РЕШЕНИЕ
№ 3286
гр. Варна, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20253110101935 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба ,
предявена във ВРС на 17.02.2025 г., (уточнена с молба от 25.02.2025г.) от
ищцовото дружество на „К. О. Т. “ ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Г. Н. Я., чрез адв. М. Н. П., с
адрес: ***, мобилен телефон: + ***, e-mail : ***** против ответника „ П. А. К.
“ АД , ЕИК ***, с адрес на управление: ***, представлявано от управителя М.
П..
Предявения по делото специален положителен установителен иск е с
правно осн. чл.422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК , вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно :
установяване на вземане, прието по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14738/24
г. по описа на ВРС- 42 състав, с цена на иска 18 316.80 (осемнадесет хиляди
триста и шестнадесет и 0,80) лева - главница.
Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени факти и
обстоятелства:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК Варненски районен съд - 42 състав, издал
по ч.гр.д. № 14738/2024 г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз
1
основа на документ. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, ответникът (длъжник) „ П.
А. К. “ АД, ЕИК ***, депозирал възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК.
С ответника по исковата молба ищецът твърди, че има трайни търговски
отношения за продажба и доставка на гориво, с оглед на което „К. О. Т.“ ЕООД
като изпълнител се задължавал да предоставя дизелово гориво от своя
собствена бензино-колонка на представители на ответника „ П. А. К. „ АД.
Предаването и приемането на горивото се удостоверявало с издаване на
фактура и касов бон. До този момент ответното дружество заплащало всички
издадени на негово име фактури, с изключение на следната фактура за
заредено гориво: 18 316.80 (осемнадесет хиляди триста и шестнадесет и 0,80)
лева, дължима по Фактура № **********/07.06.2024г. Няколкократно била
отправена покана към управителя на ответника М. П. в телефонни разговори
да изпълни задълженията си. Потвърждавал задължението си и уверявал, че
ще го погаси в рамките на няколко дни. При справка в Агенцията по
вписванията се установило, че ответникът по иска изпаднал в забава при
погасяването на парични задължения и спрямо други кредитори, като били
наложени възбрани върху няколко недвижими имота на ответника.
С иска по чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК сочи ищеца, че цели
установяване по основание и размер на присъденото по заповедното
производство вземане. Счита, че са налице обстоятелствата, които правят
сумата по фактурата дължима към 07 юли 2024 г. (падеж на фактурата). След
тази дата и към момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, не бил настъпили каквито и да са правопогасителни
или правоотлагателни факти, които да повлияят върху изискуемостта на
вземането, възникнало с факта на неизпълнението.
Така описаната фактическа обстановка предпоставяла правния интерес
на ищеца да предяви иск с правно основание чл. 422 ГПК срещу „П. А. К.“
АД, ЕИК ***, с претенция ответното дружество да бъде осъдено да: заплати
дължима по Фактура № **********/07.06.2024г. сума в размер на 18 316,80
лева.; да заплати законната лихва от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК
на 22.11.2024 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сторените
по ч.гр.д. № 14738/2024г. съдебно-деловодни разноски - д. такси и адв.
възнаграждение, а именно 367 лв. - държавна така и 945 - адв.
възнаграждение. При така изложеното по-горе ищецът е обосновал правния
2
си интерес от търсената искова молба, а с подадена уточнителна молба е
прецизирал и искането си до съда.
Отправеното до съда искане съгласно нормата на чл.127, ал. 1, т. 5 ГПК
е да бъде постановено съдебно решение , по силата на което да бъде ПРИЕТО
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ищцовото дружество „К.
О. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Г. Н. Я., и ответното дружество „П. А. К.“ АД,
ЕИК ***, с адрес на управление: ***, представлявано от управителя М. П., че
е възникнало и съществува вземането на „К. О. Т.“ ЕООД, ЕИК *** към „П.
А. К.“ АД, ЕИК ***, за което е била издадена Заповед № 6642/27.11.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14738/24. на
основание Фактура № ********** / 07.06.2024г. в размер на 18 316,80 лева,
представляваща закупени 8000 литра газьол за ИТП и трактори , въз основа на
трайни търговски отношения , ведно със законната лихва за забава върху
главницата , считано от 21.11.2024 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, до
окончателното погасяване на дълга.
Ищцовото дружество желае и присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски вкл. и разноските по заповедното производство.
В подкрепа на исканията си ищцовото дружество е направило
доказателствени искания по делото да бъде допусната ССчЕ която да
отговори на формулираните в исковата молба три въпроса .
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на искова
молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 12.09.2025 г.
адв.П. в качество на процесуален представител на ищцовото дружество е
обективирала искане съдът да се произнесе с акт по същество на спора при
условията на чл. 238 от ГПК като присъди в полза на ищеца сторените
разноски в исковото и в заповедното производство съгласно представения
списък по чл. 80 ГПК. Съдът е намерил искането на ищцовата страна за
постановяване на неприсъствено решение за основателно като е прекратил
съдебното дирене и обявил , че се произнесе с решение по чл.238 ГПК .
В откритото съдебно заседание представител на ответното дружество не
се е явил.
3
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, след
запознаване със становището на ищцовата страна, предвид и процесуалното
поведение на ответника , на база приложимия закон приема за установено и
изяснено по делото следното от фактическа и правна страна :
Предявените по делото ОСИ с правно основание чл.422, ал.1 , вр. чл.
415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД исковият съд е намерил и намира за
процесуално допустими,предявени в рамките на преклузивния срок по чл.415
ГПК от активно процесуално легитимирана страна против физическото лице –
ответник пасивно процесуално легитимирано . Ето защо и съдът дължи
произнасяне по същество по исковете, с които е сезиран .
Видно от протокола от проведеното по делото открито съдебно
заседание от 12.09.2025 г. съдът се е произнесъл по изрично обективираното
от ищцовата страна искане за приключване на производството по делото с акт
по реда на чл.248 ГПК. По отношение на обективираното искане от
процесуалния представител на ищеца съдът да се произнесе с акт по същество
на спора при условията на чл. 238 от ГПК, настоящият съдебен състав е
намерил, че искането за постановяване на Неприсъствено решение е
основателно. В този ред на мисли , в о.с.з. съдът е изложил мотиви, че това е
така , защото съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на искова молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. В настоящия казус е налице именно фактическия състав на чл.
238, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е уважил искането на ищцовата страна за
постановяване на неприсъствено решение против ответника, респ. прекратил
е съдебното дирене и дал ход на спора по същество, обявявайки на страните,
че ще се произнесе с неприсъствено решение в законовия едномесечен срок.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в съдебно
заседание, без да е поискано делото да се гледа в отсъствие на ответника,
както и че предявеният иск вероятно е основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да бъде постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен
изцяло.
4
При постановяване на крайния си съдебен акт, ВРС уважава изцяло
предявените искове изцяло .
С оглед изхода на спора, съдът съгласно разпоредбите на чл. 81 и чл. 78,
ал.1 ГПК в полза на ищеца и в тежест на ответника следва де се присъдят
сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски .
Трайната, а и задължителна съдебна практика налага определяне на
разноските сторени от ищцовата страна първо в заповедното производство, а
след това и в исковото, което е продължение на заповедното . Видно от лист
18-ти от заповедното дело- от ч.гр.д. 14738/2024 г. по описа на ВРС,42-ри
състав, заповедният съд е присъдил в полза на заявителя съдебно- деловодни
разноски както следва : 367 лв. за заплатена държавна такса и 945.00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС . Общия размер на разноски
сторени в заповедното дело възлиза на 1312 .00 лв., който исковият съд
присъжда в полза на ищцовата страна за заповедното дело – ч.гр.д.
№14738/2024г. , на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Общия размер на разноските , сторени от ищеца в исковото
производство възлиза на сумата от 367.00 лв. за заплатена от ищеца държавна
такса и исковият съд ги присъжда на осн. чл.78, ал.1 ГПК изцяло в полза на
ищцовата страна и в тежест на ответната.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 от ГПК, вр. чл.239
ГПК, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните :
ищцовото дружество „К. О. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Г. Н. Я., и ответното
дружество „П. А. К.“ АД, ЕИК ***, с адрес на управление: ***,
представлявано от управителя М. П., че в полза на ищцовото дружество е
възникнало и съществува вземането на „К. О. Т.“ ЕООД, ЕИК *** към „П.
А. К.“ АД, ЕИК ***, за което е била издадена Заповед № 6642/27.11.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
14738/2024г. по описа на ВРС, XLII-ри състав на основание Фактура №
********** / 07.06.2024г. в размер на 18 316,80 лева (осемнадесет хиляди
5
триста и шестнадесет лева и осемдесет стотинки), представляваща
закупени 8000 литра газьол за ИТП и трактори , въз основа на трайни
търговски отношения , ведно със законната лихва за забава върху
главницата , считано от 21.11.2024 г. - датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, до
окончателното погасяване на дълга, на осн. чл.422 , ал.1 , вр. чл. 415 ГПК и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „П. А. К.“ АД, ЕИК ***, с адрес на управление: ***,
представлявано от управителя М. П. ДА ЗАПЛАТИ на „К. О. Т.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя Г. Н. Я.СУМАТА от общо 1312.00 лв.(хиляда триста и дванадесет
лева ) - представляваща сторените от ищцовата страна съдебно - деловодни
разноски в заповедното производство - ч.г.д. № 14738/2024г., по описа на
ВРС, XLII-ри състав, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „П. А. К.“ АД, ЕИК ***, с адрес на управление: ***,
представлявано от управителя М. П. ДА ЗАПЛАТИ на „К. О. Т.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
управителя Г. Н. Я. СУМАТА от 367.00 лв. (триста шестдесет и седем лева) -
представляваща сторените от ищовата страна съдебно - деловодни разноски
в исковото производство, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 127 , ал.4 ГПК присъдените суми могат да бъдат платени
по посочения от ищеца начин : по банков път, по банкова сметка № ***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6
7