№ 8383
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110105674 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 247 Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по молба с вх. № 398296/07.12.2024 г., подадена от „Е.М.“ ЕООД –
ищец по делото, с която е поискано допускането на поправка на очевидна фактическа
грешка в постановеното по делото Решение № 18956/21.10.2024 г., тъй като в мотивите му
било посочено, че размерът на главницата за периода 15.08.2021 г. – 15.07.2023 г. по
падежирали месечни вноски по договора за кредит е 2 902, 18 лв. била частична, както
частично се явявало и вземането за възнаградителна лихва за периода 15.08.2021 г. –
15.07.2023 г. Иска се този извод на съда относно частичния размер на паричните вземания,
предмет на делото да бъде отразен и в диспозитива на решението, като се внесе поправка на
очевидната фактическа грешка в този смисъл.
Ответникът Н. А. Г. редовно уведомен на 10.03.2025 г. не взема становище в
законоустановения срок.
От фактическа страна съдът намира следното:
Производството по делото е по реда на чл. 422 ГПК след проведено заповедно
производство, в което е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК
№ 28268/23.09.2023 г. по ч. гр. дело № 48689/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 175
състав, в която е разпоредено длъжникът Н. А. Г. да заплати на кредитора „Е.М.“ ЕООД
следните суми: 2 902, 18 лв. лева – главница по Договор за потребителски кредит; 1 657, 58
лв. – договорна лихва за периода 15.08.2021 г. – 15.07.2023 г. На 08.11.2023 г. длъжникът е
възразил и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК заявителя е предявил искова молба с вх. №
30464/31.01.2024 г. за сумите, предмет на заповедта за изпълнение. С молба №
325379/15.10.2024 г. ищецът е посочил, че цялото вземане е в размер на 13 613, 37 лв., от
които 11 996, 02 лв. – главница и 1 617, 35 лв. – лихви и от тези суми се явяват част от тези
претендираните предмет на делото. С протоколно определение от 15.03.2024 г. съдът е
оставил без уважение искането за внасяне на това уточнение, тъй като то не е било заявено в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и поради това в производството по иск по
реда на чл. 422 ГПК то не е негов предмет. Проектът за доклад е обявен за окончателен. На
21.10.2024 г. съдът е постановил своето решение.
От правна страна съдът намира следното:
Очевидната фактическа грешка е несъответствие между формираната истинска воля
1
на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. След коректен прочит
на постановеното по настоящето дело Решение № 18956/21.10.2024 г. съдът установява, че в
мотивната му част никъде не посочавно, че двете вземания, които са предмет на спора са
част от вземания с по-голям размер, което да обоснове разглеждането им като частични
претенции. Липсва несъответствие между мотивите на решението и неговия диспозитив,
поради което подадената от „Е.М.“ ЕООД молба с вх. № 398296/07.12.2024 г. следва да бъде
оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 398296/07.12.2024 г., подадена от „Е.М.“
ЕООД за допускане поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по
делото Решение № 18956/21.10.2024 г. като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна
жалба пред Софийски градски съд от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2