и непротиворечиви, са категорични, че именно подсъдимият
е започнал да нанася удари на пострадалия и че на мястото синът му Г. Я. не е
присъствал. Показанията на тези свидетели са логични, еднопосочни, точни и
последователни относно развилите се събития, като изчерпателно и в пълнота
изясняват, че именно подсъдимият е нанесъл удари на пострадалия и е
наранил същия. Показанията на разпитаните свидетели са в пълно
противоречие с обясненията на подсъдимия, че е бил провокиран и че ударил
пострадалия, за да защити живота на сина си. По делото не се събраха
неопровержими и обективни и безспорни доказателства, че свид.Г. Я. въобще
е присъствал на мястото на инцидента, още по-малко че е бил реално
заплашен и то от пострадалия, както не се събраха и безспорни доказателства,
че подсъдимият да е почувствал каквато и да е заплаха, обида или опасност,
още повече опасност до степен, че да посегне срещу преминаващия Д. Я..
От друга страна, много по- нормална и логична реакция е, ако той наистина е
15

почувствал заплаха за сина си и уплашен от това, веднъж вече издърпал сина
си назад и предпазил го от хипотетичното посягане на пострадалия над детето
му да се скрие от нападателя му, вместо да му посяга, нанасяйки му удари с
ръце и крака.
Не на последно място, противни на разглежданата защитна теза на
подсъдимия са и констатирантите от извършените освидетелствания
множество телесни увреждания върху тялото на пострадалия и малкото на
брой такива върху тялото на подсъдимия, който факт сам по себе си е индиция
за физическото надмощие на подсъдимия над пострадалия.
Във връзка с тезата на подсъдимия, че е бил много уплашен, съдът цени с
внимание показанията на свидетелите А. Я. (съпруга) и Г. Я. (син на
подсъдимия) и не даде вяра на същите, като намира дадените от тях показания
за непоследователни, недостоверни и на моменти взаимно изключващи се и
неподкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал по
съображенията подробно изложени по-горе в настоящите мотиви в анализа на
доказателствата по делото.
Ето защо, на база на съвкупен анализ на събраните доказателства, съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия относно състоянието, в което се е
намирал по време на деянието, като приема, че това е единствено негова
защитна позиция, неподкрепена от другите събрани по делото доказателства
/свидетелски показания и медицинските документи/ и като кредитира
останалия доказателствен материал приема, че подсъдимия пръв е посегнал
към пострадалия, нанесъл е съответните удари с юмрук и с крака и е причинил
описаните по горе наранявания. Налице са свидетелски показания в тази
насока, налице са и медицински документи, удостоверяващи, че се касае за
травми, предизвикани от повече от един удар, а нараняването на ръката на
подсъдимия, констатирано при освидетелстването му отговаря да е получено
при удар с юмрук.
По своята същност, твърденията на подсъдимия се съсредоточават в това, че
той е ударил пострадалия при условията на неизбежна отбрана по смисъла на
чл.12 ал.1 от НК
Неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 1 НК е упражняване право на защита, при
която нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на
нападателя с цел защита и отблъскване на нападението. В този смисъл
неизбежната отбрана е допустимо от закона противоправно поведение, но
само за защита на личността и законните й права от пряко и непосредствено
нападение. Ето защо, прилагането на чл.12, ал.1 от НК предполага винаги
непосредствено противоправно нападение, изразяващо се в активни действия
на пострадалия и изисква наличието на непосредствена опасност от
увреждане, както и изисква нападението да е започнало и да е продължаващо
във времето, преди инкриминирания акт. Институтът на неизбежната отбрана
е неприложим и се изключва изцяло в случаите, когато деецът пръв е
употребил насилие или когато става дума за бъдещо нападение.
16

В съответствие с изложеното, настоящия състав прие, че в случая не може да
става и дума за деяние, осъществено при условията на неизбежна отбрана – по
делото липсват каквото и да било доказателства, че пострадалия е нападнал
сина на подсъдимия, както междувпрочем липсват доказателства за
присъствието на това лице на мястото на инцидента. По делото липсват
доказателства и че пострадалия Д. Я. е имал поведение с което пряко, реално
и непосредствено да е застрашил живота, здравето или физическата
неприкосновеност на родственика на подсъдимия. Точно обратното –
пострадалият и единственият очевидец са категорични, че синът на
подсъдимия е липсвал от мястото на инцидента, докато подсъдимия е налагал
с удари с ръце и крака пострадалия.

Не се потвърди и тезата на защитата за причиняване на телесна повреда в
състояние на афект. В пледоарията си защитникът излага доводи за
необходимост от преквалификация на деянието в по – леко такова по чл.132,
ал.1 от НК - т.нар."афектно причиняване на телесна повреда". Характерно за
причиняването на телесни повреди по този текст на НК са няколко неща.
Първо – особеното психо – емоционално състояние, в което се намира
подсъдимия, състояние на "силно раздразнение" – т.нар."физиологичен
афект", при който макар и да не са напълно изключени волево – контролните
способности на дееца, същите са силно затруднени. Второ – това състояние на
подсъдимия следва да е предизвикано от поведението на пострадалия, и то не
какво да е поведение, а насилие, тежка обида, клевета или друго
противозаконно действие. Трето – за съставомерност от обективна страна при
афектното причиняване на телесна повреда е необходимо от поведението на
пострадалия да е могло да настъпят тежки последици за подсъдимия или
неговите близки.
В конкретния случай поведението на пострадалия не би могло да се определи
нито като насилие, нито като тежка обида, която засяга тежко и
непосредствено самооценката на личността, нито като клевета, нито като
друго противозаконно действие, от което са могли да настъпят тежки
последици за подсъдимия или неговите близки. Дори и да се приеме (а по
делото не са налице доказателства в тази насока), че пострадалият е псувал и
ругаел кучето на подсъдимия, то подобно деяние не би могло да бъде
квалифицирано като действие, от което да са могли да настъпят
непосредствени и тежки последици за подсъдимия и неговите близки
Доказателствата по делото ясно сочат освен това, че подсъдимият не се е
намирал в състояние на физиологичен афект при причиняване на телесните
увреждания на пострадалия. С повишена агресивност и със занижен контрол –
да , но не и в състояние на физиологичен афект по чл.132, ал.1 от НК.
Анализирайки конкретните действия на подсъдимия на инкриминираната дата
и съобразявайки се изцяло с приобщения доказателствен материал съдът
счита, че подсъдимия не е извършил престъплението в състояние „на силно
17

