№ 923
гр. Русе, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520106566 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и
чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Енерго-Про Продажби” АД срещу Й. Л.
Г., в която се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с
клиентски № *** и абонатен номер № ***, за имот находящ се на адрес гр.
Русе, ********. Твърди се, че отношенията между страните са
регламентирани с Общи условия като основно задължение на ответникът като
клиент било да заплаща потребените от него за посочения обект количества
електрическа енергия. Поради неизпълнение на това задължение, срещу него
ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК и било
образувано ч.гр.д. № *** от 2023 г. по описа на РС – Русе за сумите 2270,64
лв. главница за консумирана електрическа енергия, по фактури, издадени в
периода 13.01.2023г. - 14.03.2023г., както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 42.50 лв. и представляваща сбора от лихвата по
всяка фактура от падежа й до 20.04.2023г.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае
за установено задължението на ответника за посочените по-горе суми, за
които има издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ ***/2023г. по описа на РС - Русе.
В съдебно заседание, особеният представител на ответника изразява
становище за допустимост, но за неоснователност на исковата претенция.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 28.12.2018г. ответникът Й. Л. Г. е депозирал пред ищцовото
дружество заявление, с което е заявил желание за снабдяване с електрическа
1
енергия на стопанисван от него обект – механа в гр. Русе, с адрес ул. ***, като
се е легитимирал като наемател на обекта и е представил писмена декларация
– съгласие на собственика заявителят да бъде клиент на „Енерго-Про
Продажби” АД.
Въз основа на заявлението и за доставяната електроенергия за
посочения обект е разкрита на името на ответника партида с кл. №***. За
потребената електроенергия за периода месец декември 2022г. до месец
февруари 2023г.са издадени 6 бр. фактури с дължими по тях общо 2270,64лв.
Падежът на първата фактура е 23.01.2023г., а на последната 27.03.2023г.
Фактурите са издадени след извършен реален отчет на показанията на
измервателен уред (при една тарифа за стопански клиент), което изрично е
посочено в представените по делото фактури и приложения към тях, издадени
въз основа на електронни карнети удостоверяващи извършения ежемесечен
отчет на измервателния уред. Фактурите са издадени на името на ответника
Й. Л. Г., като клиент на дружеството за посочения обект с кл. №***.
Ищцовото дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по
което е образувано ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе и срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
дължима главница за консумирана електрическа енергия в общ размер на
2270,64лв. по 6 бр. фактури, издадени в периода 13.01.2023г. до 14.03.2023г.,
обезщетение за забава в размер на 42,50лв. представляващо сбора от
мораторната лихва по всяка една фактура от падежа й до 20.04.2023г.,
законната лихва върху главницата считано от 28.04.2023г. до окончателното й
плащане, както и 96,26лв. разноски за заповедното производство. Заповедта е
връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и на осн. чл. 415, ал.1 т.2 ГПК на
кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск за
претендираното вземане.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Представените по делото писмени доказателства, установяват, че
между страните, са възникнали облигационни отношения във връзка с
доставянето на електрическа енергия за посочения имот – Механа с адрес гр.
Русе, ул. ***. Няма доказателства за прекратяване на възникналите
облигационни отношения, поради което същите следва да се приеме, че са
били налице между страните по делото и за периода, за който са издадени
процесните фактури. Съгласно чл. 17 от ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на ищцовото дружество, задължение на потребителя е
да информира доставчика на услугата за всяка промяна в собствеността и
ползването на имота до който се доставя електроенергията. В случая няма
доказателства по делото това да е направено от ответника или от друго
правоимащо лице.
Неоснователно е и възражението на процесуалният представител на
ответника, че предявеният иск не е доказан по размер. Представени са по
делото както електронни карнети, така и фактури, в които са отбелязани
показанията на СТИ, реално отчетени от служител на
електроразпределителното дружество. Съгласно чл. 182 ГПК, вписванията в
2
счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност
и с оглед други обстоятелства и тези вписвания могат да служат като
доказателство на лицето, което е водило счетоводството. В случая няма
основание да се приеме, че ищцовото дружество не е водило редовно
счетоводство, въз основа на реален отчет на потребената електрическа
енергия от технически изправен електромер, в срока на метрологичната си
проверка. Оспорването на всички тези обстоятелства е в тежест на ответната
страна, като не са представени доказателства, въз основа на които да се
разколебае доказателственото значение на представените по делото от ищеца
доказателства в подкрепа на исковата му претенция.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да
бъде изцяло уважен както в частта за претендираната лихва, така и за
дължимото обезщетение за забава.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника следва да се възложат и направените от ищцовото дружество
разноски за настоящото производство в размер на 94,57лв. за държавна такса,
300лв. възнаграждение за особен представител и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение или общо 494,57лв., както и 96,26лв. разноски за заповедното
производство.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. Л. Г. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, ******** дължи на „Енерго Про Продажби” АД с
ЕИК103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” №258, сумата от 2270,64лв. - главница за незаплатена
електрическа енергия по 6 бр. фактури издадени в периода 13.01.2023г. до
14.03.2023г.. по кл. № №*** за обект Механа в гр. Русе, ул. ***, сумата от
42,50лв. представляваща сбора от мораторната лихва по всяка една фактура
от падежа й до 20.04.2023г., както и законната лихва върху главницата
считано от 28.04.2023г. до окончателното й плащане, за които суми е
издадена Заповед №***/28.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА Й. Л. Г. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
******** да заплати на „Енерго Про Продажби” АД с ЕИК103533691,
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258
сумата от 494,57лв. разноски за настоящото производство и сумата от
96,26лв. разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2023г. по
описа на Районен съд – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3