Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022г.,
гр.
Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав на шести юли две хиляди двадесет и втора година в
публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Румела Михайлова, като разгледа докладваното от съдия
Д.Недева адм. дело № 799 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на И.Р.А. ЕГН ********** ***,
депозирана чрез адв. Д., против Предписание от 18.03.2020 г. за поставяне на
жалбоподателя под карантина, издадено от Н.В.М. на длъжност „Инспектор“ в РЗИ –
Варна, отдел „Противоепидемичен контрол“ (ПЕК) – Дирекция „Надзор на заразните
болести“ (ДНЗБ).
В жалбата се релевират доводи за нищожност на оспореното Предписание,
поради което се отправя искане за прогласяването й. Твърди се, че Предписанието е
издадено от некомпетентен орган, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон, при липса на властническо
правомощие за поставяне на лице под карантина на посочените в Предписанието
основания, доколкото закона предвижда към датата на издаването му единствено изолация.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалните си
представители поддържа жалбата. По съществото на спора отправя искане да се
прогласи нищожността на Предписание от 18.03.2020 г. за поставяне на
жалбоподателя И.Р.А. под карантина, съставен от Н.В. М. на длъжност инспектор в
РЗИ – Варна, поради липсата на материална компетентност от същия да издава
актове от вида на оспорения към датата на издаването му. Едва с изменението от
13.05.2020 г. законодателят е предвидил възможност да бъдат поставяни лица под
карантина, като дотогава е предвидено поставянето под изолация. Поради това
счита за безспорно и безусловно установена липсата на компетентност, което е
най-тежкия порок на акта, с оглед на което се претендира прогласяване на
нищожността на оспореното Предписание с присъждане на сторените по делото
разноски съобразно представен списък.
Ответникът – „Инспектор“ в РЗИ – Варна, отдел „Противоепидемичен контрол“
(ПЕК) – Дирекция „Надзор на заразните болести“ (ДНЗБ) Н.В.М., се явява лично и
оспорва жалбата. Отправя искане да се
постанови решение, с което да бъде потвърдено, че издаденото Предписание
е законосъобразно. Съдържа необходимите реквизити и подпис. В Предписанието е посочена заповедта на
министъра на здравеопазването, в която е изрично разписано, че пристигащите от
рискова зона се поставят в срок от 14 дена под карантина. В този смисъл при
влизане в страна от рискова зона, съгласно посочената заповед на министъра на
здравеопазването, се издава Предписание, за поставяне под карантина.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед №РД-01-130/17.03.2020г.
на министъра на здравеопазването на основание чл. 63 от Закона за здравето,
чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана
с разпространението на COVlD-19 на територията на страната, обявеното с Решение
от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България за извънредно
положение и препоръки на Националния оперативен щаб, създаден със Заповед №
Р-37/26.02.2020 г. на министър-председателя на Република България е разпоредено
в т.1 от същата всички български
граждани и граждани на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително
пребиваване на територията на Република България и членовете на техните
семейства, пристигащи от Китайска народна република, Ислямска република Иран,
Бангладеш, Република Индия, Република Малдиви, Федерална демократична република
Непал, Демократична социалистическа република Шри Ланка, Кралство Испания,
Италия, Република Корея, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
Франция, Федерална република Германия, Кралство Нидерландия и Швейцария, се
поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за
настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на
органите на граничен контрол, с изключенията, посочени в т.1.1 и т.1.2.
Утвърден е образец на предписанието по т.1 и т.5, съгласно приложение към
заповедта.
Не е
спорно обстоятелството, че на 18.03.2020 г. на А. е издадено Предписание за
поставяне под карантина на основание заповед №РД-01-130/17.03.2020 на Министъра на здравеопазването във вр. с чл. 63 от Закона за здравето и
чл. 29 от Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и
отчет на заразните болести, на адрес в с. Припек, за срок от 14 дни-01.04.2020г.
С предписанието на жалбоподателя са наложени по т. 2-3 конкретни
противоепидемични мерки, включително е посочена изрично и правната последица
като санкция неизпълнение на предписанието, а именно ангажиране на наказателна
отговорност по чл. 335 от Наказателния кодекс. Предписанието е издадено от инспектор
в РЗИ – Варна, отдел „Противоепидемичен контрол“ (ПЕК) – Дирекция „Надзор
на заразните болести“. С издаденото по утвърдения образец на жалбоподателя предписание не е
посочен срок и ред за обжалването му. Същото
е връчено на жалбоподателя на 18.03.2020 г. Жалба срещу предписанието с твърдения за
неговата нищожност е подадена на 31.03.2022г.
В
съдебно заседание ответната страна уточнява, че на 18.03.2020 г. е
издадено Предписание на И.Р.А.. Инспекторът от РЗИ-ответник в производството по
делото сочи, че най-вероятно той е написал текста „Лондон“ на формуляра за събиране на данни на
пристигащи лица във връзка с епидемичната ситуация от Корона вирус, защото това
е рисковата зона, откъдето е пристигнал жалбоподателя и вероятно е написал това
добавяне. Предписанието е издадено на дата 18.03.2020 г., защото жалбоподателят е пристигнал след 0.00 часа.
Уточнява, че Формуляра е от две страни, едната на български, другата на
английски. Съдържа ЕГН, телефон за връзка. Ответникът сочи, че, формулярите
вероятно са свършили и най-вероятно е дописал, че лицето е пристигнало от
Лондон.
По делото не е формиран спор по фактите, че Предписанието е издадено на
18.03.2020 г., след пристигането на жалбоподателя с полет от Англия и че
„Инспектор“ в РЗИ – Варна, отдел ПЕК –ДНЗБ вероятно е добавил „Лондон“.
При така изложената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат
на акта, в законоустановения срок по чл.140 ал.5 от АПК и против подлежащ на
оспорване акт, съдържащ волеизявление на административен орган, с което непосредствено се засягат
права, свободи и законни интереси на оспорващия, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
При преценка на законосъобразността на атакувания
административен акт на основание чл.168 от АПК съдът е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен
да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.
Съдът констатира, че оспореният индивидуален
административен акт е издаден от
некомпетентен орган.
Недействителността на административните
актове се проявява в две форми - нищожност и унищожаемост. И нищожният акт, както и унищожаемият административен акт,
за да бъде обявен за такъв, следва да е постановен в нарушение на някое от
петте изисквания за законосъобразност по чл.146 от АПК.
Разликата между унищожаемия и нищожния административен акт е в тежестта на порока, от който е
засегнат и последиците от засягането.
При унищожаемия административен акт нарушението, което го опорочава е съществено, а при
нищожния - особено съществено. При унищожаемия административен акт той
поражда предвидените в правната норма последици и до отмяната му е
редовен акт. При него отмяната има
действие за в бъдеще, докато при нищожния, от момента на издаването му.
Решението по отмяната на унищожаемия административен акт има конститутивно действие, докато
решението по отмяната на нищожния акт има
декларативно действие. На унищожаемия акт се
дължи подчинение до момента на отмяната, докато на нищожния акт не се дължи подчинение и той не
подлежи на изпълнение. Съдебната практика е установила ясен критерий при
нищожност на административния акт в
хипотезата на липса на компетентност.
Предписанието
от 18.03.2020г. е издадено от некомпетентен орган - „Инспектор“ в РЗИ
– Варна, отдел „Противоепидемичен контрол“ (ПЕК) – Дирекция „Надзор на
заразните болести“ (ДНЗБ). Към датата на издаването му законова делегация за
издаване на предписания от вида на процесното по реда на Закона за здравето не
е регламентирана. Заповед №РД-01-130/17.03.2020г. на министъра на здравеопазването е общ
административен акт, с който са регламентирани правомощия за издаване на предписания за поставяне на
лицата посочени в т.1 „под карантина“ от административни органи /органите на
граничен здравен контрол/ извън изрично посочените в ЗЗ органи и по същество е
допълнен нормативния акт, което е недопустимо.
След
издаване на процесното Предписание с изменението на Закона за здравето с бр. 44
от 13.05.2020 год., в сила от 14.05.2020 год. е регламентирана в чл. 61, ал. 6
законова делегация за упражняване на административни правомощия на директора на
съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от него длъжностно
лице. До този момент такава законова делегация за издаване на предписания по
реда на ЗЗ не е регламентирана. В този смисъл оспореното предписание е издадено
от административен орган, който не е надлежно овластен въз основата на закон,
поради което е издадено от некомпетентен орган.
В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗ (изм.
и доп. - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) определя изчерпателно кои
правни субекти подлежат на задължителна изолация, а именно лица, болни и
заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични
трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък
остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне. В ал. 2 на чл.61 ЗЗ
се регламентира правомощието на министъра на здравеопазването в хипотеза на
съществуваща заплаха за здравето на гражданите, да разпореди задължителна
изолация на заразоносители и болни от болести, извън посочените в ал. 1.
Изолация и лечение на болни от заразни болести извън посочените в ал. 1 може да
се осъществяват в домашни условия след преценка на съществуващия епидемичен
риск от лекуващия лекар или след консултация с епидемиолог или специалист по
инфекциозни болести. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от ЗЗ,
задължителната изолация и лечението на лицата по ал. 1 и 2 се извършват със
заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на
лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация, като
заповедта подлежи на незабавно изпълнение, която заповед по арг. на ал. 5
подлежи на обжалване пред съответния Административен съд по реда на АПК. Редът
за изолация на болните от заразни болести се определя с наредба по чл. 60, ал.
2 от ЗЗ.
Мярката „задължителна карантина“ се въвежда с изменението на Закона за здравето
/изм., бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ и се разписва ред за
издаването й. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗЗ, на задължителна карантина подлежат
контактни лица на лица, болни от заразна болест по ал.1. С цел предотвратяване
разпространението на заразни болести по ал. 1 на задължителна карантина може да
подлежат и лица, които са влезли на територията на страната от други държави.
Съгласно чл.61, ал.3 от ЗЗ Министърът на здравеопазването по предложение на
главния държавен здравен инспектор може със заповед да разпореди задължителна
изолация на лица, болни от заразни болести извън посочените по ал. 1 и на
заразоносители, както и задължителна карантина на контактните с тях лица. В
заповедта се определя срокът на задължителната изолация и лечение по ал. 5,
съответно на задължителната карантина по ал. 6 в съответствие с епидемичния
риск от разпространението на заразната болест. Съгласно ал.6 на чл.61 от ЗЗ
задължителната карантина на лице по ал. 2 и 3 се извършва с предписание на
директора на съответната регионална здравна инспекция или на оправомощено от
него длъжностно лице.
Видно
от дадените легални определения на "Изолация" и „Карантина” в § 1, т.
46 и 47 от ДР на ЗЗ и двете нови
– с ДВ, бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г., същите са с различно значение и обхват на лицата.
Към
18.03.2020 г., Закона за здравето регламентира единствено хипотезите, при които
лицата се поставят под задължителна изолация, съответно реда на налагане на
съответната мярка. Освен, че липсва изрична нормативно регламентирана процедура
за поставяне под карантина, както бе посочено съществува разлика, в категорията
лица, компетентния орган налагащ мярката, включително и във вида на акта, с
който се налага.
Предвид
горното се налага извода, че
процесното предписание, с което жалбоподателят е поставен под „карантина“, е
при липса на законово разписана процедура за издаването му и от материално
некомпетентен орган.
В горния смисъл съдът
намира, че органа издал акта не е имал
материалната компетентност следователно, процесното
Предписание на „Инспектор“ в РЗИ – Варна, отдел „Противоепидемичен контрол“ (ПЕК) –
Дирекция „Надзор на заразните болести“ (ДНЗБ) е нищожно, като издадено от некомпетентен орган, поради
което следва да бъде обявена нищожността на акта.
При
този изхода на спора е основателно искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски и
РЗИ-Варна следва да му заплати разноски в общ размер на 410лв., от които 10лв.
държавна такса и 400лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Предписание от 18.03.2020 г. за
поставяне на И.Р.А. ЕГН ********** *** под карантина, издадено от Н.В.М. на
длъжност „Инспектор“ в РЗИ – Варна, отдел „Противоепидемичен контрол“ (ПЕК) –
Дирекция „Надзор на заразните болести“ (ДНЗБ).
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Варна да заплати на И.Р.А. ЕГН **********
***, сумата в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: