Решение по дело №74/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството по делото е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на В. Г. Л., с [ЕГН] от с.Мало Конаре, [улица]против Решение №9001-12-504#2 от 07.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане с изх.№2113-121383#4 от 06.11.2024г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.2 от КСО на В. Г. Л. от с.Мало Конаре, ***.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят моли оспореното решение да бъде отменено и да му бъде отпусната пенсия.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Изразява становище за законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по подадено от В. Г. Л., чрез упълномощено от него лице, заявление с вх.№2113-12-1383/26.07.2024г. с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б от КСО.

С разпореждане [номер], Протокол №2113-12-1383#4 от 06.11.2024г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Пазарджик, на основание чл.69б ал.2 от КСО е отказано да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на заявителя, сега жалбоподател В. Г. Л..

За да постанови разпореждането си, пенсионният орган е приел, че заявителят не отговаря на условията на чл.69б ал.2 от КСО, а именно няма сбор от осигурителен стаж и възраст - 100, има сбор 98 07 00, с оглед на което не е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приел е, че към датата на заявлението - 26.07.2024г., В. Г. Л. има навършена възраст - 64 години, 11 месеца и 02 дни и осигурителен стаж с обща продължителност, превърнат към трета категория труд - 33 години 07 месеца 28 дни, от които: 00 години 07 месеца 14 дни осигурителен стаж от първа категория труд, 19 години 09 месеца 11 дни осигурителен стаж от втора категория труд и 07 години 10 месеца и 23 дни осигурителен стаж от трета категория труд. Приел е, че необходимите условия за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.2 от КСО за мъжете за 2024г. са: навършена възраст – 59 години 02 месеца; осигурителен стаж от втора категория труд или сбор от първа и втора категория труд – 15 години и сбор от осигурителен стаж и възраст – 100.

Във връзка с подадена от В. Г. Л. жалба е издадено оспореното Решение №9001-12-504#2 от 07.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане с изх.№2113-121383#4 от 06.11.2024г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.2 от КСО на В. Г. Л.. За постановяването му е прието, че право на пенсия по чл.69б ал.2 от КСО през 2024г. придобиват мъжете при навършена възраст 59г. 02 м., осигурителен стаж от втора категория труд 15 години и сбор от стаж и възраст – 100. Към датата на заявлението за пенсия (26.07.2024г.) В. Г. Л. е на възраст 64 години 11 месеца 02 дни. По представените към заявлението оригинални, редовно оформени документи и данните по чл.5 ал.4, т.1 от КСО, пенсионният орган е изчислил общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 33 години 07 месеца 28 дни, от който стаж от първа категория труд 00 години 07 месеца 14 дни, стаж от втора категория труд 19 години 09 месеца 11 дни и стаж от трета катеория труд 07 години 10 месеца 23 дни, подробно описан по период, категория и осигурител. Административният орган е приел, че към датата на заявлението за пенсия – 26.07.2024г. В. Г. Л. няма сбор 100 от осигурителен стаж и възраст. Приел е, че за да е налице основание за пенсиониране по реда на чл.69б ал.2 от КСО е необходимо кумулативно наличие на всички установени в нормата материалноправни предпоставки, между които и наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст – 100. Отсъствието на тази предпоставка е пречка за реализиране на претендираните осигурителни права. Органът е приел, че с разпореждане [номер] с изх.№2113-121383#4 от 06.11.2024г. правилно е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и въраст по чл.69б ал.2 от КСО, тъй като лицето не изпълнява условието за сбор от осигурителен стаж и възраст. След извършена повторна проверка на зачетения осигурителен стаж административният орган установил, че пенсионният орган правилно е зачел осигурителния стаж.

С жалбата, предмет на разглеждане, жалбоподателят е представил Уведомително писмо изх.№2/07.01.2019г. на АД „Променергомонтаж“ Пловдив, ведно с приложените към него копия на договор, карта и заповед. Последните три документа са в нечетливи копия, поради което не са приети като доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт, подлежащ на оспорване, от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл.146 от АПК задължава съда да прецени законосъобразността на административния акт, като провери дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

В конкретния случай оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентните по закон органи, в предписаната писмена форма и съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. В конкретния казус съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ са точни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния.

Между страните не е налице спор, че към датата на подаване на заявлението - 26.07.2024г., заявителят, сега жалбоподател - В. Г. Л. е имал навършени 64 години, 11 месеца 02 дни.

Признатият му от административния орган осигурителен стаж е: 00 години 07 месеца 14 дни - осигурителен стаж от първа категория труд, 19 години, 09 месеца 11 дни – осигурителен стаж от втора категория труд и 07 години 10 месеца 23 дни - осигурителен стаж от трета категория труд или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд - 33 години 07 месеца 28 дни.

С подаване на заявлението си за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, жалбоподателят претендира пенсиониране по реда на чл.69б ал.2 от КСО /предвид липсата на данни за положен труд при условията на първата категория труд 10 и повече години/, която разпоредба дава право на лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, да придобият право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015г. възрастта по т.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Или, за да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя по този ред, е необходимо към датата на подаване на заявлението, а именно 26.07.2024г. да има придобит осигурителен стаж 15 години, положен при условията на втора категория труд и навършена възраст 59 години 02 месеца и сбор от осигурителния стаж и възрастта не по-малък от 100.

Основанията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.2 от КСО са дадени кумулативно и при липсата на което и да е от посочените условия, на заявителя не следва да се отпуска пенсия. В случая спор, че за жалбоподателя са налице първите две изискуеми предпоставки, а именно навършена възраст и осигурителен стаж от втора категория труд 15 години /и повече/, не се формира.

От административния орган, въз основа на представените от жалбоподателя доказателства и след извършени административни проверки, са зачетени: 00 години 07 месеца 14 дни - осигурителен стаж от първа категория труд, 19 години, 09 месеца 11 дни – осигурителен стаж от втора категория труд и 07 години 10 месеца 23 дни - осигурителен стаж от трета категория труд или общ стаж за преценка на право по чл.69б ал.2 от КСО - 33 години 07 месеца 28 дни.

Жалбоподателят твърди, че незаконосъобразно административният орган не е зачел положения от него труд, при условията на втора категория труд за времето от 01.04.1976г. до 26.09.1977г. в „Промишлено-монтажно управление“ Пловдив, съобразно издаденото му и приложено към жалбата /несъдържащо се в административната преписка/ Уведомително писмо изх.№2/07.01.2019г. на АД „Променергомонтаж“ Пловдив.

В тази връзка следва да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според третата алинея на същия текст, документите по ал.1 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

В конкретния случай такъв осигурителен стаж, а именно за периода от 01.04.1976г. до 26.09.1977г. при осигурител „Промишлено-монтажно управление“ Пловдив не е вписан в трудовата книжка на жалбоподателя. В последната е отразен и зачетен от административния орган стаж на жалбоподателя на длъжност „тракторист“ за периода от 01.10.1975г. до 08.07.1976г. - 00 години 09 месеца 05 дни втора категория труд при осигурител Клоново стопанство с.Мало Конаре, като част от този период е в обхвата и се припокрива с претендирания от жалбоподателя период. При това положение, за да се приеме, че този стаж е действително положен от жалбоподателя, следва да се представят надлежни доказателства, от които да се установи, че същият фигурира в изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. От приложеното по делото доказателство – уведомително писмо се установява, че ведомости на СМШ гр.Пловдив не се съхраняват в архива на дружеството, а приложените към него копия на договор, карта и заповед са нечетливи и не са приети по делото.

В хода на съдебното производство не се установи за този период да са налице данни за положен осигурителен стаж от жалбоподателя в „Промишлено-монтажно управление“ Пловдив, следователно той не може да бъде зачетен за осигурителен стаж при пенсиониране.

При липсата на редовни документи по чл.40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за жалбоподателя е налице възможност да установи спорния осигурителен стаж по исков ред, съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

Въз основа на гореизложеното се налага изводът, че не е изпълнено условието на чл.69б ал.2 от КСО за наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст 100 /в случая сборът е 98 07 00/. Предвид това съдът намира за правилен извода на ответника.

Изложените съображения обосновават крайния извод на съда за законосъобразност на оспореното Решение №9001-12-504#2 от 07.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърдено с него разпореждане с изх.№2113-121383#4 от 06.11.2024г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.2 от КСО на жалбоподателя В. Г. Л. по негово заявление с вх.№2113-12-1383 от 26.07.2024г., поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Страната, имаща право на разноски при този изход на делото, не е заявила искане, поради което такива не се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ХVІ състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Г. Л., с [ЕГН] от с.Мало Конаре, [улица]против Решение №9001-12-504#2 от 07.01.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане с изх.№2113-121383#4 от 06.11.2024г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.2 от КСО на В. Г. Л. от с.Мало Конаре, ***.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.