Решение по к. адм. дело №669/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.208 и сл. от глава XII от АПК вр. § 19, ал. 1, изр. второ от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. ДВ, бр. 102 от 2023 г.) вр. чл.107, ал.13, изр.второ от ППЗСПЗЗ.

Образувано е по касационна жалба на „Сав комерс“ ЕООД, със седалище в [населено място], обл.Русе, против решение № 1190/23.07.2025 г., постановено по гр. д. № 1710/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед № РД-04-45/25.02.2025 г. на директор на ОД „Земеделие“ – Русе в частта, с която е прекратена тръжната процедура по реда на чл.27, ал.9 вр. ал.8, изр.второ, пр.второ от ЗСПЗЗ, чл.105, ал.2 и ал.3 и чл.106, ал.11 от ППЗСПЗЗ, обявена със заповед № РД-04-228/24.09.2024 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Русе по отношение на поземлени имоти с идентификатори 15151.174.27 и 15151.174.28, частна държавна собственост, находящи се в землището на [населено място], общ.Ветово, обл.Русе. Със същото решение касаторът е осъден да заплати на ОД „Земеделие“ – Русе сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, а на заинтересованата страна Е. А. М. от [населено място] сумата от 1000 лева – деловодни разноски.

Касаторът твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата и в хода на устните състезания, чрез процесуалния си представител, излага подробни съображения в подкрепа на релевираните касационни основания. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и вместо него постанови друго, с което оспорената заповед да бъде отменена, а преписката изпратена на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона; евентуално, след отмяна на решението на първоинстанционния съд, делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ОД „Земеделие“ – Русе, чрез процесуалния си представител, в представения писмен отговор на жалбата с вх.№ 31688/14.10.2025 г. на Районен съд – Русе и в хода на устните състезания, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което решението на районния съд бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Е. А. М. в представения писмен отговор с вх.№ 32088/16.10.2025 г. на Районен съд – Русе и в хода на устните състезания, чрез процесуалния си представител, се солидаризира с изразеното от ответника по касация становище за неоснователност на касационната жалба. Също моли съда да постанови решение, с което решението на първоинстанционния съд бъде оставено в сила.

Заинтересованите страни Г. Н. Г. и Б. Д. Б. не вземат становище по касационната жалба, не се явяват и не изпращат процесуален представител в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, но по съображения различни от изложените в нея.

Разпоредбата на чл.107, ал.13 от ППЗСПЗЗ гласи, че директорът на областната дирекция "Земеделие" уведомява участниците в търга по реда на Административнопроцесуалния кодекс за заповедите по ал. 11 и 12 в 3-дневен срок. Участниците в търга могат да подадат жалба пред компетентния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от уведомлението.

Следователно по реда на АПК пред компетентния съд, а това съгласно § 19, ал. 1, изр. първо от ЗИД на АПК (ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. ДВ, бр. 102 от 2023 г.) е районният съд по местонахождение на имота, могат да бъдат подадени жалби срещу два различни по правната си природа акта – срещу заповедите по чл.107, ал.11 от ППЗСПЗЗ, съответно по чл.107, ал.12 от ППЗСПЗЗ. Със заповедта по чл.107, ал.11 от ППЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните или упълномощено от него длъжностно лице в 7-дневен срок от одобряване на протоколите със заповед определя класираните на първо и второ място кандидати за всеки имот. Касае се до конститутивен индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 от АПК, който поражда материалноправни последици в правната сфера на участниците в тръжната процедура, а именно правото на класирания на първо, респ. на второ място участник, след заплащане на достигнатата при търга цена, дължимите данъци, такси и разноски, да закупи имота с договор по чл.109, ал.1 от ППЗСПЗЗ, респ. се изключва правото на некласираните участници да придобият същия имот. Обратно, заповедта по чл.107, ал.12 от ППЗСПЗЗ, с която министърът на земеделието и храните или упълномощено от него лице прекратява частично или изцяло тръжната процедура поради отказ да бъдат одобрен протоколът за резултатите от търга има само процедурен характер, тъй като не поражда подобни материалноправни последици. Предметът на тази заповед, посочен в нейната разпоредителна част, е самото прекратяване на процедурата, а не отказът от одобряване на протокола, на който процедурен акт тя се основава и който не подлежи на самостоятелно оспорване – чл.21, ал.5 от АПК. Както изрично е отбелязано в заповед № РД-04-45/25.02.2025 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Русе, за имотите, предмет на прекратения търг, следва да бъде проведена нова тръжна процедура, в която могат да участват всички заинтересовани лица.

