ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
гр. Перник , 18.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20211700500020 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК
Образувано по частна жалба подадена
ОТ: „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД , БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на
управление: ***
СРЕЩУ: РАЗПОРЕЖДАНЕ от 12.10.2020г. постановено по гр.д.№ 5402 / 2020г. по
описа на Районен съд Перник, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД срещу М. Ж. С. с ЕГН **********, в
частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 351.74
лева, представляваща възнаграждение по договор за поръчителство, сумата от 187.39 лв.,
представляваща законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за
периода от 11.02.2019 г. до 17.09.2020 г. и сумата от 75.04 лв. - такси за извънсъдебно
събиране на вземането.
Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно, поради
противоречие с нормите на материалния закон и необосновано поради неправилна
интерпретация на изложените от заявителя твърдения.
Сочи, че с обжалваното разпореждане съдът отхвърлил частично подаденото
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 351.74 лева, представляваща
възнаграждение по договор за поръчителство, сумата от 187.39 лв., представляваща законна
лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 11.02.2019 г. до
17.09.2020 г. и сумата от 75.04 лв. - такси за извънсъдебно събиране на вземането, бил
превишил своите правомощия и нарушил съдопроизводствените правила, тъй като
заповедния съд не следвало да извършва преценка досежно валидността на сделката поради
нарушение на закона и добрите нрави. Заповедния съд неправилно бил приел, че на
1
длъжника не била дадена възможност на избор и такава за индивидуално договаряне в
нарушение на чл. 146 от ЗПК, сочи че предоставянето на обезпечение не било възведено
като задължително условие за сключването на договора и за длъжника нямало санкция –
неустойка или по-висок размер на лихвата, ако не предоставел обезпечение. На следващо
място се сочи, че наличието на свързаност между Кредисимо и Ай тръст не водело до
нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, тъй като Ай тръст извършвало
дейност, съгласно предмета си на дейност, а именно предоставяне на финансова услуга като
извършвало гаранционни сделки срещу заплащане. В жалбата се сочи, че районния съд
неправилно е формирал и изводите си, а именно, че Кредисимо не било спазило
изискванията на чл. 16 от ЗПК да оцени неплатежоспособността на потребителя, че
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство целяло заобикаляне на
ЗПК и неоснователно обогатяване, както и че административните разноски за събиране на
вземането целели заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК и противоречали на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК.
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в
законноустановения срок по чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна имаща правен
интерес от обжалване, счита същата за допустима, поради което и след като обсъди
събраните по делото доказателства, прецени и приложимото право за да се произнесе взе
предвид следното:
Първоинстанционното ч.гр.д. № 5402/2020 г. по описа на Районен съд Перник е
образувано по заявление подаден от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. Ж. С. с ЕГН **********.
От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е
длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите
нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована
вероятност за това.
Видно от съдържанието на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. 12,
между страните е уговорено възнаграждение на „Ай Тръст“ ЕООД за това, че по договор за
поръчителство от *** г. отговоря солидарно с длъжника за задълженията му по сключения
на същата дата с „Кредисимо” ЕАД договор за кредит. Съгласно Приложение № 1 към
договор за предоставяне на поръчителство, при предоставен кредит от 2000.00 лева с падеж
*** г. възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 127.99 лева месечно за
периода на действие на договора, като същото се дължи на датата на падежа на съответното
плащане по кредита съгласно погасителния план, предвиждащ месечна погасителна вноска
от 150.84 лв.
От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че ако потребителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „Кредисимо“ ЕАД юридическо
лице-поръчител, заявлението за кредит се разглежда в рамките на 48 часа, като срокът за
одобрение за отпускане на кредит е 24 часа. При непосочване на обезпечение, заявлението
за кредит се разглежда в 14-дневен срок. Налице е неравноправно третиране на клиенти на
кредитора с оглед срока на разглеждане на заявлението за не/посочилите, че ще обезпечат
вземането с поръчителство на ЮЛ- поръчител, което и следва да е одобрено от
кредитодателя. Изискването за обезпечение за разглеждането на кредита в малък срок е и
злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя, който очевидно има нужда от
средствата. Финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на
потребителя съгласно чл. 16 ЗПК (за което са предоставени редица правомощия да изисква и
събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави
заемната сума), а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от
2
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта
от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси и комисиони и др.
плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК.
На следващо място, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит. От чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит следва, че „възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство“ е пряко свързано с кредита и са едно цяло, тъй като
задължението към поръчителя е неделимо от задължението по кредита и е известен на
кредитора при подписването му, т.е. възнаграждението е „общ разход по кредита“ по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и затова следва да се включи в общия размер на
плащанията по кредита, но не е бил отразен като такъв в „ГПР“ по договора за кредит, нито
в Приложение № 1 и пог. план към същия договор. При сключването на поръчителството
като част от договора за кредит, длъжникът не е имал право на избор на поръчител и за
индивидуално договаряне, особено след като едноличен собственик на капитала на
заявителя е „Кредисимо” ЕАД, видно от Търговския регистър, т.е. ЮЛ - поръчител, което е
предварително одобрено от кредитора е свързано с него лице. Налице е значително
неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за
добросъвестност, в частност - лишава длъжника от избор и възможност за индивидуално
договаряне. Всичко това сочи, че целта на договора за поръчителство е плащане в полза на
кредитора, което е разход пряко свързан с кредита, който не е включен в ГПР по кредита, а
представлява прикрито допълнително възнаграждение по кредита извън договорната лихва,
което води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
потребителя. Чрез позволени от закона средства - създаване от кредитора на негово
собствено дружество, чиято печалба се формира основно от възнаграждения по договори за
поръчителство в полза на собственика му за задължения на клиенти на този собственик, се
постига заобикалянето на чл. 19 ЗПК. Заобикаля се и ограничението на чл. 33 от ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с
усвояването и управлението на кредита. Предвид изложените съображения е налице
заобикаляне на закона - чл. 33 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, и следователно нищожност на клаузите на
осн. чл.21, ал. 1 ЗПК.
Предвид основателността за отхвърляне на главното задължение за възнаграждение
по договора за поръчителство, не се дължи и акцесорното вземане за законна лихва върху
това възнаграждение.
Идентични на горните са и изводите за сумата 75.04 лв. - административни разноски
за извънсъдебно събиране на вземанията по кредита. Настоящият съдебен състав намира, че
предвид описанието в т. 12 от заявлението, уговорката за такава такса противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, което обосновава
извод за нейната нищожност.
Следва да се посочи, че извънсъдебното събиране на вземанията е във връзка с
усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че попада в
приложеното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поради това претендирането му от потребителя
противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.
3
На следващо място, съгласно съображение 8 от Директива 2011/7/Е (§12 от ДР на
ЗИД на ТЗ, ДВ бр.20/28.02.2013 г.) „Обхватът на същата следва да се ограничи до
плащанията, извършвани като възнаграждение по търговски сделки ...“. Съобразно
приложното поле, предвидено в чл. 1, т.2 от директивата - да се прилага за всички
плащания, извършвани като възнаграждение по търговски сделки и предвид дадените
определения в чл. 2, т.1 и т.3 от директивата за „търговска сделка“ и „предприятие“, съдът
намира, че обезщетение за разноски е неприложимо при сключен потребителски договор с
физическо лице.
За пълнота следва да се посочи, че и поначало, за да се търси възстановяване на
разход следва да е обосновано и доказано реалното му извършване, но в заявлението по чл.
410 ГПК разходите са посочени общо като липсва посочване и данни дали въобще и дали
именно в този размер са направени някакви конкретни разноски по събиране на вземането -
как, кога и за какви точно действия реално такива разходи са направени и платени, поради
което при тази неопределеност на разходи, претендирането му в този вид отново
противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните, което води
до недължимост от длъжника и за тях.
С оглед на всичко изложено, възнаграждението за поръчителство, законната лихва
върху това възнаграждение и административните разноски за събиране на вземането
противоречат на добрите нрави и в равна степен са неравноправни клаузи, съответно са и
нищожни съгл. чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, чл. 21, ал. 1 и чл. 24 от ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2
от ЗЗП - основанията по чл. 411, ал. 2, т.2 и 3 ГПК.
По изложените съображения, с разпореждането в обжалваната част
първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд, поради което подадената частна жалба следва да бъде оставена без
уважение, а разпореждането в обжалваната му част да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Водим от изложеното, след съвещание СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 12.10.2020г. по ч.гр.д. № 5402 / 2020 по описа на
Районен съд Перник в обжалваната му част – с която е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед по чл. 410 ГПК на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД срещу М. Ж. С. с ЕГН **********, в
частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 351.74
лева, представляваща възнаграждение по договор за поръчителство, сумата от 187.39 лв.,
представляваща законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за
периода от 11.02.2019 г. до 17.09.2020 г. и сумата от 75.04 лв. - такси за извънсъдебно
събиране на вземането.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно т.8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4 / 2013г. на ОСГТК на ВКС,.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5