№ 177
гр. Разград, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Петя П. Колева
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
в присъствието на прокурора С. Люб. М.
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20253300500456 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България против Решение №
372/24.05.2025г. по гр.д.№ 150/2025г. по описа на РС-Разград, с което частично е уважен
предявения от М. Д. К. от гр.Разград и е осъдена да му заплати сумата от
8000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди от задържане и незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл.152 ал.1 т.2 НК,прекратено с постановление
от 14.07.2021г. на основание чл.243 ал.1 т.2 НПК. Присаъдени са му разноски в размер на
652.57лв.
Счита решението за неправилно, несправедливо, необосновано,постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила. Първото възражение на жалбоподателя е
недоказаността на исковата претенция. Твърди,че освен незаконното обвинение ищецът
следва да докаже и наличието на претърпени вреди от него, които са в причинна връзка.
Претърпените вреди се доказват единствено от показанията на свидетелите на ищеца, които
са негови приятели и са заинтересовани. Грешен е и извода на съда относно психичното
състояние на ищеца, а именно, че е станал затворен,ограничил социалните си контакти. През
този период ищецът е бил заплашван от бащата на пострадалата. Имал е и повдигнати
обвинения по други наказателни производства. Не отрича,че при всяко обвинение
обвиняемият преживява отрицателни емоции, но в настоящия случай тяхното разграничение
е невъзможно от негативните емоции търпени по другите обвинения. Съдът е допуснал
1
съществено процесуално нарушение, като е кредитирал безкритично показанията на
свидетелите на ищеца, които са общи и неясни. Прокуратурата не е внесла обвинение в съда,
а е прекратила наказателното производство, което също следва да се отчете. Ищецът е бил
задържан за 72 часа, като не му е вземана мярка за неотклонение „задържане под стража“ от
съда. НП е прекратявано на два пъти, но е връщано от съда с указания за събиране на
доказателства, факт който също следва да бъде отчетен.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме,че ищецът е претърпял някакви
неимуществени вреди, то присъденото обезщетение са явява несправедливо и неоснователно
завишено. Оспорва присъдените разноски.
М. Д. К. е отговорил в срок, като счита въззивната жалба за изцяло
неоснователна.Наведените в нея доводи не кореспондират със събраните по делото
доказателства. Необоснован е извода на прокуратурата,че показанията на свидетелите
следва да се ценят в съответствие с чл.172 ГПК и да не им се дава пълна вяра, тъй като
същите са близки приятели на К.. Именно най-близките хора на едно лице могат да опишат
точно неговото душевно и емоционално състояние. От тези показания се установява,че
въззиваемият се е разделил с приятелката си,че е посещавал психолог,че е изпитвал срам,че
се е затворил в себе си, до оттегляне от бизнеса. Твърдението на жалбоподателя, че страна на
К. е не от повдигнатото обвинение, а от бащата на пострадалата не кореспондира със
събраните по делото доказателства.Факта,че е бил задържан за 72 часа не омаловажава
факта на преживените от него негативни емоции и страх. Опитите на прокуратурата повече
от 7 години да докаже, че той е извършител на престъплението говори за проявена
упоритост както от прокуратурата, така и от съда. Претенцията на жалбоподателя за
неоснователност на присъдените разноски намира за неоснователна.
Докладва и депозираната частна жалба на Прокуратурата на РБ против определение №
845/25.08.2025г. по същото дело, с което съдът е отказал да измени решението си в частта за
разноските. Счита,че присъденото адв.възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, продължило е 40 минути, като съдът не е длъжен
да се съобразява с предвидените минимални размери на адв.възнаграждения.
М. Д. К. е отговорил в срок, като счита частната жалба за неоснователна. Независимо от
продължителността на съдебното заседание,преди явяване в с.з. има дълъг процес по
подготовка и запознаване с делото и ангажиране да доказателства. Моли съда да потвърди
обжалваното определение.
Депозирана е въззивна жалба и от М. Д. К., който изтъква доводи за незаконосъобразност и и
необоснованост на размера на присъденото обезщетение на причинени неимуществени
вреди, като моли съда да уважи претенцията му в пълен размер.
Въпреки отчитането на продължителността на производството, съдът не е съобразен факта,
че наказателното производство е било прекратявано и възобновявано няколко пъти след
проведеното първоначално разследване. Неправилни са изводите на съда, че не са доказани
здравословните проблеми на К., както и състоянието му наложило консулт с психолог.
2
Неправилни са изводите на съда, че: образуваното срещу К. дело не е причина за раздялата с
приятелката му, а по - скоро това била изневярата и, че е имал сексуален контакт с друга
жена, както и че не са събрани доказателства негативното отражение на бизнеса му.
Не се подкрепят от доказателствата и твърденията на прокуратурата и изводите па съда, че
чувството на страх в К. се дължало на заплахи от страна на бащата на пострадалата по
досъдебното производство, а не от факта, че има реална опасност той да бъде осъден за
престъпление, което не е извършил. Претендира за разноски.
В с.з. страните поддъражт жалбите си.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът установи
следните факти: Към м.август 2014г. М. К. е бил *** и *** на клуб „Сохо“ в град Разград. На
12.08.2014г. бил задържан за срок от 24 часа в полицейското управление на ОДМВР –
Разград по обвинение за изнасилване на П.Т.. На 13.08.2014 г. бил привлечен като обвиняем
по ДП № ЗМ-Рз[1]499/12.08.2014 г. за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, а
имено за това, че на 09.08.2014 г. в град Разград се е съвкупил с лице от женски пол – П.М.Т.
от гр. Разград, като съм я е принудил към това със сила. Мярката за процесуална принуда,
била продължена за срок от 72 часа. След изтичането и той бил освободен с мярка „парична
гаранция“ в размер на 5000лв. С постановление от 30.01.2015 г. на РП – Разград по пр.пр. №
1131/2014 г. наказателното производство било прекратено, поради липса на данни за
извършено престъпление. Постановлението било потвърдено от РС, но отменено Окръжен
съд – Разград и делото било върнато на прокуратурата с указания за продължаване на
разследването срещу К.. С постановление на РП – Разград от 28.12.2015 г. по пр.пр. №
1131/2014г., наказателното производство отново било прекратено. Това постановление било
отменено с определение с постановление на ОП – Разград от 25.01.2016г., с указания за
извършване на Т. и М., както и за назначаване на повторна СМЕ по отношение на Т.. Т.
категорично отказала участието си в очна ставка. С постановление от 14.07.2021 г. на РП –
Разград по пр.пр. № 1131/2014 г. наказателното производство по воденото срещу него
досъдебно производство било потново прекратено, поради недоказаност на обвинението.
Прокурорът приел, че установените факти сочат на полов акт между ищеца и П.Т., но че не
може да бъде установено по несъмнен и безспорен начин, че този акт е извършен при
използването на сила.
Според приложената по делото справка за съдимост ищецът е осъждан. Налагани са му
наказания пробация и лишаване от свобода, последното отложено за изпитателен срок.
Всички деяния са извършени след м. август 2014г. Срещу ищеца е имало образувани други
досъдебни производства, които с влезли в сила постановления са прекратени.
Разпитаните свидетели А. и С. установяват идентични факти, че в резултат на повдигнатото
му обвинение за изнасилване се затворил в себе си, рядко комуникирал с приятелите си.
Целият град знаел за обвинението. Обяснявал на приятелите си, че не се чувства добре и
вдига кръвно, че посещава психолог/психиатър. Престанал да ходи в заведението, като
оставил всичко на грижите на сестра си. Имал сериозна приятелка, с която имали намерение
да сключват брак, но след като разбрала за задържането му, тя го оставила.Св.С. сочи,че
3
бащата на момичето го заплашвал. Сега той управлявал заведението, но вече не се събирали
на една маса да пият кафе.
Въз основа на правилно установените релеванти факти, съдът е направил задълбочен анализ
на доказателствата,приемайки че отговорността на държавата за вреди следва да се
ангажира.
