Решение по дело №1021/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 741
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 3 юни 2020 г.)
Съдия: Евгения Петкова
Дело: 20191630101021
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта

№ 741 / 4.12.2019 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                    г. М. 04.12.2019 г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД-. г. М., пети граждански състав, в открито заседание на 04.11.2019 г. в състав:

 

                                                       Председател : ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря  Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Петкова г.д.№ 1021 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Искът е за сумата 5431,70 лв и се води на осн. чл. 327 ал.1. във вр. чл.318 ал.1. от ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД от ЗЗД.

           Ищецът Е. „. И.  Т. -. Н." със седалище и адрес на

управление на дейност г. ж. б. в. а. 1. , ЕИК 1. с представител Н. И. Н., чрез В.В. xxx и пълномощник на търговеца е предявил обективно съединени искове против „. и. Е. със седалище н адрес на управление на дейност: г. р. С. ж. б. 6. в. е. 1. а. ЕИК 2.

             В исковата молба се твърди, че през месец октомври 2018 г. ищецът  извършил превоз на трошен камък д. обекти на „. и. Е. в г. В. по поръчка на същото дружество. Количеството трошеи камък са посочени в описа, приложен към издадената на 01 ноември 2018 г. фактура с № 1.. Превозът  на материала е извършен от с.. о. М. д. г. В. без да има каквито и да е забележки н възражения относно количество и качество му от страна на ответното дружество.

              За всички извършени 17 броя курсове са издадени н съответни товарителници.

              Е. „. И. -. Т. -. Н.” е включил издадената фактура в дневника за покупки и продажби и е внесъл ДДС в републиканския бюджет в размер на 905,28 лева.

             На 18.12.2018г. е изпратена писмена покана от ищеца д. ответника по пощата  и на имейл, но въпреки това д. настоящия момент не са изплатени никакви суми по посочената в поканата банкова сметка.

           Предвид изложеното  за ищеца възниква правен интерес от подаване на исковата молба с ИСКАНЕ: да бъде осъден ответника „. инженеринг“ Е. да заплати на ищеца сумата 5 4З1,70 лева, представляваща  главница за превоз на трошен камък по издадена фактура от 01.11.2018г., ведно със законовата лихва д. окончателното й изплащане, както н всички направени разноски по делото.

          Чрез упълномощения си процесуален представител адв. В.В.,xxx поддържа исковете в открито съдебно заседание и по същество моли да бъдат уважени.

            От ответника-. „. И. Е. със седалище н адрес на управление на дейност: г. р. С. ж.б. 6. в. е. 1. а. ЕИК 2.. не е подаден писмен отговор в рамките на указания му едномесечен срок със съобщение по чл.131 ал.1. от ГПК/ по редана чл.47, ал.1. вр. чл.50, ал.2 от ГПК/.

           Доказателствата са писмени. Изслушано е заключение на съдебно-. икономическа експертиза.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и събр.чл. 235 ГПК приема следното:

           Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че през месец октомври 2018 г. ищецът  извършил превоз на трошен камък д. обекти на „. и. Е. в г. В. по поръчка на същото дружество. Количеството трошеи камък са посочени в описа, приложен към издадената на 01 ноември 2018 г. фактура с № 1.. Превозът  на материала е извършен от с.. о. М. д. г. В. без да има каквито и да е забележки н възражения относно количество и качеството му от страна на ответното дружество.

              За всички извършени 17 броя курсове са издадени н съответни товарителници.

              Е. „. И. -. Т. -. Н.” е включил издадената фактура в дневника за покупки и продажби и е внесъл ДДС в републиканския бюджет в размер на 905,28 лева.

             На 18.12.2018г. е изпратена писмена покана от ищеца д. ответника по пощата  и на имейл, за доброволно изпълнение на задължението  на последния за заплащане на сумата по фактурата. Въпреки това д. настоящия момент не са изплатени никакви суми по посочената в поканата банкова сметка.

           От заключението на назначената по делото съдебно-.счетоводна експертиза, изпълнена от в.лице Л.З. се установява, че процесната фактура  е осчетоводена при ищеца. Общата стойност по фактурата е 5 431.70лв., от която ДДС е 905.28лв. ДДС е отразено в справка-.декларация за м.ноември 2018г. и е внесено в бюджета. Всички приложени товарителници посочват маршут от с. Ерден д. г. В., извършен превоз от Е.“Н. И. Т.-. Н.“ , а за получател е посочено ,.“ -. г. В.. На вещото лице не са предоставени счетоводни данни за извършвани плащания по посочените превозни документи и фактура.

            Съдът възприема заключението на вещото лице като дадено обективно и безпристрастно. Страните не го оспорват.

            С оглед на гореизложената фактическа обстановка съдът намира  главният иск за основателен. От събраните в процеса доказателства се установява, че страните по делото са сключили търговска сделка-. неформален договор за транспортни услуги, извършени от ищецът на ответника, по количество и стойност, отразени в издадената  от ищцовото дружество и представена с исковата молба данъчна фактура. Доказателства сочат, че ответникът  е изразил воля за доставката, както и че я е приел.

              Ответното дружество е неизправна страна по сключената с ищеца търговска сделка за доставка на транспортни услуги. Не е изпълнил  задължението си  да заплати цената /стойността/ на същите както  в уговорения срок, така и след изтичането му, вкл. и след отправената му за целта писмена покана. От тук следва извода за неизпълнение на договорено задължение от страна на ответника спрямо ищеца без наличие на причини, които да изключат отговорността му. Ето защо следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната като цена на извършените услуги сума, съобразно констатациите в заключението на счетоводната експертиза, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда-. 10.04.2019 г. д. окончателното й изплащане.            

             Съобр. чл. 78 ал. 1. от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по водене на делото разноски, без представен по чл.80 ГПК списък. Видно от данните по делото те възлизат общо на  сумата 777.00 лв, от която държ. такса-. 217.00 лв; адв.хонорар-. 400 лв; депозит вещо лице-.160 лв.

            Водим от горното, съдът

                                                    Р  Е  Ш  И :

 

              ОСЪЖДА „. И. Е. със седалище н адрес на управление на дейност: г. р. С. ж.б. 6. в. е. 1. а. ЕИК 2.. представлявано от управителя М. Г. П., да заплати на Е. „. И. Т. -. Н." със седалище и адрес на управление на дейност г. ж. б. в. а. 1. , ЕИК 1. с представител Н. И. Н., сумата 5431.70лв.  с ДДС, представляваща парично задължение по фактура с № 1./01.11.2018г., за извършени транспортни услуги-. превоз на трошен камък, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-. 10.04.2019г. д. окончателното й изплащане, както и сумата 777.00 лв-. разноски по водене на делото.

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-. М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: