Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./…………
Гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „Г“
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА
НЕШЕВА
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа
докладваното от младши съдия НЕШЕВА гр.
дело № 8980 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на гл. ХХ ГПК.
Образувано е по
подадена от ответника в първоинстанционното производство „Ч.Е.Б.“ АД въззивна
жалба срещу решение № 77113/27.03.2019 г., постановено по гр. № 45322/2018 г.,
на Софийския районен съд, 33-ти състав, с което е признато за установено по
иска на Ц.Г.П. срещу „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК********, с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК, че Ц.Г.П. не дължи на „Ч.Е.Б.” АД сумата от 2 026.68 лв.,
представляваща стойност на електрическа енергия по фактура №
**********/19.06.2018 г., за обект в с. Кокаляне, ул. ********, кл. №
300008834320, за периода от 22.12.2017 г. до 21.03.2018г.
С депозираната
въззивна жалба решението се оспорва като неправилно, необосновано и постановено
при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Според
въззивника неправилно първоинстанционният съд е приел, че за ответника не е
налице основание за едностранно начисляване на сумите, доколкото дружеството не
е предвидило в общите си условия ред за уведомяване на клиенти съобразно
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. В тази връзка се посочва, че съдът
не е обсъдил довода за наличие на предвиден ред за уведомяване в чл. 17, чл. 18
и чл. 49 от Общите условия на дружеството, с което според въззивника е
изпълнено изискването на ЗЕ. На следващо място, според въззивника,
първоинстанционният съд е допуснал и нарушение на материалния закон, тъй като
въз основа на ЗЕ е възникнало правото на корекция за „Ч.Е.Б.“ АД, а съдът
неправилно е приел противното. Излагат
се доводи, че в настоящия случай са приложими подзаконовите нормативни правила,
приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 и
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, с които е предвиден специален ред за проверка на
електромерите, както и начисляване на корегиращи сметки в случай на
констатирани нередовности. Сочи се още, че в случая отговорността на
потребителя е специална обективна отговорност и въз основа на издадения
констативен протокол е възникнало правото на ответника да начисли сума в размер
от 2026,68 лева. Претендират се и
разноски.
Уведомен за
подадената въззивна жалба и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемия Ц.Г.П. е
депозирала отговор, с който излага подробни аргументи за неоснователност на
подадената жалба, съответно за правилност на оспорения съдебен акт. Сочи, че
доколкото в Общите условия на дружеството липсва клауза, уреждаща процедура по
уведомяване на потребителя за проверката, а чл. 17 от Общите условия не дава
пълна регламентация във връзка с уведомяването, за дружеството не е възникнало
право за едностранна корекция на сметка за минал период. Излага се още, че в настоящия случай, дори и
да се приеме, че е предвиден ред за уведомяване, той не е спазен, доколкото Ц.П.
не е била уведомена за извършената корекция, доколкото писма от 22.03.2018 г. и
от 13.06.2018 г. е издадено не е от въззивника, а от „Ч.Р.Б.“ ЕАД. Отделно се
посочва, че писмата не са били получени и не са били ангажирани доказателства в
тази насока, Поради изложеното моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено, а подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена. Претендират се
разноски.
От „Ч.Е.Б.“ ЕАД
е подадена и частна жалба срещу определение от 27.05.2019 г. на СРС, 33 състав,
с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на
постановеното решение в частта за разноските. Твърди се, че в настоящия случай
е налице недобросъвестно поведение на адвоката на ищцата – адв. Т. и останалите
адвокати, с които работи. Излагат се съображения, че липсват предпоставките на
чл. 38 ЗА, доколкото се наблюдава по всички дела с участието на адвоката да се
твърди, че защитаваното лице е материално затруднено или е в близки родствени
връзки със съответния адвокат – адв. Т. и адвокатите, с които работи в
съдружие, а в настоящия случай липсват доказателства за материално затруднение.
Поради изложеното моли за отмяна на първоинстанционното определение и оставане
без уважение на молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 ЗА.
В
законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба, с който последната
се оспорва като неоснователна. В тази връзка се сочи, че не е в тежест на
адвоката да доказва предпоставките по чл. 38 ЗА, не следва да се събират и
доказателства за наличие на материално затруднения на страната – клиент. Според
отговора при положителен за ищеца изход на спора и оказване на безплатна
адвокатска защита, на адвоката се дължи присъждане на адвокатски хонорар.
Претендират се и разноски по частната жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД ПОДАДЕНАТА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА И СЪДЪРЖАЩИТЕ СЕ В НЕЯ
ОПЛАКВАНИЯ, СЪОБРАЗЯВАЙКИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, ОСНОВАВАЙКИ СЕ НА
РЕЛЕВАНТНИТЕ ПРАВНИ НОРМИ И ВЪТРЕШНОТО СИ УБЕЖДЕНИЕ, НАМИРА СЛЕДНОТО ОТ
ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА:
Въззивната жалба
е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана с правен интерес от
обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на оспорения съдебен
акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка
съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271,
ал. 1 ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо,
въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло
или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във
въззивната жалба.
Първоинстанционното
производство е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът Ц.Г.П. не дължи на
„Ч.Е.Б.“ АД сумата от 2 026.68 лв., представляваща стойност на електрическа
енергия по фактура № **********/19.06.2018 г., поради това, че не е консумирал
електрическа енергия от твърдения от ищеца електромер за обект в с. Кокаляне,
ул. ********, кл. № 300008834320.
В исковата молба
се твърди, че ищецът не е абонат на „Ч.Е.Б.” АД, тъй като не е собственик на
имота, находящ се в с. Кокаляне, ул. ********. Евентуално, в случай че се
приеме, че между страните е налице облигационна връзка, счита, че начислената
корекционната сума в размер 2 026.68 лв. въз основа на констативен протокол
№1019709/21.03.2018 г. не се дължи, тъй като не отговаря на реалното месечно
потребление, а е начислена и формирана при начална липса на основание за това,
доколкото липсва виновно неизпълнение на задълженията от страна на ищеца.
Ответникът „Ч.Е.Б."
АД в законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло предявения иск. Поддържа, че ищцата е потребител
на електрическа енергия на адреса, посочен в исковата молба, както и че между
страните действат Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на “Ч.Е.Б.” АД. Твърди, че при извършената проверка на СТИ и
свързващите го инсталации с титуляр по сметка на ищеца на 21.03.2018 г. е
установена манипулация на СТИ, в резултат на което не отчита правилно
електрическата енергия. На основание чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 51 от ПИКЕЕ е
била извършена корекция на сметка, като е начислена сумата в размер от 2026,68
лева.
В хода на
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, разпитани са
свидетели, както и е прието заключение по назначената съдебно-техническа
експертиза.
За да постанови
решението си, районният съд е приел, че въпреки вмененото му от закона
задължение, „Ч.Е.Б.“ АД не е посочило в общите си условия какъв е редът за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Поради това съдът е приел, че не е изпълнен
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметките
на абонатите си, поради което и е приел, че процесната сума е начислена без да
има основание за това.
От фактическа
страна настоящият състав намира следното:
Видно от
Констативен протокол № 1019709 за проверка на неточно измерване и/или
неизмерване на електрическа енергия на 21.03.2018 година, И.П.И.и Б.Т.Т.,
служители на въззивника, в присъствието на свидетелите В.А.Х.и Й.М.Г.от
Федерация на потребителите, извършили проверка на средството за търговско
измерване, отчитащо консумацията на доставена елекроенергия, на адрес: с.
Кокаляне, ул. „********. В протокола е отразено, че липсва пломбата на щита на
ел. таблото, нарушена пломбата на капачката на клемния блок и е нарушен
холограмния стикер.
Констатациите в
протокола са потвърдени и от КП № 675/04.06.2018 г. на Българския институт по
метрология, от заключението на който се установява, че е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера.
Констатациите в
протокола се потвърждават от показанията на свидетелите И.И., служител в „Ч.Р.Б.“
ЕАД, и св. В.Х., сътрудник във Федерацията на потребителите. Свидетелите
заявяват и, че са потърсили живущите на адреса, но нямало никой, поради което и
протоколът е бил съставен без участие на представител на потребителя.
Oт заключението
на приетата по делото съдебно – техническа експертиза и приетата допълнителна
такава се установява, че отбелязаните в констативния протокол нарушения
създават условия за нерегламентиран достъп в средството за търговско измерване
и представляват промяна в схемата на свързване на електромера. Налице е
отклонение на преминаваща ел. енергия. Според вещото лице е математически верен
преизчисленият размер на консумирана електроенергия. За периода от 90 дни преди
проверката служители на „Ч.Р.Б.“ АД не са извършвали техническа проверка на
обекта, респективно не са извъшвали монтаж или демонтаж на електромера.
Въз основа на Констативен
протокол № 1019709 и констативен
протокол № 675/04.06.2018 г. от метрологична експертиза на
средство за измерване е начислена сума в размер на 2026,68 лева и е издадена
фактура № **********/19.06.2018 г.
Въз основа на
изложеното от фактическа страна настоящият състав намира следното от правна страна:
Настоящата
инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за липса на основание
за плащане на процесната сума поради следните съображения:
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че страните по делото са обвързани от договор
за продажба на електроенергия. В тази връзка, съдът прие, че в жалбата си до
„ЧЕЗ Е.Б.“ ЕООД, Ц.П. изрично е заявила, че е титуляр на партида №
300008834320, че заплаща редовно всички задължения към дружеството за
потребявана елетрическа енергия за обект в с. Кокаляне, ул. „********. Настоящият
състав намира, че посочените твърдения от страна на ищеца, представляват
признание за неизгоден за страната факт и следва да се третират съобразно чл.
175 ГПК, а именно с оглед всички обстоятелства по делото. С оглед наличие на
доказателства и посочването от самата ищца, че живее на адреса, както и
обстоятелството, че именно тя е регистрирана като титуляр на партида, то съдът
прие за установено, че между страните е налице валидна облигационна връзка.
Въз основа на
договора между тях е породено облигационно правоотношение, с предмет доставка
на електрическа енергия.
Като страна по
договора Ц.П. е и носител на права и задължения по ЗЕ и е обвързана от клаузите
на общите условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени
от ДКЕВР с Решение № ОУ- 059 от 07.11.2007г. и изменени и допълнени с Решение №
ОУ- 03 от 26.04.2010г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012г.) устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. С правната
норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ (нова- ДВ, бр. 54/2012г., в сила от
17.07.2012г.) законодателят е предвидил задължение за крайните снабдители на
електрическа енергия да установят в изготвяните и прилагани от тях общи условия
за продажба на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента при
едностранно извършване на корекция на сметка за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена такава поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че считано от 17.07.2012г.
законодателно е уредена правната възможност крайният снабдител едностранно да извършва
корекции на сметките за доставена до крайния потребител електрическа енергия
при установяване на неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия
вследствие на извършено неправомерно въздействие върху уреда за търговско
измерване или при схемата на свързване. Така, с изменението на ЗЕ, което е в
сила от 17.07.2012г., е регламентирано законово основание за крайния снабдител
на електрическа енергия да коригира сметката на клиента, ако е изпълнил
задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ- за
предвиждане в общите си условия на ред за уведомяване на потребителя за
извършване на корекцията и за приемане на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата
за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване, каквито правила са
влезлите в сила на 16.11.2013г.- три дни след обнародването им на 12.11.2013г.
в Държавен вестник, ПИКЕЕ. В този смисъл е и практиката на ВКС по приложението
на действащата редакция на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ (обн.
ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) и ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013г., в
сила от 16.11.2013г.), обективирана в Решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. №
1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т. д. №
4907/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 166 от 11.05.2016 г. по т. д. №
1797/2014 г. на ВКС, ТК, II т. о., в които е прието, че след 17.07.2012г. за
електроснабдителните дружества съществува правно основание едностранно да
коригират сметките на потребителите си за консумирана електрическа енергия.
Противно на
поддържаното от ищцата, въззивният съд намира, че ПИКЕЕ, представляващи
подзаконов нормативен акт, са изготвени съгласно законовата делегация на чл.
83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, от компетентния за това орган – КЕВР. Аргумент в
полза на становището, че правилата са приети в рамките на законовата делегация
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е съдържанието на цитираната разпоредба на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ, предвиждаща, че в общите условия на крайния снабдител за
продажба на електрическа енергия следва да е предвиден ред за уведомяване на
потребителя „при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ“. Следователно, при съвместното тълкуване на нормите на чл. 83,
ал. 1, т. 6 и на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ се налага извод за формирана
законодателна воля КЕВР да разработи не само правила за установяване на случаи
на неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, но и за уреждане на
отношенията между крайния снабдител и потребителя при констатиране на такива
случаи чрез извършване на т. нар. „корекция“, която би могла да бъде както в
полза на крайния снабдител, така и в полза на крайния потребител.
С оглед момента
на влизане в сила на ПИКЕЕ- 16.11.2013г., същите се явяват изцяло приложими към
процесния случай, тъй като той касае осъществена на 21.03.2018г. техническа
проверка, в резултат на която е извършена корекция за периода от 22.12.2017г.-21.03.2018
г.- моменти, които обективно следват във времето влизането в сила и пораждането
на правното действие на ПИКЕЕ. Изводът за приложимостта на последните не се
разколебава и с постановяването на Решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по
адм. дело № 2385/2016г., 5- членен състав, тъй като с него Решение № 12897 от
01.12.2015г. на ВАС по адм. дело № 9462/2014г., IV отд., е обезсилено в частта,
с която са отменени чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, както и в частта,
с която е отхвърлено оспорването на чл. 47 ПИКЕЕ от присъединилите се към
жалбата правни субекти поради липса на правен интерес за тях да оспорват ПИКЕЕ,
като производството в тези му части е прекратено. Действието на посочените
разпоредби е отменено едва с решение № 13691/08.11.2018 г. по адм. д. №
4785/2018 г., 5-членен състав на ВАС, имащо действие занапред от датата на
обявяването му – 08.11.2018 г. Следователно, разпоредбите на чл. 48- 51 ПИКЕЕ
са действащи през процесния период, по отношение на който приложение имат и
всички останали норми на ПИКЕЕ, в т. ч. чл. 47 ПИКЕЕ, тъй като тяхната отмяна с
цитираното Решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм. дело № 2385/2016г., 5-
членен състав, на основание чл. 195, ал. 1 АПК няма обратно действие, поради
което е без значение за настоящия спор.
С оглед
доводите, че в настоящия случай не е налице недобросъвестно поведение на страна
по договора, а именно Ц.Г.П. следва да се има предвид следното:
В съдебната
практика, обективирана в Решение № 118 от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. №
961/2016 г., II т. о., ТК, и в Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. №
1156/2016 г., II т. о., ТК, която настоящият съдебен състав изцяло споделя и
съгласно която „с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г./ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ,
бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г./ е предвидена възможност за доставчика
на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като
с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е
предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни
правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже
периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия,
а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да
ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия
с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело
до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй
като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание
имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за
негово виновно поведение…“.
Що се отнася до
доводите на страните, касаещи наличието, съответно липсата на предвиден в
общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД ред за уведомяване на клиента за извършване на
корекцията настоящият състав намира следното:
Законодателната
идея, заложена в нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, е да се гарантира
възможността на потребителя да узнае за корекцията в хода на извършването й, т.
е. докато трае процедурата по обобщаване и анализиране на резултатите от
проверката, в който момент крайният клиент би могъл да оспори същите пред
търговеца, а не едва след като е извършена корекцията и в тежест на потребителя
е начислено допълнително задължение за заплащане стойността на служебно
начислена електрическа енергия. С оглед на това, когато крайният снабдител
фактически е обезпечил реализирането на тази законодателна идея, като е
изпратил на клиента не само съобщение за вече извършената корекция и за
стойността на издадената въз основа на нея фактура, но и за предстоящото
коригиране на сметката, за параметрите, в които това ще бъде сторено, както и
за основанието за корекцията- извършена проверка, а в случая и метрологична
експертиза на средството за търговско измерване, каквито именно съобщения са
изпратени ищцата. От доказателствата по делото се установява безспорно, че е
направен опит за уведомяване на П. за самата проверка, изпратено и е било писмо
с обратна разписка преди извършването на корекцията, с приложено копие на
съставения констативен протокол, както и писмо, с което Ц.П. е уведомена за
резултата от проверката, а именно, че е начислена сума в размер на 2026,38
лева. Писмата са изпратени до адрес: с. Кукаляне, ул. „********, който адрес
ищцата е посочила и в исковата си молба като актуален. В депозираната от П.
жалба, отправена до „Ч.Е.Б.“ ЕАД същата е заявила, че е уведомена за служебно
начислената сума, което настоящият състав прецени като признание за неизгоден
за страната факт, и прецени съобразно чл. 175 ГПК. Въз основа на всичко
изложено настоящият състав намира, че ответникът е спазил изискванията на чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ.
В чл. 47 и сл.
от ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на
корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено
преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се
свеждат до две групи - на констатирано обективно неизмерване, неправилно или
неточно измерване и на субективно въздействие върху измервателната система. С
първата, е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от
общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди —
корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при
установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики
на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т.е. при
отчитане на грешки извън допустимите/. Втората група случаи обхваща тези, при
които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността
на измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства,
предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на
свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената
електроенергия. И в двата случая се съставя констативен протокол, подписан от
представител на оператора и потребителя /или от заместващи го две независими
лица,присъстващи като свидетели/ - чл. 47 ал. 1, ал. 3 ПИКЕЕ. За защита както
на обществения, така и на личния интерес на всяка от страните по договора за
продажба на електроенергия в правилата е предвиден съответен, гарантиращ
обективното установяване наличието на обстоятелствата, водещи до ангажиране
отговорността на потребителя ред. Тази гаранция е постигната с участието на
независим орган (така Решение № 104 от 16.08. 2016 г. по т.д.№ 1671/15г. I ТО
на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
Фактът на
манипулацията се установява безспорно от констативния протокол № 675/04.06.2016
г. на БИМ, който е официален свидетелстващ документ, чието авторство и вярност
също не са оспорени по делото. В него е посочено, че до вътрешността на електромера
е осъществяван достъп, червените проводници, свързващи вторичните токови бобини
на фази R и S с електронна платка на електромера са отприсъединени от нея и са окъсени с
белите съответно в точни Р4 и Р6 от платката. Изискванията, посочени по-горе са
спазени като е съставен констативен протокол № 1019709/21.03.2018 г., подписан
от двама независими свидетели и служителите на дружеството.
Въз основа на изложеното,
съдът намира, че за оператора е възникнало правото по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ,
да извърши едностранна корекция на сметката на абоната. Съгласно приетото по
делото заключение по изготвената техническа експертиза дължимата сума е
правилно изчислена от „Ч.Е.Б.“ ЕАД съгласно чл. 48, ал. 1, б. Б от ПИКЕЕ и се
равнява на 1688,99 лева без ДДС, 2026,68 лева с ДДС, което е и сумата, която
ответникът е претендирал от ищцата.
Поради
изложеното дотук въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение е
неправилно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е
постановен съдебният акт.
В настоящата инстанция с оглед основателността
на въззивната жалба право на разноски има въззивникът „Ч.Е.Б.“ АД, който
претендира разноски, както следва: юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв.; 40,53 лева – размер на заплатена държавна такса за разглеждане на въззивната
жалба и 15 лева – размер на заплатена държавна такса за
разглеждане на частната жалба. Доколкото страната се представлява в производството от юрисконсулт и
предвид заявеното в срок искане, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. На страната
следва да се присъди и сума в размер на 40,53 лева – заплатена държавна такса. Не
следва да се присъжда размера на заплатена държавна такса за разглеждане на
частната жалба, доколкото същата има за предмет определение на съда именно по
повод разноските в първоинстанционното производство.
С
оглед изхода на делото следва да бъде преразгледан въпроса за разноските в
първоинстанционното производство. На разноски има право единствено ответникът в
първоинстанционното производство – „Ч.Е.Б.“ АД, който претендира
юрисконсулстско възнаграждение; 300 лв. – депозит за вещо лице; депозит за призоваване
на свидетел в размер от 30 лева. Доколкото страната се
представлява в производството от юрисконсулт и предвид заявеното в срок искане,
следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение съобразно правилата на
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ. Според посоченото правило за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид размера на
претенцията и сложността на делото, следва да се определи възнаграждение в
размер от 100 лева. Предвид наличието на доказателства за заплащане на разноски,
както следва: 300
лв. – депозит за вещо лице; депозит за призоваване на свидетел в размер от 30
лева, същите следва да бъдат присъдени в полза на „Ч.Е.Б.“
АД.
Предвид
изхода на спора и преуреждането на въпроса за дължимите разноски, подадената
частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, доколкото не се дължат
никакви разноски в полза на ищцата Ц.Г.П..
Така
мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 317662/19.01.2018 г.
по гр.д. № 51455/2016 г. на Софийския районен съд, 47-ми състав и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „ЧЕЗ Е.Б.” АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление ***, с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установявено, че Ц.Г.П.
не дължи на „Ч.Е.Б.” АД сумата от 2 026.68 лв., представляваща стойност на ел.
енергия по фактура № **********/19.06.2018 г., за обект в с. Кокаляне, ул. ********,
кл. № 300008834320, за периода от 22.12.2017 г. до 21.03.2018 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „ЧЕЗ Е.Б.” АД частна жалба срещу определение от 27.05.2019
г. на СРС, 33 състав, по гр.д. № 51455/2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл.
279 ГПК, вр. с чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК Ц.Г.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, сума в размер на 140,53 лева – разноски във въззивното производство – и сума
в размер на 430 лева –
сторени разноски в първоинстанционното производство.
С оглед цената
на исковата претенция решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.