РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Свиленград, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200541 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0351-000510 от
13.11.2024 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР –
Хасково, с което на О. Р. Ш. с ЕГН ********** от град
***********************, област Хасково, чрез адвокат И. В., за нарушение
на чл. 104Б, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 3 000 лв. и „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител – адвокат И. В.,
моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен,
неправилен и необоснован – наложените наказания били несправедливи,
нарушението не било извършено, действителната фактическа обстановка била
различна от описаната в НП, липсвал субективният елемент от състава на
нарушението, липсвали мотиви в НП защо не се приема че не е налице
1
маловажен случай и бил налице маловажен случай. Претендират се разноски
по делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят се явява. За него се
явява адвокат И. В., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като
нарушението не било извършено. В дадения срок адвокат И. В. представя
Писмена защита, в която се сочи, че НП следва да бъде отменено поради
липсата както на обективния, така и на субективния елементи от състава на
процесното нарушение. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП
(въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР
– Хасково, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 10.10.2024 година на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, на
платно „Вход леки автомобили”, пристига лек автомобил марка „Мерцедес”,
модел АМГ ГТ 63 С 4 матик с държавен регистрационен № РВ 07 77 АЕ,
управляван от жалбоподателя. В автомобила пътуват свидетелят
************** - съпруга на жалбоподателя и малолетните им деца – дъщери
на 8 години и 10 години и лицето ***************** – майка на
жалбоподателя. След като преминават граничната проверка, автомобилът и
пътниците продължават към митническата такава, където митническите
служители заинтригувани от факта, че процесната кола е спортна и мощна
изявяват желание да чуят звука на двигателя й, т.е. да бъде подадена газ.
Жалбоподателят удовлетворява желанието им като на место дава газ, форсира
двигателя, при което двигателят на автомобила издава специфичен силен звук,
2
както и леко гърми. Именно този звук е чут от свидетеля Е. Л. Д. – полицейски
служител при ГПУ - Свиленград, която изпълнява служебните си задължения
на посочения ГКПП като работното й место е на около 15 м от митническата
проверка, но тъй като има много работа поради трафика не се обръща да види
дали автомобилът е в движение или на место, точното му местонахождение,
както и кой е в автомобила и какъв е цвета му и дали има оставени следи по
асфалта. Стресната от този звук, издаден от автомобила, свидетелят Д.
информира прекия си ръководител, който уведомява органите на РУ –
Свиленград.
Междувременно след преминаване на митническата проверка,
автомобилът, управляван от жалбоподателя потегля да напуща територията на
пункта през трета бариера, която е на около 200 м – 300 м от митническата
проверка, като при движението към трета бариера отстрани и отпред на около
5 – 10 м има автомобили. От трета бариера жалбоподателят е върнат във
вътрешността на пункта.
На место по разпореждане на оперативния дежурен на РУ – Свиленград,
идва свидетелят Д. Г. Г., който установява, че посочения лек автомобил се
управлява от жалбоподателя и е в съсобственост на няколко лица,
включително и жалбоподателя, също така установява че е правоспособен
водач, тъй като притежава валидно Свидетелство за управление на МПС с №
291558, издадено в Република Турция. Осъществява разговор със свидетеля
Д., от която научава, че я е стреснал високия звук, издаван от процесния
автомобил.
На посочената дата и в кръга на службата си, свидетелят Д. Г. – Младши
автоконтрольор, І степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна
полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от
службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя и в негово
присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със
серия GA и с № 1340465. Това процесуално действие извършва и с участието
на свидетеля Е. Д.. В изготвения АУАН актосъставителят посочва, че О. Р. Ш.
като водач на процесния автомобил извършва резки рискови маневри в ляво и
дясно, подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с което превърта
задвижващите колела на автомобила, като по този начин го извежда
преднамерено извън контрол, т.е. не използва пътя, отворен за обществено
3
ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари, а с цел „дрифт”. А досежно квалификацията, нарушението правно
квалифицира с разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, която вписва за
нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя О. Ш., който
сочи, че няма възражения против констатациите, което е вписано в
съответната графа на АУАН.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград
към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 24-0351-000510 на
13.11.2024 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация
на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП и налага
на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 3 000 лв. и
административно наказание „Лишаване от право за управлява МПС” за срок
от 12 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 06.06.2025
година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно
оформена – датирана и подписана, както и от информацията, съдържаща се в
Справката за нарушител/водач и в Картона на НП. Възражения относно начина
и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
(***************) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП,
се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на
Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д. Г. Г. заема длъжността
„Младши автоконтрольор, І степен в звено „Пътен контрол” към Група
„Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково” и от
Писмо рег.№ 351000-4749 от 08.07.2025 година (неоспорено от страните по
делото, поради което не е необходимо да се представя цитираната в него
Заповед), видно от което *************** е назначен на длъжността
„Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт,
делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
4
орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по
надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е
отбелязано че Ш. е санкциониран многократно и за други нарушения на ЗДвП
с влезли в сила НП и Електронни фишове, както и му са налагани
принудителни административни мерки.
По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното качество на
свидетел лицето **************, която установи пред настоящия Съдебен
състав, че митническите служители заинтригувани от факта, че процесната
кола е спортна изявяват желание да чуят звука на двигателя й, като
жалбоподателят удовлетворява желанието им и на место дава газ, при което
двигателят на автомобила издава специфичен силен звук.
В хода на делото жалбоподателят даде обяснения, в които посочи
идентична фактическа обстановка с тази, изложена от свидетеля Юзгюр.
В хода на съдебното производство, предвид предприетото от страна на
жалбоподателя изрично оспорване на посоченото в НП, че процесният лек
автомобил е извършвал дрифт с оглед техническите характеристики на
автомобила, Съдът назначи Автотехническа експертиза, извършена от вещото
лице С. Н. К.. Съгласно приетата експертиза, изготвена след запознаване с
материалите по делото и след проучване на нормативните документи,
свързани с техническите параметри, става ясно че с процесния лек автомобил
е възможно да бъдат извършени маневри с цел „дрифт”. В съдебно заседание
вещото лице поддържа представеното Заключение като го допълва и
обосновава още по-подробно относно принципната възможност да бъде
извършен дрифт с процесния автомобил. Експертизата е приета като
добросъвестно изготвена, съобразно поставените задачи.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
5
на депозиране в офис на куриерската фирма „Еконт експрес” АД, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач и от
Писмо с рег.№ 351000-4749 от 08.07.2025 година, поради което
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в
тази част в резултат на плащане на финансовата санкция.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1
от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3.2.
от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейските органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
10.10.2024 година актосъставителят Д. Г. Г. е заемал длъжността „Младши
автоконтрольор”, І степен, в звено „Пътен контрол”, Група „Охранителна
полиция”, в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” (в този смисъл е и
изявлението на свидетеля Г., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 09.09.2025 година), т.е. бил е полицейски орган, който е орган по
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното
актосъставителят Д. Г. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
„Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР –
Хасково”, за което обстоятелство има налични писмени доказателства, а е и
служебно известно на Съда и деянието е извършено в зоната на отговорност
на РУ - Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, идентични донякъде с тези, наведени от
жалбоподателя в депозираната пред настоящия Съдебен състав Жалба и
от процесуалния му представител – адвокат И. В. в пледоарията му:
6
Настоящото производство е от административнонаказателен характер,
при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява
административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено
ли е от посоченото в Акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са
абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху АНО. Следва да се има
предвид, че отразеното в АУАН не се счита за доказано, т.е. за безспорно
установено. Това е така, тъй като по силата на чл. 84 от ЗАНН в
административнонаказателното производство са приложими правилата на
НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият (в
административнонаказателното производство това е лицето посочено като
нарушител) се счита за невинен до доказване на противното. Това означава, че
е в тежест на АНО (по аргумент на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 103, ал. 1 от НПК),
тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение,
да докаже по безспорен начин пред Съда с всички допустими доказателства,
че от обективна страна има административно нарушение и че от субективна
страна е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Настоящата
Съдебна инстанция е такава по същество и задължението на Съда е служебно
да следи за законосъобразността на обжалваното НП.
Настоящият Съдебен състав намира че не е доказано извършването на
визираното в НП нарушение от страна на О. Р. Ш.. Според настоящия състав,
от събраните по делото доказателства не може да се направи несъмнен и
безспорен извод, че именно наказаното лице е извършител на конкретното
нарушение. В производството пред АНО, а и в това пред Съда, не са събрани
категорични доказателства в тази насока. Полицейските служители Д. и Г. не
успяха да установят по категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил
дрифтене – сложна, зрелищна, агресивна и предизвикателна техника на
шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно
средство извън контрол довеждайки до загуба на сцеплението на
задвижващите колела; тъй като свидетелят Д. само е чула силен звук от
двигател на автомобил, но е видяла дали се е движил или и бил на место,
точното му местонахождение, както и кой е в автомобила и какъв е цвета му и
дали има оставени следи по асфалта; а свидетелят Г. преразказва това, което е
чул от Д., тъй като Г. не е очевидец на нарушението, което описва в съставения
от него АУАН.
7
В насока, че няма осъществен дрифт са и показанията на другия разпитан
свидетел – лицето **************, които Съдът кредитира, тъй като са
вътрешно непротиворечиви и няма данни за предубеденост на свидетеля,
въпреки че е съпруга на жалбоподателя, което обстоятелство беше отчетено от
Съда. Тези показания се подкрепят и от обясненията на самия жалбоподател,
които освен че са средство за защита, са и доказателство, като тяхната
доказателствена стойност не бе оборена от страна на АНО. Т.е. Съдът приема,
че поддържаната от жалбоподателя теза не е защитна такава с цел избягване
на отговорност, а достоверна. В този ред на мисли Съдът отчете факта, че след
митническата проверка в посока трета бариера, т.е. на т.н. плац, процесният
автомобил е бил сред други такива, които са се движили отстрани и отпред на
5 м – 10 м, което прави на практика невъзможно да се управлява автомобила
агресивно. Освен това при техниката на шофиране „дрифт” се създава
опасност за пътуващите в автомобила – при условия че в процесния такъв са
пътували съпругата и майката на жалбоподателя и най-вече малолетните му
дъщеря, Съдът намира, че не е логично и житейски неоправдано да е
използвал тази агресивна техника на шофиране и да е предприемал рискови
маневри, тъй като по този начин ще създаде опасност за живота и здравето на
най-близките си хора, а още повече за децата, тъй като никой от пътуващите в
автомобила няма да останат в статично положение.
Преди да издаде санкционния си акт спрямо посоченото в НП лице, АНО
е следвало по категоричен и безпротиворечив начин да установи, че именно
това лице е извършител на нарушението, което в случая не е сторено. Ето
защо, след като по делото не е безспорно установено извършването на
административното нарушение от страна на наказаното лице, следва НП да
бъде отменено.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че след като не
се установи от обективна страна да е извършено процесното нарушение от
страна на жалбоподателя, е безпредметно да се обсъжда субективният
елемент.
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
При този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че не се налице
недостатъци на актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП; както и че не
8
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура. Спазени биха
били предвидените форма и процесуален ред като констатиращият и
санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл.
57 от ЗАНН – за НП. Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в
НП са общоизвестни и не биха създали каквато и да е неяснота относно
вмененото на жалбоподателя противоправно деяние. Фактът, че при
посочване на нарушената правна норма и изписването на относимия текст,
актосъставителят е смесил правната норма и текста й, респ. разделил правната
норма, не би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би
засегнал правото на защита на наказания, защото в АУАН се съдържат
конкретните факти по случая. Действително на едно место в АУАН и в НП е
посочено, че автомобилът е товарен, но констатираното несъответствие не би
представлява съществено процесуално нарушение, предвид изложеното в
предходното изречение. Не би представлявало съществени процесуални
нарушения и факта, че не е посочено коя държава е издала Свидетелството за
управление на МПС на жалбоподателя, тъй като фактът, че Ш. към датата на
деянието е правоспособен водач не се оспорва. Предвид изложеното биха
липсвали предпоставки за отмяна на процесуално основание поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение
от категорията на съществените такива.
Правилна би била и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Съдът би приел, че към момента на съставяне на
АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП.
На базата на гласните и писмените доказателства, Съдът би намерил, че
фактическата обстановка е отразена правилно в АУАН и в НП. В тази насока
Съдът би приел, че правилно, както актосъставителят, така и наказващият
орган са квалифицирали поведението на водача като нарушение на
разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, която въвежда забрана за водачите на
МПС да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Съдът би приел, че деянието, осъществено от жалбоподателя О. Ш. в
качеството му на водач на МПС и изразило се в управление на автомобил по
9
път, отворен за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, сочи поведение от негова
страна, което е в пряк разрез и в отклонение от императивната забрана за това,
установена в нормата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Неизпълнението на това
задължение е съставомерно като административно нарушение, съгласно
административнонаказателния състав на чл. 175а, ал. 1, предложение трето от
ЗДвП. Без значение за съставомерността на деянието биха били конкретните
способи, чрез които се постига крайния резултат.
Действително е налице несъответствие в АУАН, тъй като от една страна е
посочено, че деянието е извършено на път Стара Загора – Хасково – ГКПП
„Капитан Андреево”, а от друга – на ГКПП „Капитан Андреево” и в НП, тъй
като от една страна е посочено, че деянието е извършено на автомагистрала
А4, а от друга – на ГКПП „Капитан Андреево”, но в случая Съдът счита, че
мястото е точно и коректно посочено, а именно: ГКПП „Капитан Андреево”,
което е достатъчно, за да изпълни изискването на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН.
ГКПП „Капитан Андреево” е обособена територия със специален статут и
режим на пропускане и охрана, който е изграден на шосеен междудържавен
път, на която територия важат правилата на ЗДвП, включително относно
задължението по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Т.е. конкретното място, на което е
извършено процесното деяние, би подкрепило извода за неговата
съставомерност.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят О. Ш. е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си.
Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП,
респ. налагането на санкции на извършителя на нарушението. Отсъствието на
изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало
процесуално нарушение. От друга страна, съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административното нарушение,
процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от
обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради
10
което не би съставлявало маловажен случай.
Административните наказания биха били правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в
предвидените от закона такива – фиксирани за посочените размери. Така
наложените с обжалваното НП административни наказания, Съдът би
намерил за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание.
За да достигне до този извод, Съдът би кредитирал показанията на
разпитаните в съдебно заседание, проведено на 09.09.2025 година свидетели –
Д. Г. Г. и Е. Л. Д.. Писмените доказателствени източници по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за
достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и правните
си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели и
свидетелските показания на Д. Г. Г. и Е. Л. Д.. С правна преценка за
достоверност, Съдът би кредитирал и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса (както вече бе посочено).
Същите биха се ценили по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство. В подкрепа на изложеното би
било и Заключението по експертизата, назначена в хода на съдебното
производство и изготвена от С. Н. К., която Съдът би намерил за обоснована и
правилна.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в общ размер на 1 400 лв., от които 900 лв. за адвокатски
хонорар и 500 лв. – възнаграждение на вещото лице по назначената
експертиза, съобразно представените Договор за правна защита и съдействие,
Разписка на „Изи Пей” АД и Списък на разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
11
Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение и за заплатено възнаграждение на вещото лице. Съгласно чл.
144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
Съдът няма да коментира наведеното възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение (, направено с Придружителното
писмо), тъй като изхожда от лице без представителна власт по делото – от
Началника на РУ – Свиленград, а АНО е Началникът на Група „Охранителна
полиция” при РУ – Свиленград.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Дирекцията, е отговаряла ОДМВР
- Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице
и съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган), Съдът намира, че
следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото
производство разноски – по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
В случай на потвърждаване на НП, искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски би било неоснователно изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 2 и
ал. 3, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0351-000510 от 13.11.2024 година на Началник Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на О. Р. Ш. с ЕГН
********** от град ***************, област Пловдив, за нарушение на чл.
104Б, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба” в размер
на 3 000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с
адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на О. Р. Ш. с ЕГН
********** от град ***************, област Пловдив, сумата от 1 400 лв.,
12
представляваща извършени от последния разноски за адвокатско
възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице по АНД № 541/2025
година по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13