Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 60
гр. Враца, 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА
адм. дело № 538 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 210, ал. 3 във връзка с чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Образувано е след постановено решение № 12750 от 15.10.2020
г. по адм. дело № 5003/2020 г. по описа на ВАС, Второ отделение, с което е
отменено постановено по спора решение № 17 от 17.01.2020 г. по адм. дело № 458/2019
г. по описа на Административен съд – Враца, а делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Депозирана е жалба от
Ц.Г.П., Т.Д.П. и Л.Д.П.,***, против Решение
от 20.03.2019 г. по Протокол от същата дата на Комисия по чл. 210 от ЗУТ,
назначена със Заповед № РД.08-2/27.02.2019г. на Кмета на Община Мизия, в частта на определеното парично
обезщетение за учредяване на безсрочно сервитутно право за обект „Разширение на газопреносна
инфраструктура на „Б.“ ЕАД, паралелно на северния /магистрален/ газопровод до
българо-сръбската граница“ върху собствения на жалбоподателите имот – нива с
площ от 17,304 дка, съставляваща имот с номер № 181.111
в землището на гр. ***, обл. ***, със засегната площ от 2,514 дка и определен
еднократен размер на обезщетението в размер на 1780,00 лева.
Иска се изменение на
решението на комисията, в частта, с която е определена пазарната оценка на
сервитута, по съображение за неправилно приложение на материалния закон и
определяне на по-високо справедливо обезщетение, което да съответства на
пазарната цена на имота. Претендират се разноските по производството.
Ответната страна –
Община Мизия, не ангажира становище по жалбата.
Заинтересованата
страна - „Б.“ ЕАД ***, чрез
процесуален представител оспорва жалбата.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна приема следното:
Жалбоподателите са
наследници на Т.Д.П., б.ж. на гр. ***, съгласно удостоверения за наследници
изх. № ** /**.**.20** г. и изх. № **
/20.02.20** г. Същите са собственици на недвижим имот – нива с площ от 17,304
дка, съставляваща имот с идентификатор 48043.181.111, стар номер
№ 181.111, находящ се в местността *** в землището на гр. ***, обл. ***.
Съгласно
Експертна оценка за определяне размера на обезщетение при възникване на
ограничено вещно право върху конкретния поземлен имот, засегнат от Обект „Разширение
на газопреносна инфраструктура на „Б.“ ЕАД, паралелно на северния магистрален
газопровод до българо-сръбската граница“, подобект сервитут на газопровод,
пазарната стойност за учредяване на сервитутно право върху част от поземления
имот е определена като са спазени следните критерии – местоположение, засегната
площ от сервитута, вида на ограничението и срок на ограничението при
използването на три метода за оценка на земеделската земя – пазарен метод,
приходен метод и нормативен метод. Размерът на предложеното обезщетение за имота
на жалбоподателите е определен на 1780,00 лева.
На 20.03.2019 г.
комисия, назначена със заповед Заповед № РД.08-2/27.02.2019г. на Кмета на
Община Мизия, е приела решение за изплащане на обезщетение по пазарни оценки на
собствениците на недвижими имоти за учредяване на
сервитутни вещни права за обект „Разширение на газопреносна инфраструктура на
„Б.“ ЕАД, паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската
граница“ на територията на Община Мизия в землищата на гр. *** и с. ***.
За изясняване на
значимите за спора факти и обстоятелства по предходното адм. дело № 458/2019г.
по описа на АдмС - Враца е допусната и приета съдебно – оценителна експертиза.
При използването на два метода за оценка на земеделската земя – пазарен метод
(при прилагане на пазарни аналози на сделки за покупко – продажба на имоти с
подобни технически характеристики в близки райони до оценявания) и приходен метод
(метод на поземлената рента), вещото лице е определило справедлива пазарна цена
на обезщетението в размер на 2153,00 лева или 856,44 лв/дка.
По искане на
жалбоподателите е допусната и приета тройна съдебно – оценителна експертиза. Според представеното по делото
заключение, оценката е изготвена при използване на пазарния и приходния метод в
съотношение 60:40. Използвани са данни за реално извършени сделки или офертни
данни за продажба на имоти с подобни технически характеристики в близки райони
до оценявания. Взети са предвид площта на имота, видовете ограничения на
ползването и срока на ограничение на ползването. Според заключението на вещите лица,
справедливата пазарна цена на обезщетението е определен
на 2370,00
лева.
При първоначалното разглеждане на
спора, с решение № 17/17.01.2020г. постановено по адм.дело № 458/2019г. по
описа на АдмС - Враца е изменено решението на
Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД.08-2/27.02.2019г. на
Кмета на Община Мизия, в частта относно размера на еднократното обезщетение за
правото на прокарване на обект „Разширение на газопреносна инфраструктура на „Б.“
ЕАД върху 2,514 дка от имот № 181.111 в
землището на гр. ***, обл. ***, представляващ нива с площ от 17,304 дка в местността ***, като е увеличил размера на обезщетението от 1780,00 лв. на 2370,00 лева.
Така постановеното решене е
отменено, като с решение № 12750/15.10.2020г., постановено по адм.дело № 5003/2020г.
на Върховен административен съд, делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав, с указания първоинстанционният съд да извърши
надлежна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспореното
решение.
При така изяснената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 210, ал. 1
от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на
обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни
цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 3
на същата разпоредба, решението на комисията се съобщава на страните по реда на
АПК. Те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл.
215, ал. 2 от ЗУТ, по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията
на комисията по чл. 210, ал. 3.
С оглед цитираните
разпоредби, съдът приема, че несъмнено по делото се оспорва акт на комисия,
назначена от кмета на общината на основание чл. 210, ал. 1 от ЗУТ. Възможността
за оспорване на тези актове е изрично предвидена в чл. 210, ал. 3 от ЗУТ.
Предвид гореизложеното,
съдът приема, че жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен
акт, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На основание чл. 168,
ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. В тази връзка, настоящият
съдебен състав констатира, че той
е издаден
от компетентен орган,
назначен със заповед на кмета на общината по реда на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в
обема на правомощията
му и в нужната форма.
Относно съответствието
на оспорения акт с материалноправните разпоредби, съдът приема следното:
Съгласно чл. 64 ал. 1
от Закон за енергетиката (ЗЕ), при разширение на съществуващи и при изграждане
на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и
експлоатират енергийния обект възникват сервитути.
Според даденото в &
1, т. 23 от ДР на ЗЕ
определение, „енергиен
обект“ е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него
или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна
енергия с определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ,
пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и
топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и
техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа,
топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни
мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.
Съгласно чл. 64, ал. 2,
т. 2 от ЗЕ, сервитутите са право на прокарване на линейни енергийни обекти в
полза на лицата по ал. 1. В ал.
4 на чл. 64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато: 1. има
влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и
размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти,
и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на
ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права
върху засегнатия имот. Алинея 6 от същата разпоредба указва, че определянето на
размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се
извършват по реда на чл. 210
и 211 от Закона за
устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз
основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението
от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от
лицата по ал. 1. В чл.
210, ал. 1 от ЗУТ се посочва, че изготвянето
на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично
предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от
комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал. 2 - кметът нарежда
служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на
обезщетения или оценка от комисията.
Съгласно чл. 65, ал. 1
от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл.
64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта
на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете
ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна
оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.
С оглед на посочените
разпоредби, се налага извод, че посочените в чл. 210, ал. 1 от ЗУТ пазарни цени
на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се образуват като функция
на площта на сервитута и срока, за който същия се учредява, като се вземат
предвид и видовете ограничения на ползването.
От представената по
делото преписка се установява площта от имота на жалбоподателите, попадаща в
границите на сервитута. За да се определи цената на дължимото обезщетение, е
необходимо да бъде изчислена пазарната цена.
При изчисляване на
пазарната цена на сервитутната площ от процесния имот, в експертната оценка, на
която се е позовала Комисията, е посочено, че същата е определена след
направени изчисления на база три метода – пазарен метод, приходен метод /на
поземлена рента/ и нормативен метод /по Наредбата за реда за определяне на цени
на земеделските земи,
приета с ПМС № 118
от 26.05.1998 г./, като размерът
на средната пазарна стойност за сервитутната площ за декар е 708,00 лв/дка. Определеният
еднократен размер на обезщетението е в размер на 1780,00 лева.
Вещите
лица по допуснатата по делото тройна съдебно - оценителна експертиза са
определили справедлива пазарна цена на обезщетението в размер на 2370,00
лева. Съдът кредитира това заключение като
компетентно и обосновано изготвено, съдържащо достатъчно обективни данни за определяне
на средна пазарна цена. Вещите лица са изготвили оценката по пазарния метод,
като са използвани данни за реално извършени сделки или офертни данни за
продажба на имоти с подобни технически характеристики в близки райони до
оценявания. Отчетени са пазарната стойност на имота, неговата площ, влиянието
на сервитута върху засегнатата площ, съотношението между последната и цялата
площ на имота и срока на сервитута – безсрочен. Приложен е и приходният метод,
като са използвани обективни данни от НСИ.
Предвид изложеното,
съдът намира, че решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ следва да бъде
изменено, като стойността на обезщетението за ограничаване на правото на
собственост на жалбоподателите върху собствения им имот следва да бъде
увеличено от 1780,00 лева
на 2370,00 лв.
Предвид изхода на спора
следва да бъде уважено искането на жалбоподателите за присъждане на направените
по делото разноски в общ размер на 830,00 лева, от които 30 лв. държавна такса
по производството, 200 лв. за възнаграждение на вещо лице по допуснатата
съдебно – оценителна експертиза и 600 лв. за възнаграждение на вещи лица по
допуснатата тройна съдебно – оценителна експертиза. В полза на всеки от тримата
жалбоподатели следва да бъде присъдена сумата в размер на 276,67 лв.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение на Комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед №
РД.08-2/27.02.2019г. на Кмета на Община Мизия, обективирано в Протокол от 20.03.2019г., В ЧАСТТА
относно размера на еднократното обезщетение за учредяване на сервитутни права
за обект „Разширение на газопреносна инфраструктура на „Б.“ ЕАД, паралелно на
северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница“ върху 2,514
дка от имот с идентификатор 48043.181.111 / номер 181.111 в землището на гр.***,
обл. ***, представляващ нива
с площ от 17,304 дка в местността ***, КАТО
УВЕЛИЧАВА размера на
обезщетението от 1780,00 лв. на 2370,00 /две хиляди триста и седемдесет/ лева.
ОСЪЖДА Община Мизия ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Г.П. *** направените по производството разноски в
размер на 276,67 /двеста седемдесет и шест лева и шестдесет и седем ст./ лева.
ОСЪЖДА Община Мизия ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.П. *** направените по производството разноски в
размер на 276,67 /двеста седемдесет и шест лева и шестдесет и седем ст./ лева.
ОСЪЖДА
Община Мизия ДА ЗАПЛАТИ на Л.Д.П.***
направените по производството разноски в размер на 276,67 /двеста седемдесет и
шест лева и шестдесет и седем ст./ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
Административен
съдия: