Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 189
гр.Нови пазар,03.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар: В.В.
като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №553 по описа за 2013г.,за да се произнесе,взе предвид:
Делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.34 от ЗС във вр.чл.69 ал.1 от ЗНасл.във вр.чл.341 и сл.от ГПК, от Е.И.И. против Р.И.Б. и Н.И.И. ,за делба на съсобствени недвижими имоти,останали им в наследство от общият им наследодател И. И. ***.
С решение №381/03.12.2013г.,влязло в законна сила на 08.02.2014г. съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между Е.И.И. с ЕГН:**********,***, Р.И.Б. с ЕГН:**********,*** и Н.И.И. с ЕГН:**********,*** на следните недвижими имоти: 1/НИВА с площ от 8,004 дка, трета категория ,в местността „Кара Сулук”, съставляваща имот № 011018 по плана за земеразделяне на село П. ,с ЕКАТТЕ 58485,общ.К.,при граници и съседи имот № 011017-Тр.насаждения на С.Д.К.,имот № 011015 –Нива на насл.на М.С.М., ,имот № 011019-Нива на насл.на М.А.С. и имот № 000052 – Полски път на общината и 2/НИВА с площ от 4.006 дка,трета категория,в местността „Кама катма”, съставляваща имот № 040008 по плана за земеразделяне на село П.,с ЕКАТТЕ 58485,общ.К., при граници и съседи имот № 040004-Нива на насл.на М.А.К., имот № 040007 –нива на Х.Ю.Н., имот № 000044-Полски път на Общината и имот № 040009 –нива на И. Н. И.. Ограничения при ползване на имота:Електропровод 20 кV.На 10 м от двете страни до крайните проводници или на 11 м от оста на елктропровода , не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност ., ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 3/5 идеална част за Е.И. И., 1/5 идеална част за Р.И.Б. и 1/5 идеална част за Н.И.И..
Постановил е на основание чл.344 ал.2 от ГПК до окончателното извършване на делбата гореописаните недвижими имоти да се ползуват от ответницата Р.И.Б..
С исковата молба ищецът Е.И. е посочил,че доколкото ответницата Р.И. ползва изцяло имотите,моли съдът да осъди същата да му заплаща за всяка стопанска година обезщетение за ползването на неговите идеални части от имотите в размер на 50лв.на декар,считано от подаване на исковата молба до окончателното свършване на делбата,ведно със законната лихва за просрочие.Исковата молба е връчена на ответницата Р.И.Б. на 03.09.2013г./л.35 по делото/.
В първото съдебно заседание,след влизане в законна сила на решението по допускане на делбата,по искане на ищеца,чрез пълномощника му адв.Т.М.,на основание чл.346 от ГПК съдът е открил в полза на ищеца Е.И.И. производство по претенции по сметки срещу ответницата Р. И.Б. за сумата в размер на 432лв.,представляваща обезщетение за времето,през което ищецът е бил лишен от възможността да ползува процесните недвижими имоти съобразно собствената си идеална част,считано от предявяване на исковата молба- 11.07.2013г.до приключване на делбеното производство.
За установяване на пазарната стойност на допуснатите до делба недвижим имоти,както и реалната им поделяемост с оглед квотите на страните,съдът назначи съдебно-техническа експертиза,чието заключение кредитира с нужното доверие като добросъвество и компетентно изготвено.Вещото лице В.Г. сочи,че стойността на допуснатите до делба имоти-земеделски земи е както следва: Нива с пл. №040008 с площ от 4.006дка- 3 200лв., Нива –имот с пл.№011018,с площ от 8.004 дка- 6 400лв.Съгласно квотите на страните, имотите са неподеляеми .
По искане на ищеца,по делото бяха изслушани свидетелите Е. И. И. и Н. Н. И..Кредитирайки с доверие показанията им като добросъвестно и безпристрастно дадени и непротиворечащи помежду им,съдът прие за установено въз основа на тях,че от 2012 година процесните съсобствени на страните по делото земеделски земи са били обработвани еднолично от ответницата Р.И.Б..Първата година тя ги засяла съответно със слънчоглед и жито.След като била прибрана тази реколта,през следващата стопанска година отново тя ги засяла със селскостопанска продукция.Ищецът правил опити да ползува част от нивите,но зетя/съпруга на Р./ се възпротивил,което станало и повод за подаване на жалба в полицията.На вещото лице беше възложена и задача да установи какъв е размера на обезщетението,претендирано от ищеца за лишаването му от ползуване съобразно ид.ч .на недвижимите имоти,за периода от предявяване на иска -11.07.2013г.до изготвяне на съдебно-техническата експертиза.Експертът заключава,че пазарния наем,представляващ обезщетение за лишаването от ползуване в размер на годишния наем, ,считано от 11.07.2013г.до 19.05.2014г.е както следва:за нива №040008-4.006дках45лв/дка -180.00лв. и за Нива –имот №011018 -8.004дках45лв/дка -360лв.-общо 540лв.за двата имота,а за 3/5 ид.ч .е в размер на 324.00лв.
Или ,сочи вещото лице съобразно определената квота -3/5 ид.ч.,размерът на дължимото на ищеца обезщетение за периода от 11.07.2013г.до 19.05.2014г.,обхваща две стопански години и възлиза в общ размер на 324лвх2- 648.00лв.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.348 от ГПК когато имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете,съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан,като страните в делбата може да учавстват при наддаването в публичната продан.При така установеното,съдът намира,че процесните недвижими имоти ,допуснати до делба между страните ,следва да бъдат изнесени на публична продан .На основание чл.69 ал.1 т.1 от ГПК във вр.с чл.8 от Тарифа за ДТССГПК всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати съобразно стойността на дела си държавна такса /в размер на 4%/ както следва: Е.И. И.- 230.40лв., Р.И.Б. -76.80лв.,и Н.И.И. -76.80лв..
По претенцията по сметки,предявена от ищеца Е.И. против ответницата Р.Б.,съдът прие за установено следното:
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи по един несъмнен начин,че ответницата Р.Б. от 2012 година насам е обработвала еднолично процесните недвижими имоти,като не е допуснала ищеца да ги ползува съобразно наследствената си част.
Нормата на чл.31 ал.2 от Закона за собствеността повелява,че когато общата вещ се ползува лично от някой от съсобствениците,последният дължи обезщетение на останалите съсобственици,за ползата от която са лишени,от деня на писменото поискване.За да се освободи от отговорност,ползвателят следва да предложи на съсобственика си да ползува вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право.
За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика,който чрез лично ползуване лишава другите съсобственици от възможността да ползуват и те общата вещ,законът поставя само едно условие- писмено поискване.Писменото поискване по чл.31 ал.2 от ЗС е равнозначно на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава и от този момент той дължи заплащането на обезщетение./в този смисъл Решение №112 от 02.07.2013г.на ВКС по гр.д.№1011/2013г.,ІІ г.о.,ГК ,представляващо задължителна съдебна практика по смисъла на чл.290 от ГПК/.В конкретния случай за писмена покана от страна на ищеца до ответницата следва да се приеме самата искова молба,която й е била връчена на 03.09.2013г. и от този момент насетне тя е изпаднала в забава и дължи на ищеца обезщетение за времето,през което го е лишила да ползува съсобствената вещ.
От анализа на гласните доказателства се установи по несъмнен начин,че ответницата Р.Б. ползва съсобствените земеделски земи за периода от 2012г.до настоящия момент.Претенциите по сметки срещу нея са за периода от подаване на исковата молба- 11.07.2013г.до окончателното свършване на делбата/т.е.постановяване на съдебното решение за извършване на същата/.
Съдът намира за некоректна СТЕ в частта й,в която дължимото обезщетение за ползване на имотите за периода от 11.07.2013г.до 19.05.2014г.е дефинирано като две стопански години. Легална дефиниция на термина “стопанска година” дава пар.2 т.3 от Закона за арендата в земеделието и определя ,че “стопанска година” е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година.
