№ 77
гр. Ловеч , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500072 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „България Ер“ АД против решение
№ 260079/06.11.2020 г., постановено по гр.д. № 796/2019 г. на РС – Троян, с
което жалбоподателят е осъден да заплати на ХР. ЦВ. Р. следните суми: 490
лв. – левова равностойност на обезщетение по чл. 7, пар. 1, а) от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година, поради закъснение на полет FB974 от Варна за София, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
заплащане; законната лихва върху платената в хода на производството сума
от 09.09.2019 г. до 12.02.2020 г. (датата на изплащане на обезщетението) и
7000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронен
авторитет на ищеца като адвокат по и изпълнител по граждански договор,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
заплащане.
Във въззивната жалба се оправят оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, свеждащи се до необоснованост и противоречие с
материалния закон, в следните направления: неправилно приемане от
районния съд, че пътниците, чиито полети са със закъснение под три часа,
1
имали право на обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.;
неправилен извод на съда за заплащане на неимуществени вреди, доколкото
от първоинстанционния съд не е отчетено заплатената от ответника
„България Ер“ АД на ищеца левовата равностойност на 250 евро, приети са за
доказани твърденията за наличие на такива вреди и е изложен довод за
неположена от авиокомпанията (въззивника-ответник) дължима грижа към
пътниците за закъснелия полет; неправилно изграден от съда извод за уронен
професионален авторитет на ищеца, в качеството му на адвокат и изпълнител
по граждански договор; неправилно интерпретиране от съда на установените
по закон граници на договорната отговорност при присъждане на
обезщетението за вреди, като се поддържа, че последните следва да са преки
и предвидими; при евентуалност се поддържат и доводи срещу размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Във въззивната жалба е направено
искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на разноските за двете инстанции, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия Х.Р. е постъпил писмен
отговор, подаден чрез пълномощника адв. Г.Ч., в който се дава становище за
неоснователност на оплакванията във въззивната жалба и се предлага тя да се
остави без уважение, като е изведено искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноските по делото.
Въззивникът „България Ер“ АД не взема участие в съдебното заседание,
но в писмена молба по делото поддържа въззивната жалба и моли съда да
постанови решение, с което отмени решението на РС Троян в обжалваните му
части и се произнесе по същество, отхвърляйки предявените искове, като
претендира и присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемият Х.Р. взема участие по делото лично, като в откритото
съдебно заседание оспорва въззивната жалба, излага съображения за нейната
неоснователност, респ. за правилност на обжалваното решение, и моли за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноските за въззивното
производство.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. При проверка за
2
неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК съдебният състав намира
същото за частично недопустимо - в онези негови части, с които е присъдена
законна лихва върху двете присъдени суми (490 лв. и 7 000 лв.) от подаване
на исковата молба до окончателното им изплащане, както и върху
заплатената в хода на процеса сума от 488,96 лв. от подаване на исковата
молба до заплащането на 12.02.2020 г. Ищецът не е искал присъждане на
законна лихва върху претендираните обезщетения – първоначално, с подаване
на исковата молба, или впоследствие, след образуване на делото, чрез
допълнителна молба или чрез заявяването в открито съдебно заседание до
приключване на устните състезания. Макар вярно да е приел началните
моменти за нейната дължимост, в случая районният съд е присъдил законната
лихва като правоувеличаваща последица в нарушение на диспозитивното
начало. Затова съдебното решение е недопустимо в тези му части и с оглед
този порок то подлежи на частично обезсилване и прекратяване на
производството в тази му част. В останалата му обжалвана част, решението е
допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по иск от Х.Р. против
„България Ер“ АД и „Е-Скай” ООД за солидарно заплащане на следните
суми: 490 лв. – левова равностойност на обезщетение по чл. 7, пар. 1, а) от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година, поради закъснение на полет FB971 от София за Варна;
490 лв. – левова равностойност на обезщетение по чл. 7, пар. 1, а) от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година, поради закъснение на полет FB974 от Варна за София;
7 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронен
авторитет на ищеца като адвокат и изпълнител по граждански договор, както
и неполагане на необходимата грижа по Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година.
В писмения отговор от „България Ер“ АД са направени възражения за
неоснователност на предявените искове. По отношение на обезщетението за
закъснял полет FB971 се прави признание за наличие на закъснение и за
извършено плащане на дължимата сума от 250 евро (левова равностойност от
488,96 лв.), а за обезщетението относно полет FB974 се прави възражение за
недължимост, поради закъснение с продължителност под прага от три или
повече часа по смисъла на чл. 7 Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Възражението
за недължимост на обезщетението за неимуществени вреди се основава на
довод за тяхната непредвидимост при възникване на задължението по
сключения договор за въздушен превоз.
3
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори и се установява от събраните по делото
доказателства, че ищецът Х.Р. е закупил самолетни билети за полет FB971 от
София за Варна и за полет FB974 от Варна за София, че превозвач по двата
полета е „България Ер“ АД. От приетите заверени копия на бордните карти се
установява, че полет FB971 е определен за изпълнение по разписание в 07:05
часа на 12.07.2019 г. (излитане от София) и час на пристигане във Варна 07:55
на същия ден, а полет FB974 е определен за изпълнение по разписание в 21:30
часа на 12.07.2019 г. (излитане от Варна) и 22:20 часа на същия ден
(пристигане в София). Установява се от писмо изх. № 100-3598/21.02.2020 г.
на Летище София, че на 12.07.2019 г. полет FB971, изпълнен от
авиокомпания „България Ер“ е с планиран час на излитане по разписание
09:55 часа от летище София за летище Варна, а полет FB974, изпълнен от
същата авиокомпания на 12.07.2019 г., е с планиран час на кацане по
разписания в Софи в 22:20 часа, като реалното кацане е на 13.07.2019 г., в
00:27 часа. В писмото е означено, че „Летище София“ ЕАД е обявило в
реално време подадените изменения в разписанието на полетите.
Няма спор, а и това се установява от доказателствата по делото, че
поводът за заминаването на Х.Р. в конкретния ден (12.07.2019 г.) до Варна е
насроченото същия ден от 10:00 часа ВНОХД ***/2019 г. на Апелативен съд
Варна, по което ищецът е бил защитник на подсъдимия В.Е.Р.Е.. От
показанията на св. В.Е.Р.Е. се установява, че заседанието по ВНОХД ***/2019
г. започнало в 15:00 часа, поради закъснението на защитника адв. Х.Р..
От показанията на св. Г.Б. се установява, че Х.Р. е работел в „Солвер“
ООД на граждански договор, като от приетите ГФО, копия от гражданските
договори и издаваните въз основа на тях фактури (за договора от месец юни
на 2019 г. не е издадена фактура), се установява, че ищецът е бил ангажиран
към дружеството до края на 2018 г. (за който период има документи,
оправдаващи получавано възнаграждение), но и към месец юли на 2019 г. Не
само за този месец, но и за предходните от 2019 г., липсват доказателства за
получавано възнаграждение, с оглед на което би могло да се приеме, че
ищецът е работел по граждански договор за дружеството и към месец юли на
2019 г.
Ищецът признава (изявление в ОСЗ от 29.05.2020 г.), че е получил
плащане от ответника „България Ер“ на сумата от 488,96 лева,
представляваща левова равностойност на 250 евро, прието като обезщетение
за закъснелия полет FB971 от София за Варна.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
4
Предявените от ХР. ЦВ. Р. против „България Ер“ АД искове, по които е
висящ спора пред въззивната инстанция, са по чл. 7 пар. 1, а) от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година, поради закъснение на полет FB974 от Варна за София (за заплащане
на обезщетение в размер на 490 лв.) и по чл. 12 Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година (за
заплащане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на
7 000 лв.). Двата иска са неоснователни.
Фиксираните обезщетения по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 се
дължат при отказан достъп на борда или при отмяна на полет. Тези
обезщетения се дължат и при закъснение на полета или на свързаните полети,
при което загубата на време е по-голяма от три часа (решение от 19.11.2009 г.
по съединени дела С-402/07 и С-423/07). Преценката за наличие на
закъснение с такава продължителност се прави не с оглед предвиденото
време за излитане, а с оглед планираното от въздушния превозвач време за
пристигане по разписание до крайния пункт. В случая закъснението на полет
FB974 е два часа – кацане в 00:20 часа на 13.07.2019 г., при планирано такова
в 22:20 часа на 12.07.2019 г. С оглед доказаното закъснение с
продължителност под три часа, ищецът няма право на фиксирано
обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004. При забава на полета по-
малка от 3 часа, от която за пътника са настъпили вреди, за тях може да се
претендира обезщетение, но на основание Приложение по т. 10 от Регламент
(ЕО) 889/2002 и чл. 19 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз (Монреалската конвенция). В последния
случай пътникът ще следва да доказва настъпилите вреди (по вид и размер),
причинно – следствената връзка между настъпването им и забавата на полета,
от каквато доказателствена тежест той е освободен при предявяване на иска
по чл. от Регламент (ЕО) № 261/2004.
Претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди попада
в обхвата на т.нар. допълнителни обезщетения по чл. 12 от Регламент (ЕО) №
261/2004. Последните се свеждат до възмездяване на допълнителните
имуществени и неимуществени вреди, за които се твърди, че са претърпени
от неизпълнение на договора за въздушен превоз. Вредите по чл. 12 от
Регламент (ЕО) № 261/2004 не обхващат разходите, които пътниците на
закъснял или отменен полет са извършили, поради това, че превозвачът не е
изпълнил задълженията си за помощ и за грижа, предвидени в членове 8 и 9
от Регламента (С-83/10). Допълнителни обезщетения по чл. 12 от Регламент
(ЕО) № 261/2004 се присъждат при доказани по вид и размер вреди,
причинно-следствената връзка между настъпването им и забавата на полета.
В задължителната практика на ВКС също се допуска принципната
възможност за търсене на обезщетение за неимуществени вреди при
договорна отговорност, доколкото тези вреди са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане
5
на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника -
обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди (ТР
4-13,ОСГТК). В случая такива неимуществени вреди, които да са в пряка и
непосредствена връзка от закъснението на двата полета, не са налице.
Поддържаното от ищеца засягане на професионалния му авторитет не се
установява от установените по делото доказателства. Съдебното заседание
пред Варненския апелативен съд, по което ищецът е бил защитник, се е
провело, макар с няколко часа закъснение, което свидетелства за проявено
разбиране от останалите участници в наказателния процес. Ангажиментите на
ищеца към „Солвер“ ООД към датата на двата полета също не се установяват,
но и дори да бяха ангажирани несъмнени доказателства за такива, естеството
на работа според предмета на гражданските договори не предполага той
физически да се намира на конкретно място в точно определено време. И не
на последно място, присъждането на обезщетение за неимуществените вреди
е обусловено от тяхното предвиждане при възникване на задължението. От
доказателствата по делото не би могло да се приеме, че при закупуване на
самолетните билети на ответното дружество превозвач са били известни
обстоятелствата, с оглед на които би могло да се предвиди, настъпване на
сочените неимуществените вреди, че ищецът е адвокат и че заради
закъснението на полета ще се стигне в крайна сметка до уронване на неговата
професионална репутация (с оглед закъснение за наказателното дело и
невъзможността за извършване на консултация по граждански договор).
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява основателна по
посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК). Крайните изводи на двете
съдебни инстанции по основателността на иска не съвпадат, поради което
решението следва да се отмени в частта, с която съдът е осъдил „България
Ер“ АД да заплати на ХР. ЦВ. Р. сумите от 490 лв. и 7 000 лв., като вместо
него се постанови друго, с което иска за присъждане на същите суми да се
отхвърли.
С оглед неоснователността на иска за тези две претенции, решението
следва да се отмени и в съответната част за разноските, с която такива са
възложени в тежест на на въззивника чрез заплащането им в полза на ищеца.
От ищеца са направени разноски в общ размер на 1350 лв., като с оглед
неоснователността на иска сумите от 490 лв. и 7 000 лв. и заплащане на
заплащане другото фиксирано обезщетение след предявяване на иска (488,96
лв.), дължимите от ответника „България Ер“ АД разноски са в размер на 82,72
лв. (чл. 78, ал. 1 и 2 ГПК). Ето защо решението следва да се отмени и в частта,
с която „България Ер“ АД е осъдено да заплати на ХР. ЦВ. Р. разноски за
горницата над 82,72 лв. до присъдения размер от 1350 лв.
Въззивникът е сторил разноски във въззивното производство размер на
149,80 лв. (такса за въззивно обжалване), която сума следва да му се заплати
от въззиваемия. С оглед основателността на въззивната жалба и
6
обстоятелството, че въззивникът ищец е представляван от юрисконсулт, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (НЗПП) такова следва да се присъди в общ размер от 200 лв.
- по 100 лв. за процесуално представителство в първа и въззивна инстанция
(чл. 25, ал. 1 НЗПП).
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260079/06.11.2020 г., постановено по гр.д. №
796/2019 г. на РС – Троян в частта, с която е присъдена законната лихва върху
сумите от 490 лв. (фиксирано обезщетение по чл. 7 Регламент (ЕО) №
261/2004) и 7 000 лв. (обезщетение за неимуществени вреди) от подаване на
исковата молба до окончателното им изплащане, както и законната лихва
върху заплатената в хода на процеса сума от 488,96 лв. от подаване на
исковата молба до заплащането на 12.02.2020 г. и прекратява
производството в тази му част.
ОТМЕНЯ решение № 260079/06.11.2020 г., постановено по гр.д. №
796/2019 г. на РС – Троян в частта, с която съдът е осъдил „България Ер“ АД
да заплати на ХР. ЦВ. Р. сумите от 490 лв. и 7 000 лв., както и в частта, с
която „България Ер“ АД е осъдено да заплати на ХР. ЦВ. Р. разноски за
горницата над 82,72 лв. до присъдения размер от 1350 лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ХР. ЦВ. Р., с ЕГН **********, с адрес:
***** против „България Ер“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: ***** иск за заплащане на следните суми: 490 лв. – левова
равностойност на фиксирано обезщетение по чл. 7, пар. 1, а) от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година, поради закъснение на полет FB974 от Варна за София; и 7000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронен авторитет на
ищеца като адвокат по и изпълнител по граждански договор.
ОСЪЖДА ХР. ЦВ. Р., с ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на
„България Ер“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****
7
сумата от 149,80 лв., представляваща сторени разноски във въззивното
производство, както 200 лв., представляваща общ размер на юрисконсултско
възнаграждение за въззивното и първоинстанционното производство.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8