№ 194
гр. Свиленград, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
в присъствието на прокурора Ц. Л. И.
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20235620100538 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и във вр. чл. 52
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Х. М. Х. срещу Прокуратурата на
Република България, с която се предявява иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ. Ищецът
твърди, че на 21.12.2022 г. срещу него било образувано досъдебно производство № 539/2022
г. по описа на РУ-Свиленград, като с постановление на 21.12.2022 г. бил привлечен в
качеството на обвиняемо лице за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и му била взета мярка
за неотклонение „гаранция“ в размер на 1000 лв., която останала невнесена. Твърди, че с
постановление на РП – Хасково, ТО – Свиленград от 06.07.2023 г. наказателното
производство било прекратено, като постановлението било влязло в сила на 15.07.2023 г.
Твърди, че във връзка с така повдигнатото обвинение претърпял имуществени вреди,
тъй като по ДП ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв. Твърди, че е претърпял и неимуществени вреди, тъй като до прекратяване на
наказателното производство водено срещу него чувствал страх, несигурност, невъзможност
да се почувства защитен, поради проявената от Прокуратурата необективност. Твърди, че
фактът на повдигане на обвинение срещу него станал обществено достояние – на голям кръг
от хора, включително и на работното му място, като това се е отразило на отношенията му с
хората – близки и колеги, които започнали да се отнасят пренебрежително с него и да го
коментират. Твърди, че в семейството му е настъпила силна тревога и притеснение, че може
да бъде осъден и да загуби работата си. Поради отнемането на свидетелството му за
управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС и регистрационните табели за
дълъг период от време, не можел да управлява МПС и е трябвало да ангажира близки и
познати, за да посещава племенника си в болница в гр. Пловдив. Твърди, че въпреки
прекратяване на наказателното производство е налице сериозна характерова промяна в
поведението му, заради претърпените болки и страдания. Твърди, че оценя всички
негативни преживявания на стойност 3000 лв.
1
Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от общо 3500 лв., от които 3000 лв., представляваща причинени
неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в резултат на воденото срещу
него наказателно производство /ДП № 539/2022 г. на РУ Свиленград, пр.пр. № 5777/2022 г.
на РП – Хасково, ТО- Свиленград/, ведно със законната лихва от 16.07.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 500 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за воденото срещу него наказателно производство
/ДП № 539/2022 г. на РУ Свиленград, пр.пр. № 5777/2022 г. на РП – Хасково, ТО-
Свиленград/, ведно със законната лихва от 16.07.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Република
България, чрез прокурор от РП-Хасково, ТО-Свиленград, в който взема становище за
допустимост на иска, но поддържа становище за неговата неоснователност. Твърди се, че
няма доказателства ищецът да е преживял и претърпял каквито и да било неимуществени
вреди по характер и размер изложен в исковата молба от повдигнатото обвинение.
Поддържа, че претенцията е завишена по размер и не е съобразена с разпоредбата на чл.52
от ЗЗД. Твърди се, че наказателното производство е протекло в разумни срокове. Твърди, че
нямало данни и доказателство воденото ДП да е станало достояние на широк кръг от хора.
Твърди, че липсва причинна връзка между твърдените неимуществени вреди и обвинението
за престъпление от общ характер. Оспорва по основание и размер и претенцията за
имуществени вреди в размер на 500 лв., като сочи, че липсват доказателства за действително
заплатеното адвокатско възнаграждение. Също така счита, че делото не се е отличавало с
голяма фактическа и правна сложност, поради което прави възражение по чл.78, ал.5 от
ГПК, като счита, че възнаграждението за адвокат е прекомерно. Иска от съда да отхвърли
исковете като неоснователни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и с оглед направените доводи и
възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на исковите претенции ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване претърпените неимуществени вреди, представляващи страх,
несигурност, негативни емоции, занижено самочувствие, които да са вследствие на
извършените действия от ответника, по повод на което му е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК от прокуратурата, като е прекратено ДП с постановление
от 06.07.2023 г., както и претърпените имуществени вреди.
Съгласно разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на разследващите органи, прокуратурата или съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.
Съобразно дадения отговор на правния въпрос в Решение № 4 от 24.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 855/2010 г., IV г. о., ГК, пасивно легитимирани по исковете по чл. 2 ЗОДОВ
са съответните държавни органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вреди.
2
Прокурорският акт за прекратяване на наказателното постановление не влиза в сила,
дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото може
служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван. Следователно,
стабилитетът на постановлението за прекратяване на наказателното производство в смисъла
на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи,
изисква то да е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2
ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да завърши
с оправдателна присъда /в този смисъл Решение № 197 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1211/2010 г., III г. о., ГК/. Настоящия случай е такъв, тъй като въпросното прокурорско
постановление е влязло в сила на 15.07.2023 г., последният не е искал продължаване на
наказателното производство, съответно няма и как да е завършило наказателното
производство с оправдателна присъда.
От приложеното по делото ДП № 539/2022 г. на РУ-Свиленград и пр.пр. №
5777/2022г. на РП-Хасково, ТО-Свиленград е видно, че същото е образувано на 21.12.2022 г.
и е водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, след което с постановление от 22.12.2022 г.
е привлечен в качеството на обвиняем ищецът Х. М. Х. за престъпление по чл. 343б, ал. 3
НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000 лв.
/невнесена/. Към момента ДП е приключило с постановление от 06.07.2023 г. на основание
чл. /чл.243, ал.1, т.1 и ал.2 НПК/, с което е прекратено наказателното производство и
отменена мярката за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000 лв. /невнесена/.
С Тълкувателно решение № 3 от 15.06.2015 г. по тълкувателно дело № 5/2013 г. на
ОСГК на ВКС се прие, че по исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
Държавата се представлява от Прокуратурата на РБ и разследващите органи, в който случай
също ще се получи обезщетение в пълна степен за самостоятелното увреждащо действие на
неоснователно водено наказателно преследване, което е прекратено. В този смисъл
Прокуратурата на Република България, в чиято структура са разследващите органи от РУ-
Свиленград, носят отговорността спрямо увреденото лице в случая на прекратено
наказателно производство в хипотезата на чл.243, ал.1, т.1 и ал.2 НПК, както е в настоящия
случай. Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите органи, които пряко
осъществяват разследването. С оглед на изложеното са налице обективните предпоставки за
ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 ЗОДОВ за обезвреда на всички причинени на ищеца
имуществени и неимуществени вреди от неоснователно воденото срещу него и привличане
в обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
По претенцията за неимуществени вреди:
При определяне размера на дължимото на ищеца обезщетение за вредите от
незаконното обвинение, съдът следва да съобрази наличието на предпоставките по чл. 4
ЗОДОВ, а именно: настъпването на вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
обвинението, а съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл. 52
3
ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост, като се вземат
предвид всички особености на конкретния случай (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС
и решение № 832 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 593/2010 г., IV г.о., решение № 232 от
25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2010 г., III г. о.). За критерия справедливост на
преценка подлежат обстоятелствата - характерът на обвинението, видът и тежестта на
деянието, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на
наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко
повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило се е отразило негативно на
физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му
в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в
служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая /решение № 223 от 4.07.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о., решение № 621 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1927/2009 г., IV г. о., Решение № 112 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о.,
ГК./.
В константната практика на ВКС, обективирана в решение № 480/23.04.2013 г. на
ВКС по гр.д. № 85/2012 г., IV г.о. и решение № 165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д. №
288/2015 г., III г.о., е прието, че ищецът по иск с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ може да
претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни формални,
външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги
в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на обезщетението следва
да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са
обусловени от конкретни, специфични обстоятелства или конкретно увреждане на здравето,
а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, той следва да ги посочи в
исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо
присъжда обезщетение над обичайния размер. В случая се претендират обичайните вреди,
свързани с негативни чувства от водено срещу ищеца наказателно производство, без да се
посочват и претендират вреди над обичайните.
Действително, видно от мотивите на прокурорското постановление, наказателното
производство е прекратено поради липса на извършено съставомерно деяние. От
заключението на назначената и извършена в хода на разследването съдебна химико-
токсикологична /токсикохимична/ експертиза се установява, че в представените проби от
кръв и урина, взети от Х. М. Х. не се установява наличие на наркотични/упойващи вещества
и психоактивни медикаменти.
Ищецът към датата на привличане към обвинението е бил на възраст 33 години, както
и към момента на постановяване на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Наказателното производство е образувано на 21.12.2022 г., ищецът е
4
привлечен в качеството на обвиняем на 22.12.2022 г. На същата дата /22.12.2022 г./ с
постановление на разследващия полицай е назначена съдебно-медицинска и фармалогична
експертиза /л.60 от ДП/, на 16.03.2023 г. има напомнително писмо от РУ Свиленград до
ВМА- гр. София /л. 72 от ДП/ за бързина при изготвяне на експертизата, но изготвянето на
същата се е забавило – на 26.06.2023 г. е изготвена съдебна химикотоксилогична /токсико-
химична/ експертиза /л.63 от ДП/, което е извън правомощията на разследващите органи.
Видно е, че след постъпване на експертизата /на 28.06.2023 г./, в много кратки срокове /на
03.07.2023 г./ е приключило разследването със заключително мнение на разследващ полицай
и последвалото постановление от 06.07.2023 г. за прекратяване на наказателното
производство. От изложеното е видно, че при провеждане на разследването разследващите
органи нямат никаква забава в извършване на процесуално-следствените действия, като
единственото забавяне е поради бавното изготвяне на експертизата от ВМА-София.
Съдебното минало на ищеца е фактор, който следва да бъде отчетен при преценка на
личността му, но доколко повдигането на обвинение за деяние, което лицето не е извършило
се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му
живот следва да бъде преценявано с оглед конкретиката на случая /решение № 112 от
14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 372/2010 г., IV г. о./. Следва да се отчете в тази връзка
съдебното минало на ищеца, което е обременено – има осъждания грабежи, средни телесни
повреди , закана за убийство /виж справката за съдимост на ищеца по ДП/, а
характеристичната справка за ищеца /приложена по ДП/ го описва като известен в
обществото като невъздържан човек, който често участва в конфликти. Независимо от това
няма данни, че същият употребява наркотични/упойващи вещества.
На този фон и като прецени съгласно чл. 172 ГПК показанията на св. К.Х.К., приятел
на ищеца, съдът намира, че ищецът Х. М. Х. е претърпял дискомфорт във връзка с
проведеното спрямо него разследване, бил е подтиснат, променил се е вследствие на
повдигнатото му обвинение, затворил се е и се е депресирал от чувството, че може да бъде
осъден за престъпление, ограничил е социалните си контакти. Показанията на свидетеля за
емоционалното състояние на ищеца и преживяното във връзка с разследването спрямо него
следва да се кредитират, тъй като са последователни и не създават никакво съмнение в
тяхната обективност.
Във връзка с отнетото свидетелство за управление на ищеца следва да се посочи, че
същото е осъществено по административно-наказателен ред с Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка от 21.12.2022г. по реда на ЗАНН, а не от
разследващите органи във връзка с разследването. Поради това вредите от иззетото
свидетелство за управление не са в пряка причинна връзка с разследването, което е
започнало на 21.12.2022 г. , съответно не могат да бъдат в причинна връзка с прекратеното
наказателно производство с постановлението от 06.07.2023г. Поради това и доказателствата
за отнето свидетелството за управление на МПС на ищеца и тези, установяващи
възпрепятстване на ищеца да ползва собствения си автомобил, както и да търси помощ от
свои приятели, които имат автомобил, за да посещава болницата в гр. Пловдив, не
5
представляват вреди от разследването, които да подлежат на обезвреда от прекратеното
наказателно производство.
Ще следва да се отчете също, че по досъдебното производство е била взета спрямо
ищеца мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000 лв., за която се сочи, че не
е внесена, която е с нисък интензитет от другите предвидени в НПК мерки за неотклонение,
т.е. не му е налага мярка за отклонение „задържане под стража“ или „домашен арест“.
В случая се касае за обвинение в престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, което не е тежко
престъпление по смисъла на чл. 93 от НК. Наказателното производство е продължило около
6 месеца, което е с оглед забавата при изготвяне на експертизата от ВМА София, то
действията на разследващите органи са били изключително експресни и своевременни,
значително по-кратки от средната продължителност на наказателните производства в
страната.
С оглед посоченото по-горе се установяват само обичайно търпените от ищеца
неимуществени вреди от наказателно преследване срещу него, но не се установяват
безспорно други неимуществени вреди над обичайните, които ищецът да претендира с
исковата молба и които обуславят с конкретните специфични обстоятелства на
разглежданото обвинение срещу него /виж пак решение № 480/23.04.2013 г. на ВКС по гр.д.
№ 85/2012 г., IV г.о. и решение № 165/16.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 288/2015 г., III г.о./. С
оглед на посочените по-горе обстоятелства досежно съдебното минало на ищеца ще следва
да се определи обезщетението към минимума на обичайните търпени от незаконното
обвинение вреди.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че обезщетението за претърпените
от ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение и предвид конкретиката на
случая ще следва да е в размер към минималното обезщетение, като сума от 1000 лв. би
постигнала конкретните критерии по чл. 52 ЗЗД за справедливост и не би се превърнало
обезщетението в начин за обогатяване на ищеца.
Поради това ще се уважи иска за сумата от 1000 лв. и ще се отхвърли за разликата до
претендираните общо 3000 лв.
В т. 4 на ТР №3/22.04.2004 г. на ВКС по т.д. №3/2004 г., ОСГК, е прието, че при
незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на мораторната лихва и началният момент на погасителната давност възниква
от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл.
2, т. 2, изр. 2 ЗОДВПГ /понастоящем чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ/. В случая се касае за
прокурорско постановление, което не влиза в сила, тъй като е отменимо от горестоящ
прокурор, но пък за нуждите на забавата и дължимостта на мораторната лихва, следва да се
приравни на влизане в сила. Постановлението е влязло в сила на 15.07.2023 г., поради което
законна лихва се дължи от 16.07.2022 г., както е поискано от ищеца и от която дата следва
да се присъди и законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на имуществените вреди, съдът намира за установено следното: Във
6
връзка с тази претенция ищецът не представи договор за правна защита и съдействие по ДП
№ 539/2022 г. на РУ Свиленград. Същият в оригинал се съдържа в приложеното по
настоящото дело ДП № 539/2022 г. по описа на РУ Свиленград. От него обаче е видно, че по
договор з правна защита и съдействие от 22.12.2022 г. договореното възнаграждение в
размер на 500 лв. ще бъде заплатено в 3 дневен срок от подписване на договора. Ищецът не
установява да е заплатил адвокатско възнаграждение от 500 лв. за защита в наказателното
производството, а на обезвреда по реда на ЗОДОВ подлежат само реално претърпените
вреди.
Поради това искът като недоказан ще следва да се отхвърли изцяло.
По разноските за настоящото производство:
С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част
от исковете.
В полза на ищеца се следват разноски в размер на 10 лв.- държавна такса.
В полза на адв.М. се следва адв.възнаграждение в размер на 290 лв. на основание
чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. Същото следва да бъде възложено в тежест на
ответника.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с
адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Х. М. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
************, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ и във вр. чл. 52 и чл. 53 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000 лв. (хиляда лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, настъпили в резултат на проведено наказателно
производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК по ДП № 539/2022 г. на РУ Свиленград,
и пр.пр. № 5777/2022 г. на РП-Хасково, ТО - Свиленград, по което е постановено
постановление от 06.07.2023 г. на прокурор от РП-Хасково, ТО-Свиленград, за прекратяване
на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и ал.2 НПК, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2023 г. до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 1000 лв. до
претендираните 3000 лв. като неоснователен и изцяло иска за присъждане на имуществени
вреди в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по ДП №
539/206 г. на РУ Свиленград.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с
адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на Х. М. Х., ЕГН **********, с адрес гр.
************ сумата от 10,00 лв. (десет лева) разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с
адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на адв. Е. Г. М. от АК Разград с л.н
7
**********, с адрес на кантората гр. Свиленград, бул. „България“ № 55, на основание чл.38,
ал.2 вр. чл.38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, сумата в размер на 290 лв. - адв.
възнаграждение за процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок
от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8