Номер 110815.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100502588 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба от
адв.П., като процесуален представител на Й. С. Г. против Решение №
260032 от 14.08.2020 година, постановено по гр.дело № 7767/2020
година, по описа на ВРС, с което е била отхвърлена молбата, с правно
основание чл.5 от ЗЗДН.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, т.к. не отчита
наличните по делото доказателства, което същевременно прави и извода
незаконосъобразен.както и в предходната си жалба, така и във
въззивната , въззивницата излага по същество фактическите си
виждания, като в заключение настоява атакуваното решение да бъде
отменено.
По делото не е постъпил отговор.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция за въззивницата
се явява адв.П., които поддържа жалбата.
Въззиваемия Р. Н. Д. е редовно призован, явява се лично и моли
съдът да потвърди решението.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция съдебното производство е било
образувано по молба на въззивницата Й. С. Г. срещу Р. Н. Д. .В
исковата си молба молителката излага, че с ответника притежават
поземлен имот с идентификатор 10135.5403.1576, находящ се в ***,
1
заедно с построената върху този поземлен имот сграда с идентификатор
10135.5403.1576, с площ от 25 кв.м. на един етаж.Тя заявява още, че по
силата на Решение №1762 от 24.04.2019 година, постановено по гр.д.
№1308/2019г. по описа на ВРС гражданският й брак с ответника бил
прекратен, като процесния имот преминал в обикновена съсобственост
и е предоставен за ползване на нея.Първоначално Д. напуснал
жилището, но по късно се върнал отново и заживял в него, с нейно
съгласие.Тя излага още, че той започнал да се държи грубо, не спазвал
хигиенни изисквания, но на нейни забележки отговарял грубо да си
затваря устата, напомнял й че е съсобственик на имота.
Според жалбоподателката на 22.06.2020 година, тя си легнала, но
към 20 часа е била събудена от силни удари по вратата.Ответникът й
изкрещял да не се прави на заспала, ада му отвори вратата, за да влезе в
тоалета. Молителката му отказала, тъй като бил пийнал и изпитала
страх от него, тъй като преди я заплашвал, че ще я унижи и ще я изгони
от жилището. След като му отказала, той взел щанга и влязъл с взлом в
стаята й, при което тя се изплашила изключително много, тъй като била
сама и нямало кой да й помогне.
На жалбите й не отговорил никой, като междувременно недоброто
отношение към нея на Д. продължавало.- той заплашвал, че ще я
унищожи; че ще продължава да прави каквото си поиска с цел да я
принуди да напусне жилището. Твърди, че емоционалното и психическо
насилие над нея се превърнало в ежедневие, което се отразявало
изключително зле върху здравословното й състояние.
Подобен случай на насилие Г. описва с дата 10.07.2020 година, в
5.30 часа, когато отново била разбудена от удар по врата и разбиването
на последната, като ответника влязъл в стаята й без да се съобразява, че
тя спи.
Отправя искане спрямо ответника да бъдат поставени следните
мерки за защита : същия да бъдат задължен да се въздържа от домашно
насилие; да бъде отстранен от жилището, което обитава.
От материалите по делото е видно, че с Декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН молителката Й. С. Г. е декларирала, извършени спрямо нея
актове на домашно насилие от ответника Р. Н. Д. от следните дати :
- 22.06.2020г. , когато около 20ч. се събудила от силни удари по
вратата и ответникът й изкрещял да не се прави на заспала, а да му
отвори вратата, за да отиде до тоалета, при което тя му отказала и той
разбил вратата на стаята й с щанга и влязъл с взлом в стаята й, като по
този начин й ограничил правото й на личен живот, лична свобода и
лични права. Твърди, че подала жалба до началника на IV РПУ, при
което ответникът бил предупреден да не я безпокои. Въпреки това той
започнал ежедневно да разбива вратата й и да влиза в стаята й,
заплашвал я,че ще я унищожи и че ще продължи да прави каквото си
иска с цел да я принуди да напусне жилището.
2
Не е спорно между страните още, че по силата на Решение № 1762
от 24.04.2019 година, постановено по гр.д. №1308/2019г. по описа на
ВРС е прекратен гражданския брак между страните като ползването на
семейното жилище, находящо се в гр.Варна, м.Боровец юг,
представляващо ПИ №1576 е предоставено на Й. С. Г. .
За да постанови решението си, ВРС е приел, че насилие липсва и
че двете страни са се поставили в ситуация, която изисква взаимно
търпение.
Виждането на ВОС е следното:
В съответствие с нормата на чл.2 от ЗЗДН дефиницията за „домашно насилие”
е уредена в Закона и според нея „домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във
фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище”.
В конкретния случай съдът приема, че решаващата съдебна
инстанция правилно е отговорила на запитването на ищцата дали
описаните в ИМ инциденти съставляват насилие по смисъла на закона и
най – вече дали се явяват доказани.Касае се за два случая на проявено
насилие, според ищцата, което е възникнало на 22.06.2020 година и
10.07.2020 година, и в него по отношение на ищцата /според нея/, е
упражнен психически тормоз, довел до емоционален стрес и психическо
напрежение.Ето защо, предвид твърденията в исковата молба съдът
приема, че стореното от въззиваемия би следвало да обхваща
предвидените в нормата на чл.2 от ЗЗДН хипотези и съставлява
домашно насилие, ако обаче бъде доказано .Както предходната, така и
настоящата съдебна инстанция приема, че представените по делото
Декларации по чл.9 ал.3 от ЗЗДН съставляват доказателство, доколкото
същите не е опровергават от насрещни доказателства на
въззивника.Такива са постъпили и то в лицето на приложеното по
делото Постановление на ВРС за отказ от образуване на до съдебно
производство.В това Постановление изрично е посочено, че не са
констатирани повреди или разбиване на врати, напротив – според него
се потвърждава тезата на ответника, че е отворил вратата с отвертка и
при това без да причинява щети.Нещо повече – факт е, че за да достигне
до санитарните помещения, въззивника е следва да преодолее
въпросната врата, а що касае стаята на ищцата, тя се намира в дясно по
коридора, като през нея не се преминава.
По смисъла на чл.13 ал.3 от ЗЗДН, когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но по изложените по –
горе съображения в това спорно производство съдът приема, че
3
въззиваемия е успял да установи липсата на действия, които могат да се
квалифицират като домашно насилие.Законът за защита срещу
домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно
съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН с
възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл. 13
от ЗЗДН.Точно по този начин е защитено и правото на защита на
въззиваемия в производството, които има възможността, и следва да
опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне
на съответни доказателства.В конкретния случай той правилно се е
позовал на Постановлението на ВРС за отказ да образува
производство.При тези данни трудно може да се направи извод за
наличието на насилие, и то осъществено от страна на въззиваемия.Ето
защо и по тези съображения ВОС приема, че първата съдебна инстанция
правилно е събрала и преценила необходимите доказателства, така
както е правилен и нейния извод.Установява се, че споровете между
страните са имотни и/ или междуличностни, че ответника, нито с думи,
нито с действия е провокирал акт на насилие.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260032 от 14.08.2020 година,
постановено по гр.дело № 7767/2020 година, по описа на ВРС, двадесет
и пети състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4