№ 41675
гр. София, 08.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110104152 по описа за 2024 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
„Юробанк България“ АД е предявило против И. Н. В. осъдителни искове
с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1,
вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 16369,32 лв., представляваща непогасена главница
по сключен между кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” - клон
България и ответницата договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
16212661/05.07.2018 г., сумата от 2905,27 лв., представляваща начислена
договорна лихва за периода от 20.07.2020 г. до 15.09.2023 г., сумата от 5916,26
лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху непогасената главница
за периода от 20.07.2020 г. до 29.11.2023 г., сумата от 1728,55 лв.,
представляваща непогасени вноски от застрахователна премия за периода от
20.02.2020 до 15.09.2023 г., по сключена със застрахователя „Кардиф
Животозастраховане-клон България“, застраховка „Защита на плащанията“,
както и сумата от 60 лв., представляваща направени от ищеца, поради
неизпълнение на задължението на ответницата по горния договор, разходи за
заплащане на такса за връчване на ответницата от ЧСИ на уведомление за
предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от
постъпването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на 31.05.2023 г. е бил сключен договор с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“, акционерно дружество, надлежно съществуващо
съгласно законите на Франция, за прехвърляне на търговско предприятие, по
1
силата на който е придобил собствеността върху цялото търговското
предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.” - клон България КЧТ.
Поддържа, че на 05.07.2018 г. дружеството по – горе, чрез клона си, е
сключило с ответницата договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
16212661/05.07.2018 г., по силата на който е предоставил на последната кредит
в размер от 20258,91 лв., която е следвало да бъде върната за 72 месеца, до
20.06.2024 г., заедно с уговорената надбавка, представляваща печалбата на
кредитора, на месечни вноски, всяка в размер от 430,18 лв. Сочи, че кредитът
е бил усвоен от ответницата на 05.07.2018 г., като кредиторът е удържал от
кредита сумата от 20253,91 лв. за да бъдат погасени задължения на ответната
страна към кредитора по други договори за кредит с номера CARU-12978025
и PLUS-13912572. Излага твърдения, че на 26.05.2020 г., между горните
страни е сключено Споразумение за отсрочване на погасителните вноски с
номера 20, 21, 22, 23 са били отложени за период от 4 месеца, като срокът на
договора е бил променен до 20.11.2024 г. и размерът на всяка вноска е бил
променен на 437,98 лв. и една последна вноска от 748,03 лв. Излага, че поради
преустановяване погасяването на кредита от страна на ответницата по вноски
с падежи на 20.06.2020 г. и 20.07.2020 г., е обявил вземанията по кредита за
изцяло предсрочно изискуеми на 15.09.2023 г., за което ответницата е била
уведомена лично на горната дата, а на 15.09.2023 г. последната е била
уведомена за горното прехвърляне на търговското предприятие на кредитора
към ищеца. Поддържа, че в разпоредбата на чл. 2 от сключения с ответницата
договор се е съдържало клауза за закупуване, от сумата по кредита, на
застраховка „Защита на плащанията“, която е била платена директно на
застраховател, посочен в застрахователния сертификат, а размерът на
застрахователната премия е бил разделен на равен брой вноски, включени
като част от погасителните вноски. Сочи, че за уведомяването на ответницата
за настъпилата предсрочна изискуемост е направил разходи за връчване на
уведомлението, които са били в размер на 60 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата
молба.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1 ЗЗД е да
докаже, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор
за заем, по което ищецът е предоставил на ответника посочената сума, а
2
последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с
възнаградителна лихва в уговорения размер; както и че е настъпил падежът на
търсените вземания, респ. предсрочната им изискуемост, за съобщаването на
която ищецът е направил разходи в твърдения размер, намиращи се в пряка
причинна връзка с неизпълнението на ответницата. В тежест на ответника и
при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си
задължение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетение за забава.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, като
всички те са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат приети. Предвид
отсъствието на отговор на исковата молба, съдът следва да отложи
произнасянето по доказателствените искания на ищеца до първото по делото
открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.11.2025 г., от 14:40 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по доказателствените искания на ищеца
до първото по делото открито съдебно заседание.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3