Решение по дело №11907/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 62
Дата: 7 януари 2020 г. (в сила от 1 февруари 2020 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20195330111907
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер   62                                 Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                VІІІ граждански състав

 

На 07.01                                                                                        Година 2020

 

В публично заседание на 09.12.2019 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер 11907 по описа за   2019         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.150 във връзка с чл.262, ал.1 от КТ във връзка с чл.187, ал.5 и чл.179, ал.1, предл.3 от ЗМВР във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Д.Т.Ч. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 1 480, 64 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 228 часа извънреден труд, положен през периода от ****г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 250, 01 лева, заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски. 

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието – гр. С., първоначално признава исковете по основание, но ги оспорва по размер по изложените в отговора на исковата молба съображения, но в съдебното заседание на 09.12.2019 г. чрез п. си п.ю. Ч.заявява, че счита исковете за основателни..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът работи като д.с.от н.-о.с.на ответната Дирекция, с местоизпълнение на служебните му задължения в З. в гр.П., последно на длъжност „***“ ***категория.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитания по делото с. А.К.и заключението от 25.11.2019 г. на в.л.по ССЕ З.М., действително през процесния период ищецът е положил общо 228 часа извънреден труд, следствие неотчетени и.,р.,о.,п. и с. на д., за което му се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 1 480, 64 лева, а мораторната лихва върху тази сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 250, 01 лева.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от ищеца размери (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на 09.12.2019 г. изменение на обективно съединените искове) съвпадат с установените от ССЕ действително дължими размери, съдът намира, че обективно съединените искове се явяват доказани по основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната лихва върху главницата от 18.07.2019 г. – датата на подаване на исковата молба. Предвид обстоятелството, че макар и да се касае за ежемесечно дължими суми, платими с трудовото възнаграждение, но отчитането на полагания извънреден труд се е извършвало на тримесечие, съдът намира, че забавата за плащането на допълнителното възнаграждение настъпва с изтичане на сроковете, в които последните е следвало да бъдат заплатени и лихвата се дължи и без покана, поради което съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на мораторна лихва върху главниците, а само на законната такава.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 500 лева – платено а. възнаграждение, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 109, 23 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ. 

Мотивиран от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. С., **, представлявана от Г. д. В. М., със съдебен адрес:***, чрез ю.Т. Ч., ДА ЗАПЛАТИ НА Д.Т.Ч., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, * а. Н.П., СУМАТА 1 480, 64 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 228 часа извънреден труд, положен през периода от ****г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 26-то число на следващия месец до 18.07.2019 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 250, 01 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 18.07.2019 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 500 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 109, 23 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.