Определение по дело №975/2019 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 1593
Дата: 23 август 2019 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20197170700975
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 август 2019 г.

Съдържание на акта

  ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1593

   гр.Плевен, 23.08.2019 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети август две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева 

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело №975/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

В Административен съд Плевен е подадена искова молба от Б.И.А., обвиняем, понастоящем в затвора Белене, с която се иска да бъде образувано дело срещу Б. Б .А-инспектор в РУ на МВР-Разград, за обезщетение в размер на 80000лева, като се твърди, че на 26.03.2019г. при задържането му същият му е нанесъл побой, от който е получил пъпна херния.  Моли за присъждане и на законната лихва.

Административен съд-Плевен намира, че образуваното дело по подадена от Б.А. искова молба не му е подсъдно по следните съображения:

Съгласно чл.128 ал.1 т.6 от АПК, административните съдилища са компетентни да разглеждат искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, като производството се разглежда по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Съгласно чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Според чл.2 ал.1 т.1 и т.2 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при задържане под стража, както и при нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията.

В конкретния случай не се твърдят вреди от действия на административен орган или длъжностно лице, нито действия на специализирани органи по изпълнение на наказанията, а вреди от действия на разследващ орган – инспектор Б. Б .А-, разузнавач при РУ на МВР-Разград., извършени при задържането на Б. А.. Ето защо, от изложените в исковата молба твърдения се налага извода, че е налице хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ, респ. на чл.45 от ЗЗД, като исковете се разглеждат по общия ред от гражданския съд, но не и на чл.128 ал.1 т.6 от АПК или чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, които се разглеждат от административните съдилища по реда на АПК.

            По изложените по-горе съображения настоящият състав на Административен съд-Плевен счита, че не е компетентен да разгледа подадената от Б. А. искова молба, като същата бъде изпратена по подсъдност на Окръжен съд Разград, който е надлежния съд съобразно чл.104 т.4, чл.105, респ. чл.115 от ГПК.

            Водим от горното и на основание чл.135 ал.2 от АПК, съдът

 

                                                           ОПРЕДЕЛИ:

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №975/2019г. по описа на Административен съд-Плевен.

ИЗПРАЩА ПО ПОДСЪДНОСТ на Окръжен съд Разград делото, образувано по подадена искова молба от Б.И.А., обвиняем, понастоящем в затвора Белене, с която се иска да бъде образувано дело срещу Б. Б .А--инспектор в РУ на МВР-Разград, за обезщетение в размер на 80000лева.

Определението не подлежи на оспорване.

Препис от определението да се изпрати на Б.А..

           

 

СЪДИЯ:/п/