№ 2173
гр. София, 19.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000502163 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, за разглеждане на Въззивна
частна жалба с вх.№299257/30.03.2021 г., подадена от Н. И. Г., чрез адв. С. М., срещу
Разпореждане №265904/25.02.2021 г. по гр.д.№1446/2018 г. на СГС, ГО, 4-ти състав, с
което е върната въззивната жалба вх.№273899/15.10.2020 г., подадена от Н. И. Г.,
срещу решението по гр.д.№1446/2018 г. на СГС, ГО, 4-ти състав. Релевирани са
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
разпореждането. Сочи се, че пощенското клеймо върху пощенската пратка
PS16180000212, с която е депозирана молбата на жалбоподателката да бъде освободена
от внасяне на държавна такса за въззивното обжалване, е от 22.02.2021 г. – т.е. в срока
за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба а не на 23.02.2021 г., както
необосновано е приел съда. Към частната въззивна жалба се прилага разписка от
Български пощи, от която може също да се установи, че пратката е била изпратена до
СГС на 22.02.2021 г. Настоява се да бъде отменено разпореждането. В частната
въззивна жалба е инкорпорирана молба на частната жалбоподателка да бъде
освободена от държавна такса за разглеждането на частната жалба.
Така депозираната Въззивна частна жалба с вх.№299257/30.03.2021 г.,
първоначално е била оставена без движение с разпореждане от 01.04.2021 г., с
указания за внасяне на ДТ в размер на 15 лв.по сметка на САС, и адвокатско
пълномощно на адв. М.. В срока за отстраняване на нередовностите отново е
постъпила молба за освобождаване на частната жалбоподателка от ДТ, като е
представено изисканото от съда пълномощно. Във връзка с молбата за освобождаване
от такса, с разпореждане от 14.05.2021 г. съдът е дал указания за представяне на
декларация по чл.83, ал.2 от ГПК в едноседмичен срок. След изтичането на срока и
1
непредставянето на такава декларация, с Разпореждане №277409/21.06.2021 г.
Въззивна частна жалба с вх.№299257/30.03.2021 г. е била върната. Това разпореждане е
било обжалвано с Въззивна частна жалба вх.№334007/02.07.2021 г., по която е било
образувано ч.гр.д.№3710/2021 г. на САС-12 състав, и с Определение №3234/08.12.2021
г., постановено по същото дело, разпореждането за връщане на частната жалба от
21.06.2021 г. е било обезсилено, и делото е върнато на администриращия съд за
произнасяне по молбата за освобождаване от държавна такса. След връщане на делото
на администриращия съд, с Определение №276641/15.11.2021 г., постановено по гр.д.
№1446/2018 г. на СГС – ГО - 4състав, е оставена без уважение молбата на Н.Г. да бъде
освободена от държавна такса за разглеждане на Въззивна частна жалба с вх.
№299257/30.03.2021 г. Това определение е било обжалвано с Частна жалба вх.
№275319/17.03.2022 г., по която е било образувано ч.гр.д.№1056/2022 г. на САС – 4
състав, и е било отменено с Определение №1061/18.04.2022 г., постановено по същото
дело. Със същото определение съдът се е произнесъл по искането за освобождаване от
държавна такса за въззивното обжалване, като е освободил жалбоподателката Н. И. Г.
на основание чл.83, ал.2 от ГПК, от задължението за внасяне на държавна такса за
въззивното обжалване – както по частната жалба с вх.№299257/30.03.2021 г., така и по
депозираната от нея въззивна жалба вх.№273899/15.10.2020 г.
След така приключилите частни съдебни производства във връзка с
допустимостта на депозираната въззивна частна жалба с вх.№299257/30.03.2021 г.,
съдът намира същата за депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно за производството
пред САС, представено с Молба вх.№314581/07.06.2021 г., частната жалбоподателка е
освободена от задължението за внасяне да държавни такси за производството с
Определение №1061/18.04.2022 г. по ч.гр.д.№1056/2022 г. на САС – 4 състав. Частната
жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е допустима
и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, съдът намира следното:
Върнатата въззивна жалба с вх.№273 899/15.10.2020 г. е била депозирана в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от адв. С. М., в качеството на процесуален представител
на ответницата Н. И. Г.. С разпореждане от 20.10.2020 г. съдът е оставил въззивната
жалба без движение, с указания за внасяне на държавна такса за разглеждане на
въззивната жалба, по сметка на САС, в размер на 346 лв. Разпореждането е било
съобщено на процесуалния представител адв. С. М., по телефона, на 16.02.2021 г.,
поради което срокът за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 23.02.2021 г.
/вторник, присъствен ден/. След изтичането на срока за отстраняване на
констатираната от съда нередовност, на 24.02.2021 г. в деловодството на СГС е
2
постъпила по пощата Молба вх.№284011/24.02.2021 г., с клеймо на изпращане върху
приложения пощенски плик от 22.02.2021 г., което обстоятелство е отразено и върху
молбата, в която е извършено отбелязване, че същата е постъпила като пощенска
пратка с №RPS16180000212/22.02.2021 г. В обжалваното разпореждане съдът е приел,
че молбата с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от задължението за
внасяне на държавна такса с вх.№284011/24.02.2021 г. за депозирана извън срока за
отстраняване на нередовностите на въззивната жалба, поради което не я е разгледал и
не се е произнесъл по нея, а е върнал въззивната жалба, на основание чл.262, ал.2, т.2
от ГПК. Така направения извод от администриращия съд за подаване на молбата за
освобождаване от държавна такса след изтичане на срока за отстраняване на
нередовностите на въззивната жалба, е в противоречие с разпоредбата на чл.62, ал.2 от
ГПК, според която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е
станало по пощата в рамките на срока. В случая молбата е изпратена по пощата на
22.02.2021 г. – т.е. преди изтичането на срока за отстраняване на указаните на страната
нередовности на въззивната жалба, изразяващи се единствено в невнесена държавна
такса за въззивното обжалване. Тъй като молбата е била депозирана своевременно,
съдът е дължал произнасяне по нея, и едва след приключване на производството по
чл.83, ал.2 от ГПК и с оглед изхода му, да администрира въззивната жалба /в случай на
уважаване на молбата/, или да даде на жалбоподателя нови указания за внасяне на
държавна такса /ако молбата бъде оставена без уважение/. Като е стигнал до различни
изводи по отношение на релевантната дата на депозиране на молбата по чл.83, ал.2 от
ГПК, съдът е постановил преждевременно обжалваното разпореждане за връщане на
въззивната жалба. Като преждевременно постановен, обжалваното Разпореждане
№265904/25.02.2021 г. по гр.д.№1446/2018 г. на СГС, ГО, 4-ти състав, е недопустимо, и
следва да се обезсили. С оглед обезсилването на разпореждането за връщане на
въззивната жалба с окончателен съдебен акт, следва да бъдат продължени
съдопроизводствените действия по тази въззивна жалба.
Тъй като делото вече е било изпратено на САС вцялост, включително и
администриращият съд е извършил необходимите действия по администриране на
въззивната жалба, като е връчил на насрещната страна препис от нея, то не се налага
връщане на делото на администриращия съд.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Разпореждане №265904/25.02.2021 г. по гр.д.№1446/2018 г. на
СГС, ГО, 4-ти състав, с което е върната въззивната жалба вх.№273899/15.10.2020 г.,
подадена от Н. И. Г., срещу решението по гр.д.№1446/2018 г. на СГС, ГО, 4-ти състав.
ПОСТАНОВЯВА продължаване на процесуалните действия по въззивната
3
жалба вх.№273899/15.10.2020 г., подадена от Н. И. Г., срещу решението по гр.д.
№1446/2018 г. на СГС, ГО, 4-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4