РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Кюстендил, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Калин К. В.
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело №
20221520100596 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от К. Н. Я. и
В. Г. Я. против Община Кюстендил.
В исковата молба се сочи, че ищците по делото са собственици на
основание давностно владение продължило повече от половин век, считано
от 1978 г., на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44183.36.108 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Л, общ. К, одобрени със
Заповед № РД-18-3944/11.04.2019 г. на началника на СГКК Кюстендил с адм.
адрес на имота: с. Л общ. К, ул. „С“ № **, целият имот с площ от 1398 кв.м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – за друг вид застрояване, ведно с построените в този имот сгради,
както следва: 1./ СГРАДА с идентификатор 44183.36.108.1 със застроена
площ от 60 кв.м. с брой етажи един с предназначение: еднофамилна жилищна
сграда и 2./ СГРАДА с идентификатор 44138.36.108.2 със застроена площ от
36 кв.м. брой етажи един, с предназначение – селскостопанска сграда, при
граници и съседи на Поземления имот, както следва: поземлени имоти с
идентификатори 44138.36.90, 44138.36.100, 44183.36.95, 44138.36.92,
44183.36.51 и 44183.36.45.
Твърди се, че през посочената година страните оградили имота от
всички страни с обикновена мрежа и бетонови колове. Правото им на
собственост досежно процесния имот било обективирано и в Нотариален акт
за собственост № 154, т.2, н.д. 293 от 2019г. на нотариус с район на действие
районен съд – гр. Кюстендил.
1
Владеенето на процесния имот ищците осъществявали необезпокоявано
до 2018г., когато ответната община, посредством подходяща техника,
блъснала оградата на имота откъм горната страна, граничеща с обществения
път. С течение на времето ищците разбрали, че общината образувала нов
имот с идентификатор по скица 44183.36.51, представляващ НАСИП към
обществения път, собственост на ответника.
Ищците сочат те да са владяли имота до самия обществен път, който на
скицата бил с идентификатор 44183.36.80. Този път бил широк 4 метра, могъл
да обсулжва не само процесния имот, но и съседните му и което било най-
важно – свършвал в края на процесния имот. Това водело до извод, че този
насип по никакъв начин не бил необходим на общината, а се касаело за
амбиции на нейни служители, които искали да навредят на ищцовата страна.
Дори и след посочените действия от страна на общината през 2018г.,
ищците продължили да си владеят необезпокоявано имота, в т.ч. и насипа,
както и да плащат данъци за него. Дори засаждали насипа с домашни култури.
Процесният имот с идентификатор 44183.36.51 се включвал в общата
квадратура от 1398 кв.м. – собственост на ищците.
Ето защо се поддържа искане да бъде постановено решение, с което на
осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, да бъде признато за установено спрямо Община
Кюстендил, с адрес: пл. „В.“ № *, че К. Н. Я., ЕГН: **********, и В. Г. Я.,
ЕГН: **********, и двамата с адрес: с. Л, общ. К, ул. „С“ № **, СА
собственици на основание давностно владение продължило около петдесет
години, считано от 1978 г., на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
44183.36.51 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-134/19.01.2018г. с адрес на поземления имот с. Л, общ.
Кюстендил, обл. Кюстендил, местност „******“, с площ от 295 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване:
насип, насипище, категория на земята 6, предишен идентификатор: няма;
номер по предходен план 036051, при съседи поземлени имоти с
идентификатори: 44183.888.9901, 44183.36.108, 44183.36.92, 44183.36.93,
44183.36.80, 44183.36.45.
Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Сочи на недопустимост на претенцията поради липса на интерес у
ищците, който се явявал абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на предявения иск. В тази връзка твърди, че ответната община
по никакъв начин не оспорвала собствеността на ищците досежно
притежавания от тях имот с идентификатор 44183.36.108 с площ от 1398 кв.м.
и при посочени в документа за собственост граници.
Отделно от горното претенцията била и неоснователна.
Не отговаряли на действителното фактическо и правно положение
заявените с молбата доводи.
2
Процесният имот бил собственост на общината на основание чл. 25, ал.
1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОбС. Същият, видно от
регулационния план на с. Лозно от 1927 г., бил част от улица, която
понастоящем била с идентификатор 44183.36.80. След влизане в сила на
плана за регулация от 1964 г., с който имотът на ищците и процесният такъв
оставали извън регулация на селото, оспореният имот се ползвал като
прилежащ към пътя насип, уширение и никога ищците не са манифестирали
пред общината собственически правомощия по отношение на него.
И имотът, собственост на ищците с идентификатор 44183.36.108, и
оспореният такъв с идентификатор 44183.36.51, били извън регулация и
поради това попадали в КВС, която на свой ред определяла пространствените
предели на правото на собственост и актуалното графично изображения на
имотите. Поради това и в документа за собственост от 2019г. имот
44183.36.108 бил посочен с площ от 1398 кв.м. и при съседи – включително
оспорвания такъв като това били актуалните предели на правото на
собственост на ищците като същите не се легитимирали и не представяли
доказателства, че са собственици на общинския имот.
Спори се по твърдението, че процесният имот бил придобит от ищците
на основание давностно владение, продължило повече от 50 години, считано
от 1978 г., тъй като от сочената година до влизане в сила на Решение № 3 от
24.02.2022 г. по конституционно дело № 16/2021 г. на КС на РБ
законодателството изключвало подобна възможност. А в посоченото решение
на КС изрично се подчертавало, че последиците от преустановяване на
мораториума досежно давността като придобивен способ, действат занапред.
Дори и да се приемело обаче, че ищците владели имота към определен
момент, преди преустановяване действието на мораториума, то придобивната
давност в тяхна полза била прекъсната, поради което и не била изтекла към
момента на предявяване на претенцията. Така, през 2018 г., поради
установеното неправомерно навлизане от страна на ищците в процесния имот
(посредством неправомерно поставяне на паянтова ограда от бетонни колове
и мрежа, навлизаща в същия с от 1,12 м. до 4,98 м. и заграждаща площ от
него от 208 кв.м.) на К. Я. било наредено, в едномесечн срок от получаване на
съобщението, да премахне неподходящата по местоположение и
разположение ограда. След даден допълнителен срок за това и бездействие от
страна на К. Я., на 14.02.2019 г. същата била премахната принудително от
отговорните за това звена към Община Кюстендил.
Така, с принудителното изземване на частта от процесния имот, който
бил неправомерно заграден от ищците, последните несъмнено били изгубили
владението над същия, което се потвърждавало и от техни заявления до
Община Кюстендил. С посоченото отнемане общината установила изцяло
владение върху имота, считано от датата на заявлението, което продължило
повече от 6 месеца и така прекъсвало придобивната давност на ишците по
арг. от нормата на чл. 81 от ЗС.
3
Ето защо за периода от 2019 г. до настоящия момент ищците са
бездействали като не са защитили по съдебен ред претендираното от тях
фактическо съС.ие.
Предвид всичко изложено се иска отхвърляне на претенцията в
цялост.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 154, том
II, рег. № 6006, нот. дело № 293/2019г. на нотариус Никола Младенов, вписан
под № 566 в регистъра на НК на РБ е, че ищците в настоящото са признати за
собственици на основание Нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит по давностно владение № 74, том II, дело № 524/1981 г. на КРС и
Заповед № РД-18-3944/11.04.2019г. на началника на СГКК – гр. Кюстендил,
на следния недвижим имот, придобит през време на брака им в режим на
съпружеска имуществена общност, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 44183.36.108 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. Л., общ. К., одобрени със Заповед № РД-18-3944/11.04.2019г. на
началника на СГКК Кюстендил с адм. адрес на имота: с. Л., общ. К., ул. „С.“
№ **, целият имот с площ от 1398 кв.м., с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид
застрояване, ведно с построените в този имот сгради, както следва: 1./
СГРАДА с идентификатор 44183.36.108.1 със застроена площ от 60 кв.м. с
брой етажи един с предназначение: еднофамилна жилищна сграда и 2./
СГРАДА с идентификатор 44138.36.108.2 със застроена площ от 36 кв.м.
брой етажи един, с предназначение – селскостопанска сграда, при граници и
съседи на Поземления имот, както следва: поземлени имоти с
идентификатори 44138.36.90, 44138.36.100, 44183.36.95, 44138.36.92,
44183.36.51 и 44183.36.45.
Собствеността на ищците досежно сочения имот се установява и от
представените на л. 7 и л. 8 от делото съотв. Скица на поземлен имот № 15-
71313-25.01.2022 г. и Комбинирана скица № 15-403892-09.05.2019г. на ПИ с
идентификатор 44183.36.108 на СГКК – гр. Кюстендил. Същите
индивидуализират пространствените граници на имота посредством
посочване границите и съседите му, в т.ч. като съседен на имота на ищците с
идентификатор 44183.36.108 е посочен и процесният такъв с идентификатор
44183.51 от землището на с. Л., общ. К., обл. К.
Досежно процесния имот с идентификатор 44183.36.51 е представена
актуална скица № 15-506304-12.05.2022г. (л. 19 от делото), видно от която е,
че същият (целият с площ от 295 кв.м., трайно предназначение на територията
4
– земеделска, начин на трайно ползване – насип, насипище, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план – 036051) е записан като
собствен на ответната община на осн. Решение на ПК по чл. 14, ал.1, т.1 от
ЗСПЗЗ (чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на
собственост в стари реални граници от 0000г., издаден от ОСЗГ, гр.
Кюстендил.
Представена е още извадка от КВС по партидата на имоти с № 47 и №
51, посредством кадис – анализатор за землището на с. Л., общ. К., като
досежно имота с №51 е отбелязана вид собственост: частна общинска, площ
по документ 0.295 и дата на регистрация – 21.05.1996г.
Видно от извадка от Държавен вестник, брой 35/26.04.1994 г. е, че е
отправено от ПК – гр. Кюстендил съобщение до заявителите за
възстановяването на собствеността върху земеделска земя в землището на с.
Лозно, както и че могат да се явят за уточняване на границите на земеделски
земи в териториите по чл. 18г, ал.1, т.2 и т,. 3 от ППЗСПЗЗ.
С представените на л. 42 и 43 от делото Комбинирана скица и Протокол
за определяне гранични точки на имот от 10.10.2018г. на лицензиран
геодезист (инж. И.Ж.) е установено навлизане в част от ПИ 44183.63.51,
посочен като такъв представляващ частна общинска собственост и с НТП –
насип, насипище като същият е заграден неправомерно с паянтова ограда,
изградена от бетонни колове и мрежа.
По повод горното е указано на К. Я. да премахне неподходящата по
местоположение и разположение паянтова ограда в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, в който същият е депозирал възражение по
повод неправилните измервания на геодезиста.
Видно от представения констативен протокол от 14.02.2019 г. е, че
оградата е премахната като оградната мрежа и дървените и бетонните колове
са оставени в имота на ищеца.
Видно от заверено копие на Заявление от К. и В. Я.и е, че е сезиран
кметът на община Кюстендил с искане за предприемане на действия по
учредяване право на преминаване на собствениците на поземлен имот №
44183.36.43 по КК на с. Л. през поземлен имот 44183.36.108 и 44183.36.51 по
КК на с. Л., за който се сочи да е собствен на Община Кюстендил – дере.
Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите Г. Я. (дъщеря на ищците), Р. И. и Б. В..
Св. Я. твърди, че откакто се помни процесният имот е дворно място на
семейството й. Там същата играла, израснала, а и отгледала собствената си
дъщеря. През 2018 г. оградата на имота откъм улицата била блъсната от
„общинари“ като имотът на ищците се намалил с около 4-5 метра навътре към
къщата. Семейството на ищцата поддържало сочения имот повече от 48
години. Оградата била точно до общинския път. Но и след блъскането на
оградата ищците продължили да поддържат имота, свидетелката дори
паркирала колата си там, още повече, че нямали достъп до имота си от друго
5
място.
Свидетелят И. твърди ищците да ползват имота от 1972 г. Още от тази
година оградата била покрай пътя. Я.и ползвали имота и преди блъскането на
оградата и след това, доколкото с мястото общината не направила нищо.
Отделно, В. и К. нямали друг достъп до къщата.
Свидетелят И. също твърди откакто знае мястото, същото да
принадлежало на ищците. Те живеели там от 1972 г. Оградата им винаги е
граничила с пътя. Понастоящем част от оградата била изместена надолу към
къщата. Но мястото продължавали да го ползват В. и К.. Те го поддържали и
към момента. Нямали друг достъп към къщата си освен през това място.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради
което не се обсъждат.
Посочената обстановка съдът прие за безспорно установена на база
събраните и преценени, както поотделно, така и в съвкупност, писмени и
гласни доказателствени средства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Искът по чл. 124, ал. 1 от действащия ГПК е правен способ за защита
на правото на собственост, чрез който ищецът предявява пред съда искане да
се установи със сила на пресъдено нещо защитаваното вещно право срещу
лицето, което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен
иск има за цел да разреши възникнал правен спор относно притежанието на
конкретно вещно право и установи със сила на пресъдено нещо на
действителното правно положение в отношенията между спорещите страни
по повод на вещта, обект на оспорваното право.
С оглед разпоредбата на чл. 77 от ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона.
По делото не се спори, а същото е установимо и от представените
писмени доказателства, че ищците са собственици, в режим на съпружеска
имуществена общност, на недвижим имот с идентификатор № 44183.36.108
по КККР на с. Лозно, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил.
В случая, правният интерес на ищците досежно процесния имот с
идентификатор № 44183.36.51 по КККР на с. Л., общ. К. се основава на
твърденията им, че същите са придобили собствеността върху процесния
поземлен имот въз основа на упражнявано давностно владение за периода от
1978 г. до предявяване на исковата молба. На тези твърдения ответникът
противопоставя възражение, че е собственик на имотa, който е придобил по
силата на закона, на основание чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
6
Разпоредбата, на която се позовава Община Кюстендил, предвижда, че
земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или
държавата, е общинска собственост. В приложното поле на тази норма се
включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване
(т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 от ЗСПЗЗ), но не са заявени за
реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от
ползватели по реда и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Касае се
за специално придобивно основание, фактическият състав на което включва
следните юридически факти: 1) земеделски характер на имота; 2) същият да
не е собственост на правен субект, различен от общината. В разглеждания
случай собствеността се придобива ex lege, поради което релевантният
момент, към който следва да се преценява наличието на горепосочените
материалноправни предпоставки е приемането на ЗСПЗЗ. В този смисъл
настъпилите впоследствие промени в статута на имота са без значение за
придобивното основание по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ /Решение № 41 от 26.05.2022
г. на ВКС по гр. д. № 3705/2021 г., II г. о., ГК/.
Въпросът, определящ изхода на спора, се отнася до възможността да
бъде придобит по давност частен земеделски имот, за който няма данни да е
отнеман фактически или юридически, владян е в реални граници, не е заявен
за възстановяване, както и за приложението на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ спрямо
такъв имот и на въведения мораториум върху течението на давностния срок.
В тази насока настоящият състав приема за меродавни указанията, дадени с
Решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016 г. на I г. о. В него се
приема, че могат да бъдат придобивани по давност имотите, за които е
запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали
членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях
не е установено кооперативно земеползване, поради което такива земи не
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Целта на ЗСПЗЗ е да
възстанови правото на собственост, а не да отнема собственост, чието
упражняване е продължило и след колективизацията. /Определение № 367 от
27.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 524/2018 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В.
М./.
Преценката дали имотът е подлежал на възстановяване е изисквала
установяване на отнемането на собствеността /одържавяване/ или включване
7
в ТКЗС или друга селскостопанска организация, като същата е въпрос на
фактическо установяване във всеки конкретен случай. Освен това, следва да
се посочи, че ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по
давност правото на собственост по причина, че попада в приложното поле на
чл. 25 от ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е отнет или
одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В цитирания смисъл е и решение №
145/16.11.2016 г. по гр. д. № 2412/2016 г. на ВКС, ІІ г. о. От събраните
доказателства по настоящото дело не може да се направи извод за това, че
имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по
предвидения в ЗСПЗЗ административен за това ред. Изложеното идва да
покаже, че процесният имот не попада в приложното поле на разпоредбата на
чл. 25 от ЗСПЗЗ, поради което и същият не може да се определи като частна
общинска собственост. Ето защо за него не важи и забраната за придобиване
по давност по см. на чл. 86 от ЗС.
В горния смисъл, събраните гласни доказателствени средства чрез
разпита на тримата по делото свидетели, които съдът намира за логични и
безпротиворечиви, в унисон установяват, че ищците са ползвали процесния
имот още от 1972 г. Това е така, доколкото същите сочат, че оградата на
собствения на Я.и имот с идентификатор 44183.36.108 се е намирала до самия
общински път (, а видно от представените по делото скици граничещия с
общинския път имот е такъв с идентификатор 44183.36.51). Тоест, още от
придобиването на имот с идентификатор 44183.36.108, ищците са ползвали и
процесния такъв, като са демонстрирали намерението си да го владеят, израз
на което и е поставената оградна мрежа до самия път. Така същите са
придобили процесния имот с недобросъвестно давностно владение
продължило повече от десет години (от 1978 г., а по данни на свидетелите –
от 1972 г. до 2018 г., когато оградната мрежа е била преместена с 4-5 метра
навътре към къщата).
В действителност по делото е представено Заявление от ищците от 2020
г. (л. 47 от делото), в което същите признават неизгодния за себе си факт, че
процесният имот е такъв собствен на общината. В случая обаче, това
признание на факт от тяхна страна е направено много след като съдът
установи да се е осъществил фактическия състав на придобиване на имота от
тяхна страна на оригинерно придобивно основание, каквото е придобивната
давност. Поради това и така извършеното изявление, след като вече същите са
придобили собствеността върху имота, съдът намира да е ирелевантно и да не
може да промени вече създаденото правно и фактическо положение,
доколкото същото не съставлява отказ от право на собственост, която сделка
8
освен това е формална такава, като вписването е и елемент от фактическия
състав по извършването й.
Всичко изложено обосновава основателност на заявената претенция и
като такава съдът ще я уважи в цялост.
По разноските:
При този изход на делото разноски се следват единствено на ищцовата
страна на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. Налични са доказателства за заплатена
държавна такса от 50,00 лв., заплатено в брой адвокатско възнаграждение от
600,00 лв. Същите на осн. чл. 78, ал. 3 следва да се възложат в тежест на
ответната община. Не са налице основания за намаляване на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност. Заплатеното такова в брой е в размер
на 600,00 лв., поради което и поради липса на данни за противното съдът
намира, че заплатеното от всеки от двамата ищци е такова в размер на 300,00
лв., което дори е под установения минимум на дължимото се за конкретния
случай възнаграждение на процесуалния представител.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да бъде обжалван в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му чрез Районен съд - Кюстендил
пред Окръжен съд-Кюстендил.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 124 от ГПК , спрямо
Община Кюстендил, с адрес: пл. „В.“ № *, че К. Н. Я., ЕГН: **********, и В.
Г. Я., ЕГН: **********, и двамата с адрес: с. Л. общ. К., ул. „С.“ № **, СА
собственици на основание давностно владение продължило от 1978 г., на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 44183.36.51 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-134/19.01.2018г. с адрес
на поземления имот с. Л., общ. К., обл. К. местност ********, с площ от 295
кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно
ползване: насип, насипище, категория на земята 6, предишен идентификатор:
няма; номер по предходен план 036051, при съседи поземлени имоти с
идентификатори: 44183.888.9901, 44183.36.108, 44183.36.92, 44183.36.93,
44183.36.80, 44183.36.45.
ОСЪЖДА Община Кюстендил, с адрес: пл. „В.“ № * ДА ЗАПЛАТИ на
К. Н. Я., ЕГН: **********, и В. Г. Я., ЕГН: **********, и двамата с адрес: с.
Л., общ. К., ул. „С.“ № **, сумата в размер на 650, 00 лв. (шестстотин и
петдесет лева), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
9
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Окръжен съд-Кюстендил.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
10