Р Е Ш Е Н И
Е № 260655
гр. Пловдив, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV граждански състав, в публично
заседание на втори септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 450 по описа за 2020
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно
предявени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР
вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, предявени от И. С.С. срещу ГД „Национална полиция“, за
заплащане на сумата в размер на 1608,78 лева, представляваща възнаграждения за
положен извънреден труд за периода 13.01.2017 г. – 31.12.2019 г., получени в
резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер
от общо 216 лева за периода 26.04.2017 г. – 13.01.2020 г.
Ищецът И. С. твърди, че за периода 13.01.2017
г. – 31.12.2019 г. е полагал труд на длъжността „*****“ в група „*****“ в
сектор „*****“ при ****************. Посочва, че заплащането на
възнаграждението за извънреден труд се определя съобразно Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Излага твърдения че същият е
полагал 12-часови дежурства съобразно утвърдени графици, както следва: 1200 часа
нощен труд, който според същия следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143, и
възлиза на 1371,6 часа. Посочва, че преизчисляването на нощния към дневния труд
води до извод за извършен извънреден труд от 171,6 часа, който към настоящия
момент не му е заплатен. Навежда съображения, че съгласно чл. 187 ал.5 и 6 ЗМВР и на база
основното му месечно възнаграждение, ответникът е следвало да му заплати сумата
в размер на 1247,53 лева. Претендира, че върху посочената сума следва да му
бъде заплатено обезщетение за забава в размер на 140 лева. Впоследствие, с
допуснато изменение на иска, размерът на претендираните суми е изменен както
следва: 1608,78 лева – главница, и 216 лева – обезщетение за забава. Претендират
се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника ГД „Национална полиция“. В него се посочва, че
действителното за процесния период ищецът е изпълнявал служебни задължения към
ответника на 12-часовеи смени. При изчисляване на отработеното от същия време
обаче,не следва да се прилага Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, доколкото ЗМВР е предвиден специален ред за организацията и
разпределението на работното време, неговото отчитане и компенсиране на
държавните служители. Посочва, че извърнредният труд, като заместването на
дневен към нощен труд не следва да се извършва от 8 към 7, а от 8 към 8, респ.
времето се изчислява с коефициент единица. Поради изложеното моли предявеният
иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179,
ал. 2 ЗМВР вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Между страните не е спорно
обстоятелството, че за процесния период от 13.01.2017 г. – 31.12.2019 г. ищецът
е заемал длъжността „*****“ в група „*****“ в сектор „*****“ при ****************
към ГД „Национална полиция“ при МВР.
От изслушаната по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 13.01.2017
г. до 31.12.2019 г. ищецът е положил 1584 часа нощен труд, които са му били
заплатен по 0,25 лв. на час. Вещото лице е установило, че положените часове
нощен труд, преизчислени с коефециент 1.143 %, се равняват на 227 часа преобразуван
нощен труд към дневен с равностойност от 1608,78 лв. и обезщетение за забава от
216 лв.
Спорен в производството по делото е
въпросът дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен
труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1
от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. С разпоредбата на ал. 3
е установено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Съгласно ал. 5, т. 2 на чл. 187 от ЗМВР
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, а ал. 6 урежда правилото, че извънредният
труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на ал. 9 на същия текст, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на ***** на вътрешните работи.
За процесния период, по силата на
изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 и чл. 188 от ЗМВР, са действали
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на ***** на
вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР.
В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.
изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време,
общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се
умножава по 0, 143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била отменена с Наредба №
8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело №
5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването и обнародването му. В
последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма норма, аналогична на
посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1. 143.
Последното изречение на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, а именно че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, не
определя нито продължителността на работната смяна, която може да е по-голяма или равна на осем
часа, като съчетава нощен и дневен труд, нито пък е свързано с отчитането на
нощния труд. Посочената разпоредба фиксира каква е нормалната продължителност
работния ден за служителите на МВР, работещи на смени, а именно - осем часа, с
тази спецификата, че въпросните служители работят при сумарно отчитане на
работно време. Цитираната разпоредба няма характеристиките на специален закон,
тъй като диспозицията ѝ не припокрива диспозицията на чл. 140, ал. 1 КТ.
При сравнителен анализ, според чл. 140,
ал. 1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Посочената
разпоредба въвежда по-кратки нормални работна седмица и работен ден за
работниците, полагащи нощен труд, отчитайки вредоносните му последици. В случая
под нормална работна седмица и нормален работен ден следва да се разбират,
визираните в чл. 136, ал. 1-3 КТ правни понятия, а именно най-широко
прилаганото работно време, което за работната седмица, която е 5-дневна, е 40
часа, а за работния ден 8 часа в рамките на денонощие. Ето защо смисловото
съдържание на чл. 140, ал. 1 КТ е, че работник, който полага нощен труд, при
нормални работен ден и седмица, ще работи по-малко часове, така че след
отчитане положените 35 часа нощен труд в рамките на седмицата ще се зачитат за
40 часа, а положените седем часа в рамките на денонощието, за осем. Няма
законова пречка обаче установеното за работника нормално работно време от осем
часа да бъде разпределено при сумарно отчитане на работното време, като в
конкретен работен ден изцяло се запълва часовия диапазон от 22,00 ч. до 06,00
часа. При сумарното работно време, както бе вече изтъкнато, от значение за
продължителността на нормалния работния ден са средно аритметично отработените
часове за ден в рамките на съответния период. Последното е от значение за това
дали е налице извънреден труд. Така, ако са отработени осем астрономически часа
нощен труд през един работен ден, те ще бъдат отчетени като повече от осем
часа, според коефициента на преобразуване на нощния труд в дневен по чл. 9, ал.
