№ 9199
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20251110109780 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
20.05.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
трети април две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №9780 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1, вр. чл.439 от ГПК.
Образувано е по искова молба, постъпила по подсъдност от РС- гр.Бургас, от С. А. В.,
Т. Х. С., Й. Ж. Т., К. И. П. и М. И. С., чрез адв.С. Г-Т. от АК- гр.Бургас, срещу М. Г. И., за
признаване за установено недължимостта на задължение от 1 555,56 лв., представляваща
1
14/18 части от присъдени разноски по изп. лист от 14.07.2022г. по гр.д. №218/2014г. на РС-
гр.Карнобат, по който е образувано изп.д. №877/2024г. на ДСИ при РС- гр.Бургас. Изложени
са твърдения, че спрямо задължението за разноски намира приложение общата погасителна
давност, която започва да тече от 28.09.2018г.- датата на влизане в сила на съд. решение,
като същата е изтекла преди образуване на горепосоченото изп. дело. Претендират се
сторените разноски.
С отговор на искова молба в срок от отв. М. И. не се оспорва предявения иск и се иска
да не се присъждат разноски по делото в нейна тежест.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен, поради следните съображения:
Приложено към ИМ е у-ние за наследници на общ.Бургас, видно от което наследници
по закон на Х. И. В., починал на .........г., се явяват съпругата му С. А. В., дъщеря му Т. Х. С.
и внуците
Х. И. В. и Й.
И. В..
Видно от изисканото служебно изп.д. №877/2024г. на ДСИ при РС- гр.Бургас, на
23.10.2024г. е образувано от наследника по закон М. И. изп. производство по изп. лист от
14.07.2022г., издаден по гр.д. №218/2014г. на РС- гр.Карнобат, срещу Й. Т., М. С., К. П., С.
В., Х. В. и Община Сунгурларе, за заплащане на разноски от общо 2 000 лв. по иск по чл.53,
ал.2 от ЗКИР в полза на С. Д. Г., починала на .......г. и оставила за свои наследници по закон
децата си М. И., И. И. и Г. И., съгласно у-ние за наследници. Връчени са ПДИ на
длъжниците, както следва: на С. В.- на 30.10.2024г., на Т. С.- на 31.01.2024г. С оглед на
издадена обезпечителна заповед №109/12.11.2024г. по гр.д. №7633/2024г. на РС- гр.Бургас, е
постановено спиране на изпълнителното производство на осн. чл.432, ал.1, т.1 от ГПК с
постановление на ДСИ от 13.11.2024г.
Правните изводи на съда са следните:
На осн. чл.439 от ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
чрез иск изпълнението, като поиска установяване несъществуването на задължението,
основавайки се на факти, настъпили само след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предметът на предявен
отрицателен установителен иск за дължимостта на суми, за които е издаден изпълнителен
лист, са сумите по издадения изпълнителен лист, независимо от акцесорния или
самостоятелния им характер. Защитата на длъжника по този ред може да се основава само на
конкретни факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Правен интерес за
длъжника по изпълнението да оспори по исков ред изпълнението е наличието на висящ
изпълнителен процес срещу него за събиране на вземане по изпълнителния лист. Чрез искът
по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на изпълняемо вземане и съответно
материално- правната незаконосъобразност на принудителното изпълнение.
Прекъсването на давността представлява юридически факт, с чието настъпване започва
да тече нова давност. Основанията за прекъсване на давността са изчерпателно изброени в
императивната разпоредбата на чл.116 от ЗЗД. Съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Такива действия
представляват пряко насочените към събиране на вземането действия, искането за които е
адресирано до съдебния изпълнител с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на
взискателя. Давността се прекъсва с подаването на молба от кредитора до съдебния
изпълнител за събиране на вземането по принудителен ред. При вече образувано
изпълнително производство теченето на давността се прекъсва с предприемането на
действия на същинско принудително изпълнение, като същите са посочени в ТР №2/2013г.
2
на ОСГТК на ВКС, т.10. Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД след установяване дължимостта на
вземане със съдебно решение започва да тече нова 5- годишна давност в отношенията между
участвалите в производството лица, като за нейното прекъсване е нужно предприемането на
действия за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД. Горната законова
разпоредба се отнася единствено до вземанията, установени с влязло в сила съдебно
решение. Видно е, че постановеното Решение №VI- 71/04.09.2017г. по в.гр.д. №603/2017г. на
БОС, VI въззивен състав, е влязло в законна сила на 28.09.2018г. Към датата на образуване
на изп. производство при ДСИ към РС- гр.Бургас- 23.10.2024г.- вземането на взискателя се
явява погасено по давност, на осн. чл.117, ал.2 от ГПК, като правото за принудително
изпълнение на присъдените разноски от БОС е погасено. С оглед на гореизложеното
предявения иск се явява основателен.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в тежест на ответника от 62,22 лв.- разноски за заплатена държ. Такса и адвокатски хонорар
от общо 800 лв. по представени договор за правна защита и съдействие. Разноските следва
да бъдат понесени от предизвикалата делото страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. И., ЕГН:**********, че ищците
С. А. В., ЕГН: **********, Т. Х. С., ЕГН: **********, Й. Ж. Т., ЕГН: **********, К. И. П.,
ЕГН: ********** и М. И. С., ЕГН:**********, не дължат на ответника М. Г. И.,
ЕГН:**********, сумата от 1 555,56 /хиляда петстотин петдесет и пет лева и петдесет и
шест стотинки/ лв., представляваща 14/18 части от присъдени разноски по изп. лист от
14.07.2022г. по гр.д. №218/2014г. на РС- гр.Карнобат, по който е образувано изп.д.
№877/2024г. на ДСИ при РС- гр.Бургас, поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА М. Г. И., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на С. А. В.,
ЕГН: **********, Т. Х. С., ЕГН: **********, Й. Ж. Т., ЕГН: **********, К. И. П., ЕГН:
********** и М. И. С., ЕГН:**********, сума в размер общо на 862,22 /осемстотин
шестдесет и два лева и двадесет и две стотинки/ лв.,
представляващи сторени съдебно- деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4