Р Е Ш Е Н И Е
№ 290/27.07.2022 г., град
Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на дванадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
при участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА
КОЛЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 278/ 2022 год. по описа на
АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по:
1.Касационна жалба на
„Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано
от А.А.К., Г.К., Р. Георгиев Л., подадена чрез адв. Н.Б., ВАК, срещу Решение №
167 от 06.12.2021 год. по НАХД №
20213230200672/ 2021 год. по описа на Районен съд – Добрич.
2.Касационна жалба на Комисията за
енергийно и водно регулиране срещу същото Решение в частта, в която е
преквалифицирано деянието и е намален съобразно новата квалификация размерът на
наложената санкция, както и в частта, в която са присъдени разноски в размер на
80 лв., като се иска присъждане на такива от 150 лв.
При така подадените касационни жалби и
съдържанието и петитумът по точка втора на втората касационна жалба, делото е
прекратено и е върнато на РС за произнасяне по искането за изменение на
решението в частта на разноските.
С Определение № 127/ 04.04.2022 г. ДРС е
оставил без уважение искането на Комисията за енергийно и водно регулиране за
присъждане на разноски в размер на 150.00 лв.
След влизане в сила на Определението
делото е изпратено на АдмС – Добрич за произнасяне по касационните жалби.
С касационната си жалба „Електроразпределение
Север“ АД, ЕИК *********, представлявано от А.А.К., Г. К., Р. Г. Л., чрез адв. Н.Б.,
ВАК, иска отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на НП изцяло. Оспорва
наличието на нарушение, като твърди, че сочените в НП като нарушени Общи
условия 2007-2009 не са част от притежаваната от жалбоподателя Лицензия за
дейността. Допълнително излага становище, че за да бъде наложена санкция по чл.
206, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), нарушението следва да бъде по
отношение условията на издадената Лицензия, което не се откривало в АУАН и НП,
нито се сочело кой текст от Лицензията е нарушен. Като цяло се настоява, че
касаторът не е извършил действия, които да са в противоречие със ЗЕ,
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, действащото законодателство,
общите и индивидуални административни актове на КЕВР, както и с правото на
Европейския съюз. Прави възражение, че към датата на извършване на твърдяното
нарушение няма нормативна уредба, регулираща отношенията по създаване на
констативни протоколи при проверка на СТИ, както и няма общи или индивидуални
актове, които да съдържат императивни указания към лицензиантите. Добавя, че
правният характер на отношенията, които се уреждат с Общите условия (ОУ), е
облигационен – договорни отношения между лицензиант и трето лице, с предмет
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, като счита,
че налагането на административна санкция за неспазване на облигационно
задължение е недопустимо и представлява превратно упражняване на власт, като
поставя под въпрос спазването от административния орган на основните принципи,
които следва същият да прилага в дейността си. На последно място, претендира,
че неправилно и необосновано съдът е приел, че НП не е издадено при нарушение
на разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. Иска присъждане на разноски за
касационната инстанция.
С касационната си жалба Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) моли да бъде отменено Решение № 167 от 06.12.2021
г. по АНД № 20213230200672 от 2021 г. на Районен съд - гр. Добрич, XVI състав в
частта, с която е изменено Наказателно постановление № НП-60 от 12.05.2021 г.
на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, като нарушението е
преквалифицирано от такова по чл. 206, ал. 3 от Закона за енергетиката в такова
по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, съответно размерът на санкцията е намален от 60 000
лв. на 20 000 лв. КЕВР счита, че неправилно и необосновано Районният съд е приел,
че в настоящия случай признакът „повторност“ се явява неприложим, тъй като,
макар че за същото по вид нарушение на „Електроразпределение Север“ АД са
издадени редица наказателни постановления, които са влезли в сила, това се е
случило преди около четири години преди издаване на настоящото НП № НП-60 от
12.05.2021 г. на Председателя на КЕВР. Настоява, че, доколкото в специалния
закон липсвала легална дефиниция на понятието „повторно“, предвид наличните по
делото множество влезли в сила наказателни постановления за същото нарушение,
АНО правилно и законосъобразно е определил имуществена санкция на основание чл.
206, ал. 1, във връзка с чл. 206, ал. 3 от ЗЕ, поради което съдът не е следвало
да изменя НП. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на НП
изцяло.
И „Електроразпределение Север“ АД, и
КЕВР, чрез процесуалните си представители, представят отговори по подадените
касационни жалби, с които ги оспорват и излагат становищата си по
законосъобразността на решението на РС.
В съдебно заседание, КЕВР, редовно
призована, се представлява от главен юрисконсулт К. К., редовно упълномощен,
който поддържа касационната жалба на комисията и оспорва касационната жалба на
дружеството. Представя писмени бележки по същество на спора. Прави възражение
за прекомерност на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание
„Електроразпределение север“ АД, редовно призовано, чрез процесуалния си
представител, адв. Л. М., поддържа касационната си жалба и оспорва тази на
КЕВР. Претендира разноски, като представя два списъка на разноските и
доказателства за заплащане на адвокатските възнаграждения, посочени в тях.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич
дава становище за неоснователност на касационните жалби.
Касационните жалби са подадени в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни във въззивното производство, за които
обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същите са допустими.
Разгледани по същество и в пределите на
касационната проверка по чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
касационните жалби се явяват неоснователни. Съображенията за това са следните:
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:
Административнонаказателната отговорност
на дружеството е ангажирана за това, че в периода 11.11.2020 г. - 18.11.2020
г., е доставяло до обекта на Данчо Илиев Господинов електрическа енергия с качество,
неотговарящо на показателите, определени в т. 3.2.1.3.2 от Методиката за
отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за
качеството на електрическата енергия и качеството на обслужването на мрежовите
оператори, обществените доставчици и крайни снабдители (Методиката), с което е
нарушило т. 3.3.1 от Лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за разпределение на
електрическа енергия и е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ).
За да потвърди НП, Районният съд е
приел, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процедурата, регламентирана в ЗАНН. Счел е,
че нарушението е доказано по несъмнен начин. Посочил е, че в процесния случай
извършеното в периода 11.11.2020 г. до 18.11.2020 г. нарушение е констатирано
от длъжностните лица на КЕВР при извършена документална проверка, резултатите
от която са обективирани в Констативен протокол Е-6 от 02.12.2020 г., като в
хода на проверката и с обективирането на резултатите от нея е открит и нарушителят.
В тази връзка е стигнал до извода, че АУАН е съставен в сроковете по чл. 34,
ал. 2 от ЗАНН. Счел е, че НП е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, от компетентния административнонаказващ орган (АНО), съобразно
чл. 225, ал. 2 от ЗЕ, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя. Изложил е, че в АУАН и НП са описани всички
обстоятелства от значение за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на дружеството, като същите правилно са били подведени под нормата
на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. Съдът изрично е указал, че, видно от АУАН и издаденото въз основа на него НП, като е
доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на определените по т.
3.2.1.3.2 от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и
контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на
обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни
снабдители (Методиката), приета от КЕВР с решение по Протокол № 87 от
17.06.2010 г., показатели за посочения в НП период, обект и абонат, е нарушило
т. 3.3.1 от Лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г.
От събраните пред Районния съд
доказателства се установява еднозначно, че нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на електроразпределителното дружество
е доказано, като в посочения период, търговското дружество не е доставило
електрическа енергия до конкретно посочено лице с качество, отговарящо на
определените показатели в т. 3.2.1.3.2 от Методиката
Не е спорно по делото, че дружеството
има Лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия“, като
осигурява непрекъснато разпределение на електрическа енергия по мрежата с
определено качество и предоставя услуги на потребителите в съответствие с
показателите за качество на електроснабдяването, определени с решение на
Комисията. С Решение № 87 от 17.06.2010 г. Комисията приема Методика за
отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за
качество на електрическата енергия и качеството на обслужването на мрежовите
оператори, обществените доставчици и крайните снабдители. При извършената
проверка е съставен Констативен протокол, в който са отразени резултатите, от
които е видно, че е налице нарушение на изискванията по т. 3.2.1.3.2. от
Методиката, което сочи на нарушение по т.3.3.1 от Лицензията на дружеството.
Методиката в тази ѝ част не е променяна, а, съгласно т. 3.3.1 от
Лицензията, лицензиантът осигурява непрекъснато разпределение на електрическа
енергия по мрежата с определено качество и предоставя услуги на потребителите в
съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени с
решение на комисията, в случая обективирано в Методиката. Видно от Констативния
протокол, доставяната от дружеството
електрическа енергия не отговаря на заложените показатели за качество, като
измерените стойности не покриват втория показател, по който всички стойности
трябва да бъдат в границата на +10/-15% от номиналното напрежение от 230V, т.е.
да бъдат между 253V - 195,5V. В този смисъл правилно съдът е приел нарушението
за доказано.
Изложените от дружеството – касатор
твърдения за пороци, свързани с отмяната на Решение № ОУ-05 от 21.07.2014 г. на
ДКЕВР с решение № 595 по адм. дело № 2719/ 2016 г. на ВАС, са неотносими към
спора. Неотносими са съответно доводите, черпени от изложеното за отменени Общи
условия, които да са свързани с конкретната Лицензия. Освен това посоченият от
този касатор предмет на делото няма нищо общо с процесния предмет и вмененото
нарушение, описани по – горе.
Неоснователно е възражението за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е изложил подробни
мотиви в тази насока и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият състав
счита, че не е необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях.
С оглед горното касационната жалба на
дружеството като неоснователна и необоснована следва да бъде оставена без
уважение.
Неоснователна се явява и касационната
жалба на КЕВР, касаеща изменението на НП поради липса на повторност при извършване
на административното нарушение. Вярно е, че в специалния закон, какъвто е ЗЕ,
липса легална дефиниция за „повторно“ нарушение, но такава се съдържа в редица
нормативни актове, в т.ч. в ЗАНН - § 1, ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) След като в специалния закон липсва легално определение
за повторност при извършване на нарушенията по този закон, то приложими са
общите норми по аргумент от противното на принципа, че специалният закон
дерогира общия. В този смисъл приложима е нормата на § 1, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно която предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице
или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община се налага, когато нарушението от физическото лице или
неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт,
с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или
имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в
специален закон е предвидено друго. Съобразявайки изложеното, правилно
първоинстационният съд правилно е приложил закона и е изменил НП. Не са налице
доказателства за други влезли в сила наказателни постановления в едногодишния
срок назад от извършването на процесното нарушение.
При сторения анализ и с оглед събраните
доказателства, посочените в двете касационни жалби основания не се
потвърждават. При служебната проверка, дължима по чл. 218, ал. 2 от АПК, не се
установяват други нарушения ,които да налагат отмяната на съдебния акт на ДРС, поради
което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон.
Предвид неоснователността на
касационните жалби на страните не се дължат претендираните разноски.
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Добрич,
касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 167 от
06.12.2021 год. по НАХД № 20213230200672/
2021 год. по описа на Районен съд – Добрич.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: