№ 204
гр. Пазарджик, 17.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Гражданско дело №
20245200100079 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба с вх. № 1121/01.02.2024 г. от
С. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. ***, чрез адв. В. С.,
срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ), с която е предявен иск по
чл. 2б от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер от 300 000 лева от нарушаване правото на разглеждане и
решаване на ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка
№ 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Постъпила е молба вх. № 2017/28.02.2024 г. от ищцата, чрез адв. С., с
която заявява, че прави изменение на основанието на иска, като претендира
законна лихва не от датата на исковата молба, а от 13.04.2023 г.
С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на
представени писмени доказателства, да бъдат изискани преписките по
наказателното дело, както и да се обяви за ноторно решение на ЕСПЧ по
делото Османов и Юсеинов срещу България, приключило 2004 г., като се
изиска делото от Министерството на провасъдието, като искането се
обосновава с размера на обезщетението, което е присъдено на
жалбоподателите.
Ответникът ПРБ, чрез прокурор Станка Димитрова от Окръжна
прокуратура – Пазарджик е поискал да бъдат приобщени към
доказателствения материал цялата преписка № 1106/1993 г. на ОП –
Пазарджик, както и ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП.
По допустимостта на производството:
Сезиран е родовокомпетен съд – чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4
1
от ГПК.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди, причинени при
условията на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ може да се търси по този закон, а не по
общия ред. Правната възможност за гражданите и юридическите лица да
претендират обезщетение за вреди, като предявят иска по чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ, е обусловена от наличието на абсолютните процесуални
предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от същия закон, а
именно да е изчерпана административната процедура за обезщетение на
вредите по реда на Глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато
споразумение.
Съгласно съдебната практика, обективирана в Определение № 274 от
11.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 914/2014 г., III г. о., когато закон или указ
е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага (чл. 8,
ал. 3 от ЗОДОВ). В случая е предвидено този закон да се прилага само след
изчерпване на административната процедура и ако не се стигне до
споразумение по обезщетението. В конкретния случай, видно от писмо изх.
№ 94-С-211/23 от 04.01.2024 г. на Министерство на правосъдието,
административното производство по Глава трета „а“ от ЗСВ е изчерпана, като
искането на ищцата за заплащане на обезщетение е отхвърлено с довода, че в
продължителността на производството не се включват периодите на
спирането му, а след прекратяването му през 2014 г. тя не се е интересувала
от развитието на делото.
ІІ. Съдът намира, че в случая не се касае до изменение на основанието
на иска, разбирано като обстоятелствата, на които се основава същият,
предвид че съдебната практика е ориентирана в насока, че претенцията на
ищеца за присъждане на законна лихва представлява последица от
евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се приема за
предявен самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД тогава, когато не се сочи
конкретен размер и се основава на непозволено увреждане от страна на
държавата в лицето на органите на съдебната власт. В този случай размерът
на законната лихва ще подлежи на установяване в изпълнителното
производство. Ето защо, съдът следва да съобрази акцесорната претенция за
законна лихва от поисканата дата – 13.04.2023 г.
По доказателствата:
Съдът намира, че представеното с исковата молба писмено
доказателство – цитираното по-горе писмо на МП е за установяване на
релевантни за допустимостта на производството факти, поради което следва
да бъде прието и приобщи към доказателствения материал по делото.
Основателно е и искането на страните да се изискат и приложат по
2
делото като писмени доказателства цялата преписка № 1106/1993 г. на ОП –
Пазарджик, както и ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП, като следва да се
изиска и НОХД № 231/1993 г. на ОС – Пазарджик.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
– и от отговора на исковата молба от ответника.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба с вх. № 1121/01.02.2024
г. от С. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. ***, чрез адв. В.
С., срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ).
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявен е иск от С. А. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П.,
ул. ***, чрез адв. В. С., срещу Прокуратурата на Република България, с
правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер от 300 000 лева от нарушаване
правото на разглеждане и решаване на ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП –
Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик в разумен срок,
съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от 13.04.2023 г.
до окончателното плащане.
Искът се основава на следните фактически твърдения:
На 14.10.1992 г. ищцата С. П. е обвинена в извършване на
престъпление по чл. 256, ал. 2 вр. чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 от НК с постановление
на следовател от РСС пр. преписка № 1106/1993 г. Понеже е непълнолетна е
задържана за 24 часа в полицията, след което е с мярка за неотклонение „Под
надзор на инспектор в ДПС“. В периода от 14.10.1992 г. до 14.04.1993 г. са
били извършени 13 разпита и 6 бр. очни ставки. На 09.11.1993 г. се твърди, че
е внесен и обвинителен акт, като е образувано НОХД № 231/1993 г. на ОС –
Пазарджик, но същият е върнат от съда на 09.11.1994 г. на процесуално
основание за събиране на доказателства. Твърди се, че делото е спряно заради
свидетел, който бил извън страната. По-късно е възобновено и пак спряно
впоследствие. Не били връчени постановления за прекратяване на делото, но
ищцата завела дело в ОС – Пазарджик по гр. д. № 85/2023 г., но съдът решил,
че наказателното производство е приключило на 13.04.2023 г. и следва да се
изчерпи административната процедура. По подадено заявление до
Инспектората към ВСС № С-23-241/12.06.2023 г. било отказано обезщетение.
3
Излага се, че наказателното производство срещу ищцата е продължило повече
от 31 години в нарушение на всякакви разумни срокове и е причинило
значителни неимуществени вреди – притеснения, обида, възмущение,
страхове и т. нт. Тези вреди оценява на 300 000 лева. Моли за уважаване на
иска, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират се разноски по делото в размер на 10
лева държавна такса.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ПРБ е депозирал отговор.
Счита, че не са изложени достатъчно ясни съображенията относно търпените
от ищцата вреди, претърпени от неразумната продължителност на
наказателното производство по ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП –
Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. Въпреки това се излага, че предвид
изчерпаната процедура по глава трета „а“ от ЗСВ, фактическият състав на
отговорността на държавата по чл. 2б от ЗОДОВ е осъществен. Оспорва се
иска по размер. Твърди се, че липсват доказателства за твърденията на
ищцата, както и че претендираният размер на обезщетение е прекомерен.
Излага се, че наказателното производство е образувано на 10.08.1992 г. за
престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 18 от НК. След
проведено разследване, на 09.11.1993 г. в ОС – Пазарджик е внесен
обвинителен акт срещу четири лица с обвинение по чл. 256, ал. 2 /отм./ вр. чл.
199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. чл. 18 от НК при различни форми на съучастие – за
ищцата по чл. 20, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2 от НК. Почти година след това, на
09.11.1994 г. съдебното производство е прекратено и делото върнато на
прокуратурата за допълнително разследване С указания за провеждане на
повторен разпит на свидетеля Й. А. и извършване на очни ставки между него
и обвиняемите. Поддържа се, че в съдебната фаза ПРБ е само страна и няма
ръководни функции. Тъй като свидетелят бил в неизвестност, производството
е било спряно. Последвали са възобновявания и спирания на производството.
На 14.05.2009 г. делото е възобновено за трети път, но предвид че св. А. е бил
извън пределите на страната, както и трима от обвиняемите, производството
отново е спряно на 16.07.2009 г. На 02.01.2014 г. производството е било
възобновено и прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор.
Твърди се, че производството е продължило в напълно разумен срок,
доколкото се отличава с фактическа и правна сложност – касае се до
престъпление, извършено от четири лица, действали в условията на
конспиративност, при различна форма на съучастие. Основна причина за
продължителността е безследно изчезналия свидетел – очевидец, който е в
неизвестност и до днес. При тези обстоятелства, с оглед тежестта на
престъплението – опит за грабеж, придружен с убийство, срокът на
разследване се явява напълно разумен. Обезщетението следва да се определи
с оглед конкретиката на случая – т. 11 от ТР № 3/2004 г. Прави се
4
възражение, че процесуалното поведение на ищцата е съпричиняващ фактор,
тъй като тя е можела да поиска ускоряване на производството по реда на
глава 26 от НПК, но не го е сторила. В тази връзка се твърди, че
изключителна вина за увреждането има ищцата в хипотезата на чл. 5, ал. 1
ЗОДОВ. Не се представят доказателства за сторени за производството
разходи за адвокатско вънаграждение, освен таксата от 10 лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса
носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи
изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването на:
допуснато от прокурора нарушение на право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС;
претърпяна имуществена вреда; причинно-следствена връзка между вредата и
неразумната продължителност на производството, като наличието на вина у
лицата от състава на съответния орган е без правно значение.
В тежест на ответника е доказването на своите правоизключващи,
правопогасяващи и правоотлагащи възражения срещу предявените искове, в
случая, че изключителна вина за увреждането има ищцата, респ. че с
конкретно поведение същата е съпричинила вредоносния резултат.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представения с исковата молба надлежно
заверен по реда на чл. 183 от ГПК документ като писмено доказателство по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКАТ ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик,
пр. преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик и НОХД № 231/1993 г. на ОС
– Пазарджик, на осн. чл. 186 от ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да посочи банкова сметка или друг
начин на плащане – чл. 127, ал. 4 от ГПК.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
31.05.2024 г. от 10.00 ч., за която дата и час се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение, а на ищеца – и от отговора на исковата
молба от ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5