2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а това ще
се отрази на количеството оставащи часове в рамките на периода. Няма законова
забрана да се полага труд в рамките на целия часови диапазон между 22,00 ч. и
06,00 часа, като дори и при това положение, при сумарно работно време, няма да
е налице извънреден труд, ако след преобразуване на нощния труд в дневен, не е
превишена средната продължителност на нормалния работен ден.
В наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно тъй като ЗМВР
препраща към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, което е въпрос на законодателна техника. Следва да изтъкне, че посочения в чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в дневен,
представлява числово изражение на залегналия в чл. 140 КТ принцип, а именно, че
нощният труд като продължителност не съвпада с астрономически отработеното
време. Този принцип е характерен за всеки вид трудова ангажираност, тъй като
съставлява най-съществената правна последица от полагането на нощен труд.
Престирането на нощен труд е свързано настъпване на определени благоприятни за
работника компесаторни правни последици. Ако се приеме, че правните последици
или част от тях липсват, то и не би имало разлика между нощен и дневен труд.
По така изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че при отчитане на положените часове нощен
труд от служители на Министерството на вътрешните работи са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
соътветното работно място. Съгласно това правило, за 7 часа през нощта следва
да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Целта на
определения коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава възнаграждение,
колкото за 8 часа през деня.
Ето защо работник, който работи по
трудово правоотношение, също може да работи на смени и да престира нощен труд в
целия часови диапазон от 22,00 до 06,00 часа, така както работят и служителите
на МВР, последното обаче не е аргумент, че положеният от този работник нощен
труд се приравнява на дневен, с оглед организацията на работния процес. В
сравнение, чл. 187, ал. 3 ЗМВР определя само каква е организацията на работния
процес за служителите на МВР, без да засяга въпроса за отчитането на нощния
труд. Отчитането на нощния труд по ЗМВР е уредено чрез препращане към
разпоредбите на Кодекса на труда. Според чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда.
Настоящият съдебен състав приема, че под
специална закрила по смисъла на чл. 188, ал. 2 ЗМВР следва да се разбират нормите на Кодекса на
труда, свързани с отчитането и заплащането на нощния труд. В наредбата,
издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е посочен коефициента за отчитане на нощния
труд, именно тъй като ЗМВР препраща към Кодекса на труда и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, което е въпрос на законодателна
техника.
Поради това, съдът приема, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв се явява доказана
по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 7
от ЗМВР, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и
280 часа годишно. Във връзка с направеното твърдение в отговора на исковата
молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за всеки час
(съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ), съдът счита, че превръщането на нощните
часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 НСОРЗ за всеки отработен час или
за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т. е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
В разглежданата хипотеза, няма спор, че
ищецът е служител при ответника, като от
прието по делото експертно заключение се установява, че при приравняване на
положения от ищеца нощен труд в дневен за процесния период, по коефициента по
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, са положени
допълнително 227 часа труд. Тези часове с оглед сумарното отчитане на работното
време, представляват извънреден труд, тъй като надхвърлят часовете на нормално
работно време за съответния период. Ето защо следва да бъдат заплатени като
извънреден труд, в размер на 1608,78 лева, за която сума предявеният главен иск
следва да бъде уважен.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно
в темпорално отношение посоченото задължение, последният е изпаднал в забава и
дължи обезщетение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В чл. 187 ал. 9 от ЗМВР е
посочено, че редът за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на ***** на вътрешните работи. Във
връзка с това е издадена Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в чл. 33 ал. 1 от
която е посочено, че възнагражденията за труд извън редовното работно време се
включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния
период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.
Следователно, установеният принцип е, че извънредният труд се заплаща в месеца,
следващ отчетния период, ако е надхвърлена нормалната продължителност на положения
труд през отчетния период. Ищецът е претендирал обезщетение за забава от първо
число на месеца, следващ последващия месец на полагане на труда, поради което
следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на тази дата. Вещото
лице е определило размера на обезщетението за забава за сумата от 216 лв. за
периода от 26.04.2017 г. до 13.01.2020 г., като предявеният иск следва да се
уважи до предявения размер.
Предвид изхода на правния спор и
доколкото ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски, следва
ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на
бюджета на съда разноските в производството, а именно: сумата в размер на 114,35
лева, предствляваща дължима държавна такса и сумата в размер на 100 лева,
разноски за изготвяне на съдебносчетоводна експертиза. Следователно и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да внесе по сметката на съда
сумата от общо 214,35 лв.
В полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК се следват разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 650 лева. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение за неоснователно. Същото съответства на минимално
установеното в Наредба № 1/09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, ред. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г. – към момента на уговаряне на
възнаграждението, предвид обстоятелството, че се касае за два обективно
съединени иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 179, ал. 2 ЗМВР вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР, ЕИК:
*********, със седалище гр. София, бул. „Александър Малинов“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на И. С.С., ЕГН: **********,
сумата от общо 1608,78 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 227 часа за периода от 13.01.2017 г. до 31.12.2019
г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното заплащане на задължението, както и обезщетение за
забава в размер от общо 216 лв. за периода от 26.04.2017 г. до 13.01.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна дирекция „Национална
полиция“ на МВР, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Пловдив сумата от 214,35 лв. – разноски в първоинстанционното
производство, от които 114,35 лева държавна такса, и 100 лева – разноски за
назначената по делото съдебносчетоводна експертиза.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална полиция“ на МВР да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И. С.С., ЕГН: **********, сумата от 650
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Катя Боева
Вярно с оригинала!
КЯ