раздразнение, предизвикано от пострадалия с обида, тежко насилие, клевета
или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било
възможно да настъпят тежки последици за неговите ближни”, поради
следното:
На първо място, вярно че за извършеното от него престъпление е предвиден и
привилегирован състав, ако деянието бъде извършено именно в подобно
емоционално състояние /чл.132,ал.1,т.2 НК/. Съгласно трайно установеното
положение в съдебната психиатрия и практиката на ВКС „физиологичният
афект” /или според НК състоянието на силно раздразнение – понятие
използвано аналогично напр. в чл.118 и чл.132/ е такова състояние, при което
поради определени външни или вътрешни фактори съзнанието на дееца е
силно стеснено и макар да има възможност да оценява адекватно
заобикалящата го обективна действителност и да взема правилни решения,
тази възможност е значително занижена. Визираното състояние на силно
раздразнение се определя от трайната практика на ВКС (най-вече във вр. с
чл.118 НК- виж например р.№133/03.VII.1995г.по н.д. №2/1995 г., I н. о., р.
№424/16.06.2003 г. по н.д.№201/2003 г., ІІ н.о.) като “внезапно възникнало
силно душевно вълнение, при което чувствата завладяват до такава степен
съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на тези чувства. То се
характеризира с внезапно избухване и последващо изчерпване, при което
волевата способност на дееца да ръководи постъпките си не се изключва, а
само значително отслабва”, т.е. необходимо е
да бъдат констатирани два момента: от една страна следва да е налице
особено състояние на дееца, в което той взема решение и го изпълнява,
а от друга страна следва да е налично и
провокиращото поведение на пострадалия, т.е. необходимо е било подсъдимият
Я. да вземе решението за действието си внезапно,
в състояние на силно раздразнение , но и да го изпълни в това състояние.
Вярно е, че действието по нанасяне на удара от страна на подсъдимия е било
внезапно и неочаквано, породено от нагнетеното с години напрежение и
конфликт с пострадалия, но не се установява това да е станало по повод
провокиращо поведение на пострадалия. Не се установява по делото
пострадалия да е обидил, наклеветил подсъдимия или да е извършил спрямо
него друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било
възможно да настъпят тежки последици за неговите ближни. Напротив, от
заявеното от пострадалия, а и от показанията на свидетелката-очевидка Д. Я.
се установява, че тъкмо подсъдимият е имал едно провокативно поведение
спрямо пострадалия. Безспорни доказателства в обратна посока, които да
установяват, че именно пострадалия Д. Я. е предизвиквал по някакъв начин
подсъдимия липсват.
При това положение съдът счита, че подсъдимият А. Я. не е бил в такова
особено психическо състояние, при което да е налице уплаха или смущение,
тъй като установената фактическа обстановка не може да предизвика у него
особени психични смущения, които да намалят възможността му да разбира
18

свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Ето защо съдът не приема направените от защитника на подсъдимия
възражения, че подсъдимият е действал в състояние на афект и с цел отбрана,
и като отхвърля защитната теза и основаните на нея претенции за
преквалификация на деянието по по–лекия привилегирован състав на закона,
въз основа на събрания по делото доказателствен материал приема, че с
действията подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението, за което е предаден на съд по чл.129, ал.2, пр.1 и 3
във вр. с ал.1 от НК.

Причина за извършване на престъплението е нежеланието на обвиняемия да
спазва установения обществен ред, влошените отношения с пострадалия и
слабите му морално-волеви задръжки.

По наказанието:
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.129, ал.2, пр.1 и 3 във вр. с
ал.1 от НК , законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода“ до
шест години.
При решаването на въпроса за наказателната отговорност на подсъдимия
съдът се ръководи от правилата на чл. 54-57 и чл. 36 НК. При определяне вида
и размера на наказанието, което следва да се наложи, съдът съобрази всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимия,
тежестта на извършеното конкретно деяние и неговата обществена опасност,
както и обществената опасност на самия подсъдим.

Степента на обществената опасност на деянието съдът определя като висока.
Престъплението е тежко по смисъла на закона, а следва да се има предвид, че
извършеното от подсъдимия касае посегателство над телесната
неприкосновеност на личността със сериозен интензитет поради нанесените
средни телесни увреди, за което законодателят именно поради по-високата
обществена опасност е предвидил и наказание със сравнително висок
максимум. Освен това, степента на обществена опасност на конкретното
деяние, съдът прецени като висока и с оглед начина на извършване /нанасяне
на удари с ръце и крака на публично място (улицата), така и предвид
последиците за здравословното състояние за пострадалия – касае се за две
нанесени средни телесни повреди на пострадалия, който в резултат на този
инцидент и нанесените травми е преживял изключително стресови моменти,
преживял е няколко месечен възстановителен период, обстоятелството, че
макар и с по-слаб интензитет към настоящия момент пострадалия
продължава да усеща болки и дискомфорт, като пострадалият не се е
възстановил напълно доколкото не може да работи предишната си работа.

19

Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът не намира за
завишена– изведено от факта, че същият е образован, зрял човек в
трудоспособна възраст и с капацитет да стори критична оценка на собственото
си поведение

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прие
обясненията, които подсъдимият даде и в които не отрече, че е нанесъл
ударите над пострадалия, изразеното пред съда съжаление за стореното,
чистото съдебно минало и добрите характеристични данни – до момента
подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, нито е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, касае се за
мъж на 42 години, със средно образование, семейно, трудово и социално
ангажиран.
Отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства са високата обществена
опасност на деянието, липсата на критично отношение към деянието, и
обстоятелството, че подсъдимият не е извлякъл поука от стореното, изведено
от заявеното от самия подсъдим в последната му дума пред съда.

Съдът прие, че изброените смекчаващи обстоятелства за подсъдимия не са
многобройни и никое от тях не е изключително такова, че да обуслови
приложение на чл.55 от НК, доколкото такова наказание според съда не би
било съобразено с обществената опасност на деянието и дееца и би бил
нарушен принципа за реципрочност на наказателната репресия спрямо
обществената опасност на деянието и дееца във връзка с постигане на една от
целите на наказанието – превъзпитанието на подсъдимия. Предвиденото от
законодателя наказание не се явява несъразмерно тежко за личността на
подсъдимия и за извършеното от него престъпление и определянето на
наказанието при условията на чл.54 ще способства за изпълнение на целите на
наказателната репресия. При така изложеното, съдът намира, че в случая е
налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, без обаче същите да са
така многобройни или изключителни по характер, че да обусловят
приложението на чл.55 НК.
Поради това, при превес на смекчаващите вината обстоятелства и при
условията на чл.54 НК, съдът наложи на подсъдимия наказание “Лишаване
от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца.
Съдът счита, че именно това наказание, в така определения размер,
съответства в максимална степен на обществената опасност на конкретното
деяние и на самия деец, както и че именно това наказание ще въздейства не
само поправително, възпиращо и възпитателно на подсъдимия, но и ще
въздейства предупредително-възпиращо и към останалите членове на
обществото.

20

При решаване въпроса по изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от
свобода”, преценявайки и процесуалното поведение в хода на процеса на този
подсъдим, счита, че целите на наказанието и по-конкретно за поправянето на
осъдения не е необходимо той да изтърпи ефективно наложеното наказание.
Подсъдимият е човек на средна възраст, трудово, семейно и социално
ангажиран, с добри характеристични данни, настоящето деяние до момента е
единствената му проява на престъпно поведение, извлякъл е поука от
случилото се (макар, че не проявява критично отношение към деянието си).
Поради това съдът намира, че за поправянето на дееца не е необходимо
законът да се прилага в цялата му строгост. Налице са и другите, изискуеми
условия за приложение института на условното осъждане - наложеното
наказание лишаване от свобода е за срок под три години, а подсъдимият е
неосъждан. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 НК съдът отложи
изтърпяването на наложеното наказание за срок от 3 (три) години от
влизане на присъдата, като счита, че по този начин ще бъдат достигнати в
цялост целите на наказателната репресия, визирани от общата част на НК.

Съдът счете, че именно такова наказание и в този размер в максимална степен
ще окажат възпитателно и възпиращо действие спрямо подсъдимия и ще
допринесе за неговото поправяне и дисциплиниране към спазване на
обществения ред. Същото съответства най-пълно на тежестта на извършеното
деяние и на обществената опасност на подсъдимия, като осъществява целите
на наказанието в пълна степен, предвидени от законодателя в чл. 36 от НК.

По гражданския иск:

В настоящото съдебно производство беше приет за съвместно разглеждане
граждански иск от пострадалото лице Д. Я. срещу подсъдимия А. Я. за сумата
от 10 000 /десет хиляди/ лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от деянието, изразяващи се в болки и страдания. ведно със законната
лихва върху тази сума от деня на увреждането до окончателното й
изплащане.

За да се произнесе относно основателността и размера на предявения иск,
съдът съобрази, че съгласно чл.45 ЗЗД обезщетение за вреди се дължи, когато
те са причинени виновно от дееца, а съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Гражданския иск, предявен от пострадалия против подсъдимия, като
съпътстващ обвинението, е изцяло доказан по своето основание и частично
доказан по отношение на претендирания размер.
21

От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин деянието на
подсъдимия, вредоносния му резултат и причинно-следствената връзка между
тях, противоправността и вината, налице е хипотезата на чл.45 от ЗЗД, която е
сложен юридически факт.
Вината при непозволеното увреждане се презумира, в случая тя е пряк
умисъл. Вредата в дадения случай се схваща като накърняване на телесния
интегритет на тъжителя, довел до причиняване на болка и страдание.
Причинната връзка е обединяващия елемент на всички останали елементи, за
да е налице фактическият състав на чл.45 ЗЗД.
Както се установи от приетата по – горе фактическа обстановка, на
10.09.2023г около 09,20 часа в с. Б., община Петрич подсъдимият е нанесъл
множество удари с юмруци и ритници в областта на главата и тялото на Д. Я..
В резултат на един от тези удари същият е получил диплопия- счупване на
пода на лява очна орбита, довела до трайно отслабване на зрението на лявото
око за период от около 2-3 месеца и втората, а от друг от множеството удари е
получил счупване на носни кости и на носната преграда, на предната и на
външната стени на горночелюстния синус вляво и на пода на очницата вляво,
които счупвания са осъществили критериите на самостоятелния медико-
биологичен признак счупване на челюст.Безспорно установено по делото е, че
освен двете средни телесни повреди – предмет на обвинението, подсъдимият с
действията си (нанасяне на удари) е причинил на пострадалия и други телесни
наранявания - разкъсно-контузни рани в лявата теменна област на главата и в
областта на носа; мекотъканни отоци, кръвонасядания и охлузвания в
лицевата област на главата – в областта на носа, в ляво околоочна област, по
лява буза, по лява ябълчна област и в челна област; клинични данни за
кръвотечение от носните ходове; охлузвания и кръвонасядания по ляв горен
крайник; палпаторна /при допир, натиск/ болезненост в лява гръдна половина
и суспектни /неубедителни/ данни за счупване на шесто ребро от лява гръдна
половина; палпаторна болезненост и мекотъканен оток в областта на ляво
бедро, като тези наранявания са причинили на пострадалия Д. Я. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и вследствие на същите
пострадалият също болки и страдания и неудобства от понасяне на
увреденото си състояние.
Безспорно е, че в резултат на причиненото от подсъдимия А. Я. на
пострадалия Д. Я. общо телесно увреждане последния е претърпял редица
болки и страдания с различен интензитет и различна продължителност на
отделните наранявания.

В резултат на деянието на подсъдимия, по делото се установи, че
гражданският ищец е претърпял и продължава да търпи и към настоящия
момент (макар и с по-нисък интензитет) болки и страдания, както и
емоционален дискомфорт. Установи се, че гражданският ищец е претърпял
медицински интервенции и манипулации, свързани с претърпяването на
22

значителни болки и страдания. Отделно от това, вследствие на нанесените
телесни увреди същият е понасял болки и страдания, продължили в един
относително продължителен период от време, продължил повече от месец. От
една страна, източник на болките и страданията му са били причинени от
счупването на носни кости и на носната преграда, на предната и на външната
стени на горночелюстния синус в ляво и на пода на очницата в ляво, които
счупвания по медико-биологичен признак представляват счупване на челюст
и причиненото вследствие на това счупване затруднение на дъвкателната
функция и функцията на говореното (изведено от заявеното от вещите лица)
за период от около месец-два. На собствено основание, зрението на лявото око
на пострадалия е било трайно затруднено от причинената за период от около
три месеца диплопия като пряка и непосредствена последица от счупвенето на
пода на лява орбита. На трето, но не на последно място от доказателствата по
делото се установява, че с деянието си, подсъдимият е причинил и редица
други телесни увреждания от категорията на леките (описани подробно в
медицинските документи по делото и в заключението на вещите лица по
назначената СМЕ), които съдът приема, че също са причини значителен
болков синдром и неудобства на пострадалия.
Видно от свидетелските показания на св.Д. Я., С. и медицинските документи
по делото, в продължение на близо три месеца Д. Я. бил неработоспособен.
Първоначално след инцидента, същият се нуждаел от помощ от съпругата си
при извършване на ежедневни рутини. В този смисъл са показанията на
свид.Я., показанията на самия пострадал, както и на свидетеля В. С.. По данни
на свидетелката, Д. Я. не се е възстановил напълно и към настоящия момент.
Налице е и безспорна причинно-следствена връзка между извършеното от
подсъдимия и настъпилите неимуществени вреди. Последните са пряко
следствие от нанесения от подсъдимия побой и причинената му от ударите на
същия телесни увреждания.
В следствие на посегателството върху телесната му цялост, на гражданския
ищец се е наложило да промени ежедневието и начина си на живот, претърпял
е душевни и емоционални терзания, наред със свързаните с телесните
наранявания физически болки, страдания и неудобства от понасяне на
увреденото състояние.
Налице са елементите от фактическия състав на гражданския иск за
непозволено увреждане с правно основание чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на
причинените с престъплението неимуществени вреди, а именно:
1.Противоправно поведение на подсъдимия; 2.Виновно поведение на
извършителя - с действията подсъдимият е целял настъпването на
вредоносния резултат – причиняване на телесно увреждане; 3. вреди от
неимуществен характер, каквито се претендират и 4. Причинна връзка между
деянието и причинените неимуществени вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът взе предвид
23

общото увредено здравословно състояние на пострадалия, комбинацията от
телесни увреждания, сред които две средни телесни повреди, болезнените
медицински манипулации и продължителният период на понасяне на
увреденото състояние.
Съгласно прогласения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливо
обезвъзмездяване на причинените неимуществени вреди и след като съобрази
всички обстоятелства, при които е извършено противоправното деяние, както
и действително настъпилите вреди, намиращи се в пряка причинно-
следствена връзка с деянието на подсъдимия, съдът намери, че присъдената
сума от 6000 лева напълно би репарирала причинените неимуществени вреди,
които гражданският ищец е претърпял, включително и неудобствата, свързани
с непълното му физическо възстановяване на и към настоящия момент.
Предвид това претендираното обезщетение над тази сума се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено като такова.
Определеното по справедливост обезщетение за обезвреда на
неимуществените вреди, по правилата на ЗЗД следва да бъде присъдени ведно
със законната лихва считано от датата на увреждането – датата на извършване
на престъплението – 10.09.2023 година до окончателното изплащане на
обезщетението.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид гореизложеното
за вината на подсъдимия и обстоятелството, че по делото няма данни до
момента същият да е оказал някаква финансова помощ на пострадалия.
Съдът определи размера на обезщетението и като се съобрази с материалното
положение на подсъдимия, както и с обстоятелството, че самото наказание на
подсъдимия е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

По разноските:
Предвид изхода от производството и в съответствие с разпоредбата на чл.189
ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимият А. Я. и го осъди да заплати
торените по делото разноски, както следва
по сметка на РС-Петрич, сумата от 240,00 /двеста и четиридесет/ лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск, както и сумата от 5.00 /пет/ лева, в случай на издаване на
изпълнителен лист.
по сметка на ОД на МВР – Благоевград сумата от 561.60 лв. /петстотин
шестдесет и един лев и шестдесет стотинки/, представляващи сторени в
хода на досъдебното производство разноски - възнаграждения на двете
вещи лица по изготвената съдебно-медицинска експертиза, както и
сумата от 5.00 /пет/ лева по сметка на РС - Петрич, в случай на издаване
на изпълнителен лист.
по сметка на РС - Петрич сумата от 161.02 лв. /сто шестдесет и един лев и
две стотинки/, представляващи сторени хода на съдебното производство
24

разноски, както и сумата от 5.00 /пет/ лева, в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Ръководейки се от изложените съображения, Петричкият районен съд
постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
25

Съобщи за изтекли лични данни