№ 124
гр. Шумен, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Т. Енч. Димитрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Т. Енч. Димитрова Гражданско дело №
20243600100096 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на И. Н. И., ЕГН **********, действащ чрез
пълномощника адв. Т. М. от ШАК против Н. И. И., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, чиито брак е бил сключен на
01.02.2004 г. и прекратен с решение № 244/29.09.2023 г. по гр.д. № 410/2023 г. на НПРС,
влязло в законна сила на 31.10.2023 г.. През време на брака им имали родени три деца – Н.
И.а И., ЕГН **********, И. И. Н., ЕГН ********** и А. И.а Н.а, ЕГН ...... В началото на
2021 г. ответницата напуснала него и децата им и заживяла с друг мъж. По време на
бракоразводното им дело същата родила детето Й. И. Н., ЕГН **********. Заявява, че не е
поддържал физически контакти с ответницата от три години и не е биологичен баща на
роденото от нея дете Й., като такъв е мъжът, с когото майката живее на съпружески начала,
а той е записан като баща на детето поради презумпцията по чл.61, ал.1 от СК, тъй като то е
родено преди прекратяване на брака му с И.. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да
постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата,
че той не е биологичен баща на детето й Й. И. Н., ЕГН **********, като след влизане на
решението в сила, изпрати препис от него на длъжностното лице по гражданско състояние
за отбелязването му в акта за раждане на детето.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците Н. И. И., ЕГН ********** и Й. И. Н., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Н. И. И., ЕГН ********** не са
депозирали отговор на исковата молба. Същите не се явяват в съдебно заседание е не
изпращат представител.
Предмет на разглеждане е иск по чл.62, ал.1 от СК, който е предявен от и срещу
надлежно легитимирани лица, в законоустановения преклузивен срок, с редовна искова
1
молба, допустим и подсъден като първа инстанция на ШОС.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, се установява и не се спори между страните, че ищецът и
ответницата Н. И. И. са бивши съпрузи, чиито брак е бил сключен на 01.02.2004 г. и
прекратен с решение № 244/29.09.2023 г. по гр.д. № 410/2023 г. на НПРС, влязло в законна
сила на 31.10.2023 г.. От брака си двамата имат три общи деца – Н. И.а И., ЕГН **********,
И. И. Н., ЕГН ********** и А. И.а Н.а, ЕГН ...... В началото на 2021 г. ответницата
напуснала ищеца и децата им и заживяла с друг мъж на име С.. Макар да живеели в едно
населено място, от датата на фактическата им раздяла досега бившите съпрузи не са живели
заедно и не са имали сексуални контакти, а децата им не са посещавали майка си, нито тя им
е гостувала в дома на баща им. По време на бракоразводното им дело, ищецът и
семейството му разбрали от съседи, че ответницата е родила от съжителя си С. детето Й. И.
Н., ЕГН **********, род. на 13.07.2023 г., за чиито баща бил вписан съпругът й И. Н. И., по
силата на презумпцията по чл.61, ал.1 от СК. Ищецът, както и разпитаните по делото
свидетели Н. И.а И. / дъщеря на страните / и Н. Н. И. / брат на ищеца / са категорични, че
детето Й. не е могло да бъде заченато от И. Н. И., тъй като от началото на 2021 г. до
раждането му същият не е имал каквито и да е интимни отношения с майката, а тя е
съжителствала непрекъснато на съпружески начала с лицето С., като през този период нито
веднъж не е посещавала дома на ищеца и общите им деца, нито се е интересувала от тях.
Въз основа на така установените факти и липсата на оспорване от страна на
ответниците, съдът намира за доказано, че към датата на евентуалното зачеване на детето Й.
И. Н. майката Н. И. И. не е имала интимни контакти с ищеца и неин бивш съпруг и той не
би могъл да бъде биологичен баща на малолетния Й..
Предвид изложеното, приема, че предявената искова претенция е изцяло основателна
и следва да се уважи, като, на основание чл.15, ал.1 от ЗГР презимето и фамилното име на
детето Й. И. Н. бъдат променени на Й. Н.И..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. Н. И., ЕГН **********, с адрес: с. Т.И... не е
биологичен баща на детето Й. И. Н., ЕГН **********, родено на 13.07.2023 г. от Н. И. И.,
ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.15, ал.1 от ЗГР презимето и фамилното име на
детето Й. И. Н. бъдат променени на Й. Н.И..
РАЗПОРЕЖДА след влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на
длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Каолиново, за отразяване в акта
за раждане на детето
2
Й. И. Н., ЕГН ********** на промените относно произхода му от бащата и трите му имена.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Варна, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
3