№ 1258
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000501439 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК о гр. дело и е образувано по въззивнa жалбa на
ЗАД „Армеец“ АД чрез юрк. Л. срещу решение № 38 от 07.04.2025 г. по т.д. 38/2024 г.
на ОС Враца, в частта, в която е осъдено на основание чл.405 КЗ ЗАД "З А Д Армеец"
АД, ЕИК *********, да заплати на П. Н. П., ЕГН ********** сумата 37 530,43 лв.,
представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за действително
претърпени вреди по лек автомобил марка БМВ, модел Х6 М 50 Д, рег.№ ******** по
щета № 10023030101676, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
08.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Искът е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 54 148,25 лв.
като неоснователен и недоказан.
С решението на основание чл.78, ал.1 ГПК "ЗАД Армеец" АД, е осъдено да заплати
сумата 5 798,52 лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от иска, а ищецът е осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на
"ЗАД Армеец" АД сумата 336,05 лв., представляваща направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Оплакванията са, че решението е неправилно и необосновано: не е налице
застрахователно събитие, а настъпилите вреди са извън предмета на застрахователното
правоотношение.
Подаден е отговор от ответника по въззивната жалба чрез адв. В. Д., в който се твърди
нейната неоснователност.
Страните не са направили доказателствени искания и въззивният съд не е събирал
нови доказателства.
1
В съдебно заседание жалбоподателят чрез юрк. Л., а ответникът по жалбата чрез адв.
Д. в писмено становище поддържат позициите си.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд,
в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Спорно пред настоящата инстанция е налице ли е значително с оглед интереса на
застрахователя неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
ищеца, което да е предвидено в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; налице ли е изключен от покритието риск, произтичащо от
непредоставяне на достоверни данни от застрахования; могат ли да се противопоставят
на ищеца възражение за неизпълнение на договорни задължения по т. 76.1, 76.2, 76.3,
76.14 вр. т. 78 от ОУ, довели до настъпване на събитието предвид факта, че водачът на
МПС не страна по застрахователния договор.
По делото се установява, че между страните е сключен застрахователен договор
„застрахователна полица № 0307Х0032205 по застраховка „Каско”, със срок на
застрахователно покритие от 00:00 часа на 02.02.2022 г. до 23:59 часа на 01.02.2023 г.
за лек автомобил марка БМВ, модел Х6 М 50 Д, рег.№ ********, цвят: тъмно син
металик, с рама № WBAKV610600S72903, с номер на двигателя N57D30C901913382,
дата на първа регистрация – 24.03.2016 г. Застрахователната сума е 81000 лева.
Уговорено е разсрочено плащане на премията на четири вноски, като последната е
платена на 24.11.2022 г.
Не се спори, че в срока на договора на 19.01.2023 г. водачът на автомобила Ц. А. Ц. е
уведомил застрахователя за ПТП, настъпило на 18.01.2023 г. в гр.София, Самоковско
шосе. Посочил е, че е пътувал в посока Боровец и след с.Кокаляне между паметник
"Трудовака" и ресторант "Рибката" е настигнал бус, който е предприел маневра назад,
ударил е автомобила и е избягал от произшествието. Въз основа на така подаденото
заявление е образувана щета № 10023030101626/19.01.2023 г.
Застрахователното дружество обосновава отказа си да плати застрахователно
обезщетение с мотива, че е налице изключен риск по смисъла на т.10.12 от ОУ за
застраховка "Каско", т.е. предоставени недостоверни данни относно застрахованото
МПС или настъпилото събитие. (писмо изх.№ 100-770/13.03.2023 г. до ищеца П.). В
отговора на исковата молба, както и във въззивната жалба се поддържа изключен от
покритието риск по т. 11.4 от ОУ – установено несъответствие между декларираните
обстоятелства за настъпване на събитието и действителната фактическа обстановка. В
съдебното производство, включително пред САС, се поддържа още едно изключение
от застрахователното покритие - действия, извършени с груба небрежност от водача на
МПС, които са единствена причина за настъпилото събитие.
Предявеният иск е с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за претърпени в периода
02.02.2022 г. - 01.02.2023 г. вреди на лек автомобил.
За установяване на механизма на ПТП съответно за потвърждаване или оборване на
тезата за несъответствие между декларираните обстоятелства за настъпване на
събитието и действителната фактическа обстановка са изслушани свидетели и
заключение на АТЕ.
Свидетелят Р. С. работи в отдел "Пътна полиция" към СДВР. Спомня си конкретното
ПТП по предявения му от съда Протокол за ПТП № 1826773/18.01.2023 г. Разказва, че
е посетил лично местопроизшествието и там е видял автомобил-джип, който не е бил в
движение. Според твърденията на водача, този джип се е ударил или е бил ударен от
товарен автомобил. Свидетелят пояснява, че когато е отишъл на мястото на инцидента,
2
е видял само джипа и не е имало товарен автомобил. Спомня си, че при джипа е имало
поне трима човека. Автомобилът се е намирал на участък от пътя със завои, но
свидетелят не си спомня на това място да е имало странична отбивка или някакъв
земен път. Счита, че не е възможно в този участък отстрани да е излязъл друг
автомобил. Потвърждава, че предявеният му от съда протокол за ПТП е съставен и
подписан от него.
Свидетелят Д. С., приятел на ищеца, в началото на 2023 г. , пътувал заедно с приятеля
си Ц. с автомобил БМВ Х6, собственост на П. П., от гр.София към гр.Самоков.
Разказва, че след Панчарево, при започването на главен път, на заден ход от гората е
излязъл бус – оранжев, бордови, марка "Фолксваген", модел Т4, който е бил натоварен
с бели чували. В този момент те са излизали от завоя и са били засечени от този бус,
при което са се блъснали в задната му част. Спомня си, че на БМВ-то с а излезли
въздушните възглавници и автомобилът е изгаснал. Разказва, че той и водачът Ц. са
слезли, за да потърсят сметка на водача на буса, но той е напуснал мястото на
произшествието, дал е газ и е избягал. Посочва, че през задното стъкло са видели, че
вътре в товарния автомобил има поне четири човека. Пояснява, че джипът сам е
извършил обаждане на тел.112. Разказва, че на мястото на инцидента са спрели поне
четири-пет коли, които са видели какво се е случило. Свидетелят е казал на Ц. да
остане при колата, а той се е качил при един от шофьорите на спрелите автомобили,
който се е съгласил да се опитат да настигнат товарния автомобил. Двамата заедно са
започнали да търсят буса, но не са могли да го намерят. Според свидетеля, там е имало
много завои и вероятно бусът се е скрил. Човекът, който се е съгласил да му помогне,
му е казал, че е от съседно село и че е виждал и друг път този бус и знае, че с него се
возят някакви майстори, които извозват чували със строителни отпадъци и вероятно ги
изхвърлят в околността. Свидетелят посочва, че е звънял на свои познати от
гр.Самоков, за да ги попита дали знаят кои са тези момчета, но не е могъл да разбере.
Заявява, че на другия ден са ходили да видя т дали има камери по пътя, за да
установят номера на буса, защото по време на инцидента всичко се е случило много
бързо и са успели да видят единствено, че номерът започва със "СО". Обяснява, че
произшествието се е случило през зимата - м.януари или м.февруари, като времето е
било тъмно и мъгливо. Посочва, че по тези завои не може да се кара със скорост
повече от 70км/ч., както и че шофьорът се е опитал да намали, но всичко е станало
много бързо и при излизането от завоя са се блъснали в товарния автомобил.
Обяснява, че към 20:00 часа вечерта е станало ПТП и е имало много трафик.
Полицията е дошла около два часа по-късно, а търсенето на буса е продължило с
отиване от мястото на ПТП-то до гр.Самоков и връщане около един час. Върнал се до
мястото на ПТП с този човек, с който е тръгнал да търси буса, както и че той си е
оставил името и ЕГН и е казал, че е съгласен ако е необходимо да го потърсят, за да
каже на полицията какво е видял. Свидетелят е присъствал, когато е дошла полиция и
е дал обяснение.
Първоначалното и допълнителното заключение на изслушаната в с.з. на 14.11.2024 г. и
с.з. от 12.12.2024 г. и приета в с.з. на 12.12.2024 г. САТЕ на инж. Г. П. В., описва
следния механизъм на ПТП: настъпило е в тъмната част на денонощието, на
хоризонтален участък от пътя с лек десен по посоката на движение на лекия автомобил
завой. Платното за движение се състои от две ленти, разделени една от друга с
непрекъсната осова линия. Максимално допустимата скорост на движение в този
участък е 90 км/ч. Лекият автомобил БМВ Х6, с рег.№ ******** се е движил в посока
гр.София- гр.Самоков в полагащата му се дясна лента за движение с включени къси
светлини със скорост в момента на удара от около 60 км/ч. В един момент от своето
движение водачът на лекия автомобил е видял и възприел внезапно като опасност
движещ се срещу него в неговата лента на заден ход лекотоварен автомобил, тип
3
бордова каросерия, но поради липса на време и разстояние за реагиране на аварийно
спиране, със скорост от около 60 км/ч с лява половина на предна челна част се е
ударил в задния капак на каросерията на товарния автомобил. Вследствие настъпилия
челен удар и получен насрещен ударен импулс лекият автомобил е получил
уврежданията, кореспондиращи с механизма на ПТП и отразени впоследствие в
съставените от застрахователя описи. Вещото лице е категорично в извода си, че
получените увреждания по лекия автомобил са в причинна връзка с реализираното
ПТП (отговор на въпрос 2.1. от отговора на исковата молба).
Неоснователни са въззивните оплаквания за установено несъответствие между
декларираните обстоятелства за настъпване на събитието и действителната фактическа
обстановка. Анализът на протокол за ПТП № 1826773 от 18.01.2023 г., представената
административна преписка, образувана по повод същото ПТП, показанията на св. Р. С.
и св. Д. С. на 18.01.2023 г. води до извод за настъпило ПТП с участието на
застрахования лек автомобил. Въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционния, че ако несъответствието между декларираните обстоятелства за
настъпване на събитието и действителната фактическа обстановка като отказ да се
изплати обезщетение се изразява в опит за измама, следва да е налице осъдителна
присъда. Въпросът дали увреждането на застраховано имущество е извършено
умишлено от застрахования или от трето ползващо се лице, респ. от трети на договора
лица следва да бъде установен с влязла в сила присъда или с решение по чл.124, ал.5
ГПК, доколкото деянието осъществява престъпните състави на чл.213 и чл.330, ал.1
НК, а не инцидентно в производството, в което гражданският съд се произнася по
наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетение за вредите, претърпени като последица на твърдяно
застрахователно събитие (Решение №181 от 3.06.2010 г. на ВКС по т.д. 281/2009 г., II т.
о.). Повреждането на собствено осигурено имущество е престъпление само ако е с
измамлива цел. По настоящото дело не сме изправени пред такава хипотеза, поради
което възражението за предоставяне на недостоверни данни е неоснователно.
От друга страна, по делото не се установява твърдяното несъответствие. От
показанията на св. Симеонов и от заключението на АТЕ на инж. В. се установява, че
механизмът на ПТП е описаният в исковата молба. Дори и вредите да не бяха
настъпили по точно този механизъм, отказът да се изплати обезщетение отново би бил
неоснователен, доколкото не се твърди умишлено увреждане на вещта от
застрахования с цел измама.
На следващо място застрахователното дружество не е представило доказателства,
които да разколебават настъпването на застрахователното събитие по заявения начин.
Въззивната жалба дори не съдържа конкретни оплаквания за неправилна преценка на
доказателствата, а само повтаря възраженията за изключен от покритието риск поради
установено несъответствие между декларираните обстоятелства за настъпване на
събитието и действителната фактическа обстановка, по които първоинстанционният
съд се е произнесъл изчерпателно.
Безспорно е, че достоверните данни са от изключителна важност в застраховането.
Нито при извънсъдебния отказ, нито по делото има доказателства, а няма и твърдение
от застрахователя в какво се изразява недостоверността на предоставените от
застрахования данни.
Съгласно КЗ при настъпило вече застрахователно събитие правото на застрахователя
да откаже плащане на застрахователно обезщетение е уредено в хипотезите на
нормите на чл. 363, ал.4, 403,ал.4, 408.
Относно предпоставките за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по
договор за имуществена застраховка поради неизпълнение на задължения на
4
застрахования, предвидени в застрахователния договор е формирана обилна практика
на ВКС, обективирана в решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г., I т. о.,
решение № 77 от 16.07.2015 г. по т. д. № 1048/2014 г., ІI т. о., решение № 124 от
4.08.2015 г. по т. д. № 440/2014 г., I т. о., решение № 167 от 7.02.2017 г. по т. д. №
1655/2015 г., II т. о., решение № 50129 от 23.11.2023 г. по т. д. № 1553/2022 г., І т. о.,
решение № 105 от 10.04.2025 г. по т. д. № 440/2024 г., ІІ т. о. решение № 102/02.10.2012
г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, І т. о., решение № 155 от 05.12.2016 г. по т. д. №
1092/2015 г., решение от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., ІІ т. о., решение №
49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. ВКС, І т. о., решение № 76 от 06.02.2024 г. по гр.
д. № 2213/2023 г., ГК, ІV Г. О. на ВКС., според които приложението на чл. 211, т. 2 КЗ
(отм.), понастоящем чл. 408 КЗ, е обусловено от установяването на пряка причинна
връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия
към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването
на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от
него. В решение № 207 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3394/2015 г., ІІ т. о. е прието, че за да
възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение по чл. 208 КЗ (отм.), понастоящем чл. 405 КЗ, в хипотезата на
неизпълнено задължение на застрахования, предвидено в застрахователния договор,
неизпълненото задължение следва да е от такова естество, че да се намира в причинна
връзка с настъпването на застрахователното събитие, с обема на произлезлите от
събитието вреди или с възможността те да бъдат доказани. Изяснено е, че
разрешенията в практиката на ВКС относно приложението на чл. 211, т. 2 КЗ (отм.)
намират приложение и за случаите, в които застрахователят обосновава правото си на
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение с поведение на застрахования,
което поради потенциалната опасност да предизвика настъпване на застрахователното
събитие, да способства за увеличаване на вредите от събитието или да препятства
доказването им е предвидено в договора или общите условия като основание за
освобождаване от застрахователна отговорност, включително под формата на
изключен риск. Аналогично на хипотезите, покриващи фактическия състав на чл. 211,
т. 2 КЗ (отм.), в тези случаи правото на застрахователя да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение е обусловено от доказване на причинна връзка между
поведението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, респ.
обема на вредите и/или възможността за доказването им. Застрахованият трябва не
само да не е изпълнил задълженията си, но това неизпълнение следва да е виновно и
да е в пряка причинна връзка със същинско увеличение на риска или е довело до
неговото реализиране.
В случая не се доказва да е налице твърдяното от застрахователя неизпълнение на
задължения на ищеца по договора, нито се установява то да е оказало каквото и да
въздействие върху настъпването на пътния инцидент, или пък именно неизпълнението
да е довело до невъзможност обемът на вредите да бъде доказан. При това не може да
се сподели тезата на застрахователя, че е освободен от задължение за заплащане на
обезщетение.
По втория спорен пред въззивния съд въпрос от значение е следното. Правилно ОС
Враца е квалифицирал възраженията на ответника за неспазване на правилата за
движение по пътищата като такива за наличие на действия, извършени с груба
небрежност от водача на МПС, които са единствена причина за настъпилото събитие.
Неоснователни са въззивните оплаквания във връзка с приетото в обжалваното
решение, че възраженията са непротивопоставими на ищеца предвид факта, че водачът
на МПС не е страна по застрахователния договор. ОС Враца се е позовал на Решение
№ 50 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр.д.№ 1464/2023 г., ГК, ІV г.о.. В последното като
отговор на касационния въпрос е прието, че за разлика от чл. 211, т. 3 от КЗ (отм.) в
5
чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ изрично е посочено, че неизпълнението трябва да е от страна
на застрахования, който съгласно § 1, т. 1 от ДРЗК е лицето, чиито имуществени и/или
неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен
договор. Именно това лице поначало е страна по застрахователния договор и е
обвързано от неговите клаузи. Поради това няма да е налице хипотезата на чл. 408, ал.
1, т. 3 от КЗ в случаите, когато определени действия или бездействия, дори и да могат
да се преценявани като неизпълнение на застрахователния договор, са осъществени от
трети лица. Доколкото с тези си действия или бездействия тези лица са причинили
настъпването на застрахователното събитие, след евентуалното плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят би разполагал с регресен иск по
отношение на тях. Неоснователни са доводите, че в никакъв момент от процеса не е
въвеждано възражение, че водачът не е субект на задълженията по полицата. В
допълнителната искова молба е оспорено възражението на ответника и е посочено, че
основание за отказ би имало само при умишлено действие от страна на застрахования.
На следващо място, възражения за наличие на основания за освобождаване от
задължението за плащане въвежда застрахователното дружество и негова е тежестта
да ги докаже, а преценката за основателността им прави съдът.
От значение в случая е също така, че непротивопоставимостта на застрахования на
действията на водача не е единствената причина за неоснователност на възраженията.
Съгласно решение № 184 от 24.02.2016 г. по т. дело № 3092/2014 г. на ВКС, II ТО
законодателят не е дал легално определение на термините небрежност и груба
небрежност. В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато
длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е
положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния
случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа,
но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният
човек при подобни условия, неполагане на значително по-елементарна степен на
загриженост. Дори и действията на водача да можеха да се квалифицират като
неполагане на грижа от страна на застрахования, не се установява груба небрежност
при управлението на МПС. По делото не се установява наличие на груба небрежност
от страна на водача на застрахованото МПС. Няма нарушение на правилата за
движение по пътищата: при максимално допустима скорост на движение от 90 км/ч.
лекият автомобил БМВ Х6 е бил със скорост в момента на удара от около 60 км/ч.,
движил се е в полагащата му се дясна лента за движение с включени къси светлини.
По делото няма доказателства, а тежестта е за застрахователя, че поведението на
водача е довело до настъпване на инцидента, за да може съдът да прецени дали то е
противоправно. След като настъпването на произшествието не е по причина на
поведение на водача, за застрахователя не съществува основание да откаже изцяло или
частично изплащане на дължимото на застрахования обезщетение за произлезлите от
застрахователното събитие вреди. Следва да се посочи, че задължението по т. 76.14 от
ОУ (да спазва правилата за движение по ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането
му), на което се позовава жалбоподателят, не е преценено и в самите ОУ като
значително с оглед интереса на застрахователя според текста на т. 77 от ОУ. Ето защо,
ответникът не може да обоснове отказ и на това основание.
Предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.405 КЗ са доказани:
ищецът е изправна страна в застрахователното правоотношение, като е заплатил
премията, застрахователят е уведомен за събитието и МПС е предоставено за оглед от
застрахователя.
За установяване на действителната пазарна стойност към датата на застрахователното
събитие са изслушани първоначална и повторна АТЕ, според заключението на които е
6
присъденото застрахователно обезщетение от 37 530,43 лева със законната лихва от
деня на подаване на исковата молба, срещу което няма въззивни доводи.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед оставянето на въззивната жалба без уважение жалбоподателят дължи разноски
на насрещната страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Възражението за прекомерност
на адвокатското възнаграждение съдът намира за основателно предвид естеството на
спора, проведеното едно заседание и представените от процесуалния представител на
ответника по жалбата становища, го намалява от 3650 лева на 2000 лева.
По посочените мотиви, Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38 от 07.04.2025 г. по т.д. 38/2024 г. на ОС Враца в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД да заплати на П. Н. П., ЕГН ********** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7