РЕШЕНИЕ
№ 919
гр. Пловдив, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Екатерина Вл. Мандалиева
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300500976 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с депозирана от К. А. Я. с ЕГН-
********** против Решение №535 от 08.02.2023г. на ПРС, постановено по
гр.д.№827/2022г., шести гр.с., с което се признава за установено в
отношенията между страните, че К. А. Я., ЕГН **********, дължи на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, следните суми: сумата от
395,12 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за
периода 01.11.2018 г. – 30.04.2021 г. по партидата на длъжника за обект на
потребление, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, с ИТН: *** и обезщетение
за забава за периода 02.02.2019 г. – 04.11.2021 г. в размер на 60,68 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 05.11.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми
е издадена Заповед № 9813/21.11.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17499/2021 г. на Районен съд
Пловдив, II бр.с. С постановеният съдебен акт в полза на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, е присъдена сумата от 225 лева,
представляващи съдебно деловодни разноски за първата инстанция и сумата
1
от 100 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, както
и сторените в заповедното производство разноски, а именно сумата от 25 лева
за държавна такса и сумата от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. В
жалбата се навеждат се доводи за незаконосъобразност на постановеният
съдебен акт, по съображения подробно изложени в същата. Иска се неговата
отмяна, като вместо това въззивният съд отхвърли предявените искове.
Претендира присъждане на разноски, съгласно представения списък с
направени такива.
Въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
********* оспорва жалбата и наведените в нея твърдения като
неоснователни, моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд,
като правилно и законосъобразно, по съображения изложени в отговора.
Претендира разноски, съгласно представения списък с направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана
по същество.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че
същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението, единствено по изложените
във възззивната жалба доводи.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* срещу К. А. Я., ЕГН **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: главница в размер на 395,12 лева, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2021
г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр.
Пловдив, ул. ***, с ИТН: ***; и обезщетение за забава за периода 02.02.2019
г. – 04.11.2021 г. в размер на 60,68 лева, ведно със законната лихва върху
2
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
05.11.2021 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед
№ 9813/21.11.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 17499/2021 г. на Районен съд Пловдив, II бр.с.. Ищецът твърди, че
ответникът, като собственик на обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. ***, има
качеството на клиент на топлинна енергия, като за процесния период е
доставена от ищеца и разпределена от търговеца, извършващ дялово
разпределение „Брутана“ ООД, топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация, както и за услуга разпределение, на обща стойност 395,12 лева,
представляваща главница, начислена за периода 01.11.2018 г. – 30.04.2021 г.
Ответникът оспорва иска. Навежда твърдения, че имотът му не е
топлоснабден, като още през 2000 г. последният бил спрял използването на
топлоенергия за отопление и БГВ, а през 2014 г. сградната инсталация,
преминаваща през имота му, била отделена от абонатната станция в сградата.
По този начин през имота на ответника не преминавала никаква част от
топлоснабдяването на сградата. Такова отделяне било извършено и от другите
три жилища във входа на сградата, но въпреки това ищцовото дружество
продължавало да начислява суми за топлоенергия, отдадена от сградна
инсталация. Поддържа се, че поради посоченото фактическото отделяне на
сградната инсталация, преминаваща през имота на ответника, последният
престанал да бъде присъединен към абонатната станция по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, респ. и да е клиент на топлоенергия. Твърди, че на ответника не
била доставяна топлоенергия през процесния период, нито за отопление, нито
за БГВ, нито за сградна инсталация. Поддържа, че между страните липсва
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, поради
което и настоящият иск за заплащане стойността на доставена такава енергия
е неоснователен.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като приел за
безспорно установено, че сградата, в която е процесния обект е в режим на
етажна собственост, същата е топлоснабдена, като абонатната станция,
обслужваща жилищния блок, е работила и е подавала топлоенергия. Приел е,
че физическото отсъединяване на отклонения на топлопреносната мрежа от
отделен обект в етажната собственост, както ответникът е сторил, само по
себе си не е достатъчно, за да лиши ползвателят или собственикът на обект в
3
топлоснабдената сграда от качеството му на клиент на топлинна енергия, още
повече, че по делото липсват каквито и да било книжа относно
законосъобразността на извършеното отсъединяване от ответника. Посочил е,
че редът за прекъсване на топлоснабдяването на сградата е уреден в 6 чл. 153,
ал. 2 ЗЕ, който ред в конкретният случай не е спазен, като от представеното
в тази връзка писмо от собствениците на апартаменти на ул. ***, не може да
се приеме, че е изпълнена визираната нормативна процедура, доколкото нито
е възможно да се установи дали е проведено такова общо събрание на
етажната собственост, нито дали е реализирано посоченото мнозинство от
етажни собственици, съгласно чл. 153, ал. 2 ЗЕ. При цялостна преценка на
събраните доказателства, съдът е направил извода, че не се установява да е
осъществено прекратяване на топлоснабдяването до сградата, в която се
намира обектът на ответника, поради което е приел предявените искове за
основателни.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал ответника, настоящ
жалбоподател, който навежда следните оплаквания: на първо място, че не е
клиент на топлинна енергия, доколкото през процесния период в имота му са
отстраните всички отоплителни тела, през имота му не преминава щранг-
лира, не се ползва, отчита и начислява топла вода за БГВ, не се ползва и
начислява и топлоенергия, не преминават части от сградна инсталация, а
отклонението от абонатната станция захранващо с топлоенергия част от
имотите по вертикала във вход „В“ е демонтирано. На второ място се
навеждат твърдения, че макар че не е спазена процедурата по чл.153 ал.2 ЗЕ,
по отношение на което обстоятелство няма спор, доколкото са извършени
действия по фактическото отделяне от абонатната станция, то недвусмислено
са постигнати последиците на чл.153 ал.3 ЗЕ, което е целеният резултат на
законоустановената процедура, а именно фактическото прекратяване на
топлоснабдяването и загубването на качеството на клиент на ТЕ.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради
което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата
инстанция, като след преценката им споделя направените от
първоинстанционния съд правни изводи по следните съображения:
Няма спор по делото, че през процесния период 01.11.2018 г. –
30.04.2021 г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок, в който се
4
намира процесния обект, собственост на ответника, е работила като е
подавала топлоенергия за отопление и БГВ. През същия период, в имота на
ответника всички отоплителни тела тип радиатор са били отсъединени от
топлопреносната мрежа в блока и са били затапени, като топлоенергия за тях
не е начислявана. В имота няма монтирани индивидуални разпределителни
устройства, не се ползва и не се начислява топла вода за БГВ, не са
прилагани изискванията на т.6.7, вр. т. 6.5 от „Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61,
ал.1 от Наредба 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, тъй като не се
полза и отчита топлоенергия за отопление и БГВ, през имота не преминава
щранг лира.
От заключението на допусната и приета пред първата инстанция СТЕ ,
която съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвена се
установява, че начинът на разпределение и начисляване на потребената от
ответника топлоенергия за процесния период, съответства на специалната
методика от Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за
енергетиката количеството топлоенергия.
Установява се от събраните по делото доказателства, че през 2000 г.
ответникът е спрял използването на топлоенергия за отопление и БГВ, а през
2014 г. сградната инсталация, преминаваща през имота му, е отделена от
абонатната станция в сградата като по този начин през имота на ответника не
преминавала никаква част от топлоснабдяването на сградата. Такова отделяне
е извършено и от другите три жилища във входа на сградата. Налице е
признание от страна на ответника, че не е спазена процедурата по чл.153 ал.2
ЗЕ, касаещо извършени действия по фактическото отделяне на собствения му
обект от абонатната станция.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това – постигнати ли
са последиците на чл.153 ал.3 ЗЕ, доколкото са извършени действия по
фактическото отделяне от абонатната станция на част от обектите от сграда в
режим на етажна собственост, въпреки че не е спазена процедурата по чл.153
ал.2 ЗЕ.
Съгласно задължителните указания в ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. №
2/2016 г. на ВКС, ОСГТК, съгласието за доставката и желанието за
преустановяването й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на
5
услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП. Съгласно мотивите на ВКС,
различен е само субектът, който прави искането при доставката на централно
отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно
обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите
на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в
такива сгради. При доставката на централно отопление в сградите под режим
на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен
етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици - арг. чл. 133, ал. 2
ЗЕ. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на
права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните
уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
В конкретният случай, се запазва принципа за желанието за
преустановяване на доставката на централно отопление в сгради под режим
на етажна собственост по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, по искане на етажните
собственици притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3 / чл.133 ал.2
ЗЕ/.Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат
различни интереси, включително по въпроса дали сградата да бъде
топлоснабдена, а в настоящия случай – преустановено топлоснабдяването,
поради което принципът, който законодателят е възприел при
регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици, е решението да се взема от мнозинството.
Доколкото се касае до сграда в режим на етажна собственост и
потребител на услугата е цялата етажна собственост, независимо че е
постигнато фактическото отделяне от абонатната станция, на част от
собствениците на обекти от сградата, в това число и на жалбоподателя,
настоящият съдебен състав приема, че след като не е изпълнена визираната
нормативна процедура по чл.153 ал.2 ЗЕ, то не са постигнати последиците
на чл.153 ал.3 ЗЕ.
Гореизложеното обосновава извода, че ответникът продължава да има
качеството на клиент на топлопреносното предприятие и като такъв, дължи
заплащане на топлоенергията за сградна инсталации. В този смисъл
6
предявените искове се явяват основателни и като такива правилно са уважени
от първоинстанционния съд.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционния съд е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден,
а жалбата като неоснователна оставена без уважение.
Предвид изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски,
представляващи юрисконсулско възнаграждение, което предвид
фактическата и правна сложност, и процесуалната активността на
представителя на въззиваемия , следва да бъде определено и присъдено в
размер на 100лв.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №535 от 08.02.2023г. на ПРС,
постановено по гр.д.№827/2022г., шести гр.с.,
ОСЪЖДА К. А. Я., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. ***, да
заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсулско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7