№ 125
гр. **, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на осемнадесети март през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20235500900485 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.
Ищецът И. Д. В. твърди в исковата си молба, че е съпруг на починалата,
вследствие на ПТП ** В.а, на 62 години.
Сочи се, че на 07.09.2020 г. около 14:50 ч., около гр. **, водачът Е. В. П.,
при управление на л.а. марка „Нисан“ модел „Терано“, с peг. № **, нарушил
правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над управлявания
от него автомобил, излязъл от пътното платно и се блъснал в метална ограда,
вследствие на което автомобилът се преобърнал. В резултат на настъпилото
ПТП е причинена смъртта на возещата се в същия автомобил ** В.а.
Посочва се, че във връзка с причиняване на процесното ПТП е
образувано ДП № 394/2020 г. по описа на РУ - **, пр.пр. 1587/2020 г. по описа
на ОП - **, което е приключило с влязла в сила присъда № 30/03.11.2022 г. по
НОХД № 313/2022 г. на ОС **. Съгласно същата, водачът Е. П. на л.а. „** с
per. № **, е признат за виновен в това, че на 07.09.2020 г. на **, км. 67+280 в
землището на гр. **, при управление на горепосоченото МПС, нарушил
правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, в частност чл.20. ал.1 от
ЗДвП, като по непредпазлИ.ст причинил смъртта на н. В.а.
Твърди се, че за увреждащия л.а. “**”, с peг. № **, управляван от Е. П.,
има сключена застраховка “** на автомобилистите”, з.п. №** със срок на
валидност една година, считано от 11.05.2020 г. до 10.05.2021 г. със **“ АД, гр.
**. По силата на този договор за застраховка „**“ на автомобилистите,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
1
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица,
настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл.
492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица към датата на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищецът е предявил претенция за
изплащане на обезщетение пред **“ АД, гр.**, като са представени всички
документи, с които разполага. По случая е заведена щета с № ** и № ***, по
която застрахователят не е изплатил обезщетение. С оглед на изложеното, в
случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на **** за
причинените неимуществени и имуществени вреди на ищеца.
Посочва се, че починалата ** В.а е била на 62 години, била е дейна и
активна, в добро здравословно състояние. Била е работоспособна, винаги се е
занимавала с нещо. н. е била опора за детето си и за съпруга си, винаги им е
помагала.
Твърди се, че н. и ищеца И. са създали семейството си преди повече от
четиридесет години, живеели са в разбирателство, отгледали са детето си с
много любов и грижи. Двамата са се разбирали отлично. Връзката помежду
им е била изключително силна, изпълнена с чувство на уважение и
привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли. Смъртта на н. е
огромен шок за ищеца. Новината за смъртта й е съкрушителна за И. В.. Той
изключително тежко преживява тази нелепа и неочаквана смърт и загубата му
е огромна.
В исковата молба се заявява, че несвоевременната смърт на ** В.а се
отразява крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на
ищеца. Моралните страдания на ищеца, претърпяната скръб от
невъзвратимата и нелепа смърт на н. ще го съпътства през остатъка от жИ.та
му. Колкото и време да минава, болката от загубата не утихва, а всичко
напомня за н., че я няма вече. Ищецът ще продължава да страда и да скърби.
Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на ** В.а е особено
трагично обстоятелство, което завинаги променя жИ.та на ищеца.
Сочи се, че с оглед изложеното, причинените неудобства, болки и
страдания на ищеца следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение
не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило
удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да
компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално,
заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Твърди се, че вредите на ищеца са в резултат на виновното поведение на
водача Е. П., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото
**“ АД, гр. **. Съгласно чл.432 от КЗ, увреденият има право на пряк иск
срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка
„**“, поради което за ищеца е налице правен интерес да иска от съда
определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди. Претендираните суми са съобразени от една страна с
2
принципа на справедлИ.ст, с оглед действително претърпените болки и
страдания от причинената смърт на ** В.а, а от друга страна с лимита на
отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при
компенсиране на вреди от този вид.
Моли съда да осъди ответника **“ АД, гр. ** да заплати на ищеца И. Д.
В. обезщетение в размер на 26 000, частичен иск от 60 000 лева, за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на ** В.а.
В съдебно заседание на 18.03.2025 г. е допуснато увеличение на
предявения иск за неимуществени вреди от 26 000 лв. на 40 000 лв., частичен
иск от 60 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
на ПТП от 07.09.2020 г., при което е починала ** В.а, ведно със законната
лихва от 11.09.2020 г. до изплащане на сумата.
Претендира законна лихва върху сумата, считано от 11.09.2020 г. -
датата на която водачът Е. П. е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП,
до окончателното изплащане.
Моли съда да му присъди направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, тъй
като адв.К. е регистрирана по ЗДДС, като моли настоящата молба да се счита
за списък на разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва така предявения иск
изцяло като неоснователен и недоказан, и моли съда да постанови съдебно
решение, с което да го отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли
да му присъди разноските в настоящото производство, в това число и за
адвокатско/юрисконсулско възнаграждение. В случай, че намери иска за
основателен, моли съда да намали размера на търсеното обезщетение, тъй
като претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не
съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични
случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание
понятието „справедлИ.ст" по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и с оглед приноса на
починалия съпруг на ищеца, за настъпилите вредоносни последици от
автопроизшествието.
Взема становище по допустимостта на исковете, като заявява, че искът е
допустим и няма пречки да бъде разгледан по същество.
Взема становище по редовността на исковата молба, като заявява, че в
обстоятелствената част на исковата молба ищецът не е посочил на коя седалка
е стояла като пасажер починалата му съпруга в процесното МПС.
Твърди, че това обстоятелство е от значение за доказване на
релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ПТП, като моли съда да укаже на ищеца да уточни горните
обстоятелства.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. „**" с per.
3
№ ** по силата на застрахователна полица №**, сключена със ****, валидна
към процесното произшествие.
Счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен и
несъответстващ на принципа на „справедлИ.стта“.
Сочи, че съгласно съдебната практика, понятието „справедлИ.ст”, по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преЦ. на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение
за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не
може да бъде източник на обогатяване на пострадалите лица. От значение са и
редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз основа на
тяхната комплексна оЦ. да се заключи какъв размер обезщетение по
справедлИ.ст да се присъди за неимуществени вреди.
В тази връзка счита исканият размер на обезщетението от ищеца за
прекалено завишен. Съгласно Постановление №4/25.05.1961 г. на ** на ВС,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и
единствено „след като се установи, че действително са претърпени такива
вреди”. Счита за напълно недоказано и необосновано е твърдението за
претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта на съпругата
му и близката връзка между тях подлежи на доказване. Само наличието на
брачна връзка не може да бъде основание за присъждане на обезщетение в
претендирания размер. Безсъмнено загубата на съпруг е тежка загуба от
житейска и общочовешка гледна точка, но конкретните отношения между тях
подлежат на установяване и доказване в процеса.
Сочи, че съгласно чл. 51, ал 2 от ЗЗД за вреди, причинени от непозволено
увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Тези вреди, обаче, трябва да са
действителни, реално причинени - да съществуват обективно. Фактът на
определена връзка между ищеца и починалата му съпруга, не е единственото
основание за дължимост на обезщетение в претендирания размер. От значение
е естеството на отношенията приживе между загиналата и правоимащите
лица, като същите подлежат на доказване от ищеца при условията на пълно и
главно доказване. Обезщетение за неимуществени вреди се присъжда само на
лица, които са били в близки отношения със загиналата и нейната смърт е
породила болки и страдания, негативни емоционални изживявания, които
следва да бъдат обезщетени.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на починалата, като пасажер в процесния автомобил и съпруга на ищеца,
която със своето поведение, изразяващо се в непоставен, респ. неправилно
поставен предпазен колан, като вследствие на това тялото на същата при
настъпилия сблъсък свободно се е движило в купето на автомобила и е
получило наранявания, несъвместими с жИ.та. Твърди, че посоченото по-горе
нарушение от страна на починалата се намира в пряка причинно-следствена
4
връзка с настъпилите вредоносните последици от него, поради което и при
евентуална доказаност на исковата претенция определеното от съда
обезщетение следва да бъде намалено наполовина заради наличието на принос
в изложения по-горе аспект.
Оспорва механизма на процесното произшествие, така както е описан в
исковата молба. Оспорва протИ.правния характер на пътното поведение на
сочения за делинквент водач, респ. неговата изключителна вина за настъпилия
пътен инцидент, както и на протИ.правния характер на пътното поведение на
същия.
В допълнителната искова молба ищецът, с оглед обстоятелството, че
ответното дружество признава наличието на валидно застрахователно
правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица
„Гражданско отговорност“ за увреждащия л.а., моли на основание чл.146,
ал.1, т.4 от ГПК, съдът да обяви това обстоятелство за безспорно и
ненуждаещо се от доказване.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Счита за неоснователно оспорването на механизма, вината и
протИ.правността на извършеното деяние от водача на л.а. П., предвид
влязлата в сила присъда, приложена към исковата молба.
Счита също, че ответникът неоснователно оспорва размера на
предявения иск. Същият е съобразен от една страна с принципа за
справедлИ.ст, с оглед причинените неимуществени вреди на ищеца при
процесното ПТП, а от друга страна - с броя на пострадалите липа, лимита на
отговорност на ответника за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране
на вреди от този вид.
Заявява, че оспорването от страна на ответника на търпените от ищеца
болки и страдания следствие смъртта на неговата съпруга, както и
настъпилите за него неимуществени вреди и тяхната причинно-следствената
връзка, е неоснователно.
Твърди, че възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо в непоставяне на
предпазен колан, е неоснователно.
По отношение оспорването дължимостта на претендираните лихви за
забава, посочва, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на
непозволеното увреждане. В тази връзка, задължението за изплащане на
застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното
събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма е
чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от
датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за
делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен
5
срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, то за
застрахователя възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от
7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 11.09.2020 г.
Представя уведомление с вх.№ 11.09.2020 г. от делинквента до
ответното дружество.
Посочва, че най - късният момент, от който възниква задължението за
лихви е 23.02.2022 г.. за която дата представя доказателство - обратна
разписка, че от ищеца е постъпило уведомление до застрахователя. В случай
на оспорване на тази дата от ответника, моли съда да го задължи да представи
молбата, представляваща извънсъдебна претенция, депозирана при него от
ищеца. Сочи, че не представя същата, тъй като е подадена по *** и не
разполага с други данни за входирането й при застрахователя, освен обратната
разписка.
Прави възражение за недължимост на претендираното
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, респ. на прекомерност на
претендираните от ответника разноски.
В допълнителния отговор ответникът заявява, че поддържа всички
изложени фактически твърдения и направени възражения с отговора на
исковата молба.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 07.09.2020 г. около 14:50 ч., около гр. **,
водачът Е. В. П., при управление на л.а. марка „Нисан“ модел „Терано“, с peг.
№ **, нарушил правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над
управлявания от него автомобил, излязъл от пътното платно и се блъснал в
метална ограда, вследствие на което автомобилът се преобърнал. В резултат
на настъпилото ПТП е причинена смъртта на возещата се в същия автомобил
** В.а.
Във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 394/2020 г. по описа
на РУ - **, пр.пр. 1587/2020 г. по описа на ОП – **. Видно от данните по
делото – приложената присъда №30/03.11.2022 г., постановена по НОХД №
313/2022 г. по описа на ОС **, виновният за ПТП водач Е. В. П. е признат за
виновен в това, че на 07.09.2020г. на АМ „Марица“ км. 67+ 280 в землището на
гр. **, обл. Хасковска, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил, марка „Нисан“ модел „Терано“, с peг. № **, нарушил правилата за
движение - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на
едно лице – ** В.а, бивш жител на гр. **, и телесни повреди на повече от едно
лице, поради което и на осн. чл. 343 ал. 3, б. "б" пр. 1-во, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр.
чл. 342, ал. НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложено наказание.
6
Към датата на ПТП за увреждащия л.а. “**” с peг. № **, управляван от
Е. П., има сключена застраховка “** на автомобилистите”, з.п. №** със срок
на валидност една година, считано от 11.05.2020 г. до 10.05.2021 г. със **“ АД,
гр. **.
Видно от представеното удостоверение за наследници изх.
№4608/09.09.2020 г., издадено от община **, ищецът И. Д. В. е съпруг на **
В.а, починала на 07.09.2020г.
Съобразно изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищецът е
предявил претенция за изплащане на обезщетение пред **“ АД, гр.**, като по
случая е заведена щета с № ** и № ***, по която застрахователят не е
изплатил обезщетение.
С оглед изясняване на фактическите обстоятелства по делото е
назначена и приета съдебно-автотехническата експертиза, от чието
заключение се установява следния механизъм на ПТП:
На 07.09.2020 г. около 14:50 часа, в землището на гр. ** на АМ
„Марица“ в посока от гр. ** към гр. **, със скорост около 114 км/ч се е движил
лек автомобил ** с peг. № **, управляван от Е. В. П.. Автомобилът е бил с
десен волан. На предна лява седалка до водача е пътувала н. В.а. На задната
седалка вдясно, зад водача е пътувала Стела П.а, а бебето ** е бил поставен в
детско столче, поставено на задната седалка вляво, зад пътника отпред. Било е
светлата част на денонощието. Видимостта е била нормална. Участъкът от
пътя е хоризонтален и прав, а пътната настилка е била суха. На км 67+280
водачът е изгубил контрол над управлявания от него автомобил и е напуснал
платното за движение надясно по посока на движението си. Последвал е удар
в началото на мантинела и в основата на пътен знак. Първоначалният удар за
автомобила е настъпил в предната дясна част, в областта на предната му
броня. В момента на удара автомобилът е бил насочен косо, вляво на
надлъжната ос на пътя. Последвали са няколко последователни приплъзващи
удара: в предна дясна гума и джанта, в предно дясно окачване, в преден десен
калник и подкалник и в десните врати. След тези последователни удари,
автомобилът се е завъртял около вертикалната си ос обратно на часовата
стрелка и е продължил движението си напред в лентата за принудително
спиране при условията на странично плъзгане.
Вследствие на разликите в съпротивлението на триене на предните
колела поради нарушената геометрия на предния мост, причинена от
уврежданията на предно дясно окачване, автомобилът се е завъртял около
вертикалната си ос по часовата стрелка и е последвало преобръщане на
автомобила наляво, през предна лява странична част. Автомобилът е
продължил движението си напред и наляво, към лявата активна лента. Там е
настъпило второ преобръщане около десните странични състави и
установяването на автомобила в покой, обърнат по таван, така както е описан
в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. Към този момент само
водачът е останал в автомобила - висял е на предпазния колан, а останалите
7
пътници са изпаднали от автомобила. Тялото на н. В.а е било затиснато от
предната лява част на купето на автомобила. В резултат на ПТП е настъпила
смъртта на н. В.а, а водачът и другите пътници са получили травматични
увреждания. На автомобила са нанесени материални щети.
Първоначалният удар за автомобила е настъпил в предната дясна част, в
областта на предната му броня, към този момент, тялото на пострадалата се е
придвижило напред и надясно. Автомобилът е продължил движението си
напред в лентата за принудително спиране при условията на странично
плъзгане. Вследствие на разликите в съпротивлението на триене на предните
колела поради нарушената геометрия на предния мост, причинена от
уврежданията на предно дясно окачване, автомобилът се е завъртял около
вертикалната си ос по часовата стрелка. Към този момент тялото на
пострадалата се е придвижило наляво. При поставен обезопасителен колан -
горната част на тялото на пострадалата в областта на главата и страничната
лява част, би достигнала до вътрешния интериор на купето в областта на
предната лява врата, а без поставен предпазен колан - тялото се е придвижило
свободно наляво. Последвало е преобръщане на автомобила наляво, през
предна лява странична част. Към този момент, при поставен обезопасителен
колан - горната част на тялото на пострадалата в областта на главата и
страничната лява част, би достигнала до вътрешния интериор на купето в
областта на предната лява врата, а без поставен предпазен колан - тялото се е
придвижило свободно наляво. При този удар са настъпили деформации в
предна лява част на автомобила в областта на рамката на предна лява врата и е
счупено стъклото й.
Автомобилът е продължил движението си напред и наляво към лявата
активна лента. Там е настъпило второ преобръщане около десните му
странични състави и установяването на автомобила в покой обърнат по таван.
Към този момент, при поставен обезопасителен колан - горната част на тялото
на пострадалата би се придвижило надясно, а без поставен предпазен колан -
тялото се е придвижило свободно надясно и е изпаднало от купето на
автомобила.
Видно от експертизата, лек автомобил ** с per. № ** е снабден с
предпазни колани за всички места на пътниците и за водача.
Предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на
седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от
инерцията. Коланът предотвратява множество средни и тежки травми -
черепно-лицеви, удари на главата в предното стъкло и рамката над него,
счупвания на гръдния кош при удари в кормилото и в арматурното табло. За
седящите отпред това става заедно с предпазните въздушни възглавници.
Правилно поставеният предпазен колан разпределя силите на внезапното
забавяне на тялото върху по - големи и по - здрави негови части, като гърдите,
бедрата и раменете. Коланът се разтяга леко, за да забави тялото и да увеличи
разстоянието на спирането му. Изследванията доказват, че коланите са
8
изключително полезни при произшествия, настъпили при скорости до 60 км/ч,
- когато вътрешната част на купето на автомобила не се деформира.
Видно от експертизата, коланът няма възпиращо действие при
движението на тялото встрани.
Видно от експертното заключение, в Протокол за оглед на л.а. ** с peг.
№ ** от 16.09.2020 г. е описано: „ ...Предпазният колан на предна лява седалка
се намира в прибрано състояние до лява греда. “ Не е описано задействан ли е
пиропатронът на седалката на починалата, но има обективни данни, че към
момента на възникване на ПТП, пострадалата е пътувала без поставен
предпазен колан.
Автомобил ** с per. № ** е с десен волан. Към момента на възникване
на ПТП, пострадалата е замела предна лява седалка, до водача.
В конкретното ПТП, с оглед механизма на възникването му, ако
пострадалата е пътувала с поставен предпазен колан, тялото й би останало в
купето на автомобила (висящо с главата надолу), но при последвалото
преобръщане на автомобила наляво, през предна лява странична част със
скорост от около 85 км/ч, дори и при поставен обезопасителен колан - горната
част на тялото на пострадалата в областта на главата и страничната лява част,
би достигнала до вътрешния интериор на купето в областта на стъклото и
рамката на предната лява врата, тъй като коланът няма възпиращо действие
при движението на тялото встрани.
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се
установява, че при ПТП на 07.09.2020 г. ** В.а, ЕГН ********** от гр. ** е
получила черепномозъчна травма, изразяваща се в разкъсноконтузни рани и
охлузвания на лицето, счупване на носните кости, разкъсване на меките
черепни обвивки и отломъчно счупване на черепните кости, разкъсване и
размачкване на главовия мозък, вдишване на кръв в белите дробове;
кръвонасядане на рехавата тъкан пред телата на прешлените; гръдна травма с
излив на около 100 мл. течна кръв в лява гръдна половина, счупване на
гръдната кост, от 2-ро до 10-то вкл. ребра в дясно по ключична линия,
счупване на ребра в ляво - от 2-ро до 6-то вкл., по задна мишнична линия; 7-
мо до 10-то паравертебрално и от 2-ро до 7-мо по ключичната линия, контузия
на белите дробове, нехомогенно охлузване с неправилна форма по задната
част на тялото по хода на гръбнака в долните две трети, под лявата лопатка и в
областта на кръста с набити в него дребни камъчета и песъчинки и зацапвания
от асфалт; охлузване на лявото рамо, лявата мишница, лявата предмишница,
кръвонасядане на ляво седалище.
Съдебният експерт е посочил, че предпазният /обезопасителен/ колан е
средство за пасивна защита, предназначено за задържане на водача и
пасажерите в автомобила на място при случай на внезапно спиране, при
авария или ПТП. Използването му възпрепятства придвижването по инерция
на намиращите се хора в автомобила и съответно възможното им
съприкосновение с частите от вътрешната част на купето, с други пасажери
9
или изпадането на човек извън автомобила. В същия момент осигурява
възможността на пасажерите и водача да са в положение, гарантиращо
безопасното отваряне на въздушната възглавница. В момент на инцидент
предпазният колан се разтяга малко при рязко издърпване и така поглъща част
от кинетичната енергия на пътника. Разтягането на предпазните колани се
извършва с помощта на устройства за удължаване /обтегачи/, ролята на които
е както да удължават и скъсяват лентата, така и при рязка промяна на посоката
на движение или внезапно спиране, да задържат пътника прилепен към
седалката.
Експертизата е категорична, че към момента на ПТП пострадалата В.а
не е била с поставен обезопасителен колан. Тялото й е осъществявало
свободни движения в купето след удара и преди изпадането от автомобила.
При тези движения могат да се получат контузии във всички области на
тялото й, както и установените при аутопсията охлузвания и кръвонасядания
на левия горен крайник и кръвонасядането на седалището в ляво.
Уврежданията в областта на главата - тежката черепномозъчна травма,
изразяваща се в счупване на носа и рана в основата му, разкъсноконтузна рана
и охлузване около лявата очница, разкъсване на меките обвивки на черепа,
отломъчно счупване на мозъчния череп, разкъсване и размачкване на мозъка с
вдишване на кръв в белите дробове, и уврежданията на гръдния кош -
гръдната травма, изразяваща се в охлузвания по гърба и кръста, двустранно
серийно счупване на ребра, счупване на гръдната кост и контузия на белите
дробове са получени след изпадането от автомобила.
Заключението на експерта е, че причина за смъртта на ** В.а е груба и
несъвместима с жИ.та черепномозъчна травма с нарушаване на анатомичната
цялост на черепа и главовия мозък, ведно с тежка травма на гръдния кош.
Травматичните увреждания, довели до смъртта на В.а, са получени след
изпадането й от автомобила.
Съдът възприема заключенията – както на съдебноавтотехническата
експертиза, така и на съдебната медицинска такава. Експертизите са
изготвени задълбочено, отговарят на всички поставени въпроси от страните,
като в съдебно заседание експертите са дали допълнителни разяснения по тях.
По делото са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката ** Г. И. е съпруга на първи братовчед на майката на
ищеца. Посочва, че за инцидента е разбрала от тяхна братовчедка, на
следващия ден видяла ищеца И. пред дома му. Казал й, че ще ходи в **.
Изглеждал притеснен. Свидетелката не е присъствала на погребението на н.,
но знае, че съпругът й, дъщеря й и зет й са го организирали. И. бил по-
притеснен след смъртта й, споделял, че по-често има здравословни проблеми.
Знае, че той ходи на гроба. С дъщеря си и зет си направили паметна плоча на
гроба.
10
Свидетелката посочва, че починалата е имала приятел, когото
свидетелката не е виждала, но знае, че се казва Евгени. За този приятел е чула
от самата н., че ходи при него може би от две, три години преди ПТП.
Свидетелката посочва, че по време на ПТП не знае дали н. е живеела с И..
Никога не й била споделяла, че имат лоши отношения с И. и знае, че се
събирали по празници и после като се родила внучката им, пак заедно
празнували.
Свидетелят Х. Н. Х. е зет на ищеца. Познава И. и н. от 2018г. За ПТП
разбрал на същия ден, когато Евгени, който е шофирал, се обадил на съпругата
му, че майка й е починала. Тя се разплакала и когато се съвзела се обадила на
баща си. И. бил стресиран от случката, неадекватен. Отишъл в **, да разбере
какво се е случило.
На същата дата И. имал рожден ден. н. щяла да присъства на рождения
ден. Предходния ден с дъщеря й обсъждали какъв подарък да му вземат.
н. и И. имали едно дете. Помагали в грижите за внуците си. Винаги,
когато имали нужда от помощ за децата, звъннели и някой от тях се отзовавал.
Според свидетеля, И. и н. били в добри отношения за хора, които живеят
разделени, което не било тайна. Развод нямали. Тя ходела да му чисти, да
готви, да пере. Събирали са се заедно за негов рожден ден, за неин рожден ден,
имен ден в апартамента, в който живее И.. Никога не бел чувал, откакто е
заедно с жена си, да повдигнат въпрос за развод. Като се родила внучката им,
н. и И. празнували заедно с тях.
Свидетелят посочва, че И. и н. са се разделили и не живеят заедно от
2015 или 2016г. Те се държали добре един към друг, имали взаимно уважение.
И. винаги й съдействал, помагали си. Погребението организирали общо –
свидетелят Х., съпругата му и И.. Негов бил ангажимента да разпознае тялото,
да приеме тялото от моргата, да го транспортира до погребалната агенция.
Свидетелят с жена си уредили гробното място. Разходите по погребението си
ги разделили. Към момента на ПТП *** не работела никъде. В две различни
домакинства живеели И. и ***. Тя живеела при Е.. И. живеел сам. Като
празнували заедно, Е. присъствал на техните събирания заедно с И.. Чувал е
от жена си, че И. и *** са били кумове на Е. и жена му преди.
Свидетелят Е. В. П. е бил водач на лекия автомобил, с когото е станало
процесното ПТП, при което е починала *** В.а. Посочва, че с *** били
приятели от ученическите години. Познават се от 1975г., 1976 г. *** и ищецът
И. Д. били кумове на свидетеля П. и неговата съпруга. Шест, седем години
преди катастрофата живеели заедно с *** в неговото жилище. н. и И. нямали
развод. Свидетелят посочва, че постоянно поддържали връзка с И..
Свидетелят не може да отговори на въпроса в какво се изразява помощта му
към И. след катастрофата.
Свидетелят П. и н. постоянно ходили при И.. Понякога тя оставала да
нощува при И., особено първите години. След това и свидетелят П. е ходил да
11
почистват, за някакви ремонти, били едно голямо семейство. И. и н. си
помагали с почистване, с готвене, с продукти. Празнували празници заедно,
рождени дни, покрай малките. И. и н. били в много добри отношения.
Посочва, че след като н. починала, И. бил самотен, затворил се в себе си. След
катастрофата имал някакви здравословни проблеми вследствие на стреса.
Скоро му направили операция на жлъчка.
Посочва, че в деня на катастрофата н. със сигурност била с поставен
колан, и двамата били с колани. След катастрофата главата й била затисната от
колата през счупения прозорец, който се е счупил при търкалянето на колата.
Тя била излязла от прозореца и колата я била затиснала. Част от тялото на ***
било навън и главата й била премазана. Свидетелят излязъл от прозореца,
отрязал колана с ножица и излязъл. Видял я затисната, тялото й било в колата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "**",
между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП на 07.09.2020 г., по силата на
което **“ АД, гр. ** е поело задължение да обезщети увредените лица при
използването на застрахования лек автомобил марка, модел “**” с peг. № **,
по застраховка „**“.
Ищецът е депозирал претенция пред **“ АД и е образувана
застрахователна преписка (заведена щета с № ** и № ***), но е последвал
отказ за изплащане на обезщетение. С оглед направеният отказ, съобразно
разпоредбата на чл. 498, ал.3 КЗ, във вр. с чл. 380 КЗ, ищецът е предявил
настоящият иск срещу **“ АД, което е пасивно легитимирано и се явява
надлежна страна в настоящото производство, поради това съдът намира
предявените искове за процесуално допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
протИ.правност и виновността на дееца. По силата на чл. 383 от НПК,
одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на
влязла в сила присъда.
12
С оглед влязлата в сила присъда №30/03.11.2022 г. по НОХД №313/2022
г. на ОС **, по делото безспорно се установи, че причинената смърт на ** В.а
е в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и протИ.правно
поведение на водача на л.а. “**” с peг. № ** - Е. В. П.. Поради това съдът
приема, че деянието на водача на лек автомобил Мерцедес Е 350Д с peг. № **
осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав
по чл. 45 от ЗЗД.
Безспорно се установи по делото, че ищецът И. Д. В. е съпруг на
починалата при ПТП на 07.09.2020г ** В.а.
Съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на ** на Върховния съд,
правото на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък се
определя освен от степента на родство с починалия, така и от наличието на
действително претърпени вреди. С оглед установения в нормата на чл. 52 от
ЗЗД принцип на справедлИ.ст по отношение кръга на лицата, с право на
обезщетение за неимуществени вреди при смърт, с Постановление № 5 от
24.XI.1969 г., Върховният съд е приравнил правните последици от трайно
установеното фактическо състояние на тези, произтичащи от юридическата
обвързаност на сключен брак, стига по своето конкретно съдържание това
състояние да покрива съществените белези на брачната връзка, включително и
по отношение на съвместното съжителство между лицата.
В мотивите на р. ІІІ от ППВС № 4 от 25.05.1961 г., е разгледана
обратната хипотеза, а именно на предшестваща смъртта на единия съпруг
продължителна фактическа раздяла, за която е прието, че независимо от
произтичащата от брака формална юридическа обвързаност, изключва
възможността преживелият съпруг да е понесъл подлежащи на обезщетяване
неимуществени вреди от смъртта на другия. Това тълкувателно разрешение
кореспондира на посочената в постановлението цел на обезщетението за
неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 ЗЗД, а именно да възмезди
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от
увредения (в случая, от преживелия съпруг), каквато не е налице, след като
още приживе на починалия отношенията между съпрузите са достигнали до
такова състояние на взаимно отчуждение, което е направило неприемлИ.
съвместното им съжителство.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че
въпреки, че бракът им не е прекратен, през последните 7-8 г. И. и н. В.и не
живеят заедно. По делото няма твърдения и данни за определени житейски
обстоятелства, които да съставляват важни причини по смисъла на чл. 15 СК
(например работа, здравословно състояние, социални причини и др.),
мотивирали съпрузите да вземат решение да преустановят съвместно
живеене. Напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че починалата е имала приятел, при когото живеела. Добрите
отношения, които са запазили след раздялата, помощта, която н. е оказвала
като „ходела да чисти, да готви, да пере“ на съпруга си, както и че заедно
13
помагали за отглеждането на внуците и се събирали заедно по празници, не са
обстоятелства, които да опровергаят настъпилото отчуждаване между
съпрузите. За да се отрече репаративното право на преживелия съпруг в тази
хипотеза не е необходимо отношенията между съпрузите са ескалирали до
състояние на взаимна нетърпимост - достатъчно е брачната връзка между тях
да е била изпразнена от съдържание, защото при фактическа раздяла е
невъзможно да се осъществят целите на създадената от брака юридическа
обвързаност. Затова, релевантни за правото на обезщетение са не само
негативните субективно-психически изживявания, които преживелият съпруг
е понесъл като спонтанна емоционална реакция от смъртта на другия, а
външното обективиране на съпружеските отношения на близост, емоционална
привързаност, взаимопомощ и подкрепа, характерни за брачната връзка, като
конкретен модел на поведение, докато е била жива, включително и чрез
съвместното им съжителство, като съществен белег на брачните отношения.
С оглед изложеното, съдът счита, че няма основание да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди,
респ. предявеният иск от И. Д. В. с правно основание чл. 432 КЗ, както и
акцесорната претенция за законна лихва, са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени като такива.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ответникът е
направил разноски в размер на 800 лв. за съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът на основание чл. 25, ал. 1 от Наредба за предоставяне на правната
помощ, определя юрисконсулство възнаграждение в размер на 350 лв. Или
така общият размер на разноски е 1150 лв.
С оглед изхода на делото, И. Д. В. следва да заплати на **“ АД
направените по делото разноски в размер на 1150 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. В., с ЕГН **********, адрес: гр. **
против ЗАД **, ЕИК **, гр. **, ** иск с правно основание чл. 432 КЗ за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
40 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и
страдания от смъртта на ** В.а, вследствие на ПТП от 07.09.2020 г., при което
същата е починала, ведно със законната лихва от 11.09.2020 г. до изплащане на
сумата, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И. Д. В., с ЕГН **********, адрес: гр. ** да заплати на ЗАД
**, ЕИК **, гр. **, ** сумата 1150 лв. /хиляда сто и петдесет лв./ – разноски в
14
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – **: _______________________
15