№ 250
гр. Айтос, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20242110101092 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл. 34 ЗС, а при условията на чл.225 ГПК иск по чл. 124 ГПК
вр. чл. 79 ЗС.
Производството по делото е образувано по ИМ на ищеца С. И. С., ЕГН **********,
против ответника А. С. С., ЕГН **********. Ищецът твърди, че с ответника са
съсобственици на посочени в ИМ основания /по силата на извършени дарения и по
наследство/ на подробно описания в ИМ недв.имот. Предявява иск за делба на посочените
вещи съобразно заявените в ИМ квоти за всеки от съсобствениците – по ½ ид.ч. за всеки.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил ОИМ от ответника А.С.. Твърди ,че имотът се
владеел от нейната дъщеря от години, чиято изключителна собственост счита да е, молейки
за отхвърляне на иска за делба.
В срока по чл.225 ГПК е постъпила ИМ от М. В. С., ЕГН **********, претендирайки
по отношение на първоначалните страни – С.С. и А.С., че тя е изключителен собственик на
имота. Твърди, че след смъртта на общия наследодател на страните през 2013г. завладяла
еднолично имота, считайки че го е придобила по давност, ограничавайки достъпа до имота
на С.С.. Претендира разноски.
Страната А.С. счита претенцията по чл.225 ГПК за основателна, т.к. третото лице –
нейна дъщеря, било единствен и изключителен собственик на процесния имот.
Страната С.С. намира иска по чл.225 ГПК за неоснователен, т.к. не били налице
елементите на придобивната давност в сочения период.
От събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна
следното: Не се спори между страните, а и се установява, че процесният имот е бил
съсобственост на лицата С. М. и С. М. в режим на СИО по силата на договор за доброволна
1
делба от 01.06.1987г. /л.4 от делото/.
По делото не се спори, а и се установява от представеното удостоверение за
наследници на С. М., че същият е починал на 19.06.1995г., оставяйки като наследници:
преживяла съпруга С. М. /поч. на 06.01.2013г./ и две деца – сестрите С. С. и А. С..
Видно от НА №66/1997г. лицето С. М. е дарило 4/6 ид. ч. от процесния имот в полза
на своите дъщери - лицата С. С. и А. С..
По силата на НА №109/24.11.2014г. лицето С. С. е дарило на С. С. ½ ид.ч от
процесния имот.
Представени са писмени доказателства за платени данъци и консумативни разходи
/ток и вода/ за процесния имот /л.73-76 и л.92-93/.
От разпита на свидетеля Х.Н.-дългогодишен фактически съжител на семейни начала
на страната С.С., чиито показания съдът цени съобразно чл. 172 ГПК, се установява, че
заедно със С.С. са ходили до имота още приживе на баба С.. След смъртта на същата лицата
продължили ежегодно да посещават имота, като С.С. имала ключове за процесния имот, а
останалите собственици знаели за тези техни посещения. Във връзка с евентуалната
продажба на имота С.С. наела брокер, на когото осигурила достъп до имота в края на 2024г.,
като считано от м.01.25г. достъпът й до имота бил ограничен – били сменени патроните на
вратите. Дава показания, че до началото на тази година достъпът до имота на С.С. не бил
препятстван, тя плащала данъци за същия, както и че имотът се рушал и не се поддържал.
От показанията на свидетеля Я.М. се установява, че М. /дъщеря на А. С./ посещавала
баба си С. приживе, други хора не била виждала в имота освен М. и нейните родители. Дава
показания, че дворът се поддържал, че се правели козметични ремонти в процесния имот,
както и че къщата се поддържала от М. и семейството й. Дава показания, че майката С.
оставила къщата на двете си дъщери, които следвало да се разберат за имота, както и че
роднините на М. искали да продадат процесния имот, но тя не била съгласна с това.
Въз основа на така установени факти, съдът стига до следните правни изводи:
След смъртта на общия наследодател С.М. лицата С. М. и двете му деца – сестрите С. С. и
А. С. са придобили съответно 4/6 ид.ч. за преживялата съпруга и по 1/6 ид.ч. за всяко от
децата от собствеността върху процесния имот /чл.9, ал.1 ЗН, чл. 27 вр. чл.26, ал.1 СК от
1985г./. Приживе /през 1997г./ лицето С. М. се е разпоредило със собствените си 4/6 ид.ч. от
имота в полза на своите дъщери, като всяка от С. С. и А. С. е придобила по 2/6 ид.ч. от
процесния имот по силата на извършеното в тяхна полза дарение, с оглед на което имотът
след 1997г. до 24.11.2014г. е бил съсобствен между посочените лица при равни квоти от по ½
ид.ч. по силата на наследство и поради извършената дарствена сделка. По силата на
извършеното дарение от 24.11.2014г. собствената ½ ид.ч. на С. С. е била придобита от
лицето С. С. /нейна дъщеря/. Спорен по делото е въпросът дали делбата на процесния имот
следва да се допусне при равни квоти между лицата А. С. и С. С., или имотът е изцяло
собственост на третото лице М. С. /дъщеря на А. С./ по силата на изтекла придобивна
давност в периода 2013-2024г.
2
В ТР № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по т.д. № 1/2012 г., ОСГК, се приема, че презумпцията на
чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите,
при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта
на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но
да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си. В практиката на ВКС се приема, че това тълкувателно решение намира
приложение и при съсобственост, възникнала от наследяване. Това е прието например в Р. №
78 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3617/2019 г., I г. о., в което се сочи, че за да се
придобие по давност съсобствен или сънаследствен имот според приетото в ТР № 1/2012 г.
на ВКС, ОСГК, не е достатъчно само да се ползва вещта изцяло, защото за чуждите идеални
части сънаследникът не е владелец, а държател; необходимо е да бъде отблъсната
фактическата власт на съсобственика за неговите идеални части чрез явно владение,
манифестирано по начин, който да не оставя съмнение, че съсобственикът е започнал да свои
цялата сънаследствена вещ. Същото е прието и в Р. № 41 от 15.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2728/2021 г., I г. о., макар там акцентът да е върху разграничаване на случаите, при които
владението на наследствена идеална част е предадено на един от наследниците. Също и в Р.
№ 184 от 31.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 219/2018 г., I г. о., е прието, че промяната на
намерението на сънаследника да установи владение върху идеалните части на останалите
наследници се обективира с действия, отричащи правата на другите сънаследници върху
имота и станали тяхно достояние, каквито действия представляват недопускането им в
имота. С Р. № 45 от 1.07.2019 г. по гр. д. № 1517/2018 г., I г. о. е дадено тълкуване, че за да е
налице владение, фактическата власт, която се упражнява върху чужд имот, трябва да е
постоянна, спокойна, явна и несъмнителна. Владението е явно и несъмнено, когато
владелецът извършва действия, за които заинтересованите лица могат да узнаят и които
разкриват по сигурен начин намерение да се държи вещта като своя. При наследяване, всеки
от сънаследниците е владелец на своите идеални части и държател на частите на другите
съсобственици, затова придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот може да
стане ако сънаследникът промени намерението си по отношение на чуждите идеални части
и започне да ги държи за себе си. Тази промяна трябва да бъде манифестирана с действия,
чрез които волята за завладяване на целия сънаследствен имот да достигне до знанието на
останалите наследници /решение по гр. д.№ 217/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. и др./. Когато едно
трето лице владее сънаследствен имот заедно с един от наследниците, не е достатъчно той
3
да докаже само упражняване на фактическа власт в срока по чл. 79 ал. 1 ЗС, защото в този
случай неговото владение е скрито за останалите наследници - те не биха могли да разберат,
че фактическата власт не се упражнява от сънаследника чрез другиго, а от външното на
съсобствеността лице на самостоятелно основание, както и да разграничат кое от двете лица
е държател и кое владелец. В тази хипотеза, за да се окачестви фактическата власт като
владение, третото лице трябва да извърши действия, които явно и несъмнено да показват, че
я упражнява за себе си /ТР 1/2012 г. на ВКС, ОСГК/. В случая по делото не се установява
третото лице да е извършило такива действия, които явно и несъмнено да показват, че е
упражнявало за себе си фактическата власт върху имота в периода от 2013г.-2024г.
Действително достъпът до имота на С. С. е бил ограничен, но едва през м.01.25г., сочещо на
извод, че не е изтекъл законовия срок по чл.79, ал.1 ЗС в полза на третото лице.
Същевременно в практиката на ВКС се прави разграничение между фактическата власт,
която покрива характеристиките на владението по чл.68, ал.1 ЗС, и фактическата власт,
представляваща държане по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС, както и търпимите действия,
осъществявани поради близките отношения със собственика на вещта. Както държането,
основано на някакви договорни отношения, така и търпимите действия не могат да доведат
до придобиване на вещта по давност, освен ако не е демонстрирано спрямо собственика
промяна на намерението и завладяване на вещта – Р. № 12 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 1840/2013 г., I г. о., Р. № 1300 от 9.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 5861/2007 г., II г. о., Р. №
403 от 3.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 672/2008 г., I г. о., Р. № 291 от 9.08.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 859/2009 г., II г. о., Р. № 270 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1162/2009 г., II г. о.,
Р. № 196 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 137/2018 г., I г. о. Отношенията между родители
и деца или между близки роднини по повод упражняване на фактическа власт върху имот, в
който собственикът е допуснал близките си да живеят, най-често сочат на установяване на
държане или на търпими действия от лицето, което е било допуснато в имота, както това се
илюстрира от конкретните случаи, разгледани в посочената практика на ВКС. Съдът намира,
че процесният случай е именно такъв. Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства сочи, че страната-съсобственик С. С. не е предоставила владението на
процесния имот на третото лице, като в периода 2014-2024г. е продължила да счита имота за
свой и да го ползва при посещенията си в гр.Айтос. Показанията на свидетелите сочат на
установени от третото лице М. С. търпими действия, което изключва владението. Само от
факта, че третото лице М. С. е посещавало, живяло и ползвало имота, правило е козметични
ремонти, плащало е сметки за консумативи за имота, не може да се направи извод, че е
придобило по давност идеалните части на С. С., тъй като третото лице е в правно
положение, което е сходно с това на неговата майка – съсобственика А. С., ако тя би
упражнявала фактическата власт върху имота. Третото лице би трябвало да отблъсне
владението на останалите съсобственици по ясен начин, така, че да разберат намерението му
за своене, какъвто настоящия случай не е. Само по себе си плащането на данъци и
консумативни разходи за къщата не доказва отблъскване на владението, тъй като е нормално
този, който ползва съсобствения имот, да заплаща консумативите и данъците за него / Р.№
50012 от 21.03.2023 г. по гр. д. № 1394/2022 г. на ВКС, I ГО/, като същевременно дори да се
4
приеме наличие на извършените ремонти в имота, то същите представляват действия на
обикновено управление. С оглед горното съдът намира, че процесния имот е съсобствен
между А. С. и С. С., обуславящо извод за допускане на делбата при равни квоти между
посочените лица, водещо и до извод за отхвърляне на претенцията по чл.225 ГПК на третото
лице М. С.. Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за собственост поради изтекла придобивна
давност в периода 2013-2024г. с правно основание чл.225 ГПК вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС,
предявен от М. В. С., ЕГН ********** против С. И. С., ЕГН **********, и А. С. С., ЕГН
**********, по отношение на следния имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА -
ЖИЛИЩЕ /АПАРТАМЕНТ/, заемащо целия първи жилищен етаж от двуетажната
двуфамилна масивна жилищна сграда, находяща се в ***, състояща се от приземен избен
етаж и два жилищни етажа, с площ на цялото жилище от 96 кв.м., състоящо се от: две
антрета, всекидневна с кухня, спалня, хол и баня с тоалетна, при граници и съседи на
жилището: от четири страни - външни зидове, отгоре - жилище на Ж. и Й. Ж., отдолу -
приземен избен етаж, заедно с 1/2 ид.ч. от приземния избен етаж на сградата с реално
ползване на западната част на етажа, която включва две складови избени помещения, с обща
площ на западната част от 48 кв.м. и при граници на западната част: от изток - източната
част, ползвана от Ж. и Й. Ж., от запад - външен зид, от север - външен зид, от юг - външен
зид, отгоре - първи жилищен етаж, и при граници на целия избен етаж: от четири страни -
външни зидове, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на гореописаната сграда и от правото на
строеж върху терена, върху който е построена гореописаната жилищна сграда,
представляващ общински УПИ № III-430 в кв.153 по плана на гр.Айтос, с площ на УПИ от
482 кв.м., при граници на УПИ: изток - УПИ IV-429, юг - УПИ I-424, запад- УПИ П-431 и
север - Улица, с реално ползване на западната половина от дворното място.
ДОПУСКА делба при равни квоти от по ½ между лицата С. И. С., ЕГН **********,
и А. С. С., ЕГН **********, на следния имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА -
ЖИЛИЩЕ /АПАРТАМЕНТ/, заемащо целия първи жилищен етаж от двуетажната
двуфамилна масивна жилищна сграда, находяща се в ***, състояща се от приземен избен
етаж и два жилищни етажа, с площ на цялото жилище от 96 кв.м., състоящо се от: две
антрета, всекидневна с кухня, спалня, хол и баня с тоалетна, при граници и съседи на
жилището: от четири страни - външни зидове, отгоре - жилище на Ж. и Й. Ж., отдолу -
приземен избен етаж, заедно с 1/2 ид.ч. от приземния избен етаж на сградата с реално
ползване на западната част на етажа, която включва две складови избени помещения, с обща
площ на западната част от 48 кв.м. и при граници на западната част: от изток - източната
част, ползвана от Ж. и Й. Ж., от запад - външен зид, от север - външен зид, от юг - външен
зид, отгоре - първи жилищен етаж, и при граници на целия избен етаж: от четири страни -
външни зидове, заедно с 1/2 ид.ч. от общите части на гореописаната сграда и от правото на
строеж върху терена, върху който е построена гореописаната жилищна сграда,
5
представляващ общински УПИ № III-430 в кв.153 по плана на гр.Айтос, с площ на УПИ от
482 кв.м., при граници на УПИ: изток - УПИ IV-429, юг - УПИ I-424, запад- УПИ П-431 и
север - Улица, с реално ползване на западната половина от дворното място.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6