Решение по дело №175/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.38 от ЗДС.

Образувано е по жалба на М. В. А., Б. В. Д., В. Д. С. всичките от [населено място], като наследници на Г. Й. С., починала на 11.02.2000 г. против решение № 60 от 06 февруари 2025 година на МС на Република България, за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040 на територията на област Русе, в землищата на община Иваново, община Две могили и община Борово, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място], община Иваново, [населено място] могили, община Две могили и [населено място], община Борово, в частта му, която касае оценката на отчужден недвижим имот по реда на чл.34а и следващите от ЗДС- имот с [идентификатор](25.6) с площ 4.216 дка –шеста категория в местността „Дъбравата“ в землището на [населено място], общ.Иваново –т.83 по Приложение 1 на оспореното решение и определен размер на обезщетение в размер на 1391 лева. В жалбата се развиват оплаквания за незаконосъобразност на административния акт в оспорената му част. Твърди се, че определеното за отчуждената част от имота обезщетение не отговаря на условията за равностойно парично обезщетение по смисъла на чл.32, ал.2 от ЗДС и несъответстващо на пазарната цена на имотите. Искат съда да постанови решение, с което да измени решението на Министерския съвет в оспорената част като увеличи размера на определеното обезщетение. Претендират се присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител, в съпроводителното писмо към жалбата и в представеното на основание чл.38, ал.4 от ЗДС становище излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, както и на административнопроизводствените правила. Поддържа, че е спазен и материалният закон. Сочи, че размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителски доклад, възложен от административния орган. Оценката била възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-11437/15.09.2023 г., поради което относимият период, през който следвало да са сключени сделките, използвани като пазарни аналози, е от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., в който период такива аналози не били открити, поради което обезщетението било определено по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, в писмено становище счита жалбата за неоснователна. Счита, че решението на Министерския съвет, в обжалваната му част, е правилно и законосъобразно и моли жалбата срещу същото да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсулско възнаграждение.

Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище, в което също счита подадената жалба неоснователна и недоказана. Поддържа, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е постановено при спазването на всички изисквания на закона като размерът на паричното обезщетение е определен въз основа на правилна и законосъобразна експертна оценка, отговаряща на изискванията на ЗДС.

Заинтересованата страна - инвеститорът на обекта, за изграждане на който се извършва отчуждаването – Агенция „Пътна инфраструктура“, представя доказателства за връчване на оспореното решение. Не взема становище по жалбата.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и след като съобрази заключението по назначената и приета съдебно-икономическа и оценителна експертиза, след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок. Това е така, тъй като липсват данни на коя дата жалбоподателите са уведомени, тъй като изпратеното от Агенция „Пътна инфраструктура“ до М. В. А. писмо е върното като непотърсено. Тя е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган. Според чл.34а, ал.1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение № 60/06.02.2025 г. на Министерския съвет е издадено от посочения колективен орган на централната изпълнителна власт.

Решението е издадено в писмена форма и има задължителното съдържание по чл.34б, ал.1 от ЗДС – в него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават имотите – за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ в посочените участъци, обявен за национален такъв, като в приложение към т.1 на административния акт са подробно описани отчуждаваните имоти, техният вид, местонахождение, размер, цена (размер на обезщетението) и собственици за всеки от имотите.

По – конкретно в приложението по т.1 от оспореното решение за отчуждаваните имоти в землището на [населено място], общ.Иваново, обл.Русе, [ЕКАТТЕ], колона „№ по ред“, процесният поземлен имот, собственост на жалбоподателите, е посочен под позиция № 83.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според чл.34, ал.1, изр.първо от ЗДС, заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Т. искане, иницииращо административното производство, е направено от председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ до МРРБ с писмо с вх.№ 90-03-1054/19.11.2024 г. С решение № 660 на МС от 2022 г. обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. За посочения национален обект е налице влязъл в сила ПУП (парцеларен план) в процесните участъци като същият бил одобрен със заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена, поради допуснати очевидни фактически грешки относно номерата на имотите, посочени в регистъра на трайно засегнатите имоти в землището на [населено място], общ.Ценово, с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на същия орган. Според чл.33, ал.2 от ЗДС наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. Следователно с влизане на сила на ПУП – ПП посочената материална предпоставка за отчуждаването на имотите (държавната нужда и невъзможността тя да бъде задоволена по друг начин), чието наличие не се и оспорва от жалбоподателя, е категорично установена.

От представените с преписката доказателства се установява, че е спазено изискването на чл.34, ал.2 от ЗДС като с искането са представени и изискуемите приложения. По – конкретно представена е, съгласно чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС, и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти - „Сървей груп“ ЕООД [населено място]. Експертната оценка била възложена с възлагателно писмо изх.№ 53-00-11437/15.09.2023 г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“. Няма спор, че юридическото лице, на което е възложено оценката, има качеството на „оценител на имоти“ съгласно легалната дефиниция по § 1а, т.3 от ДР на ЗДС като разполага със сертификат рег.№ *********/2011 г., издаден от Камарата на независимите оценители в България, с оценителска правоспособност недвижими имоти, земеделски земи и трайни насаждения.

Датата на възлагането на оценката фиксира края на периода от 12 месеца (от 15.09.2022 до 15.09.2023 г.) по § 1а, т.2 от ДР на ЗДС, през който следва да са били сключени сделките, които могат да бъдат използвани като аналози при определянето на пазарните цени. Както беше посочено, искането за отчуждаване е направено с писмо с вх.№ 90-03-1054/19.11.2024 г., а оценителският доклад е от 11.11.2024 г., т.е. той е представен само осем дни преди да е направено искането за отчуждаване, поради което е актуален и отговаря на изискването по чл.34, ал.2, т.3 от ЗДС оценката на имотите да е направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване.

След проверка по чл.34, ал.4 от ЗДС министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл.34а, ал.1 от ЗДС, със съвместен доклад до Министерския съвет, предложили на същия орган да разгледа и приеме проект на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда – за изграждане на посочения национален обект по отношение на описаните в проекта на решение участъци. Към предложението били приложени и документи по чл.34а, ал.4 от ЗДС – всички документи по преписка с вх.№ 90-03-1054/2024 г., одобрена финансова обосновка, проект на съобщение за средствата за масово осведомяване и проект на решение на МС. Започналата процедура по отчуждаване била надлежно оповестена по реда на чл.34а, ал.3 вр. ал.6 от ЗДС. С приемане на оспореното решение размерът на паричното обезщетение, определено за всеки от отчуждаваните имоти, е изцяло съобразен с оценителския доклад.

Съдът намира обаче, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, противоречи на материалния закон, което обстоятелство води до неговата незаконосъобразност в тази част съгласно чл.146, т.4 от АПК и е основание за изменението му.

От представеното по делото писмено доказателство – НА за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ №65/16.01.1998 г. на нотариус при РРС, се установява, че наследодателката на жалбоподателите Г. Й. С., починала на 11.02.2000 г. е била собственик на имот с [идентификатор] в землището на [населено място], общ.Иваново, обл. Русе с площ 9.999 дка с начин на трайно ползване нива, шеста категория.

Същата е починала на 11.02.2000 г. и е оставила за свои наследници по закон жалбоподателите- В. Д. С. /неин преживял съприг/, М. В. А. и Б. В. Д.- нейни деца.

В одобрения проект за парцеларен план на трасето на автомагистралата имот с [идентификатор] по КККР на [населено място] / идентичен с [имот номер] по КККР на [населено място]/ е разделен на два имота 04981.25.33 с площ 4.216 дка, [имот номер] с площ 5.785 дка.

Предмет на отчуждаване е само имот с [идентификатор] в землището на [населено място], общ.Иваново, обл. Русе с площ 4.216 дка с начин на трайно ползване нива, шеста категория, описан в Решението под позиция № 83.

Следователно по безспорен начин е установена идентичността между отчуждавания и притежавания от жалбоподателката недвижим имот.

От заключението на вещото лице е видно, че в землището на [населено място], общ.Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 06.02.2024 г. до 06.02.2025 г. Вещото лице е изложило убедителна аргументация защо нито една от установените сделки през последния период не могат да бъдат ползвани като аналози.

В първия вариант на заключението на вещото лице, при прилагане на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, включително на предвидената в чл.3, ал.1 от същата начална цена от 200 лв/дка , която на основание чл. 4 ал. 2 от Наредбата, се коригира както следва: 200 лв/дка х 1,65 = 330 лв/дка или определеното паричното обезщетение за отчужденият [имот номер] по КККР на [населено място]: 4.216 дка х 330 лв/дка = 1391 лв, каквото е по възприетия оценителен доклад и в позиция № 83 от колона „№ по ред“ на приложението към т.1 от оспорения административен акт.

Във втория вариант на заключението вещото лице се е позовало на информацията от протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024/2025 г. , публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ [населено място]. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ, чл.77б от ППЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява за съответното землище от общината за предходната година въз основа на данни, предоставени от съответната общинската служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. За [населено място] средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024-2025 г е в размер на 52 лв/дка, т.е. капитализираната поземлена рента е 52 х 25 = 1300 лв/дка т.е. за отчуждената част от имота на жалбоподателката, с площ 4.216 дка , обезщетението е за [имот номер] по КККР на [населено място] : 4.216 дка [рег. номер]/дка = 5481 лв.

Според такста на §2е от ЗСПЗЗ от 2024 г., и последните изменения в сила от 01.01.2025г. изм. ДВ бр.70/2024г., размерът на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината за предходната година се определя в евро за декар от комисия, назначена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие", въз основа на данни, предоставени от съответната общинската служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие.

Заплащането на предварително и равностойно обезщетение се изисква не само от закона – чл.32, ал.1 от ЗДС, но и от конституционната норма на чл.17, ал.5 от Конституцията на Република България. Както е посочено и в мотивите на решение № 6 от 4.07.2006 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/2006 г., чисто пазарният принцип за установяване равностойността на един имот би могло да бъде постигнат само ако този имот бъде предложен за продажба на свободния пазар. В случаите на принудително отчуждаване на частни имоти за държавни и общински нужди, т. е на отнемане на частна собственост от държавата на съответно конкретно посочени законови основания, предлагането на пазара по понятни причини не може да бъде осъществено. Това налага адекватната обезщета (равностойното парично обезщетение) да се определя по законов ред. КС приема, че тази уредба несъмнено трябва да има предвид пазарната цена, която собственикът би получил от продажбата на имота на свободния пазар.

С оглед изискването за предварително заплащане на обезщетението, разпоредбата на чл.39, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДС предвижда, че решението на Министерския съвет и заповедта на областния управител влизат в сила и имотът се смята за отчужден в случаите на обжалване, когато е преведено обезщетението по сметка на правоимащите лица въз основа на решението на съда по чл. 38, ал. 8. Следователно размерът на обезщетението следва да отразява пазарната стойност на имота, определена максимално близо до датата на постановяване на оспорения административен акт, задължителен реквизит на който, съгласно чл.34б, ал.1 от ЗДС, е и цената (размерът на обезщетението) на отчуждаваните имоти. Поради това съдът намира, че крайната дата на 12 – месечния период, през който трябва да бъде съобразявано евентуалното наличие на сделки-аналози, посочени в § 1а, т.2 от ДР на ЗДС (покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота), следва да е не датата на възлагане на оценката, а датата на издаване на оспорения акт – 06.02.2025 г., т.е. този период следва да обхваща времето от 06.02.2024 г. до 06.02.2025 г.

Според нормата на чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени по-малко от две сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ - за земеделски земи. В чл.1, т.5 от Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи е посочено, че с нея се уреждат и условията и редът за установяване на цени на земеделските земи при определяне на равностойното парично обезщетение в случаите по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, а нормата на чл.5а указва, че цените по наредбата са база за определяне на цени на земеделските земи в случаите по чл. 1. Посочената наредба е приета през 1998 г. като не е била актуализирана при настъпилото през годините съществено изменение на пазарните цени на земеделските земи.

От заключението на вещото лице е видно, че в землището на [населено място], общ.Иваново няма сделки, които да отговарят на законовите условия за пазарни аналози, нито в изследвания в административното производство период от 15.09.2022 г. до 15.09.2023 г., нито в период от 12 – месеца преди датата на решението на МС – от 06.02.2024 г. до 06.02.2025 г.

Първият вариант на заключението потвърждава тезата на ответника и заинтересованите страни, но както беше посочено по-горе, не е довело до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите, както се изисква съгласно член 1 от Протокол №1. Поради това съдът счита, че при липсата на подходящи сделки-аналози регламентираният в чл.3, ал.1 от наредбата механизъм за определяне на началната цена на земеделските цени би могъл да бъде ползван, каквато е изразената от законодателя воля в чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС, но въз основа на актуални към датата на отчуждаването рентни/наемни плащания, т.е. въз основа на капитализираната поземлена рента (годишно рентно плащане на един декар х 25), изчислена не към датата на приемане на наредбата през 1998 г., а към стопанската 2024/2025 г. , т.е по втория вариант.

Както сочи и вещото лице директната капитализация на дохода (в случая на поземлената рента) е техника, приложима при метода на приходите, т.е. самият законодател, в лицето на МС, чрез позоваването в нормата на чл.3, ал.1 от Наредбата именно на капитализираната поземлена рента, е приел, че този оценителски метод е допустим при определяне обезщетенията за отчуждаваните земеделски земи. Поради и това съдът възприема втория вариант на екстертизата, при който вещото лице се е позовало на информацията от протокол № 1/17.01.2025 г. за определяне на средно рентно плащане за стопанската 2024/2025 г. , публикуван на интернет страницата на ОД „Земеделие“ [населено място]. На основание § 2е от ДР на ЗСПЗЗ, чл.77б от ППЗСПЗЗ и Методиката за определяне на средното рентно плащане за стопанска година, одобрена от МЗХ, размерът на средното рентно плащане се изчислява за съответното землище от общината за предходната година въз основа на данни, предоставени от съответната общинската служба по земеделие, за средната стойност на рентните вноски, изчислена на база всички договори, регистрирани в общинската служба по земеделие. В заключението си вещото лице е посочило, че за [населено място], общ.Иваново, средното рентно плащане за 1 дка нива за стопанската 2024/2025 г. е в размер на 52 лв./дка, поради което капитализираната поземлена рента възлиза в размер [рег. номер]./дка, т.е за отчуждената част от имата на жалбоподателката паричното обезщетение за отчужденият [имот номер] : 4.216 дка [рег. номер]/дка лв./дка възлиза [рег. номер].

Следва да се отбележи, че информацията за средното рентно плащане по § 2е от ДР на ЗСПЗЗ действително не е представена в протокола на ОД „Земеделие“ [населено място] по отделни категории на земеделската земя (нива), както това е сторено в таблицата към чл.3, ал.1 от наредбата. От друга страна обаче тази информация се отнася до получаваните рентни плащания/наеми при отдаването на земеделски земи, принадлежащи именно към землището на конкретното населено място, докато началните цени, предвидени в таблицата към чл.3, ал.1 от наредбата, се основават на обща информация за цялата страна, а не на информация, специфична за пазарната стойност на конкретните парцели. Накрая, видно и от заключението на вещото лице, тъй като посочените в протокола на ОД „Земеделие“ [населено място] средни рентни плащания отразяват именно пазарните стойности на действащите договори за аренда и наем за стопанската година към датата на отчуждаването – за 2024/2025 г., то вещото лице правилно не я е увеличавало с коефициентите по наредбата, имащи за цел да преодолеят именно липсата на конкретика относно местоположението на имота и неговите характеристики.

По изложените съображения депозираната жалба следва да бъде уважена като размерът на паричното обезщетение, определено на жалбоподателя за отчуждената част от поземления имот, представляваща имот с [идентификатор] в землището на [населено място], общ.Иваново, обл. Русе с площ 4.216 дка с начин на трайно ползване нива, четвърта категория, описан в Решението под позиция № 83, следва да бъде увеличен от 1391 лева на 5481 лева.

Според разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. С оглед изхода на спора оспорващата страна има право на направените по делото разноски в общ размер на 1030 лева, от които 30 лева – внесена държавна такса, 400 лева – внесен депозит за вещо лице и 600 лв.- адвокатско възнаграждение.

Настоящото решение е окончателно - чл.38, ал.8, изр.второ от ЗДС.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ по жалба на М. В. А., Б. В. Д., В. Д. С. всичките от [населено място], като наслесници на Г. Й. С., починала на 11.02.2000 г., решение № 60 от 06 февруари 2025 година на МС на Република България, за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на [населено място] от км 0+500 до км 76+040 на територията на област Русе, в землищата на община Иваново, община Две могили и община Борово, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-15-110/10.10.2022 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изменена с влязла в сила заповед № РД-02-15-72/30.05.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, намиращи се в землищата на [населено място], [населено място] и [населено място], община Иваново, [населено място] могили, община Две могили и [населено място], община Борово, в частта му, която касае оценката на отчужден недвижим имот по реда на чл.34а и следващите от ЗДС- имот с [идентификатор] (25.6) с площ 4.216 дка –шеста категория в местността „Дъбравата“ в землището на [населено място], общ.Иваново –т.83 по Приложение 1 на оспореното решение и определен размер на обезщетение в размер на 1391 лева, като

УВЕЛИЧАВА размера на определеното парично обезщетение от 1391 лева на 5481 лева.

Решението е окончателно.