Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание на тринадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 329 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове
с правно основание чл.372, във
вр. с чл.367 от ТЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от „Я.- Т.“
ООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес управление:***, представлявано от ***, чрез адв.
Д.Д. *** против „Р.Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес управление:***, представлявано от ***.
Твърди
се, че страните по
делото имат трайни търговски отношения помежду си повече от една година по
повод извършвани транспортни услуги от ищеца към ответника. Сочи се, че през
периода м. септември - м. ноември 2019 г. ответното дружество чрез съответните
заявки - договори е заявило автомобилен превоз на товари на „Я.- Т. ООД и
съответно по всяка Заявка- договор ищцовото дружество
извършило и договорената транспортна услуга, както следва:
1. По
Заявка — договор изх. № 141/ 10.09.2019г. ищеца извършил транспортна услуга на
стойност 5 429,90 с ДДС, за която било съставено и съответното CMR, а след
извършване на същата „Я.- Т.“ ООД издало и предало на ответника ф-ра № **********/11.09.2019 г. Съгласно цитираната по-
горе Заявка- договор, заплащането на извършената транспортна услуга следвало да
бъде 45 дни след получаване на оригиналното ЧМР и фактура. Твърди се, че още на
11.09.2019 г. управителя на ищцовото дружество предал
на ответното дружество посочените по- горе документи, но същия на падежа
25.10.2019г. не извършил заплащане по
фактура, като не сторил това и до завеждане на исковата молба, поради което
дължал съответното обезщетение за забава за периода 25.10.2019 г. до
22.01.2020г. в размер на 135,75 лв.
2. По
Заявка - договор изх. № 158/ 27.09.2019г. ищцовото
дружество извършило транспортна услуга на стойност 4 800,00лв. с ДДС, за която било съставено и съответното CMR,
а след извършване на същата „Я.- Т.“ ООД издало и предало на ответника ф-ра № **********/ 27.09.2019 г. Съгласно цитираната по-
горе Заявка- договор заплащането на извършената транспортна услуга било 45 дни
след получаване на оригиналното ЧМР и фактура. Още на 27.09.2019 г. управителя
на ищцовото дружество предал на ответното дружество
посочените по- горе документи, но същия на падежа 11.11.2019г.
извършил само частично заплащане по фактура, като неплатения остатък възлизал
на сума в размер на 1 560 лв.
Заплащането на този остатък ответното дружество не заплатило и до завеждане на
исковата молба, поради което дължало обезщетение за забава за периода 11.11.2019 г. до 22.01.2020г. в размер на 31,63 лв.
3.По
Заявка - договор изх. № 149/ 20.09.2019 г. ищцовото
дружество извършило транспортна услуга на стойност 3 168,00лв. с ДДС, за която
било съставено и съответното CMR, а след извършване на същата „Я.- Т.“ ООД
издало и предало на ответника ф-ра № **********/
30.09.2019 г. Съгласно цитираната по- горе Заявка- договор заплащането на
извършената транспортна услуга било 45 дни след получаване на оригиналното ЧМР
и фактура. Още на 30.09.2019 г. управителя на ищцовото
дружество предал на ответното дружество посочените по- горе документи, но
същото на падежа 14.11.2019г. не извършило заплащане по фактура, като това не е
сторило и до завеждане на исковата молба, поради което дължало съответното
обезщетение за забава за периода 14.11.2019 г. до 22.01.2020г. в размер на
61,60 лв.
4. По
Заявка - договор изх. № 178/ 29.10.2019 г. ищцовото
дружество извършило транспортна услуга на стойност 5 400,00лв. с ДДС, за която
било съставено и съответното CMR, а след извършване на същата „Я.- Т.“ ООД
издало и предало на ответника ф-ра № **********/
29.10.2019 г. Съгласно цитираната по- горе Заявка- договор заплащането на
извършената транспортна услуга било 45 дни след получаване на оригиналното ЧМР
и фактура. Още на 29.10.2019 г. управителя на ищцовото
дружество предал на ответника посочените по- горе документи, но същия на падежа
13.12.2019г. не извършил заплащане по фактура, като това не е сторил и до
завеждане на исковата молба, поради което дължал съответното обезщетение за
забава за периода 13.12.2019 г. до 22.01.2020г. в размер на 60,00 лв.
5. По
Заявка - договор изх. № 192/ 16.11.2019 г. ищцовото
дружество извършило транспортна услуга на стойност 3 600,00 с ДДС, за която
било съставено и съответното CMR, а след извършване на същата „Я.- Т.“ ООД
издало и предало на ответника ф-ра №
**********/18.11.2019 г. Съгласно цитираната по- горе Заявка- договор
заплащането на извършената транспортна услуга било 45 дни след получаване на
оригиналното ЧМР и фактура. Още на 18.11.2019 г. управителя на ищцовото дружество предал на ответника посочените по- горе
документи, но същия на падежа 02.01.2020 г. не извършил заплащане по фактура,
като това не е сторил и до завеждане на исковата молба, поради което дължал
съответното обезщетение за забава за периода 02.01.2020 г. до 22.01.2020г. в
размер на 21,00 лв.
Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото
дружество следните суми:
-
сумата от 19 157,90 лв., формирана от сумите: 5 429,90 лв. —главница по фактура
с № *********/ 11.09.2019г., 1 560,00 лв. - остатък главница по фактура с №
*********/ 27.09.2019 г., 3 168,00 лв. -главница по фактура с № *********/
30.09.2019г., 5 400,00 лв. -главница по фактура с № *********/ 29.10.2019 г. и
3 600,00лв. - главница по фактура с № *********/18.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
- на
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 135,75 лв. представляваща обезщетение
за забава върху сумата от 5 429,90 лв. — главница по фактура
№**********/11.09.2019г. за периода 25.10.2019г. до датата на завеждане на иска
- 22.01.2020 г., сумата от 31,63 лв. представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 1 560,00 лв. - остатък - главница по фактура №**********/27.09.2019г.
за периода 11.11.2019г. до датата на завеждане на
иска - 22.01.2020 г., сумата 61,60 лв. представляваща обезщетение за забава
върху сумата от 3 168,00 лв. - главница по фактура №**********/ 30.09.2019г. за
периода 14.11.2019г. до датата на завеждане на иска - 22.01.2020 г., сумата 60,00 лв. представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 5 400,00 лв. - главница по фактура
№**********/ 29.10.2019г. за периода 14.12.2019г. до датата на завеждане на
иска - 22.01.2020 г. и сумата 21,00 лв.
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 3 600,00лв. - главница по
фактура №**********/ 18.11.2019г. за периода 0.201.2020г. до датата на
завеждане на иска - 22.01.2020 г., като
общия размер на обезщетението за забава е - 309,98 лв.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който не оспорва твърдените в исковата молба факти, касаещи договорните
отношения между страните. Твърди, че плащането за извършените транспортни
услуги било уговорено в срок от 45 дни след получаване на оригинално ЧМР, а
такива не били получени от ответника. Счита, че иска за главница, макар и
основателен бил предявен преждевремено и от ответника
не били дължими разноски по производството.
Съдът като обсъди доводите на
страните и доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не се спори и се
установява от приложените преписи на Заявки-договор за автомобилен превоз на
товари с изх.№141/10.09.2019г., №158/27.09.2019г., №149/20.09.2019г.,
№178/29.10.2019г., №192/16.11.2019г. и съпровождащите ги международни
товарителници CMR, и съставени от ищеца фактури № *********/ 11.09.2019г., № *********/
27.09.2019 г., № *********/ 30.09.2019г., № *********/ 29.10.2019 г. и №
*********/18.11.2019 г., че в отношенията им е възникнала облигационна връзка,
произтичаща от договори за превоз на товари, по силата на която ищецът ***е
следвало да превози стоки, товар по посочени дестинации, с посочени дати на
товарене и срок на доставките.
Не е спорно също така между
страните, че превозите по процесните договори са били
осъществени.
При наличието на тези
обстоятелства – договори за превоз с твърдяното от ищеца съдържание и
изпълнение на задълженията на превозвача, последният на основание чл. 372, ал. 1 от ТЗ има право на
възнаграждение.
Не се спори относно размера на уговореното
и дължимо възнаграждението за всяка от доставките – 5429,90 лв. с ДДС по
издадена по фактура с № *********/ 11.09.2019г.; 4800 лв. с ДДС по издадена фактура с № *********/ 27.09.2019 г.; 3168 лв. с ДДС по издадена фактура с № *********/ 30.09.2019г.; 5400 лв. с ДДС по издадена фактура с № *********/ 29.10.2019 г. и 3600лв. с ДДС по фактура
с № *********/18.11.2019 г.
Не се спори също така, че
ответника е извършил частично плащане по фактура № *********/ 27.09.2019 г., след което е останала неплатена
по нея сума в размер на 1 560лв. Не се твърдят и установяват други плащания.
Спори се между страните относно
падежа на задължението за плащане на възнаграждението - настъпил ли е преди
завеждане на исковата молба и в тази връзка предало ли е ищцовото
дружество по всяка заявка-договор оригинално ЧМР и фактура.
Видно е от приложените преписи на Заявки-договор за
автомобилен превоз на товари, изходящи от
ответното дружество и приети за
изпълнение от ищеца, че е било постигнато съгласие плащането да се извърши 45
дни след получаване на оригинално ЧМР и фактура.
От изслушаното в о.с.з. на
13.07.2020г. заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че процесните фактури са отразени в
счетоводните регистри на страните, както следва: В счетоводството на ответника
са отразени по счетоводна сметка 401 Доставчици по партидата на Я.Т. ООД, като
разход за услуги, включени са в дневниците за продажби и покупки, както и
ответното дружество е ползвало данъчен кредит по тях. В счетоводството на ищеца
процесните фактури също са включени в дневниците за
продажби и покупки по ЗДДС и е внесен начисления ДДС върху продажбите. Установява
се още от експертното заключение, че ответника е извършил частично плащане по
фактура №190/27.09.2019г. в размер на сумата от 4 800лв., при което е
останало непогасено задължение по същата
фактура в размер на 1 560лв. Посочено е в заключението, че общо
неплатената част от процесните фактури се изчислява
на 19 157,90лв. Дадено е заключение, че размера на мораторната
лихва, изчислена от 45-ия ден от датата на издаване на всяка фактура до датата
на депозиране на исковата молба се изчислява общо в размер на 311,68лв. Съдът
възприема изцяло експертното заключение, като обективно, компетентно и
неоспорено от страните.
При така установеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи :
Взаимоотношенията между страните са
се развили по сключени между тях договори за международен превоз на стоки. Въз
основа на обсъдените доказателства, съдът приема, че ищцовото
дружество е изпълнило задължението си да извърши възложения превоз. В тази
насока не е и налице спор между страните. В тежест на ответника беше да докаже,
че е изпълнил задължението за заплащане на уговореното възнаграждение. Не се
твърди и не се установи плащане, освен частично по издадената фактура
№190/27.0.2019г.
Съдът приема, че падежа на задължението за плащане на възнаграждението
по всеки от сключените договори е настъпил с изтичането на 45 дни от издаване
на всяка фактура. С оглед установеното от експертното заключение, че ответника
е осчетоводил първичните счетоводни документи и съответно е ползвал данъчен
кредит по тях, то съдът приема, че търговеца е признал и получаването на всички
уговорени документи, обуславящи плащане, според посоченото в издадените
заявки-договори – оригинално ЧМР и фактура. Не се твърдят и не се установяват
други обстоятелства, извиняващи забавата на ответника.
Предвид изложеното, съдът намира, че претенцията
на ищеца за главницата от 19 157,90лв., представляваща неплатено
възнаграждение по процесните договори се явява изцяло
основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава. Върху главницата
следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане.
При хипотезата на обективно съединяване на искове ищеца е предявил и иск
с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение на задължението за плащане на възнаграждението по процесните договори.
С оглед
установеното неизпълнение на задължението на ответника за плащане на
възнаграждението по процесните договори на притетите по-горе дати на падеж, съдът приема, че е дължимо
обезщетение за забава по правилото на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Същото е съизмеримо
със законната лихва върху неплатените главници за периодите от настъпване на
съответните дати на падеж до датата на завеждане на исковата молба и се
установи в размер на 311,58лв. от обсъденото експертно заключение, като
претенцията на ищеца е до размера от 309,98лв. Ето защо, съдът намира за изцяло
основателна и доказана е и акцесорната претенция на
ищеца и като такава следва да бъде уважена.
По въпроса за разноските: С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи на
ищеца направените по делото разноски за исковото и проведеното обезпечително
производство, в общ размер на 2 306,86лв. (826,46лв. за държавна такса,
250лв. за депозит на вещо лице, 80,40лв. за разноски за ЧСИ в обезпечителното
производство и 1 150лв. за адвокатско възнаграждение), съобразно
приложения списък по чл.80 от ГПК, за които се установява, че са и действително
сторени.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА, на
основание чл.372, във
вр. с чл.367 от ТЗ, „Р.Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес управление:***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Я.- Т.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес управление:***, представлявано от ***, сумата от 19 157,90лв.,
представляваща главница, формирана от сумите: 5 429,90 лв. по фактура с №
*********/ 11.09.2019г., 1 560,00 лв. остатък по фактура с № *********/
27.09.2019 г., 3 168,00 лв. по фактура с № *********/ 30.09.2019г., 5 400,00
лв. по фактура с № *********/ 29.10.2019 г. и 3 600,00лв. по фактура с №
*********/18.11.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба –
22.01.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, „Р.Т.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес управление:***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Я.- Т.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес управление:***, представлявано от ***, сумата от 309,98лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.10.2019г. до 22.01.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.Т.“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес управление:***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Я.- Т.“ ООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес управление:***, представлявано от ***, сумата от 2 306,86лв.,
представляваща деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски Окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :