РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Монтана, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Людмила Драгомирова
Аделина Тушева
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20211600500234 по описа за 2021 година
Предмет на въззивен контрол по реда на чл. 258 от ГПК е решение от 01.07.2021г. ,
постановено от РС Монтана по гр. дело № 1491/2020г. , с което в производство по реда на
чл. 422 от ГПК са отхвърлени исковете на ВиК * ООД за установяване по отношение на
М.И. вземания в общ размер 517.65 лева .
Въззивната жалба срещу решението е подадена от ВиК * ООД гр. * с твърдения за
неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че по делото е установено
наличие на облигационно правоотношение между страните с предмет ползване на
водоснабдителни и канализационни услуги , регулирано от Общи условия, като операторът
е доставял питейна вода и други услуги, а от своя страна абонатът като собственик на имота
не е заплащал дължимата цена, като не е осигурявал и необходимия достъп за отчитане
водомера , като не е стопанисвал и правилно имота при наличие на установена вода в
шахтата . При прекъсване на водоподаването поради неплащане е съставен протокол с
реален отчет при отказ на присъствалите обитатели на имота да го подпишат , оформен с
подпис на свидетели . Твърди се, че е налице недобросъвестно поведение от страна на
абоната и коректно насрещно изпълнение на задълженията на ВиК оператора , като се иска
отмяна на решението и уважаване предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна М.И. от село *, представляван от назначен от съда особен
представител адвокат М.М. с подаден в срок писмен отговор и в съдебно заседание оспорва
1
жалбата като неоснователна.
При въззивното разглеждане на делото не са допускани доказателства .
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбите , като обсъди събраните в производството
доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирана страна при
наличен правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.
Решението на районен съд Монтана е валидно и допустимо постановено в
производство с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 422 от ГПК, Закона
за водите , Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационни услуги и Общите условия за
получаване на услугите В и К от В и К оператор , одобрени от ДКВЕР с решение от
11.08.2014г. .
Допустимостта на производството пред РС Монтана , образувано по реда на чл. 422
от ГПК , се установява от приложеното ч.гр.д. № 537/2020 г. по описа на МРС , по което в
полза на ищеца е издадена на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение с длъжник ответника М.М. за сумата 493.26 лева незаплатена стойност за
консумирана вода за периода 18.08.2017г. – 22.10.2019г. , за сумата 24.39 лева мораторна
лихва , ведно със законната лихва върху главницата от 25.02.2020 г. до изплащане на
вземането, както и за сумата 26.80 лева разноски по заповедното производство. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК , поради което и на заявителя е указана
необходимостта да предяви в срок иск за установяване вземанията, в изпълнение на които
указания е подадена исковата молба с предмет установяване съществуването на вземанията
му срещу ответника , отразени в заповедта за изпълнение, ведно със законните последици.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените искове като е приел, че
ищецът не е установил при условията на главно и пълно доказване вземането си за исковия
период . От представените доказателства – партидна книга е установено, че за исковия
период са отразявани изразходвани количества вода всеки месец , без тези отчети да са
реални, като количествата представляват служебни отчети без подпис на абоната или други
лица , обитатели на имота , в която насока са и показанията на св. Е.Н.. Позовавайки се на
разпоредбите на чл. 32 от Наредба 4 и чл. 23,ал. 4 от приложимите ОУ , изискващи отчет на
показаната на водомера с подпис на абоната , какъвто по делото не е установен да е полаган
, както и оспорването на представените от ищеца частни свидетелстващи документи , съдът
е направил извода за липса на доказателства за реално потребеното за обекта количество
вода , съответно поради недоказаност е отхвърлил предявените искове .
Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид
събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със
съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни
изводите , съдържащи се мотивите , изцяло се споделят от въззивния съд, към които
2
препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
По делото е установено, че ответникът е абонат и е присъединен към ВиК мрежата
по негово заявление от 2013г. . Не се спори също така и е установено от приложените
доказателства, че за исковия период е отчитано количество вода, като за нито един от дните,
когато е извършено отчитането , подпис на абонат или негов представител не е полаган . Не
се спори, че предоставянето на В и К услуги по смисъла на чл. 1,ал. 2 от ЗРВКУ се
осъществява от В и К операторите, какъвто е ищецът, при публично известни общи условия
/ОУ/ , които се публикуват в най-малко един централен и местен ежедневник и влизат в
сила за потребителите, без изрично писмено приемане. Действащите такива за ищеца са
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране / ДКЕВР/ на основание
чл. 11,ал. 7 от ЗРВКУ , в сила от 11.08.2014г. . Заплащането на услугите "В и К" се
извършва въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
система на оператора, отчетено чрез монтираните на водопроводните отклонения водомери-
чл. 22 и чл. 23 от ОУ. Съгласно тези разпоредби отчитането се извършва от легитимирани
длъжностни лица на оператора в присъствие на потребителя или негов представител за
период не по-дълъг от три месеца , като изключение е предвидено за водомeри на сградни
водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел, изискващ зазимяване и за обекти,
имащи сезонен характер на ползване – два пъти годишно . В чл. 23,ал. 4 е предвидено , че
отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов
представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в
отчета, а при неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който може
да бъде и длъжностно лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и адреса на
свидетеля. Очевидно в ОУ е предвиден ред , по който отчетът , извършен без представител
на абоната , може да бъде извършен , като ищецът при твърденията за неосигурен достъп за
целия исков период не се е възползвал от предвидената в ОУ възможност за полагане
подпис за отчета на свидетел с посочване трите му имена и адрес.
За установяване изразходваното за процесния имот количество вода за исковия
период по делото са представени единствено заверени от ищеца копия на водената от него
партида , в които няма положен подпис на потребител или негов представител .
Извлеченията от партидите , водени от ищеца , като писмени доказателства са частни
свидетелстващи документи , които не съдържат неизгодни за издателя си факти , поради
което и нямат доказателствено значение за установяване отразените в тях количества
изразходвана вода. Същите са изрично оспорени от ответника с отговора на исковата молба ,
като в тежест на ищеца е да установи верността на съдържанието им . По делото не са
представени други доказателства , чрез които да се установява количеството изразходвана
вода , за плащането на която са издадени от ищеца фактури . Начина на отчитане и
конкретното количество реално измерено според показанията на водомерите не се
установява и от заключението на съдебно икономическата експертиза, основано на
оспорената партида . Липсват доказателства , които да установяват, че В и К операторът при
3
отчитане изразходването количество вода за обекта е спазил изискванията на чл. 32 от
Наредба 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни услуги и действащите ОУ , поради което и правилно с
обжалваното решение съдът е приел предявените искове за недоказани и като такива
неоснователни . Действащите между страните ОУ съдържат правила за отчитане
показанията при неосигурен достъп, с които сам ищецът като страна по облигационното
правоотношение не се е съобразил .
Предвид гореизложеното обжалваното решение на РС Монтана е правилно и следва
да се потвърди.
С оглед цената на исковете, всеки един под 5000 лева, въззивното решение предвид
разпоредбата на чл. 280,ал. 3,т.1 от ГПК , не подлежи на касационен контрол.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на районен съд Монтана , постановено на 01.07.2021г.
по гр. дело № 1491/2020г. по описа му , КАТО ПРАВИЛНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4