Р E Ш Е Н И
Е
№
16.12.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
Секретар: НИНА
КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА
гражданско дело № 2007
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД, който е кумулативно обективно
съединен с осъдителен иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД и с осъдителен иск
с правно основание чл.342, ал.1 ТЗ.
Ищецът
„Теленор България” ЕАД твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение против
ответницата С.Д.Д. по ч. гр. д № 5649/2018 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора. Тъй като същата не била открита на известните по делото адреси и
съобщението до нея било приложено на основание чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение
на указанията на заповедния съд, ищецът предявява настоящите искове за
установяване на част от вземанията му по заповедта, а именно за сумата от 85,72
лева за потребени услуги, обективно кумулативно
съединени с осъдителни искове за неустойка в размер на 74,97 лева и за
лизингови вноски в размер на 398,79 лева.
Твърди следните обстоятелства, от които произтичат
вземанията му:
С ответницата бил сключен договор за мобилни услуги
на 14.12.2016 г., за мобилен номер 0899/226755 по програма Нонстоп 24,99 лв.,
със срок на действие 14.12.2018 г. Бил сключен и лизингов договор, по силата на
който на ответницата било предоставено
мобилно устройство, марка „SAMSUNG”, модел „Galaxy J5 Dual White” на изплащане
на 23 месечни лизингови вноски в размер на 18,99 лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор.
Ответницата ползвала предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер 0899/226755 било
фактурирано под абонатен номер № *********.
За потребените от абоната-ответник услуги за
мобилен номер 0899/226755 за периода от 14.12.2016 г. до 14.03.2017 г. „Теленор
България” ЕАД издало следните фактури:
- Фактура №
**********/15.12.2016 г. за отчетния период на потребление 14.12.2016 г. –
14.12.2016 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 35,49 лв. /с ДДС/, от които 13,75 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент
Нонстоп 24,99 лв., лизингова вноска 18,99 лв.
Дължимата сума била платима в срок 30.12.2016 г.
Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
- Фактура №
**********/15.01.2017 г. за отчетения период на потребление 15.12.2016 г. –
14.01.2017 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 35,87 лв. /с ДДС/, от които 13,75 лв. /без ДДС/ за месечен абонамент
Нонстоп 24,99 лв., лизингова вноска 18,99 лв.
Дължимата сума била платима в срок 30.01.2017 г.
Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на
обща стойност 71,36 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за
месец декември 2016 г. и за месец януари 2017 г. С Кредитно известие №
**********/15.02.2017 г. за извършена корекция по дълга била сторнирана сумата
в размер на – 4,63 лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени
при сключване на абонамента такси, начислена била и дължимата лизингова вноска
в размер на 18,99 лв. и бил отразен незаплатения баланс в размер на 71,36 лв.,
за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлизало
на сума в размер на 85,72 лв.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да
заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 85,72 лв., на
основание чл.75, вр. с чл.19б, в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът прекратил
едностранно индивидуалния договор на С.Д.Д. за ползвания абонамент и издал по
абонатен номер № ********* на дата 15.03.2017 г. крайна фактура № ********** с
начислена обща сума за плащане в размер на 953,64 лв. Начислената сума
представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 85,72
лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на мобилен номер 0899/226755 в размер на 469,13 лв.,
както и незаплатени лизингови вноски в размер на 398,79 лв.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на
мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно
изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни
услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Предвид постигнато споразумение с Комисия
за зашита на потребителите, дължимата неустойка от абонатите на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите била в размер на три стандартни за
ползваната програма месечни абонаментни такси.
С оглед изложеното ищецът твърди, че претендира
неустойка в размер на три стандартни за ползваната програма Стандарт 24,99 лв.
(3 х 24,99 лв. = 74,97 лв.), за мобилен номер 0899/226755 месечни абонаментни
такси, възлизащи на стойност 74,97 /седемдесет и четири лева и 97 ст./ лв.
Освен това, поради прекратяване на договорите на
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12,
ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните
вноски за предоставеното на абоната устройство, марка „SAMSUNG”, модел „Galaxy
J5 Dual White”, били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към
абонамента за мобилен номер 0899/226755, „Месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и заплащат oт лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството
му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, на основание чл.12,
ал.2 от Общите условия към договора за лизинг били обявени за предсрочно
изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец
март 2017 г., когато била издадена крайната фактура № **********/15.03.2017 г.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- За устройство „SAMSUNG”, модел „Galaxy J5 Dual
White”, взето във връзка с мобилен номер 0899/226755, се дължало цената в
размер на 398,79 /триста деветдесет и осем лева и 79 ст./ лв. след месец март
2017 г. Съответно периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите
лизингови вноски, бил от м. март 2017 г.
до м. ноември 2018 г.
Искането на ищеца до съда е да
постанови решение, с което да приеме за установено наличието на вземането по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № 5649/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, против длъжника –
ответницата С.Д.Д., в размер на 85,72 лв. за незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер № ********* за периода от 14.12.2016 г. до 14.03.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането, както и да бъде
осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 74,97 лв., представляваща
начислена договорна неустойка за неизпълнение в размер на три стандартни за
ползваната програма месечни абонаментни такси по договор за мобилен номер
0899/226755, с абонатен номер № ********* и сумата от 398,79 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м. март 2017 г. до м.
ноември 2018 г. по Договор за лизинг от 14.12.2016 г. за устройство „SAMSUNG”,
модел „Galaxy J5 Dual White”. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от
ответницата С.Д.Д..
В съдебно заседание ищцовото
дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира писмено
становище, в което доразвива изложените в исковата молба доводи за
основателност на исковите претенции.
В съдебно заседание
ответницата, редовно призована, не се явява и не взема становище по исковете.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д.№ 5649/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „Теленор България” ЕАД срещу С.Д.Д. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от общо в размер на 953,64 лева – за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор за
далекосъобщителни услуги от 14.12.2016г., за сумата от 152,85 лева – мораторна
лихва, ведно със законната лихва от 07.11.2018г. до окончателното изплащане на
вземането и за разноските по заповедното
производство – 25 лева за ДТ и 180 лева – за адвокатско възнаграждение. Тъй
като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е
било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно
чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания,
заявителят е предявил настоящия установителен иск за установяване само на част
от главницата по заповедта, именно за сумата от 559,48 лева.
Видно от представения по делото договор за мобилни услуги от 14.02.2016
г., същият е сключен между ищеца и ответницата, за мобилен номер **********, с абонаментен
план: Нонстоп 24,99 лв., с краен срок на действие на договора - 14.12.2018 г. Към договора е приложена
Ценова листа от 14.12.2016г.
Видно от подписания между страните договор за лизинг от 14.12.201 г., ищецът,
като лизингодател, е предоставил за временно и възмездно ползване на
ответницата, като лизингополучател, мобилно устройство, марка „SAMSUNG”, модел
„Galaxy J5 Dual White” c обща лизингова цена в размер на 436,77 лв., платима на
23 месечни вноски, всяка в размер на в размер на 18,99 лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
По делото са представени следните данъчни
фактури, издадени въз основа на горепосочените
договори, а именно: данъчна фактура № **********/15.12.2016 г. за отчетен период
14.12.2016 г. – 14.12.2016 г., с начислена за периода сума в размер на 35,49
лв. с ДДС, от които 13,75 лв. /без ДДС/ за мобилни услуги и лизингова вноска от 18,99 лв., с краен срок за
плащане 30.12.2016 г., данъчна фактура № **********/15.01.2017 г. за отчетен
период на потребление 15.12.2016 г. – 14.01.2017 г. с начислена за периода сума
в размер на 35,87 лв. /с ДДС/, от които 13,75 лв. /без ДДС/ за мобилни услуги и
лизингова вноска от 18,99 лв., с краен срок на плащане 30.01.2017 г. или обща
сума по двете данъчни фактури 71,36 лева с ДДС. Към фактурите са приложени
справки (извлечения) за отчетеното потребление за съответния мобилен номер за
съответните периоди.
По делото е представено и кредитно известие №
**********/15.02.2017 г., видно от което е сторнирана сумата в размер на – 4,63
лв. /с ДДС/ и е начислена лизингова вноска в размер на 18,99 лв. и като дължима
сума е посочена сумата от 85,72 лв. с ДДС.
Към задължението от 85,72 лева са начислени
неустойки в размер на 469,13 лева и вноска лизинг 398, 79 лева или общо
начислена сума 953,64 лева по данъчна фактура № **********/15.03.2017 г., с
краен срок на плащане 30.03.2017г. (също представена по делото).
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Договорът
за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите за мобилни услуги с
мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл.
ЗЗД относно договора за изработка. Договорът за лизинг пък намира своето правно
основание в чл. 342,ал.1 ТЗ.
От
двустранно подписаните и неоспорени от ответницата договор за мобилни услуги от
14.12.2018 г. и договор за лизинг от 14.12.2018 г. се установяват възникналите
облигационни правоотношения между страните
Съдът
приема, че представените справки (извлечения) за потребление на процесня мобилен
номер за процесните периоди от време и издадените въз основа на тях данъчни
фактури данъчна фактура № **********/15.12.2016 г., данъчна
фактура № **********/15.01.2017 г. и кредитно известие от 15.02.2017г., макар и едностранно съставени от ищеца и
неподписани от ответницата, доказват предоставените й услуги на посочените в
данъчните фактури цени. Обективираните в тези две данъчни фактури цени за
ползвани далекосъобщителни услуги обаче са в размер на 13,75 лева +13,32 лева
или сумата 27,07 лева без ДДС (32,48 лева с ДДС), от която сума следва да бъде
приспадната сумата от 4,63 лева на база горепосоченото кредитно известие или
дължимата от ответницата сума за мобилни услуги по претендираните фактури е 27,85
лева. Ищецът претендира и остатъка от лизинговата цена на мобилния апарат по
договора за лизинг с изтекъл краен срок, начислена в данъчна фактура **********/15.03.2017
г., а именно сумата от 398,79 лева и предвид това че ответницата не е
представила доказателства за заплащането й, а нейна е доказателствената
тежест, то съдът намира, че същата се дължи от нея.
Що се касае до
претендираната в настоящото производство неустойка в размер на 74,97 лева за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, съдът намира следното: Съгласно
сключения между страните договор при прекратяване на договора през
първоначалния срок на същия по вина или по инициатива на потребителя, последният
дължи неустойки в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всеки номер
до края на договора. По
настоящото дело не са представени никакви доказателства изявлението на ищеца за
едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение от абоната да е
достигнало до ответника, откъдето следва неоснователността на претенцията за
заплащане на неустойка. Второто основание за недължимост на претендираната неустойка е,
че клаузата, с която е уговорена е неравноправна и оттам нищожна на основание
чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във
връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО
на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите
абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна
неравнопоставеност между страните по договора. По този въпрос съдебната
практика е единодушна. Това че на база тази клауза се претендира неустойка само
в размер на три месечни стандартни такси в настоящия процес не може да санира
със задна дата нищожността на клаузата. Клауза за заплащане на неустойка в
размер на три месечни стандартни такси няма уговорена между страните по делото,
видно от подписания между страните договор за мобилни услуги.
Предвид гореизложеното, съдът приема за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата общо в размер на 27,85 лева с
ДДС за незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от
14.12.2016 г. за периода от 14.12.2016 г. до 14.03.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 07.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
частно гражданско дело № 5649/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
като искът над тази сума до пълния претендиран размер от 85,72 лева следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 398,79 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски за периода от м. март 2017 г. до м. ноември 2018 г. по договор за лизинг
от 14.12.2016 г. за устройство „SAMSUNG”, модел „Galaxy J5 Dual White”.
Следва да бъде отхвърлен като неоснователен иска за заплащане на сумата от
74,97 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги от 14.12.2016г. за мобилен номер 0899/226755.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените
разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от исковете или
сумата 232,58 лева. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените
разноски по заповедното производство съразмерно уважената част от само от
установителния иск, което прави сумата 5,16 лева.
Ответницата не е претендирала заплащане
на разноски, поради което такива не й се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Д.Д., ЕГН **********,***, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, район
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, за сумата
общо в размер на 27,85 лева с ДДС за незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за мобилни
услуги от 14.12.2016 г. за периода от 14.12.2016 г. до 14.03.2017 г. съгласно данъчна фактура №
**********/15.12.2016 г., данъчна фактура № **********/15.01.2017 г. и кредитно
известие № **********/15.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
частно гражданско дело № 5649/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
като ОТХВЪРЛЯ иска над така
установения размер до пълния претендиран
размер от 85,72 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Д.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, район
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер на 398,79
лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м. март 2017
г. до м. ноември 2018 г. по договор за лизинг от 14.12.2016 г. за устройство
„SAMSUNG”, модел „Galaxy J5 Dual White”,
която сума е начислена в данъчна фактура № **********/15.03.2017 г..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, район
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, против С.Д.Д., ЕГН **********,***, иск за заплащане на сумата от 74,97 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 14.12.2016г. за мобилен номер 0899/226755, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Д.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, град София, район
Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 232,58 лева –
разноски по
настоящото дело, съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 5,16 лева - разноски по
ч.гр.д. № 5649 / 2018 г. по описа на PC – Стара Загора, съразмерно с уважената
част само от установителния иск.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка
***: *** „Ситибанк Европа“АД – клон България.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: