№ 23
гр. Тутракан, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и трети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв.Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20253430200013 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 24-0362-000891 от 17.12.2024 г. на
началника на РУ – Тутракан, на В. М. Г., с ЕГН: ********** от ******, за
извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са наложени административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 лв. и административно наказание „Лишаване от право
да управлява МПС“ за 1 месец.
Недоволен от издаденото наказателно постановление, жалбоподателят,
чрез надлежно упълномощения да го защитава адв. К. У. от ***, го обжалва в
срок. Както в жалбата, така и в представената в хода на съдебните прения
писмена защита, се излагат доводи за незаконосъобразност на съставения акт
и издаденото въз основа на него НП. Пледира се за отмяна на атакуваното НП,
като се прави искане за присъждане адвокатско възнаграждение, определено
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Въззиваемата страна – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ –
Тутракан, редовно призован, не се явява, не се явява негов представител. По
делото е приобщено писмено становище от надлежно упълномощената В.А. –
главен юрисконсулт в ОДМВР – Силистра, в което се навеждат по бланкетен
1
начин доводи за законосъобразност и правилност на атакуваното НП. Прави се
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 28.11.2024 г. жалбоподателят В. Г. управлявал товарен автомобил
марка „Ивеко“ с рег. № **** по Републикански път II-21 (Русе – Силистра) в
посока към гр. Силистра. Зад него автомобилите си управлявали свидетелите
Р. П. и Л. У.. Около 15:05 ч. МПС на жалбоподателя се намирало на км. 35+100
м. от пътя, когато се разминало с управлявания от св. А. А. товарен автомобил
марка „Рено“ с рег. № ****, движещ се в посока гр. Русе. При разминаването
на МПС се получило съприкосновение между левите им странични огледала
за обратно виждане, вследствие на което те се повредили. На мястото на ПТП
спрели св. А. и св. У., като последният сигнализирал на телефон 112 за
случилото се. Жалбоподателят, от своя страна, продължил движението си без
да спира, както сторил и св. П., който, управлявайки зад него, също
сигнализирал на телефон 112 за това, че единият от участниците в ПТП не е
спрял след осъществяването му.
След като сигналът бил препратен до дежурния в ОДЧ при РУ –
Тутракан, последният разпоредил на полицейските служители, които били
назначени в наряд същия ден (актосъставителят В. В. и св. И. Г.), да установят
и спрат движението на жалбоподателя. Последното се случило на км. 48 от
републиканския път. След като на жалбоподателя били извършени
необходимите по ЗДвП проверки, той и полицейските служители се върнали
на мястото на ПТП, където ги чакали св. А. и св. У..
След проведени беседи с участниците в ПТП и свидетеля очевидец на
случилото се, актосъставителят В. съставил АУАН серия GA №
1378187/28.11.2024 г., с който повдигнал обвинение на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за това, че след като е
допуснал ПТП с материални щети „не изчаква пристигането на контролните
2
органи, не ги уведомява и напуска мястото на ПТП“. Жалбоподателят
подписал акта без възражения и получил препис от същия.
На 02.12.2024 г. в ОДМВР – Силистра били депозирани възражения от
жалбоподателя, направени чрез процесуалния му представител, с които били
оспорени както доказаността на нарушението, така и правната му
квалификация и обвързаността и с обстоятелствената част на АУАН. С
̀
докладна записка от 09.12.2024 г. служител от РУ – Тутракан обективирал
извършеното разследване по повод въведените с възражението спорни
обстоятелства, като установил, че жалбоподателят не бил спрял, за да
установи последиците от допуснатото ПТП. Въз основа на докладната
записка, с писмо от 09.12.2024 г. АНО отговорил на жалбоподателя, че така
съставеният АУАН бил законосъобразен и обоснован.
На 17.12.2024 г. било издадено атакуваното НП № 24-0362-000891,
препис от което бил връчен на жалбоподателя на 03.01.2025 г.
Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на актосъставителя и
свидетелите; з. к. на НП № 24-0362-000891 от 17.12.2024 г.; АУАН серия GA №
1378187/28.11.2024 г.; Докладна записка № 362р-13264/09.12.2024 г.; Писмо №
**********/09.12.2024 г.; Писмо № 362р-13622/18.12.2024 г.; справка картон
на водача; справка АИС – регистрация МПС; справка за собственост на МПС;
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.; Служебна бележка от „ЧР“ при ОДМВР –
Силистра; копие на Възражение от В. Г., подадено чрез адв. У. срещу АУАН; 11
бр. снимки, изпратени с писмо № УРИ 362000-558/17.02.2025 г.; писмо изх. №
105860-107/19.03.2025 г. на РЦ 112 Русе и CD носител.
Съдът приема показанията на разпитаните свидетели като обективни,
взаимосвързани и допълващи се, поради което ги кредитира като правдиви.
Всички те водят до правнорелевантния в случая извод, че след осъщественото
ПТП между двата товарни автомобила жалбоподателят не е изпълнил
задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да спре и да установи
последиците от произшествието.
Анализирайки доказателствата, съдът достигна до следните правни
3
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в
производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН серия GA № 1378187/28.11.2024 г. При съставянето на
акта е допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила,
влечащо след себе си опорочаване и на атакуваното НП. То се състои в това,
че в обстоятелствената част на АУАН е описано деяние, което не е извършено
от нарушителя – т.е. не е изпълнено изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН.
След като не е изпълнен този законово изискуем реквизит, то следва и че не е
удовлетворен минималният стандарт, съгл. чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, за издаване
на НП въпреки налична нередовност в акта, тъй като не е установено по
безспорен начин (посредством акта), че е извършено административно
нарушение.
Аргументите на съда за горния извод са следните. В разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДвП са въведени задълженията на водач, участвал
в ПТП, неизпълнението на които оформя различни фактически състави на
нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Първото (и основно) задължение е
това по т. 1, а именно „да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието“. В зависимост от последиците от ПТП, водачът следва да
изпълни задълженията си или по т. 2 (когато има пострадали хора), или по т. 3
(когато са налице единствено имуществени вреди). В настоящия случай
жалбоподателят, след допускането на ПТП, въобще не е спрял, за да установи
последиците от произшествието – следователно не е изпълнил първото си и
основно задължение, коментирано по-горе. В констативната част на акта обаче
актосъставителят е установил, че след като е допуснал ПТП с материални
щети, жалбоподателят „не изчаква пристигането на контролните органи, не ги
уведомява и напуска мястото на ПТП“ – т. е. не е изпълнил задълженията по т.
2, които в конкретния случай въобще не са се породили по отношение на
жалбоподателя, тъй като видно от цялостния доказателствен материал (а и от
констатациите на полицейските служители) произшествието е с материални
щети, а не с пострадали хора. Оттук, доколкото жалбоподателят не е бил
длъжен нито да уведоми органите на МВР, нито да остане (доколкото въобще
4
не е спрял) на мястото на произшествието и да изчака пристигането им, а
единствено да спре и да установи какви са последиците от ПТП, следва извод,
че нарушението, в което е обвинен жалбоподателят (по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП) не е констатирано по надлежния процесуален ред – със съставянето на
АУАН. Тук е мястото да се посочи виждането на съда, че допълването на
фактическата обстановка по административнонаказателното производство не
следва да се случва с докладна записка (в която е установено, че
жалбоподателят не е спрял, за да установи последиците от ПТП), а е следвало
АНО да прекрати настоящото АНП с мотивирана резолюция по чл. 54, ал. 1, т.
1 от ЗАНН, след което да се състави законосъобразен АУАН с коректно
посочване в какво се състои нарушението (след допускане на ПТП с
материални щети не е спрял, за да установи какви са последиците от него),
който да начене законосъобразно образувано АНП.
Доколкото АНО при издаването на НП е възприел неотклонно описаната
в АУАН фактическа обстановка, то НП страда от същия порок – липса на
описание на нарушението, в разрез с изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Следва да се обърне внимание, че коментираният порок, засягащ и НП,
представлява противоречие между установената с акта фактическа обстановка
(пренесена и в НП) и квалифицирането на нарушението, при което правната
квалификация е правилна (от гледна точка установеното в съдебното
производство), но не и по отношение установеното в АУАН. Оттук следва, че
съдът е поставен в невъзможност да приложи чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
доколкото по този начин биха се изменили съществено обстоятелствата по
случая, установени по надлежния ред (вписани в АУАН) в хода на досъдебната
фаза на процеса.
Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо на основание
чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН отмяната на обжалваното НП. Наличието му лишава
от смисъл по-задълбоченото обсъждане на всички доводи, изложени от
защитата, голяма част от които съдът не споделя.
Предвид изхода на делото, направеното от процесуалния представител
на АНО искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
неоснователно.
5
В хода на производството – още с депозиране на жалбата, процесуалният
представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.
Представеният договор за правна защита и съдействие кореспондира с
искането, доколкото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатът е оказал
безплатна защита на жалбоподателя. С оглед на това, искането е основателно.
Съдът намира (въпреки липсата на възражение за прекомерност от АНО), тъй
като случаят не се отличава с фактическа и/или правна сложност, че следва да
присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер. Последният се
определя съгласно разпоредбите на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 500 лв.“ и чл. 14, ал. 2 от Наредбата: „За защита по
наказателно или административнонаказателно дело с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв.“.
Като се има предвид, че настоящото производство се разви в четири съдебни
заседания, при които адвокатът се яви и участва, то следва извод, че
минималният размер на хонорара се равнява на 1 000,00 лв. Той следва да
бъде възложен в тежест на юридическото лице, в чиято структура е издателят
на отмененото НП, а именно ОДМВР – Силистра, по аргумент от § 1, т. 6 ДР
на АПК и чл. 37, ал. 2 ЗМВР.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0362-000891 от 17.12.2024 г.
на началника на РУ – Тутракан, с което на В. М. Г., с ЕГН: ********** от
******, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са наложени административно
наказание „Глоба“ в размер на 50 лв. и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР – Силистра, представлявана от директора М.Н., да
заплати на адв. К. У. от ******, с личен № ****, с адрес на практиката ***
6
определения му от съда на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от ЗА
адвокатски хонорар в размер на 1 000,00 (хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
7