Различният правен характер на заповедите по чл.107, ал.11 и ал.12 от ППЗСПЗЗ обуславя и различен процесуален ред за съдебното им оспорване. Посоченото в чл.107, ал.13, изр. второ от ППЗСПЗЗ, че срещу тези заповеди „…участниците в търга могат да подадат жалба пред компетентния съд по реда на АПК“ не означава, че законосъобразността на тези различни по естеството си актове подлежи на преценка в едно и също по вид производство. Напротив, докато индивидуалните административни актове, какъвто акт е заповедта по чл.107, ал.11 от ППЗСПЗЗ, подлежат на оспорване по реда на чл.145 и сл. от АПК (раздел I “Оспорване на индивидуални административни актове“ от глава десета „Оспорване на административни актове пред първата инстанция“ от АПК), то заповедта по чл.107, ал.12 от ППЗСПЗЗ, с която тръжната процедура се прекратява, както е в настоящия случай, съгласно изричния текст на чл.56, ал.4 от АПК, подлежи на обжалване по реда на чл.197 и сл. от АПК (раздел IV „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“ от същата глава десета от АПК).

В случая районният съд не е съобразил разпоредбата на чл.56, ал.4 от АПК, която предвижда, че актът за прекратяване на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV като е разгледал жалбата срещу заповед № РД-04-45/25.02.2025 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Русе в производство по чл.145 и сл. от АПК. Това процесуално нарушение е особено съществено предвид множеството различия между двете производства. Така например при оспорване на акт за прекратяване на административното производство съдът се произнася с определение – чл.200, ал.1 от АПК, а не с решение. Самото определение, за разлика от решението, пък не подлежи на обжалване от административния орган, а само от страните в административното производство (вж. Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия). Освен това жалбата срещу акта за прекратяване на производството подлежи на разглеждане в закрито заседание – чл.199 от АПК, докато тази срещу индивидуалните административни актове в открито такова, в производството по глава десета, раздел IV не се конституират заинтересовани страни, а страните в административното производство могат само да подадат възражения – чл.198, ал.1 от АПК и т.н.

Разглеждането на един акт за прекратяване на административното производство в производство по оспорване на индивидуални административни актове представлява съществено процесуално нарушение, което, според практиката на ВАС (вж. напр. решение № 9301 от 24.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5903/2013 г., II о.), налага обезсилване на постановеното решение и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане от друг състав. Следва да се отбележи, че подобни процесуални нарушения са били допускани от различни районни съдилища в страната без да бъдат констатирани и от други състави на административните съдилища, действащи като касационна инстанция.
При новото разглеждане на делото, доколкото жалбата е била подадена директно в Административен съд – Русе, районният съд следва сам да изпълни процедурата по чл.198 от АПК като укаже на жалбоподателя да представи съответния брой преписи от жалбата според броя на останалите страни в административното производство и изпрати на последните преписи от жалбата за възражения, а на административния орган – за становище, в 7-дневен срок.

Както беше отбелязано, съдът следва да разгледа жалбата в закрито заседание. В случая следва да бъде преценена необходимостта от насрочването на открито такова (касационната инстанция намира, че разпоредбата на чл.160, ал.2 от АПК има общо приложение) за разпределение на доказателствената тежест по делото съгласно чл.170, ал.3 вр. ал.1 от АПК, даване на указания на страните съгласно чл.163, ал.3 и чл.171, ал.5 от АПК и евентуално събиране на допълнителни доказателства относно материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед, посочени в нея чрез изричното препращане към писмо с изх.№ 66-4622/12.02.2025 г. на министъра на земеделието и храните.

По – конкретно неизяснен е останал въпросът с цитираната в писмото публикация в „[интернет адрес]” относно злоупотреби в тръжната процедура и твърденията за притежавана от посоченото в тази публикация лице – Д. М. от Национална био асоциация вътрешна информация за предварителното отваряне на пликовете, в които били поставени документите по търга.

При новото разглеждане на делото, на основание чл.186 и чл.187 от ГПК вр. чл.171, ал.2 от АПК, районният съд следва да изиска от МЗХ подадения до него сигнал за злоупотреби от Националната био асоциация и да укаже на административния орган, на основание чл.187 от ГПК вр. чл.171, ал.2 от АПК, да посочи конкретния URL (Uniform Resource Locator) в Интернет, където е налична посочената публикация в цитираната електронна медия 1, извлечение от която следва да бъде приложена по делото и на хартиен носител. Тези процесуални действия районният съд може да извърши и служебно. При съответно направени от страните доказателствени искания следва да бъдат събрани и други доказателства относно твърдените обстоятелства за предварително изтекла информация за размера на предложените с подадените заявления цени на имотите, предмет на търга, включително за кой/кои от конкретните имоти е изтекла такава, ако това е установимо по делото.

При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе, с оглед изхода на спора, и по отговорността за разноските при предходното му разглеждане, включително тези пред касационната инстанция – чл.226, ал.3 от АПК. Касационната инстанция е събрала държавна такса и за касационното производство поради противоречивата практика на ВАС кой от законите се явява специален – дали измененията в АПК, касаещи таксите в касационното производство - чл.227а от АПК (нов, ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) или разпоредбата на § 16, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ (вж. напр. определение № 3053 от 1.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1818/2019 г., IV о. и определение № 8383 от 30.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8938/2022 г., IV о.).

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.3, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 1190/23.07.2025 г., постановено по гр. д. № 1710/2025 г. по описа на Районен съд - Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Русе.

Решението е окончателно.