Налице е влязла в постановление за прекратяване на наказателното производство спрямо на
М. К., поради което от формална гледната точка е осъществен фактическия състав за
отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за вреди от незаконни актове,
действия или бездействия на нейни органи. Отговорността е обективна, при прилагане
принципа на риска, а не на вината. Законът не е поставил изискване за виновно поведение
на длъжностно лице, поради което отговорността за вреди следва да се поеме от този, който
е създал риска, в конкретния случай – Прокуратурата на РБългария. Отговорността следва
да се реализира чрез заплащане на обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. К. твърди, че от
незаконното обвинение спрямо него са настъпили отрицателни последици в емоционален
план, изразяващи се в притеснение, душевно терзание, прекратяване на връзка, злепоставяне
в обществото.
Според възприетото в т. II на ППBC № 4/1968г., въпрос на фактическа преценка, с оглед
конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения е определянето на
конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в
чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства. Съгласно Решение № 60/14.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2324/2018 г.,IVг.о. справедливостта винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни,
според случая, обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, които носят
обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко
продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за
извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични случаи. Тези
обстоятелства, в хипотезите на чл.2 ЗОДОВ, са: видът на нематериалните увреждания,
тяхната продължителност и интензитет, личността на увредения, данните за предишни
осъждания, начинът на живот, ценностна система и обичайната среда на пострадалия;
тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, извършените процесуални действия с участието на
пострадалия, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и
професионалния живот; разгласа и публичност на обвинението; постановени осъдителни
присъди; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е
трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Съдебното минало и
наличието други предишни осъждания следва да бъдат отчетени при преценка на личността
на ищеца, като интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по
отношение на което за първи път се подвига обвинение.
4
Действително наказателното производство е продължило повече от седем години, което е
неразумно дълъг период. Същото е прекратявано поради незоказаност на три пъти, първият
от които е с постановление от 30.01.2015г., т.е. пет месеца и половина след привличането му
като обвиняем. По него е била взема мярка задържане по ЗМВР от 24ч., продължена от
прокурора със 72часа, след което е пуснат, като му е взема МП „парична гаранция „в размер
на 5000лв. Именно в този период той е търпял най-интензивно твърдяните притеснения и
страхове по хода на развилото се, но бързо приключило наказателно производство.
Събраните доказателства за липса на принуда, подкрепящи обясненията на обвиняемия са се
отразили върху интензитета на тоените до този момент страхове от евентуална наказателна
репресия .Последващите отменителви актове както на прокуратурата, така и на съда също са
предизвикали негативни емоции у К., но не с такъв интензитет с оглед липсата на събрани
доказателства, подкрепящи обвинителната теза.
Изводите за недоказаност на твърдението на К. за влошено здравословно състояние, работа с
психолог са съобразени със съраните по делото доказателства. Всеки здравословен проблем,
довел до работа със специалст, оставя следа в обективната действителност, като проведени
изследвания, назначено лечение. Липсата им, при наличието на оспорване от ответната
страна води до недоказаност на твърдения факт.
Същото се отнася и до твърдението на Прокуратурата,че тъй като в този период К. е имал и
други обвинения и не може да се заключи, че твърдените за търпени вреди са от това
обвинение. Първото представено постановление за преклатяване на НП е от 28.01.2011г.,т.е.
преди незаконното обвинение. Другото постановление за прекратяване на НП е по
обвинение за извършено престъпление по чл.343б ал.3 НК, като производтвото е прекратено
две седмици след привличането му като обвиняем. Предвид на това съдът намира,че тези
повдигнати обвинения не са дали отражение към твърдяното. Неоснователен и довода
относно допуснати процесуални нарушения от съда при преценка на гласните доказателства.
Същите съдът е обсъдил и извел изводи от тях, като по този начин е спазил процесуалния
закон, вкл. и разпоредбатана чл.172 ГПК.
Твърдението на К., че приятелката му го насупснала порави повдигнатото обвинение е
обсъдено от съда също се явява недоказанот. Разпитаните свидетели предполагат,че това е
причината за раздялата, като никой от тях не е разговарял с нея и не знае причината, за която
е прекратила връзката. Тъй като същият не е отричал да е имал сексуален акт с обвинилото
го момиче е логически правилен извода,че това е причината за раздялата.
Не е налице и твърдяната вреда в бизнеса на К.. Заведението му е работело през целият
период, през който срещу него е имало незаконно обвинение, като липсват доказателства за
претърпяна загуба от бизнеса. Не е спорно по делото,че сестрата на жалбоподателя е поела
бизнеса му за известен период от време.
Страховете и притесненията на К. са по-скоро от заплахите,отправени към него от бащата на
пострадалото момиче, отколкото от действията на прокуратурата. Развилите се между тях
отношения не могат да бъдат поставени в отговорност на прокуратурата.
5
Независимо от горното, ищецът е претърпял вреди с оглед наличието на поддържано от
ответника незаконно обвинение в необосновано дългия период от седем години. Съдебната
практика, обективирана в Решение №480/23.04.2013г. по гр.д.№85/2012г., ІVг.о. на ВКС
приема,че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване и
трудовата му сфера,поради което установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да
се изхожда само от формалните, външни доказателства. Повдигането на обвинение в
извършване на престъпление, внасянето на обвинителен акт в съда, цялото наказателно
производство, нормално влияят негативно върху психиката на всяко лице и този извод съдът
може да направи и без наличие на строго формални доказателства.
Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на
деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия в страната, като присъдената
от този момент лихва има компенсаторен характер, като размерът на присъденото
обезщетение не може да служи като източник за неоснователно обогатяване.
Съобразявайки продължителността на наказателното производство, липсата на взета по
отношение на ищеца мярка за неотклонение, постановените няколко прекратителни актове
на прокуратурата, вида на повдигнатото обвинение, процесуалното и извънпроцесуалното
поведение на ищеца, съдебната практика по повод размерите на определяните обезщетения
обосновават присъденото обезщетение в размер на 8000лв., като до размера на 24900лв.
съдът правилно е отхвърлил иска. В тази връзка следва да се има предвид, че паричното
обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им
и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по- голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди
/Решение №832/10.12.2010г. по НД № 593/2010г. ВКС по гр.д. № 953/2010г., 4 г.о./.
Меродавен за размера на претенцията е също така и стандарта на живот и икономическите
условия, които не могат да обосноват исковата претенция като справедлива по смисъла на
чл.52 от ЗЗД. Претенцията на ищеца е завишена и не съответства на претендираните вреди,
на икономическия стандарт в РБългария и на съдебната практика в аналогични случаи,
включително и тази на ЕСЧП.
По разноските:
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски в размер на 1005лв. /5лв. д.т.
по въззивната жалба и 1000лв. адв.възнаградение за процесуално представителство пред ОС
по повод въззивни жалби и на двете страни/. Тъй като в договора за правна защита и
съдействие не е разграничено процесуалното представителство, следва да се приеме, че
разноските са разпределени поравно, а именно: 500лв. за процесуална защита по въззивната
жалба на прокуратурата и 500лв. по собствената въззивна жалба. Тъй като и двете въззивни
жалби са неоснователни, на К. се следват разноски само от 500лв.
Съдът намира, че липсват основания за уважаване искането на прокуратурата за слизането
6
под този минимален размер при присъждането на разноски.
Частната жалба против определението, с което е оставена без уважение молбата на
прокуратурата за изменение на решението в частта за разноските е правилно, на по различни
от изложените от съда основания. Заявеното с въззивната жалба, в частта с характер на
молба по чл.248 ГПК, възражение по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на присъденото
адв.възнаграждение е направено за първи път с жалбата, т.е. несвоевременно, като поради
тази причина не е съоразено от съда. Ето защо определение № 845/25.08.2025г. също следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №372/24.05.2025г. по гр.д.№ 150/2025г. по описа на РС-Разград, с
което частично е уважен предявения от М. Д. К. от гр.Разград и е осъдена да му заплати
сумата от 8000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди от задържане и
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.152 ал.1 т.2 НК,прекратено с
постановление от 14.07.2021г. на основание чл.243 ал.1 т.2 НПК
ПОТВЪРЖДАВА определение №845/25.08.2025г., с което е оставена без уважение молбата
на Прокуратурата на РБългария за изменени ена решението в частта за разноските.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор ДА
ЗАПЛАТИ на М. Д. сумата от 500лв./петстони лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АпС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7