Определение по дело №344/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 478
Дата: 24 септември 2020 г. (в сила от 24 септември 2020 г.)
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20203000500344
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 47823.09.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева

Росица С. Станчева
като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20203000500344 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК
*********, представлявано от прокуриста П.П против определение № 493/01.07.2020г. на
ОС – Добрич, постановено по гр.д. № 136/2020г. и с което е оставено без уважение искането
на жалбоподателя за привличане на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, Община Балчик, Комисия за енергийно и водно регулиране и Асоциация
по ВиК - Добрич като трети лица-помагачи на страната на ответника, на основание чл.219
ГПК.
В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното определение. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за липса на
правен интерес от исканото привличане. Сочи се, че Държавата, чрез МРРБ като акционер в
ответното дружество „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД има правен интерес от
постановяване на решение, с което искът срещу дружеството да бъде отхвърлен. Община
Балчик и Асоциация по ВиК Добрич, като страни по сключен с ответника договор за
стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системата, включваща като актив и
процесните сгради и съоръжения също имат правен интерес от отхвърляне на исковата
претенция, съответно са налице предпоставките за привличането им като помагачи на
страната на ответника. Интересът от привличането на КЕВР се обосновава с довод, че
същата е регулаторен орган, който е утвърдил изпълнявания от дружеството бизнес план, в
който разход за наем на процесните имоти и съоръжения не е предвиден. Иска се от
настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и уважи молбата по чл.219 ГПК.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – ищеца „Албена“
АД, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество същата е
частично основателна, по следните съображения:
Първоинстанционното производството е образувано по предявен от „Албена“ АД
против жалбоподателя „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД иск с правно основание
чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от 90 000 лева, претендирана като дължимо обезщетение
1
за неоснователно ползване в периода 15.06.2019г. – 12.02.2020г. на собствен на ищцовото
дружество поземлен имот № 39459.4.154 по КК на с.Кранево, с площ от 30,809 дка, ведно с
изградената в него пречиствателна станция със застроена площ от 22,500 дка, включваща
сгради и съоръжения, подробно описани в уточнителна молба от 12.03.2020г.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който
искът е оспорен като неоснователен. Със същия е направено и искане за привличане на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Община Балчик, Комисия за
енергийно и водно регулиране и Асоциация по ВиК - Добрич като трети лица-помагачи на
негова страна, на основание чл.219 ГПК.
От изложеното в отговора по основателността на исковата претенция и от изричните
доводи срещу законосъобразността на обжалваното пред настоящата инстанция
определение, наведени в частната жалба, може да се направи извод, че въведените
фактическите основания, от които се извежда правния интерес на искането за привличането
на МРРБ е обстоятелството, че Държавата е основен акционер в капитала на ответното
дружество /75,39%/, а относно КЕВР, че в качеството й на регулаторен орган е одобрила и
осъществява контрол върху изпълнението на поетите от „В и К – Добрич“ АД ангажименти
вр. предоставяните от оператора услуги, в. т.ч. и заложени в бизнес-плана разходи. Относно
другите два субекта – Община Балчик и Асоциацията по В и К - Добрич е посочено, че в
съответствие с разпоредбите на Закона за водите процесната пречиствателна станция –
сгради и съоръжения, са му предоставени за стопанисване, управление и експлоатация като
обекти публична общинска собственост с договор от 07.03.2016г. Твърди също така, че не е
участвал във воденото съдебно производство между ищеца и Община Балчик, приключило с
влязло в сила решение, с което „Албена“ АД е призната за собственик на процесния ПИ,
сгради и ВиК съоръжения, изградени в него.
С оглед разпоредбата на чл.219 ал.1 вр. чл.218 ГПК, съдебната практика е
константна, че правен интерес от привличане е налице тогава, когато страната, която иска
привличането разполага с регресни права спрямо привлечения, обусловени от евентуално
неблагоприятно за подпомагания съдебно решение и реализирането на които ще се обезпечи
с обвързването на третото лице със задължителната сила на решението. С оглед на това, е
безспорно, че правният интерес следва да бъде извлечен от материално-правните отношения
между главната страна и лицето, чието привличане се иска.
В настоящия случай, с оглед изложените от жалбоподателя твърдения за наличието
на сключен между него и Асоциацията по ВиК – Добрич договор по чл.198п от Закона за
водите, по силата на който процесното имущество е предоставено като собственост на
Община Балчик за управление и експлоатация, вкл. и поддръжка на „ВиК Добрич“ АД и
отчитайки регламентацията на относимите разпоредби на Закона за водите /ЗВ/, настоящият
състав намира, че за жалбоподателя е налице правен интерес от привличането, както на
Асоциацията, така и на Община Балчик, предоставила въпросните активи като техен
собственик чрез органа по чл.198в ЗВ.
Наличието на влязло в сила решение по предявен от ищеца „Албена“ АД против
Община Балчик иск за собственост не лишава настоящия ответник от правен интерес за
привличане на последната като помагач в настоящия процес.
Относно искането за конституиране на другите два субекта – МРРБ и КЕВР,
настоящият състав намира, че изложените от жалбоподателя твърдения не обосновават
правен интерес по см. на чл.219 вр. чл.218 ГПК. Обстоятелството, че Държавата чрез МРРБ
е основен акционер в ответното дружество по никакъв начин не обуславя наличието на
2
права за последното спрямо този акционер, реализирането на които да е свързано с
евентуално постановено осъдително решение по предявения срещу него иск по чл.59 ЗЗД.
Регулаторните функции на КЕВР, които има по отношение дейността на ВиК
операторите също са ирелевантни към настоящия спор и не предпоставят пораждането на
регресни права за жалбоподателя спрямо този орган.
Ето защо, настоящият състав намира, че искането за привличане на трети лица-
помагачи на страната на ответника е основателно само по отношение на Община Балчик и
Асоциацията по ВиК – Добрич, поради което и обжалваното определение, в частта, в която е
отказано тяхното конституиране следва да бъде отменено. За другите два субекта
постановеното от първоинстанционния съд разрешение е законосъобразно и в тази част
съдебният акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 493/01.07.2020г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д. №
136/2020г. в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
привличане на Община Балчик и Асоциация по ВиК - Добрич като трети лица-помагачи на
страната на ответника, на основание чл.219 ГПК И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ПРИВЛИЧАНЕТО и КОНСТИТУИРА като трети лица-помагачи на
страната на ответника по гр.д. № 136/2020г. по описа на ОС – Добрич Община Балчик и
Асоциация по ВиК – Добрич, на основание чл.219 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 493/01.07.2020г. на ОС – Добрич, постановено по
гр.д. № 136/2020г. в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
привличане на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Комисия за
енергийно и водно регулиране като трети лица-помагачи на страната на ответника, на
основание чл.219 ГПК.
Определението не подлежи на касационно обжалване /т.9а ТР № 1/2013г./.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3