№ 771
гр. Русе, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520201764 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Й. Д. до Русенския Районен съд против Наказателно
постановление № 22-1882-000217 / 26.08.2022г. на Началника при Първо РУ при ОД на МВР
- гр.Русе, с което за нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му били наложени наказания
“глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като
необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален представител,
който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 02.05.2022г. в гр.Русе около 21,21 ч. жалбоподателят управлявал л.а. „.....“ с ДК №
...., като се движел по ул.“Петко Д.Петков“. Поради нарушение на пътен знак „Б-1“ бил
спрян за проверка от полицейски служители, които в хода на проверката установили, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП от
01.02.2022г. поради неплатена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Материалите били изпратени на Русенската Районна прокуратура с оглед извършено
престъпление по чл.345 ал.2 от НК, но с Постановление от 30.06.2022г. прокурорът отказал
да образува досъдебно производство с оглед липса на субективна страна за извършване на
това престъпление. Материалите били изпратени на АНО за произнасяне с оглед извършено
административно нарушение. При условията на чл.36 ал.2 от ЗАНН АНО издал обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя били наложени горепосочените
кумулативни административни наказания.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от
1
ЗАНН и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество е основателна. При издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но
неправилно е приложен материалния закон. Неправилността се изразява в това, че по
делото не са представени доказателства, че е налице субективна страна и за извършено
административно нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на
превозните средства се прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд.
Съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява
собственикът на ПС, посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се установява, че при
наличие на така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни средства е
необходимо да уведоми собственикът на превозното средство, посочен в регистъра за
прекратената регистрация на пътното превозно средство.
По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било доказателства, от
които да бъде изведен и най-общ извод, че жалбоподателят, в качеството му на собственик
на посоченото МПС да е бил уведомен, че управляваното от него моторно превозно
средство е било със служебно прекратена регистрация, поради получено уведомление от
Гаранционния фонд във връзка с липса на валиден застраховател договор "Гражданска
отговорност" по чл. 574, ал. 11 КЗ. По делото не са налице доказателства жалбоподателят, в
качеството му на собственик на моторното превозно средство да е бил уведомен, в
съответствие с изискванията чл. 143, ал. 10 ЗДвП и на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство и не може да бъде изведен и най-общ извод, че в съзнанието на
жалбоподателя са намерили отражение представи, че управляваното от него моторно
превозното средство е било с прекратена регистрация.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото
административнонаказателно производство, нито в производството по обжалване на
наказателното постановление са ангажирани доказателства от страна на
административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената тежест, които да
установяват и доказват, субективната страна на деянието, а именно, че същото е извършено
от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно
2
факта от обективната действителност, че управляваното от него моторно превозно средство
е с прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение лицето да е
привело в движение и управлявало посоченото моторното превозно средство. Недопустимо
е административнонаказателна отговорност да се реализира на базата на предположения, а е
необходимо, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК,
административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин,
което в настоящия случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган,
който носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното
обвинение. Именно поради липсата на субективна съставомерност на деянието е била
причината да бъде отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.
345, ал. 2 НК.
Доколкото по делото са представени доказателства за разноски в размер на 480 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, но не е направено искане за
присъждане на такива нито в жалбата, нито в допълнението към нея, а също и в съдебно
заседание, такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да
бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1882-000217 / 26.08.2022г., издадено от
Началника на сектор при Първо РУ при ОД на МВР - гр.Русе, с което на К. Й. Д. с ЕГН
********** са му наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 лв. и
ЛПУМПС за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен
съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3