РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. гр. Хасково, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20245640200808 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В. Д. В. от град Харманли, чрез адв. Д. А. от
АК - Хасково срещу Наказателно постановление № 23-1253-002567 от
07.12.2023 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5,
предл. 3 - то от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП. В
подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като при издаването му
били допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и
неправилност. Твърди се в подадената жалба, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение било допуснато нарушение на
чл. 42 от ЗАНН, тъй като същият не съдържал необходимите реквизити, бил
съставен от некомпетентен орган и били нарушени административно –
1
процесуалните правила при неговото съставяне и връчване, а нарушението не
било констатирано по надлежния ред, като дадената правна квалификация
била по разпоредба от закона, която била неточна, неправилна и непълна.
Счита, че отговорността била погасена по давност. Допуснатите нарушения
били възпроизведени и в издаденото наказателно постановление, което не
отговаряло на изискванията по чл. 57 от ЗАНН относно необходимото
съдържание. Сочи и че административнонаказващият орган въобще не бил
обсъдил дали случат се явявал маловажен, като били нарушени разпоредбите
на чл. 27 и чл. 28 от ЗАНН без да излага конкретни съображения в подкрепа
наведените доводи. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково,
като претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, не се явява и упълномощеният по делото
процесуален представител - адв. Д. А. от АК – Хасково, като в депозирано
писмено становище заявява, че поддържа жалбата и развива конкретни
съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Началник - група Сектор „ПП“
при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с
нея наказателно постановление. В съпроводителното писмо излага становище
описаните в жалбата обстоятелства да не бъдат вземани предвид от съда и
същата да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност,
възразява за прекомерност на направените от другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 23.11.2023 г., в около 10:15 часа свидетелят Г. Ж. У. управлявал в град
Хасково лек автомобил марка „*****“, модел „****“, с рег. № ****, като се
движел по ул. „***“ в посока към Първа поликлиника. При навлизане в
2
кръстовището с ул. „**** се ударил в движещия се преди това по същата улица
лек автомобил марка „***“, модел „**“ с рег. № ***, управляван от
жалбоподателя В. Д. В. от град Харманли, който навлязъл в кръстовището
въпреки наличието на пътен знак „Б2“ за движените се превозни средства по
ул. „****“. След удара водачите на моторните превозни средства спрели и
жалбоподателят сигнализирал на ЕЕН 112 и двамата със свид. Г. У. изчакали
пристигането на екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
Пристигналите на място полицейски служители – свидетелите Х. В. Х. и
И. Г. А., на длъжност „*****” в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково
установили самоличността на водачите на превозните средства и извършили
оглед на местопроизшествието и на превозните средство, намиращи се там и
съответно на тяхното разположение, като жалбоподателят В. Д. В. и свид. Г.
Ж. У. били тествани с техническо средство за употреба на алкохол, а
резултатите от пробите не сочели на такава употреба от водачите, а по – късно
били приканени да се явяват в сградата на РУ на МВР – Хасково да бъдат
тествани и за употреба на наркотични вещества. Въз основа на направените на
мястото на инцидента констатации относно регулирането на движението в
процесния участък от пътя с пътни знаци, уреждащи предимството,
контролните органи достигнали до извод за допуснато от водача на лекия
автомобил, марка „***“, модел „**“ с рег. № **** в лицето на жалбоподателя
В. Д. В. от град Харманли, нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В резултат на този
извод, срещу него, в негово присъствие, бил съставен на същата дата, от свид.
Х. В. Х. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, бл.
№ 312501 от 23.11.2023 г., за нарушение, квалифицирани по чл. 6, т. 1 от
ЗДвП, който жалбоподателят подписал а графата за възражения и обяснения
вписал, че няма такива. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя
на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока,
като в законовия срок от връчване на АУАН не е постъпило възражение срещу
него.
При издаване на наказателното постановление, станало на 21.04.2020 г.,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта
фактическа обстановка, след което обобщаващо е посочил, че 1) „не
съобразява поведението си с пътен знак „Б2“, отнемайки предимство, създава
опасност за движението. ПТП“ и на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП, наложил процесната глоба.
3
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на
производството по делото свидетели. Най – напред, съдът кредитира
показанията на свидетелите Х. В. Х. и И. Г. А., които макар и опосредени от
показанията на други лица, все пак излагат впечатления относно вероятния
механизъм на процесното ПТП и участниците в него, за вида на причинените
щети. На следващо място, дава се вяра и на изложеното от тези свидетели и
относно обстоятелствата, свързани с действията им, развили се след
пристигането им като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Хасково, посетил мястото, където е възникнало ПТП, констатациите
им при огледа на местопроизшествието и на показанията им, свързани с
действията, предприети по отношение на участниците в инцидента и тези,
отнасящи се до съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал. По целия комплекс от обстоятелства, от значение за
преценката съдът дава вяра на изложеното и от свид. Г. Ж. У., участник в
транспортното произшествие и разполагащ с преки и непосредствени
впечатления за настъпването му, показанията му са логически последователни
и вътрешно безпротиворечиви, поради което се възприемат от съда като
съответни на обективната истина. Всъщност, относно обстоятелствата,
включени в основна степен в предмета на изследване по делото и в частност
относно факта на настъпило пътно транспортно произшествие не е налице
съществено разминаване в гласните доказателствени източници, най – вече по
отношение на поведението на всеки от водачите, което да налага по – обстоен
анализ за тяхната достоверност. Във връзка с обвързващата доказателствена
сила на съставения акт за установяване на административно нарушение пък,
следва да се има предвид, че въпреки законовата повеля, тя следва да се
прилага само и единствено в случаите, в които контролните органи от състава
на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково пряко и непосредствено
възприемат деянието. В случаите на причинени пътни – транспортни
произшествия, в съставените актове се обективират не техни преки и
непосредствени впечатления, а изводи относно причините и механизма на
настъпване на транспортното произшествие, градени върху възприятията им
относно обективните находки и събраните данни от участниците в
съответните събития, а така достигнатите изводи подлежат на съдебен контрол
4
за тяхната обоснованост и правилност.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка. По силата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване,
за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението подлежи на административно наказание, а според ал.
2, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция
или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва
с глоба в размер 200 лв, ако деянието не съставлява престъпление.
Следователно, деянието, за които на жалбоподателя е наложено
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт. Не са
допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за
установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя,
посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в
процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право
следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от
съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да
реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в
аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за
установяване на административно нарушение и да поиска събирането на
доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е
изпълнено. Процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със
съответната материална компетентност без значение дали е пряк очевидец или
5
не на транспортното произшествие и на поведението на участниците в него,
доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за механизма
на настъпване на инцидента и за авторството на всяко от описаните
нарушения.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите
реквизити в частта относно деянието по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Изискванията на
чл. 42 от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се
гарантира правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички
факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а
последното е важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за
съответното нарушение правна норма, пряко отнасящо се до въпроса за
законоустановеност на санкцията. Нарушението в случая е описано по
необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин, така, че да бъде
обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно нарушение се
привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние
да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем.
Фактическото описание на деянието и начина на изложение на твърденията и
конкретно употребяване на израза „не спазва пътен знак „Б2“ – „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, като форма на съставомерна
деятелност, от една страна и изискванията на фактическия състав на
разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, под която е субсумирано нарушението – от
друга напълно кореспондират с изискванията на закона за реалтивност.
На следващо място, в процесния случай, от материалноправна страна е
установено, че действително е налице настъпило ПТП по смисъла на
Параграф 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по
пътищата, която норма не поставя разлика, основана на принадлежността на
превозното средство, по отношение на което са причинени щети, но в случая
все пак може да се отбележи, че то е чуждо за водача, причинил деянието и
щети по него. Транспортното произшествие е онзи противоправен резултат,
поглъщащ в себе си този, свързан със създаване на опасност за останалите
участници в движението, доколкото същата очевидно е дори реализирана с
неговото настъпване. Налице са твърдения, а така също и доказателства, които
по – същество обосновават от материалноправна страна извода, че
6
настъпилият съставомерен резултат се дължи именно на деяние по чл. 179, ал.
1, т. 5 от ЗДвП, като тази разпоредба покрива смисъла и съдържанието на
текста на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, а в случая се установява, поведение, поради което
вследствие на несъобразяване със знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство!“ е настъпил съставомерният резултат. В случая
изискването е за съобразяване с предписанието на знака в цялост, тоест
водачът на превозното средство, за който се отнася не просто да спре, но и да
пропусне движещите се по пътя с предимство, като дори в първата част
задължението да е било изпълнено, във втората нещата категорично не стоят
по този начин, поради което с неспазване на предписанието на пътния знак,
обективно се е стигнало и до нарушение на правилата за предимство, поради
което квалификацията по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е правилна и обосновано
дадена. Налице е необходимото фактическо съдържание на наказателното
постановление и описание на нарушение, което обосновава като релевантна
предложената квалификация по чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а по същество се
установи по необходимия категоричен начин наличието на деяние,
съставомерния резултат и авторството, доколкото водач на превозното
средство при извършване на движението в отклонение от правилата за
движение е бил именно жалбоподателят. Същият е било необходимо да
прояви дължимата грижа в това му качество при упражняване на
правнорегламентираната дейност по управление на МПС и е могъл, а така
също е бил длъжен да предвиди настъпване на инцидента. Последното
подкрепя извода за проявена непредпазливост от страна на жалбоподателя при
навлизане през кръстовището без да осигури предимство на движещите се по
пътя, ползван с такова, поради което е налице и съставомерно негово
поведение. В случая, в пряка причинно – следствена връзка с настъпване на
съставомерния и вредоносен резултат е именно поведението на
жалбоподателя, изразяващо се в нарушение на правилата за предимство,
поради неспазване на предписание на пътен знак. Следователно, обосновано и
в съответствие с доказателствата по делото и материалния закон е
санкциониран с процесното наказателно постановление. Случаят не разкрива
по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други случаи от такъв
вид, като бланкетните възражения за наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН
остават необосновани, а санкцията е определена съобразно предвиденото в
наказващата норма, в която липсва възможност за преценка относно размера
7
на санкцията индивидуализирана точно по вид и размер от наказващия орган,
което прави и доводите за нарушение по чл. 27 ЗАНН несъстоятелни.
По така предложените аргументи, жалбата се явява неоснователна и е
необходимо да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление –
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските и направеното искане за тяхното
присъждане от жалбоподателя, следва да се отбележи, че предвид изхода на
спора, то в негова тежест остават направените по делото разноски за
възнаграждение на упълномощен адвокат.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1253-002567 от
07.12.2023 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретор: Г.С.
8