О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./16.07.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на 16.07.2019 г., в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело №
91 по описа за 2016г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова
молба на П.С.И., при твърдения, че лицето е съдружник в „Медицински център за
репродуктивна медицина – „Радост” ООД – гр. Варна, постъпила в Окръжен съд Варна
на 25.01.2016 г., с която е предявен конститутивен
иск с правно основание чл.155 ал.1 т.1 от ТЗ против „Медицински център за
репродуктивна медицина – „Радост” ООД – гр. Варна, за прекратяване на
дружеството.
С
Определение от открито съдебно заседание на 05.12.2016 г. производството по
търговско дело № 91/2016 г. по описа на Окръжен съд Варна, е спряно на осн. чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на производството по търговско дело № 2071/2014 г. по описа на
Окръжен съд Варна, Търговско отделение.
Производството
по т.д. № 2071/2014 г. е образувано по обективно съединени искове с правно
основание чл. 71 и чл. 74 от ТЗ като по установителния
иск ищецът П.С.И. е целял да установи със СПН съдружниковото
си качество в ответното дружество „Медицински център за репродуктивна медицина
– Радост“ ООД към датата на общото събрание на дружеството, чиито решения са
оспорени с иска по чл. 74 от ТЗ, а именно 10.12.2014 г.
С
Решение № 44/26.06.2019 г. на ВКС по т.д. № 1368/2018 г., I-во
ТО е отменено Решение № 12/08.01.2018 г. по възз.т.д.
№ 401/2017 г. на ВАпС и респективно потвърденото с
него решение № 361/31.05.2017 г. по т.д. № 2071/2014 г. по описа на ОС Варна и
е отхвърлен предявеният от П.С.И. срещу МЦРМ „Радост“ ООД иск по чл. 71 от ТЗ,
като неоснователен. От мотивите на решението на касационната инстанция е видно,
че считано от 08.11.2014 г., когато е връчено изявлението на кредитора в
производството по чл. 517 от ГПК, членствените права
на П.С.И. в ответното дружество са прекратени, респективно липсва качество
„съдружник“ към датата на оспорените решения на ОС, проведено на 10.12.2014 г.
Видно
от партидата на дружеството, водена в ТР, общ статус, последно вписани
обстоятелства досежно съдружниците
в ответното дружество са тези при пререгистрацията му през 2012 година. След
10.12.2014 г., към която дата ВКС е приел, че П.И. няма качество съдружник,
отсъстват нови вписвания досежно съдружниците.
Отделно
от това следва да се посочи, че вън от решението на ВКС, ВОС по т.д. № 32/2015
г. е постановил Решение за отмяна на отказ на длъжностното лице по регистрация
като е указал, че следва да впише именно поисканото от дружеството прекратяване
на членствените правоотношения на П.С. въз основа на
проведено от кредитора производство по чл. 517 ал.3 от ГПК като е изложил
изцяло мотиви, сходни с тези на ВКС като единствената пречка да бъде вписано
това обстоятелство е междувременно постановеното спиране на вписването по реда
на чл. 19 ал. 5 от ЗТР, поради висящото производство по т.д. № 2071/2014 г., преюдициално спрямо настоящото, приключило с влязъл в сила
съдебен акт, с който е отречено съдружниковото
качество на П.И..
В
контекста на гореизложеното и като съобрази, че правото на иск по чл.155 ал.1
т.1 от ТЗ принадлежи единствено на лице, което към момента на завеждане на иска
е съдружник, а П.С.И. към датата на депозиране на ИМ в съда – 25.01.2016 г. е с
прекратено членствено правоотношение, намира, че
отсъства положителна процесуална предпоставка за правото на иск и
производството по същото следва да бъде прекратено.
Водим
от горното, на осн. чл. 130 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА
производството по т.д. № 91/2016 г. по описа на ОС Варна и ПРЕКРАТЯВА същото поради недопустимост на предявения иск.
Определението
може да се обжалва пред Апелативен съд Варна с частна жалба, в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: