№ 107
гр. Ловеч, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200610 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №21-0906-000525 от 24.06.2021 год. на Николай Васков
Недялков, Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с 8121з-
515/14.05.2018 год., са наложени на А.А. Н., ЕГН ********** от гр. Ловеч, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като е посочено, че наложеното наказание е
на основание извършена справка с рег. № 906р-4782/24.06.2021 г. по повод възражение с вх.
№906000-6341/11.06.2021 г., за това, че на 25.05.2021 г. около 18:55 часа в гр. Ловеч на ул.
„Търговска“ като водач на л.а. ***** с рег. № ****, държава България, при обстоятелства:
ул. „Търговска“ №12 до хотел „Ловеч“, управлява л.а. ***** с рег. № ****, върху път за
обществено ползване, не в съответствие с неговото предназначение ( за превоз на хора и
товари ), а го използва, като умишлено чрез рязко повишаване оборотите на двигателя и
презавиване, губи сцепление и превърта задните задвижващи колела, отклонявайки посоката
на автомобила в посока ляво-дясно и преднамерено го извежда извън контрол. Деянието е
извършено демонстративно по повод абитуриентски бал на ПМГ Ловеч, като с поведението
си поставя в опасност живота и здравето на множество хора, наблюдаващи събитието.
АУАН е съставен във връзка със сигнал 906000-5483/26.05.2021 г., с което е извършил
1. Водач на МПС използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, с което
виновно е нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят А.А. Н., който
го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено като необосновано и противоречащо на
1
закона. Излага, че не е извършил описаното в акта и НП нарушение, че л.а. действително е
собственост на неговата майка, но че на процесната дата и час не той е управлявал
автомобилът, а го бил предоставил на свой приятел, който да го управлява. Сочи, че освен,
че процесното НП е издадено в противоречие с фактическата обстановка, но и в нарушение
на закона. Сочи, че в НП отразено, че акта е съставен във връзка със получен сигнал 906000-
5483/26.05.2021 г, но не било посочено кой е подал този сигнал, както и не му била дадена
възможност да се запознае с него и съответно да даде обяснения и да направи възражения.
Сочи, че освен това при връчването на процесното НП служителката в канцеларията на
АНО му взела преписа от АУАН като му била заявила, че след като има връчено НП акта не
му е нужен. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява
адв. Р. Константинов от ЛАК, който изразява становище, че поддържа жалбата на
доверителят му и моли съда да я уважи като отмени обжалваното НП. Счита, че не е
доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението за което е санкциониран. В даденият
му от съда срок представя писмени бележки, в които е посочил подробни аргументи за
отмяна на процесното НП.
Ответникът – ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП - редовно призовани не изпращат
представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Г.
Пл. Д. и Ир. С. Кр., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят и
депозираните от същият писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 10.06.2021 година бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия Д с бл. №829137 от св. Г. Пл. Д. в присъствието на св. Ир. С. Кр. срещу
А.А. Н., ЕГН ********** от гр. Ловеч, за това, че на 25.05.2021 г. около 18:55 часа в гр.
Ловеч на ул. „Търговска“ като водач на л.а. ***** с рег. № ****, държава България, при
следните обстоятелства: ул. „Търговска“ №12 до хотел „Ловеч“, управлява л.а. ***** с рег.
№ ****, върху път за обществено ползване, не в съответствие с неговото предназначение ( за
превоз на хора и товари ), а го използва, като умишлено чрез рязко повишаване оборотите на
двигателя и презавиване, губи сцепление и превърта задните задвижващи колела,
отклонявайки посоката на автомобила в посока ляво-дясно и преднамерено го извежда
извън контрол. Деянието е извършено демонстративно по повод абитуриентски бал на ПМГ
Ловеч, като с поведението си поставя в опасност живота и здравето на множество хора,
наблюдаващи събитието. АУАН е съставен във връзка със сигнал 906000-5483/26.05.2021 г.,
с което нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП. С АУАН не са иззети доказателства. В АУАН в графа
възражения е вписано „Нямам възражения. Имам възражения”. Въз основа на АУАН е
издадено обжалваното НП.
2
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
От правна страна, съдът намира, че актът за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на
службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според
чл.189, ал.12 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на
отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от
кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. В процесния казус, актосъставителят Д. като полицейски инспектор в
Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.189, ал.1 от ЗДвП, т. е. да
съставя актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП, а издалият обжалваното
наказателно постановление Николай Васков Недялков - Началник на сектор ПП при ОД на
МВР - Ловеч, е компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл.189, ал.12 от ЗДвП
упълномощен с 8121з-515 от 14.05.2018 год., която заповед е приета и вложена като
доказателство по делото.
При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на
административно наказателното производство, съдът констатира такива, които да водят до
опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП не са
спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, поради което е
налице формална нередовност на НП, което е самостоятелно основание за отмяната му. В
тази връзка съдът намира за основателен доводът на жалбоподателят, отразен в жалбата, че
НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В тази връзка следва да се
посочи, че и в акта и в НП в обстоятелствата част е посочено, че акта е съставен във връзка
със сигнал 906000-5483/26.05.2021 г., но и в двата акта не е посочено, кой е подателят на
този сигнал, както и не са налице доказателства, че жалбоподателят е бил запознат с този
сигнал и му е предоставена възможност да напише писмени обяснения във връзка със
същият. Още при съставянето на АУАН и в самата жалба, жалбоподателят лично е заявил,
че не е извършил нарушението. Безспорно от събраните по делото доказателства, в това
число и гласни такива, депозирани в хода на съдебното следствие от актосъставителят и
свидетелят по акта се установява, че нито един от двамата свидетели не е видял именно
жалбоподателят да управлява процесното МПС на посочената дата и час. В тази насока са
свидетелските показания на актосъставителят Д. от които се установява, че не е очевидец на
нарушението и че акта е бил съставен във връзка с постъпил сигнал от св. И.К., и от Община
3
Ловеч във връзка с увредена пътна настилка в резултат на осъществен дрифт от водачи, с
искане да бъде взето отношение за административно нарушение. Свидетелят е категоричен,
че установил извършителите на нарушението от видеозаписи в социалната мрежа „Тik Ток“,
от които били установени три МПС, всичките с марка БВМ, като собственици на същите
били поканени в Сектор ПП, като им била предоставена възможност да попълнят
декларация съгласно разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, в която да посочат на въпросната дата
и час, кой е управлявал автомобила им. В тази връзка майката на жалбоподателят
декларирала, че същият е управлявал процесния автомобил, поради което той изпратил
покана на жалбоподателят за съставяне на АУАН. Жалбоподателят Н. се явил в Сектор ПП,
като той му обяснил за какво ще му бъде съставен акт, който акт същият подписал без да
направи някакви възражения. Св. Д. е категоричен, че свалените от социалната мрежа
записи, послужили като основание за съставяне на процесния АУАН не съдържали дата и
час на които били направени, както и от тях не могло да се наприви извод, кой, кога и какво
средство ги е направил. Св. Д. е категоричен и че в акта и НП посочил дата и час на
извършване на нарушението, които установил от записи на камерите монтирани на
Съдебната палата в гр. Ловеч, на които записи се виждали минавалите по време на бала
автомобилите, вкл. и три черни автомобила марка БМВ, но се виждали рег. номера, както и
че на този запис не се виждало извършването на описаното в акта и НП нарушение.
От показанията на св. К. дадени в с.з. се установи, че на 25.05.2021 год. по време на
провеждане на абитуриентския бал на ПМГ гр. Ловеч, се движела с група приятели от
посока Покрития мост към посока центъра на града, като в този момент пред хотел „Ловеч“
имало събрани много хора, които традиционно се събирали да гледат пристигащите
абитуриенти. Установи се, че по целия булевард имало автомобили с балони, които се
движели бавно, като тя видяла три черни автомобила, марка БМВ движещи се
последователно един след друг, да забавят движението, а след това да форсират
автомобилите като по този начин се вдигал пушек от задните им гуми и същите се завъртали
на пътното платното, оставяйки черни следи по пътната настилка. Според показанията и
тези автомобили направили едно движение от Покрития мост към центъра, а след това в
обратната посока. Същата е категорична, че именно в това се изразяват възприятията и, че
не е видяла рег. номера на тези автомобили, както и водачите им.
При така събраните доказателства, съдът намира за установено следното:
Настоящото производство е от административно - наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява
административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и
НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган
(по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е
субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това
4
произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14,
ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на
противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, съдът намира за необходимо да
очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на
административно - наказателната процедура са били нарушени установените законови
норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или
издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно
нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество
относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и
спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В
случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните
процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но ако в хода на съдебното
производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН, като са спазени и
преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в случая не е установен по несъмнен и
категоричен начин релевантният за спора факт, а именно, че е налице управление на
автомобила именно от страна на жалбоподателят Н. на посочените в акта и НП дата и час, и
съответно извършване от негова страна на нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Безспорно от
събраните по делото доказателства се установи, че използваните от св. Д. видеоматериали,
въз основа на които същият е ангажирал отговорността на жалбоподателят не
съдържат информация относно това кой ги е направил, както и дата и час на заснемане
на тази материали. Същият е категоричен, че датата и часа в който автомобил, какъвто
притежавала майката на жалбоподателя - марка „БМВ" е бил установен да минава са
установени от записи на камерите на съдебната палата в гр. Ловеч, от които се
установявало минаването на тези автомобили покрай съдебната палата, като от тях
същият направил връзка за извършено нарушение с процесния автомобил. Св. Д.
твърди, че е съставил процесния АУАН въз основа на сигнал подаден от св. К., но от
показанията на св. И.К., дадени в хода на съдебното следствие е видно, че същата не е
5
видяла регистрационните номера на автомобилите, които според същата са извършили
нарушение по чл.104Б, ал.2 от ЗДвП, както и водачите на тези автомобили, поради
което съдът намери, че и с показанията на свидетелят очевидец не се установят
категорични данни, че именно жалбоподателят е управлявал процесния л.а. на
процесната дата и е извършил нарушение, подведено под нормата на чл.104Б, ал.2 от
ЗДвП.
Св. Д. в хода на съдебното следствие заяви, че за да ангажира административно
наказателната отговорност на жалбоподателят се е позовал на видеоматериал свален от
една от социалните мрежи в интернет. Настоящето производство се разглежда по
правилата на ЗАНН, а за неуредените въпроси се прилагат НК и НПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН „За случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се
издава електронен фиш". Безспорно от текста от закона се установява, че е допустимо
използването на заснети случаи на нарушение, но единствено тогава, когато това е
направено в предвидените в закона случаи и то с технически средства използвани от
контролните органи. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съдът
намира, че и двата законови текста са неприложими в конкретния случай, тъй като
използването на материалите от технически средства на МВР е основание за
ангажиране на административно наказателната отговорност на извършилите
нарушения лица, но само в точно определени от закона случаи. В случая от една страна
използваният видеоматериал не е изготвен с технически средства на МВР, а е бил
заснет с неизвестно какво техническо средство и качен от неизвестно лице в една от
социалните мрежи от където е бил свален от св. Д.. Този видеоматериал на следващо
място не съдържа информация кога /на коя дата и час / е бил заснет същия. Нещо
повече, липсват доказателства от които да се установява, че този запис не е бил
манипулиран, поради което и същият не може да послужи като годно доказателствено
средство в административно – наказателното производство. В тази връзка съдът
споделя становището на процесуалният представител на жалбоподателят, че записите
могат да бъдат само основание за образуване на предварителна проверка при която с
други доказателствени средства - преди всичко свидетелски показания да се установява
авторството на извършено от конкретно лице деяние. В случая обаче от показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установи жалбоподателят да е извършил
нарушението за което са му наложени административни наказания. С показанията си
никой от разпитаните по делото свидетели не установи именно жалбоподателят да е
управлявал някой от автомобилите извършили неправомерни действия, като тези
обстоятелства, не се установяват и от видеоматериалите, приложени на магнитен
носител към административната преписка, които от една страна не са годно
6
доказателствено средство, а веществено доказателство, а от друга от приложените
записи не се установя, че именно жалбоподателят е бил водач на процесния л.а.
Съгласно чл. 125 от НПК всякакви видове записи (кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи) и
фотоснимки, са веществени доказателствени средства ако са направени по реда и правилата
на НПК. Съгласно правната теория и съдебната практика в наказателния процес могат да
бъдат използвани и видеозаписи, кинозаписи, звукозаписи и фотоснимки, които не са
направени по реда и правилата на НПК, но само и единствено като веществени
доказателства, при следното ограничение – ако се докаже по несъмнен /категоричен/ начин,
че записите и фотоснимките са направени със знанието на лицето, т. е. със знанието на
обвиняемия или на подсъдимия, в случая нарушителят. В този смисъл, материалните
носители, съдържащи записите, са веществени доказателства, по см. на чл. 109 от НПК, тъй
като са предмети, върху които има следи от престъплението, или предмети, които могат да
послужат за изясняване на обстоятелствата по наказателното дело от общ или частен
характер. Записът (видеозапис, звукозапис, кинозапис и др.) се явява по същността си
веществено доказателство и именно затова подлежи на задълбочено, всестранно и детайлно
изследване. В този случай, трябва задължително да се назначи техническа експертиза, която
със 100 % сигурност да отговори на въпроса дали има манипулиране на самия запис или на
материалния носител, съдържащ последния (т. е. вещото лице следва да установи по
категоричен начин автентичността на записа, както и че няма наслагвания, насичания или
изрязвания. В този случай обаче, следва да се докаже по несъмнен начин, че заснемането е
станало със знанието на лицето. Поради тази причина навсякъде в публичните институции,
както и в търговските и строителните обекти, винаги следва да има поставени на видно
място табели, на които да пише: „обектът е под (постоянно) видеонаблюдение“, за да може
записът (видеозаписът) да бъде използван успешно, при необходимост, в съдебно
наказателно производство. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от КРБ, съгласно
която: „никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на
други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в
предвидените от закона случаи“. В този смисъл е и практиката на ВКС /вж. Р. № 456 от
14.11.2012 г. по к. н. д. № 1388 / 2012 г. ВКС, НК, I-во н. отд./, който приема, че
използването от въззивния съд на съдържанието на частен аудиозапис, изготвен в
нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, е абсолютно
недопустимо в наказателния процес. Конституционната забрана по чл. 32, ал. 2 КРБ има
пряко и непосредствено действие и може да се квалифицира като относителна, но
независимо от това тя би могла да се преодолее само и единствено ако обвинението
(държавно или частно) докаже по несъмнен начин, че записите или фотоснимките са
направени със знанието на лицето. С оглед на гореизложеното съдът намира, че безспорно
записите и снимките от видеокамери имат качеството на предмети, носещи върху себе си
следи от местопрестъплението или следи от самото престъпление /нарушение, поради което
могат да бъдат доказателствен източник. Обаче, записите (фото, кино, видео, аудио и други,
т. нар. случайни записи) се охарактеризират като веществени доказателства по смисъла на
чл. 109 НПК, с всички произхождащи в тази връзка последици, в случай на неустановяване
7
по съответния доказателствен начин на манипулация спрямо тях. Те не са веществени
доказателствени средства за които да се прилага регламентацията на чл. 125 и сл. от НПК.
Годността на записите и на фотоснимките обаче задължително се преценява и на плоскостта
на указаното за посещаващите обектите хора видеонаблюдение, както и провеждането му
при стриктно спазване на нормата на чл. 32, ал. 2 от КРБ. В случая, както е посочено и по –
горе не е установено, кои, кога и къде е направил този запис, и с какво средство, не е
установено и дали е била налице указателна табела за видеонаблюдение, респ. за
видеозаписване, за да се установи по несъмнен начин, че записът е направен със знанието на
лицето. Когато посетителите в един обект (напр. търговски или строителен) са знаели за
поставените вътре охранителни камери, от надлежно поставена указателна табела, записът,
направен извън рамките на наказателния процес, се явява създаден при стриктно спазване на
чл. 32, ал. 2 от КРБ. В противен случай е налице противоконституционно заснемане, което
би могло да се преодолее чрез категорично доказване, по несъмнен начин, че записите и
фотоснимките са направени със знанието на лицето, а в случая това не е установено, а и с
оглед на това, че записът е бил свален от социална медия, е практически невъзможно и да се
установи. С оглед на това се явява и безпредметно назначаването на техническа експертиза.
С нормата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на
МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на
АУАН и НП е видно, че жалбоподателя е санкциониран именно за това, че използва
пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като са описани
извършените от него действия. Ангажираните гласни доказателства обаче, в лицето на
актосъставителя и свидетеля по акта не сочат умишлено действие именно от страна на
жалбоподателя изразяващо се във форсиране на двигател, подаване на повече газ със
съединител, при което колата се завърта и преминава в отсрещната лента за движение. По
изложените по – горе съображения, съдът намира, че изводът на наказващия орган, че
водачът е допуснал виновно опасно шофиране, което не представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата– за превоз на хора и
товари остана недоказан в хода на съдебното следствие.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.
В случая въпроса за разноските не следва да се обсъжда тъй като такива не са
притендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0906-000525 от 24.06.2021 год. на
8
Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч,
упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 год., с което са наложени на А.А. Н., ЕГН **********
от гр. Ловеч, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на
3000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на
чл.104Б, т.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда
на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9