Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
гр. Велико Търново, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ДИАНКА
ДАБКОВА
при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело №10 087/2022г. по описа на съда, за да
се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 9/31.01.2022 г., постановено по АНД № 101/2021 г. по описа
на Районен съд – Свищов. С атакувания съдебен акт е отменено Наказателно
постановление № НП-2/21.04.2020 г., издадено от зам.-министъра на културата
срещу Община Свищов с ЕИК *********. С това НП на общината е неложена
имуществена санкция в размер на
16 500,00лв., на основание чл. 200, ал. 1, пр. 1 от закона за културното
наследство/ЗКН/, за нарушение на чл.83, ал.1, т.1, б”а”, вр. с чл.84, ал.1 и
ал.2 от ЗКН.
Касаторът - МК, действащ чрез
упълномощения ***определя атакуваното съдебно решение като неправилно, поради
неправилно приложение на материалния закон. Необосоновано РС приел, че периодът на
извършване на нарушението е 23.07.2020г.-23.10.2020г., а извършването на ремонтни
дейност след това е недоказано. ПП счита, че РС не оценил наличието на договор
за проектиране и авторски надзор от 12.08.2020г. и предприетото от общината
обжалване на ПАМ пред АСВТ, които сочели, че безспорно ремонтните дейности са
продължили и след дата 23.07.2020г. В Решението на АСВТ по АД № 490/2020г.
било изяснено, че липсва приемо-предавателен протокол, подписан между общината
като възложител на СМР и изпълнителя „БОР-97”ЕООД, което означава, че общината
се възползва от собственото си противоправно поведение. По изложените
съображения моли АСВТ да отмени решението на РС и да потвъри НП.
В о.с.з. касаторът се представлява от
упълномощения ПП, който пледира за основателностна КЖ. Представя ПЗ в указания
срок и претендира присъждането на разноски за ЮКВ.
Ответникът - Община Свищов, не се представлява в о.с.з.
От упълномощените адвокати е депозиран подробен писмен отговор на КЖ в който
определят Решението на РС като обосновано и правилно. В дадения срок е постъпила
и ПЗ, с която пледират КЖ да бъде оставена без уважение, т.к. твърдените
касационни основания не съществуват. Настояват, че е допуснато съществено
нарушение, т.к. наказващият орган не е конкретизирал коя хипотеза на чл.84 от
ЗКН е нарушена. Настоява, че е налице явно разминаване между датите, за които
общината е информирала МК и тези , за които последното е приело, че са
извършвани ремонтин дейности. Това сочи на липса на дата на извършване на
нарушението като реквизит на НП, което е съществено нарушение. Наложеното
наказание е завишено, без да отчита факта, че се касае за укрепване на
часовниковата кула. Не са посочени мотиви и доказателства за високата й
културна, научна и обществена значимост. Това от своя страна прави наложеното наказание явно несправедливо. ПП молят съда да потвърди
решението на РС като правилно и да им присъди разноски за производството.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита,
че РС неправилно приел, че след 23.10.2020г. нарушението не е било продължило.
Установено е, че и след тази дата не е налице съгласуване по чл.83 от ЗКН с МК.
По тези съображения прокурорът дава мотивирано заключение за отмяна Решението на РС и потвърждаване на НП.
Оплакванията в жалбата АСВТ квалифицира
като такива за допуснато съществено нарушение на процесални правила и нарушение
на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК, във
връзка с чл. 348, ал. 2 от НПК и чл.348, ал.3, вр. чл. 63в от ЗАНН.
Съдът, в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на Решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата и доводите на страните съобразно със съдържанието и
реквизитите на контролния съдебен акт, касационният състав на съда приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участник в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно. Обжалването е против съдебен акт, подлежащ на касация, поради
което е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следните съображения по фактите и правото:
Районният съд е установил, че визираното
по-горе НП е издадено срещу Община Свищов за това, че представител на МК
установил при проверка на 24.07.2020г. в гр. Свищов, че на Часовниковата кула в
града, която е недвижима културна ценност, се извършват ремонтни дейности. При
това, без да е налице съгласуване на строителни книжа/ИП по реда на чл.84 от ЗКН. Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл. 83, ал.1, т. б”а” от ЗКН и на основание чл. 200, ал.1, предл.
първо от ЗКН с НП е наложена имуществена санкцияна ЮЛ в размер на 16 500,00
лева.
Районният съд е извършил дължимата служебна
проверка за формална законосъобразност. При
това установил, че АУАН и НП са съставени от компетентен орган, но при
съществено нарушение на процесуалните правила. Същите се изразяват в неясно
описание на нарушението, непосочване на
дата на извършването му и наличие на фактическа грешка в издаденото НП, която
не може да бъде санирана пред съда. При
тези съображение е формиран крайният извод на виъззивния съд за незаконосъобразност
на НП.
Касационната
инстанция намира решението на РС за правилно постановено.
Не са допуснати нарушения при събирането и
преценката на доказателствените средства. Поради това, на основание чл.221,
ал.2, изречение последно от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящата
касационна инстанция препраща към мотивите на първата инстанция. За процесуална
икономия същите не е необходимо да бъдат преповтаряни. РС е стигнал до правилен
решаващ правен извод, който се споделя от настоящия състав.
АНО твърди, че общината като собственик и
възложител е започнала текущ ремонт на Часовниковата кула, без да е съгласувала
по реда на чл.84 от ЗКН инвестиционенен проект за същия с органите на МК.
Всъщност на л.14 от делото е налично Уведомление с изх. №
04-00-196/04.06.2020г. от Община Свищов до Министерство на културата, изпратено
на основание чл.72, ал.3 от ЗКН, за издадени указания за аварийно временно
укрепване на дървената конструкция на кулата. В тази връзка са и тези на л.31 и
сл. Това обстоятелство е игнорирано от актосъставителя и не е част от
фактическото описание на нарушението, въпреки издадената преустановителна ПАМ,
която е обжалвана пред съд. Тези обстоятелства са от съществено значение, т.к.
аварийно-спасителните мерки са различни от тези в общия случай на текущ ремонт.
В единия не следва да се започват строителни дейности без наличие на
съгласувани с МК строителни книжа, а в другия се започват спасителните дейности като се
уведомява общината, а ръководителят на РИ уведомява МК за осигуряване на съответния надзор.
Доколкото нарушението по чл.200, ал.1 от
ЗКН се извършва с бездействие/липса на съгласуване на строителни книжа/ следва
да е посочен конкретно моментът, в който бездействието като резултат става
противоправно, а не периодът на извършване на СМР. В общия случай това би
било началото на ремонтните дейности, при което липсата на съгласуване с МК ги
определя като нарушение. В случая има данни за започнала друга по вид процедура,
предвиден в ЗКН. Дори е издадена ПАМ като израз на спор между кмета и МК
относно това съществуват ли предпоставки за реализирането й. Действително в
акта и НП липсва посочване на конкретна дата,
на която е следвало да съществуват и какви по вид съгласувателни
документи, за да се приеме, че тази процедура не е спазена и съответно след този
момент е създадено едно трайно противопарвно състояние. Потвърждава се извода на РС за липса на
адекватно описание на нарушението и дата на извършването му. Действително касае се в
случая за изпълнително деяние на нарушението, което се осъществява чрез
бездействие, но това не е основание за игнориране на разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.2 от ЗАНН. Датата на нарушение обуславя дължимата от съда проверка,
дали производството е започнало и протекло в предвидените давностни срокове.
Независимо че се касае за бездействие на нарушителя, то осъществяването на
нарушението винаги се свързва логически и юридически с конкретна дата. Касае са за бездействие в
определен период от време, но осъществяването на изпълнителното деяние е
свързано с конкретен точно определен момент във времето, а не с период.
Налице
е и другото посочено от РС нарушение, тъй като наказателното постановление № НП-2/21.04.2020г. е издадено от зам.-министъра на
МК на 21.04.2021г., т.е. с разлика
от една година. Предвид строго формалния характер на АНпроцес е налице
неотстраним порок на НП, а не просто техническа грешка. В този смисъл е
установената съдебна практика. Съобразно така посочената дата се брои срокът по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и към тази дата се преценява компетентността на
съответния орган, издал наказателното постановление, поради което този реквизит
– дата и година на НП е съществен за преценката на други правнозначими факти и
след като е налице грешка при неговото изписване, без процесуална възможност тя
да бъде поправена, това обосновава извод за отмяна на наказателното
постановление на това основание. За допусната в НП техническа/явна фактическа
или друга грешка в производството по ЗАНН не е предвидена възможност за
отстраняване. Административните наказания са форма на държавна принуда,
репресивни мерки, водещи до ограничаване на определени права или вменяване на
определени задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице.
Поради този характер на административните наказания законодателят е предвидил
строго формални процесуални права за реализирането на административнонаказателната
отговорност и е недопустимо тяхното разширително тълкуване. В тази връзка всяко
нарушение на чл.57, ал. 1, т. 2 от ЗАНН води до незаконосъобразност на НП. Както в
наказателния, така и в административнонаказателния процес не е уреден института
на явната фактическа/техническата грешка.
В заключение настоящата инстанция не
намери основания за касиране на решението. АСВТ не установи при постановяването
на обжалваното решение да е нарушен законът или неправилна преценка на
доказателствените средства, както поддържа касатора. Съдебният акт, предмет на
касация, е валиден, допустим и правилен и следва да остане в сила.
При този изход на спора на ответника по
касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната
инстанция. Същите са своевременно заявени и доказани в размер на
1 230,00лв. с ДДС. Дължими са на основание чл.63д от ЗАНН.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът в посочения касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9/31.01.2022 г., постановено по АНД № 101/2021 г. по описа на
Районен съд – Свищов.
ОСЪЖДА Министерство на културата, представлявано от министъра, да заплати на
Община Свищов, с ЕИК *********, представлявана от кмета, разноски за
касационната инстанция в размер на 1 230,00лв./ хиляда двеста и тридесет
лева/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: