Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261022
гр. Пловдив, 31.03.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 10966 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от
ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК *********, представлявано от Г.Б.-...........
със седалище и адрес на управление
- гр. София, ул. „Ястребец" № 23 Б, чрез ....Т. против Р.В.П. с ЕГН
********** с адрес *** за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 684.60 лева - главница за доставена ТЕ за периода
01.03.2013-30.04.2015 г.; 103.18 лева –
лихва за забава за периода 30.04.2013-07.04.2016 г.; 107.74 лева стойност на
дялово разпределена ТЕ, от които – 88.10 лева-главница и лихва 19.64 лева,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане.
По делото е конституирано трето лице „ТЕРМОКОМПЛЕКТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление – район „Люлин”, ж. к. „Люлин”, бл. 628, вх. „В”, ап. 61 като помагач на ищеца
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищеца за топлоснабден имот в гр. ...., ж. к. ....., бл. ..., вх. ...,
не е платена за периода 01.03.2013 г. - 30.04.2015 г. Извършвано е дялово
разпределение на ТЕ от „Термокомплекс“ ООД на база
реален отчет и съставяни изравнителни сметки. За вземането е образувано
заповедно производство - ч. гр. д. № 6833/2016 г. по описа на СРС, по което е
издадена заповед и постъпило възражение от длъжника.
В предоставения срок ответника оспорва иска. Имота е използван от друго
лице.
Правната квалификация на предявения иск по чл. 422 от ГПК
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представената искова молба от 03.01.2012 г., удостоверение за
наследници, нотариална покана от 13.08.2013 г. е видно, че ответницата е
собственик на ½ ид. част от заявения имот от
2001 г.
От представените писмени доказателства-удостоверение, заявление договор от
2002 г. , протокол от 02.06.2002 г.; фактури,(лист 18- 31 от делото на СРС) се
установява, че в периода 2013-2015 г. сградата, в която се намира процесния имот е топлоснабдена.
От 2002 г. е сключен договор за извършване на измерване на потребление на ТЕ и
дялово разпределение на разходите с „Термокомплекс“
ООД. За периода 01.03.2013-30.07.2015 г. определеното задължение за консумирана
ТЕ за имота е 684,60 лв. При дяловото разпределение е определена сума от 88,10
лв.
От изготвеното заключение от 07.01.2021 г. по извършената СТЕ е видно, че в
имота има монтиране 4 отоплителни тела. на три от тях има монтирани топломери.
На щранг лира –няма. Има и два водомера за топла
вода. За процесния период са изготвяни три
изравнителни сметки по които са начислени суми както следва-за периода
01.05.2012-30.04.2013 г.-за сума от 324,31 лв.; за периода
01.05.2013-30.04.2014 г.-323,37 лв. и за периода 01.05.2014-30.04.2015 г.-28,98
лв. Сумите са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба и
дяловото разпределение е приложено правилно.
От изготвеното заключение от 30.12.2020 г. по извършената ССЕ е видно, че
общата сума дължима за лихва възлиза на 112,10 лв.
От приложеното гр. д. 6833/2016 г. на ПРС е видно, че за притендираното
задължение ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение № ..../12.09.2016 г.
срещу солидарните длъжници К.Д. и Р.П. срещу, която в
срок е постъпило възражение от ответницата.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради постъпилото възражение срещу заповедта за изпълнение, съдът намира,
че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен
установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „Топлофикация
София“ ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл.153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед събраните по делото писмени документи, които се кредитират от
съда изцяло се установява, че ответницата е собственик на идеална част от процесния имот в заявения период, следователно се явява потребител
на предоставяни от ищеца услуги за апартамент, намиращ се в сграда-етажна
собственост, която е топлоснабдена с вертикална
отоплителна инсталация. Предвид това, същата е клиент на топлинна енергия по
смисъла на закона, доколкото съгласно цитираната разпоредба качеството на
потребител/клиент на топлинна енергия се придобива ex
lege - по силата на закона, с придобиването на право
на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се
в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване, без да е
необходимо сключването на индивидуален договор за покупко-продажба между тях. В
разпоредбата на чл. 150 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия на
физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, като
по делото не е спорно обстоятелството, че общите условия за продажба на ТЕ за
битови нужди на ищцовото дружество са били одобрени и
публикувани по предвидения в закона ред, както и че техните условия не са
оспорени от ответника, предвид на което предвидените в тях правила относно
продажбата на ТЕ обвързват валидно страните в настоящото производство. Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия
отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите
части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти по проект. По делото се установява, че начисленото
задължение на ответницата е формирано от потребена ТЕ
чрез отоплителни тела, БГВ, разпределна такава от
топлинния счетоводител.
Съобразно заключението по извършената СТЕ съдът намира, че размера на
задължението е определен правилно с оглед одобрената Методиката за дялово
разпределение.
С оглед изложеното притендираните вземания за
главница се преценят като установени, което налага уважаване на иска по
отношение на тях.
Основателността на главната искова претенция, срочността
на месечното задължение за заплащане на топлинна енергия и правилото, че срокът
кани вместо човека, както и липсата на доказателства за заплащане на дължимите
суми, съобразно и изготвеното заключение по ССЕ, обосновават дължимост и на претендираната мораторна лихва върху главницата за процесния
период.
Предвид изложеното съдът намира, че иска е основателен и следва да се уважи
изцяло.
С оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения
списък и приложени доказателства в размер от 100 лв. за държавна такса и 440
лв. за възнаграждения на вещи лица.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.В.П. с ЕГН ********** с адрес *** дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК
*********, представлявано от
Г.Б.-........... със седалище
и адрес на управление - гр. София, ул. „Ястребец"
№ 23 Б, сумата от 684.60 лева (шестстотин осемдесет и четири лева и 60 ст.)-
главница за доставена ТЕ за периода 01.03.2013-30.04.2015 г.; 103.18 лева (сто и три лева и 18 ст.) – лихва
за забава за периода 30.04.2013-07.04.2016 г.; 88.10 лева (осемдесет и осем
лева и 10 ст.) стойност на дялово разпределена ТЕ, и лихва върху нея 19.64 лева
(деветнадесет лева и 64 ст.), ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане за които е издадена
заповед за изпълнение № ..../12.09.2016 г. по ч. г. д. 6833/2016 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Р.В.П. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК
*********, представлявано от
Г.Б.-........... със седалище
и адрес на управление - гр. София, ул. „Ястребец"
№ 23 Б,, сумата от 540 лв. (петстотин и четиридесет лева)
разноски за настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на връчване на страните.
Решението постановено при
участие на трето лице
„ТЕРМОКОМПЛЕКТ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район „Люлин”, ж. к. „Люлин”, бл. 628, вх. „В”, ап. 61 като помагач на ищеца.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