В конкретния случай съдът намира,че обезщетение по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС се дължи не от подаване на исковата молба/11.07.2013г /,а от нейното връчване на ответницата/ 03.09.2013г./ до момента на постановяване на съдебното решение -03.06.2014г.Използвайки,че вещото лице е определило,че годишния наем/според него за една стопанска година/ е в размер на 324лв./за двете ниви/, тази цифра разделена на 12 месеца в годината и полученото умножено х 9 /за периода от 03.09.2013г.до 03.06.2014г./,съдът намира,че следващото се на ищеца обезщетение за този период възлиза на 243.00 лв./главница/,ведно със законната лихва върху нея,начиная от 03.09.2013г.до окончателното изплащане.В останалата й част,претенцията по сметки в общ размер на 432лв.на година /за периода от 11.07.2013г.до приключване на производството по делото/ следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
Върху уважения иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС, на основание чл.69 ал.1 т.1 от ГПК във вр.чл.1 от Тарифа за ДТССГПК ответницата Р.Б. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса в размер на 50.00лв.
Водим от гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатите до съдебна делба между Е.И.И. с ЕГН:**********,***, Р.И.Б. с ЕГН:**********,*** и Н.И.И. с ЕГН:**********,*** недвижими имоти: 1/НИВА с площ от 8,004 дка, трета категория ,в местността „Кара Сулук”, съставляваща имот № 011018 по плана за земеразделяне на село П. ,с ЕКАТТЕ 58485,общ.К.,при граници и съседи имот № 011017-Тр.насаждения на С.Д.К.,имот № 011015 –Нива на насл.на М.С.М., ,имот № 011019-Нива на насл.на М.А.С. и имот № 000052 – Полски път на общината ,с пазарна стойност 6 400 лв. и 2/НИВА с площ от 4.006 дка,трета категория,в местността „Кама катма”, съставляваща имот № 040008 по плана за земеразделяне на село П.,с ЕКАТТЕ 58485,общ.К., при граници и съседи имот № 040004-Нива на насл.на М.А.К., имот № 040007 –нива на Х.Ю.Н., имот № 000044-Полски път на Общината и имот № 040009 –нива на И. Н. И.. Ограничения при ползване на имота:Електропровод 20 кV.На 10 м от двете страни до крайните проводници или на 11 м от оста на елктропровода , не могат да се строят сгради и съоръжения и засажда високостеблена растителност с пазарна стойност 3 200.00лв.., ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 3/5 идеална част за Е.И. И., 1/5 идеална част за Р.И.Б. и 1/5 идеална част за Н.И.И..
На основание чл.346 от ГПК във вр.чл.31 ал.2 от ЗС ОСЪЖДА Р.И.Б. с ЕГН:**********,*** да заплати на Е.И.И. с ЕГН:**********,*** сумата в размер на на 243.00 лв./двеста четиридесет и три лева –главница,представляваща обезщетение за времето от 03.09.2013г.до 03.06.2014г,през което го е лишила от ползването на гореописаните съсобствени недвижими имоти,съобразно съсобствената му част/,ведно със законната лихва върху главницата нея,начиная от 03.09.2013г.до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска с пр.основание чл.346 от ГПК във вр.чл.31 ал.2 от ЗС,предявен от Е.И.И. с ЕГН:**********,*** против Р.И.Б. с ЕГН:**********,*** за разликата от присъденото обезщетение до претендираното такова в размер на 432лв./четиристотин тридесет и два лева –главница, на година /за периода от 11.07.2013г.до приключване на производството по делото/,ведно със законната лихва,начиная от 11.07.2013г.до окончателното приключване на делото ,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.И.И. с ЕГН:**********,*** да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 230.40лв./двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки/.
ОСЪЖДА Р.И.Б. с ЕГН:**********,*** да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 76.80лв./седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ и върху уважения иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС- държавна такса в размер на 50.00лв./петдесет лева/.
ОСЪЖДА Н.И.И. с ЕГН:**********,*** да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 76.80лв./седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: