№ 1030
гр. Бургас, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20212120105876 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Чавдар
Ауто“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Янко
Комитов, № 28, представлявано от К.К., против „Дикомерс 2013“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1836, р-н Подуяне, ж.к.
Левски - Г, бл. 5, вх. 3, ет. 3, ап. 204, представлявано от О.В.. В молбата се твърди, че
между страните е налице валидно облигационно отношение, по силата на което
„Чавдар ауто“ ООД е извършило услуги с багер- изкопна дейност, за месец март и
април 2020г., за което била съставена фактура №********** от 27.04.2020г., на
стойност 18896.40 лв. с включен ДДС. Длъжникът извършил частично плащане в
размер на 14000 лв., както следва: на 27.04.2020г.- сума в размер на 9000 лв., 3000 лв.
на 22.12.2020г. и 2000 лв. на 25.01.2021г. Поради неплащане на остатъка от сумата по
фактурата в размер на 4896.40 лв. ищецът предявил пред Софийски районен съд
заявление по реда на чл.410 от ГПК, по което била издадена заповед за сумата от
4896.40 лв., сумата от общо 807.25 лв.- лихва за периода от 28.04.2020 г. до 01.04.2021
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2021 г. до
окончателното изплащане.
След депозиране на заявлението се сочи, че длъжникът заплатил главницата по
процесната фактура, но не и лихвата за забава в размер на 807.25 лв. и разноските в
заповедното производство, нито лихвата за периода от 09.04.2021г. (датата на
образуването на частното гражданско дело) до 26.04.2021г. (датата на заплащане на
главницата). Предвид изложеното е направено искане да се постанови решение, с което
да се приеме за установено по отношение на „Дикомерс 2013“ ЕООД, че съществува
1
вземане на „Чавдар ауто“ ООД в размер на 807.25 лв., представляващо мораторна
лихва върху неплатен остатък по фактура №**********/27.04.2020г., както и
законната лихва върху главницата 4896.40 лв. считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК (09.04.2021г.) до окончателното изплащане на
главницата (26.04.2021г.).
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва
основателността на претенциите, като сочи, че е заплатил главницата по фактурата в
цялост на 22.01.2021 г., т.е. преди образуване на заповедното производство, поради
което и не дължи лихвите.
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед изявленията на двете страни, съдът намира, че по делото не се спори, че
между страните са налице облигационни неформални отношения, като за ответника е
възникнало задължението за заплащане на сумата от 18896.40 лв. по фактура
№**********/27.04.2020г. Това се потвърждава и от обстоятелството, че фактурата е
осчетоводена и е включена в дневниците за продажби и покупки в двете дружества. От
заключението по извършената ССчЕ се установява и че ищеца е издал 4 фактури във
връзка с дейностите на ответника, като процесната е трета поред. Вещото лице е
посочило, че по първите две фактури е налице пълно плащане още преди издаването на
фактура №**********/27.04.2020г. Сочи се в заключението, че само при плащане на
сумата от 9000 лв. на 05.05.2020 г. е посочено като основание „частично плащане“ по
процесната фактура. При останалите парични преводи като основание не се сочи, че
касаят конкретно задължение. В този смисъл следва да се приеме, че постъпилите
последващи суми погасяват задължението именно по фактура
№**********/27.04.2020г., като обективираща най- старото задължение и съответно и
най- обременяващо. Ето защо съдът възприема заключението на вещото лице,
съобразно което плащания по процесната фактури са били извършени от ответника,
както следва: на 05.05.2020 г.- сумата от 9000 лв.; на 20.08.2020 г.- сумата от 5782.50
лв.; на 21.12.2020 г.- сумата от 3000 лв.; на 22.01.2021 г.- сумата от 1113.90 лв. Видно
от приложената фактура, в същата е посочено, че падежа за плащане е 27.04.2020 г. Ето
защо считано от тази дата ответникът е изпаднал в забава и следва да дължи лихва до
датата на пълното изплащане на главницата- до 22.01.2021 г. Съгласно заключението
на вещото лице размера на дължимата лихва възлиза на сумата от общо 488.54 лв., за
която сума следва да бъде уважена претенцията. В останалата й част до
претендираните 807.25 лв. следва да бъде отхвърлена. По делото остана недоказано от
страна на ищеца, че пълното заплащане на главницата по сочената фактура е
настъпила след тази дата, още по- малко след подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК на 09.04.2021 г. В тази връзка не следва да бъде уважена и претенцията, касаеща
законната лихва за забава за периода след подаване на заявлението.
2
По разноските:
Видно от издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 20030/2021 г. по описа на
СРС, със същата са присъдени разноски на заявителя- ищец в размер на 814.07 лв., от
които 114.07 лв.- държавна такса, и 700 лв.- адвокатско възнаграждение. Предвид на
това, че главницата по процесната фактура е била заплатена преди образуване на
заповедното производство и с оглед дължимостта единствено на сумата от 488.54 лв.,
присъдените и дължими разноски по заповедта следва да бъдат редуцирани до сумата
от 70 лв.
По отношение на сторените в настоящото производство разноски следва да бъде
присъдена на ищеца сумата от 197 лв., съобразно уважената част. Искане от ответника
за присъждане на разноски не е направено.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане на „Чавдар Ауто“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Янко
Комитов, № 28, представлявано от К.К., против „Дикомерс 2013“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1836, р-н Подуяне, ж.к.
Левски - Г, бл. 5, вх. 3, ет. 3, ап. 204, представлявано от О.В., в размер на 488.54 лв.,
представляващо лихва за забава за периода от 28.04.2020 г. до 22.01.2021 г. върху
главницата в общ размер 18896.40 лв. по фактура № **********/27.04.2020г., за която
е била издадена заповед от 12.04.2021 г. по ч.гр.д. № 20030/2021 г. по описа на СРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до претендираните 807.25
лв., представляваща разликата за периода след 22.01.2021 г. до 01.04.2021 г., както и за
законната лихва върху главницата от 18896.40 лв., считано от 02.04.2021 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Дикомерс 2013“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1836, р-н Подуяне, ж.к. Левски - Г, бл. 5, вх. 3, ет. 3, ап.
204, представлявано от О.В., да заплати на „Чавдар Ауто“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Янко Комитов, № 28, представлявано
от К.К., сумата от 70 лв., представляваща разноски по заповедното производство, и
сумата от 197 лв., представляваща разноски по исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3