№ 944
гр. Бургас, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20242100501394 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от
„Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, като универсален правоприемник на
„Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление: район Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл.
АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г, представлявано от Изп. директор
Свилен Петков Петков, чрез пълномощник адв. Антоанета Георгиева
Николовска от МАК с адрес за съобщения и призоваване: гр. София, район
Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър
център“, ет.2, офис 62, против Решение № 1274/21.06.2024 г. постановено по
гр.дело №668/2024 г. по описа на БРС, с което съдът е прогласил по иск на П.
Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. Ф. № **, ет. *, чрез адв. Мирослав
Михайлов от АК – Пловдив против „Вива Кредит“ АД, представлявано от
Десислава Страхилова Димитрова, за нищожна клаузата на чл.1, ал.3 от
сключения между страните договор за паричен заем STANDARD 30
№5961428, която предвижда, че за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен
1
заем в размер на 359,28 лева. Прогласил е по иск на П. Г. М. против „Вива
Кредит“ АД за нищожна клаузата на чл.4, ал.2 от сключения между страните
договор за паричен заем STANDARD 30 №5961428, която предвижда, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение
заемателят дължи неустойка в размер на 239,58 лева. Осъдил е въззивника да
заплати на въззиваемата сумата от 50 лева, представляваща разноски по
делото за държавна такса, както и сумата от общо 960 лева, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение с включен ДДС за осъществено
процесуално представителство на ищцата по предявените искове.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който намира същото за неправилно, тъй като е необосновано и
постановено в противоречие със закона и моралните правила и норми. Счита,
че съдът погрешно е обявил за нищожни клаузи от договора, които не са
породили действие спрямо ищеца и той не е имал никакъв правен интерес от
обявяването им за нищожни. По погасителния план заемателят не е изплащал
суми по такса за експресно разглеждане на документите и уговорената
неустойка, а е погасявал единствено главница и лихви. Взема становище по
разноските по делото. Излага съображения, като моли съда да отмени
обжалвания съдебен акт и отхвърли претенцията. Моли за присъждане на
разноски.
В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата П. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. Ф. № **, ет. *, чрез
адв. Мирослав Михайлов от АК – Пловдив, с който счита постановеното
първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно. Излага
съображения по същество като се позовава на текстове от закона за защита на
потребителите. Моли съда да потвърди атакувания съдебен акт.Претендира
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирани
лица и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по предявени искове с правно
основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД във връзка с чл.143, ал.1 и чл. 146, ал.1
от ЗЗП.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
2
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че между страните е сключен договор за
паричен заем STANDARD 30 №5961428 от 18.09.2023 г., с който въззивникът
е предоставил на въззиваемата сума в размер на 600 лева, която последната е
следвало да заплати на 9 месечни вноски при уговорен ГПР от 49,50% и ГЛП в
размер на 40,32%. Предявената пред първата инстанция претенция касае
искането за прогласяване нищожност на клаузата по чл.1, ал.3 от договора,
свързана с експресно разглеждане на документите, възлизаща на сумата от
359,28 лева и клаузата по чл.4, ал.2 от договора, предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 239,58 лева, свързана със задължението на
кредитополучателя в тридневен срок от усвояване на сумата по договора да
предостави на дружеството – заемател обезпечение на задължението чрез
намиране на поръчител ФЛ, което да представи на заемателя документ от
работодателя си, издаден три дена преди представянето му, включващ: лицето
да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор, с
минимален стаж при работодателя от 6 месеца и минимален осигурителен
доход от 1000 лева; през последните 5 години да няма кредитна история в
Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със
статус „период на просрочение от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по други
договори и да няма сключен договор за заем; или да представи банкова
гаранция, издадена след усвояване на заема, в размер на цялото задължение на
заемателя, валидно 30 дни след падежа на плащането по договора. Уговорено
е, че в случай на непредоставяне на упоменатото по-горе обезпечение,
заемателят дължи сумата от 239,58 лева.
По силата на §13, т.13 на ДР на ЗЗП длъжникът има качеството на
потребител, което прави сключения договор потребителски.
При изясняване на делото от фактическа и правна страна
първоинстанционният съд е изложил мотиви и е достигнал до правни изводи,
които се споделят от настоящата инстанция, която от своя страна на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Безспорно е, че сключеният договор съобразно чл.9, ал.1 от ЗПК
представлява договор за потребителски кредит по силата на който
заемодателят е предоставил на потребителя кредит под формата на заем за
3
разсрочено погасяване на задължението, като в случая приложение намират
правилата на ЗПК. Както правилно е приел първоинстанционният съд, няма
данни за индивидуално уговорени клаузи с въззиваемата страна. Претенциите
за прогласяване нищожността касаят предоставената допълнителна услуга по
договора за експресно разглеждане на заявката за паричен заем, както и
дължимата неустойка в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение. За да постанови обжалвания резултат съдът е
счел, че клаузите по чл.1, ал.3 и чл.5, ал.2 са нищожни на основание чл.146,
ал.1 във вр. с чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП поради това, че са неравноправни. С
оглед стойността на предоставената сума по кредита – от 600 лева,
уговорените клаузи, включващи такса експресно разглеждане на документи от
359,28 лева и заплащане на неустойка в размер на 239,58 лева, са прекомерни
и в този смисъл са нееквивалентни на престациите и представляват
противоречие с добрите нрави.
Основното оплакване във въззивната жалба е свързано с
обстоятелството, че не е налице правен интерес за предявяване на
претенциите и обявяване на клаузите за недействителни. Твърди се от
въззивника, че тези клаузи не са породили действия спрямо заемателя, тъй
като сумите плащани от последния са отнасяни за главница и лихви, без да
включват неустойка и такса експресно разглеждане на документите. По тази
причина се твърди, че не се е стигнало до увреждане интересите на длъжника.
Тези твърдения във въззивната жалба не се установяват по делото. Пред
първоинстанционният съд се е изяснило, че наред с уговорената главница и
лихва, дължимите суми за неустойка и такса се включват в общия размер на
месечното задължение по договора. В този смисъл твърдението, че въззивното
дружество не е дало повод за предявяване на претенциите, е неоснователно.
Що се касае до уговорената неустойка, същата е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като липсва обезпечителния елемент на
неустойката, както и обезпечителната й функция. Единствено е налице
санкционния характер на уговореното, като заплащането на неустойката е
предвидено независимо от изпълнението или неизпълнението на
задълженията по договора.
В обобщение следва да се посочи, че уговорените две суми, съответно
от 359,28 лева – такса за експресно разглеждане на документи и 239,58 лева –
неустойка, представляват задължения уговорени в противоречие с принципа
4
на добрите нрави и справедливостта. Спрямо стойността на договора за
кредит, същите са прекомерни и са в размер на отпуснатия кредит.
Представляват дължими суми уговорени в противоречие с разпоредбата на
чл.10а от ЗПК забраняваща заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Те заобикалят разпоредбата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, която задължава кредитодателят да включи дължимите
суми в ГПР по договора. С оглед на това, съдът намира, че решението като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По отношение на направените по делото разноски, съдът съобрази
обстоятелството, че представеното пълномощно е с правно основание чл.38,
ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което посочената в представения
списък на разноските сума от 960 лева с ДДС е дължима и следва да бъде
присъдена в полза на процесуалния представител на въззиваемата – адвокат
М. М. от АК – Пловдив.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1274/21.06.2024 г., постановено по
гр.дело № 668/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София и адрес на управление: район Люлин, ж.к. „Люлин 7“, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, офис 73Г,
представлявано от Изп. директор Свилен Петков Петков, чрез адв. Антоанета
Георгиева Николовска от МАК, с адрес за съобщения и призоваване: гр.
София, район Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ
„Силвър център“, ет.2, офис 62, да заплати на адв. М. В. М. от АК – Пловдив,
със служебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б,
сумата от 960 лева – адвокатско възнаграждение с включен ДДС за
осъществено процесуално представителство на Петя Михалева по реда на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6