Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260009
гр.Бургас, 06.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря Михаела Радева, като разгледа НАХД № 4734 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Д.Д.Г. с ЕГН: **********, чрез пълномощник –
адв. М.М. – БАК, с посочен съдебен адрес:***, против Електронен фиш за налагане
на глоба (ЕФ) Серия Г № 0020484, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение
по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.4, вр. с ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл.
461, т. 1 КЗ е наложена „Глоба“ в размер на 250 лева.
С жалбата едновременно
се атакуват два ЕФ за две отделни нарушения. В изпълнение на задълженията си за
администриране на жалбата АНО е окомплектовал две отделни преписки, като
настоящата касае ЕФ Серия Г № 0020484,
поради което и само той е предмет на съдебно разглеждане по настоящето дело. С
жалбата се твърди, че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен. Застъпва се, че
автомобилът е имал валидна застраховка „ГО“ към ЗК „***“, сключена по номер на
рама и транзитни номера, валидна до 07.07.2021г. Твърди се, че едностранно и
без да уведоми жалбоподателя ЗК е прекратила действието на полицата, считано от
08.08.2020г., поради промяна на регистрационния номер на автомобила. Застъпва
се, че едва на 27.08.2020г. при рутинна проверка от контролните органи Г. е
разбрала за прекратената полица, след което е влязла в комуникация със застрахователя,
но въпреки това не е получила задоволителен отговор – защо договорът за
застраховка е бил едностранно прекратен. В тази връзка се застъпва, че
жалбоподателката не е действала виновно към датата на заснемане – 20.08.2020г.,
защото не е знаела, че полицата й е преждевременно прекратена. Пледира се за
отмяна на ЕФ изцяло и присъждане на адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание жалбоподателката
се явява лично и с пълномощник – адв. М. – БАК, която пледира за отмяна на ЕФ
по доводи, аналогични с тези в процесната жалба.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се заявява, че ЕФ е правилно и законосъобразно издаден, а санкцията е правилно определена, поради което и се пледира за потвърждаване на санкционния акт. Развиват се съображения в защита на тази позиция, като под условията на евентуалност и в случай на уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от отбелязването
на разписка на л. 17 фишът е връчен на жалбоподателката на 05.10.2020г., а
жалбата срещу него е депозирана на 14.10.2020г.). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 20.08.2020г. в
11:41 часа в гр. Бургас, ПП I-9, км. 253+411 до
Природозащитен център „Пода“ в посока към ПВ „Юг“ ул. „Иван Вазов“ техническо
средство – мобилна система за
контрол на скоростта – „TFR1-M 644”, засякла и
заснела автомобил „***“ с рег. № ***. От направената справка
се установило, че към датата и часа на управление за автомобила не е имало
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Било установено и че
автомобилът е собственост на жалбоподателката Г..
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия Г № 0020484 на
ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638,
ал.4, вр. с ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ била наложена „Глоба“ в
размер на 250 лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M
644”, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от
приложените Удостоверение (л.21) и протокол за проверка (л.19-20).
За използването на мобилното техническо средство бил съставен протокол
по реда на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л.18).
По отношение на автомобила на 07.07.2020г. била сключена застраховка ГО
– полица № GO82279019, валидна до 07.07.2021 към ЗК „***“, която
обаче била прекратена едностранно от застрахователя на 08.08.2020г. поради
това, че автомобилът бил пререгистриран с нови регистрационни табели
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира
изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло,
приложената по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения
съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на
нарушението и издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
От приложената по делото разпечатка от проверка, извършена в Гаранционен
фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на заснемането му с
техническото средство. В случая обаче отговорността на Г. е ангажирана за това,
че като собственик не е изпълнила задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", а не за това, че е управлявала
лекия автомобил без наличието на такава застраховка. Задължението за сключване
на договор за застраховка "Гражданска отговорност" от собственика е
уредено в чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и предписва, че застраховката следва да се
сключи от всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. По
мнение на съда това задължение възниква или в момента, в който дадено лице придобие
МПС, което няма застраховка, или в момента, в който изтече предходната
застраховка, при положение, че
автомобилът не е спрян от движение. От общодостъпната база данни на
„Гаранционен фонд“ е видно, че за автомобила е имало валидно сключена застраховка,
прекратена на 08.08.2020 г., след което нова е била сключена на 27.08.2020г.,
без да има данни в този период автомобилът да е бил спрян от движение. При това
положение по мнение на съда, задължението на собственика за сключване на задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" е възникнало на 09.08.2020г. и
именно тогава е довършено нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ, а не на
датата на заснемане на автомобила – 20.08.2020г. Това е така защото при
„обикновеното“ несключване на застраховка се касае за едно единствено
нарушение, извършено чрез бездействие, което е довършено с изтичане на крайния
срок, в който задълженото лице е следвало да действа, като самият срок на
бездействието е ирелевантен. Без значение колко време лицето е бездействало и
за автомобила му не е имало застраховка -
един ден или един месец – все се касае за едно единствено нарушение, което е
довършено в първия ден след крайния срок, в който е трябвало лицето да действа.
Не така стои въпросът при управлението на МПС без сключена задължителна
застраховка. Тогава се касае за нарушение извършено чрез действие (управление
на МПС), при което всяко едно действие е отделно нарушение – т.е. ако водачът
управлява десет пъти автомобила, то той извършва десет отделни нарушения. С
оглед горното съдът намира, че изначално АНО неправилно е приел, че нарушението
по чл. 638, ал. 1, т. 1 КЗ е извършено от Г. на 20.08.2020г. поради което и
само на това основание ЕФ се явява незаконосъобразен и следва да се отмени.
Дори горните съображения на съда да не бъдат споделени, то съдът счита,
че издаденият ЕФ отново е порочен. Това е така, защото нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДП (към която препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ) предвижда, като условие за
издаването на електронен фиш, с автоматизираното техническо средство да е
заснето и установено "нарушението". Това означава, че техническото
средство следва да установи автоматизирано, без намесата на служител, всички
елементи от състава на нарушението и то по начин, възможен за по-нататъшната му
автоматизирана обработка, която в крайна сметка да има за резултат генерирането
на електронния фиш „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“. Не е
възможно да се изпълни законовото изискване за установяване и наказване на
нарушението в отсъствието на контролен орган, ако с автоматизираното техническо
средство не се установят всички елементи от състава на съответното
административно нарушение. Изискването за автоматизиран характер на дейността
от установяването на нарушението до наказването му чрез електронен фиш
произтича и от законовите дефиниции, дадени с § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и § 6, т.
63 от ДР на ЗДП, според които "електронен фиш" е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Затова
следва да се приеме, че в случаите на
чл. 638, ал. 4 от КЗ е необходимо системата за установяване на
нарушенията автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за
наличието на действаща застраховка ГО за съответния автомобил. Ако такива данни
не се събират от системата и се налага извършването на справка от съответен
служител, то за установяването на нарушението следва да се състави АУАН, а
издаването на ЕФ е недопустимо (Решение
№ 1632 от 8.10.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1613/2019 г.). От
данните по делото е видно, че нарушението е установено впоследствие, чрез
справка в Гаранционния фонд относно обстоятелствата налице ли е валидно
сключена застраховка „ГО“ за процесния автомобил. Т. е тези обстоятелства не се
установяват към момента на заснемането от АТСС, тъй като АТСС е одобрен тип
средство за измерване (противно на
становището на АНО, видно от общодостъпния Регистър на одобрените типове
средства за измерване https://e-bim.bim.government.bg/bg/Information/Information/DeviceTypeDetails?identifier=UzpCXYluoYY%3D
се касае именно до средство за измерване).
В настоящия случай, АНО е следвало да приложи общите правила на административнонаказателното
преследване и да издаде АУАН и въз основа на него НП, като в административнонаказателното
производство като веществено доказателствено средство да бъдат използвани
снимките от АТСС, по аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
На последно, но не по важност място, настоящият състав счита, че
нарушението е несъставомерно и от субективна страна. За да е налице
административно нарушение от субективна страна, следва деянието да е било
извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите
и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било
то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай
АНО не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към
датата на заснемане на МПС - 20.08.2020г. жалбоподателката е била наясно с
това, че сключената на 07.07.2020г. застраховка ГО, валидна до 07.07.2021г., е
била едностранно прекратена от застрахователя. Видно от показанията на
разпитания св. Пейчев – нито той, нито Г. са получавали известие от страна на
застрахователя, относно предприетите от негова страна действия. Едностранно
прекратяване на сключена едногодишна застраховка ГО поради замяна на
транзитните номера с постоянни не е предвидена нито в КЗ, нито в Общите условия
на застрахователя, достъпни на адрес: https://dallbogg.com/wp-content/uploads/2020/12/ou-goa.pdf.
При това положение се налага изводът, че реално жалбоподателката не е знаела,
че действието на сключената застраховка е било прекратено, поради което и
поведението й няма как да се окачестви като виновно, а от там и като
административно нарушение.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати
нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до
незаконосъобразно издаване на ЕФ, поради което и той следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор
разноски се дължат в полза на жалбоподателката, която е поискал присъждането
им. По делото е приложен договор за права защита и съдействие (л.31), в който
изрично е посочено, че е бил заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лева. По
делото е направено възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар,
като съгласно чл. 63, ал. 4 ЗАНН - ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер
на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за
адвокатурата препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес
при интерес до 1000 лв. минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. Съобразявайки
горните правила и като взе предвид, че жалбата по делото не е подписна от адв. М., а и тя касае две отделни производства,
както и че пълномощникът се яви само в едно съдебно заседание, продължило 10
минути, то и настоящият състав счита, че възражението от страна на АНО за
прекомерност е основателно и на жалбоподателката следва да се присъдят разноски
в размер близък до минималния предвиден в закона, а именно 350 лева, които
съответстват на фактическата и правно сложност на конкретното дело.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба
Серия Г № 0020484, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.483,
ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал.4, вр. с ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ
на Д.Д.Г. с ЕГН: ********** е наложена „Глоба“ в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на Д.Д.Г. с ЕГН: **********
сума в размер на 350 (триста и петдесет) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: М.Р.