РЕШЕНИЕ
№ 260213 23.09.2021 г. гр. Несебър
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският
районен съд граждански състав на шестнадесети септември през две хиляди двадесет
и първа година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар
Красимира Любенова
като
разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№
238 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на „Е.Б.Е.“
ЕАД, ЕИК ......., против „И.Г.С.“ ЕООД, ЕИК ........ Твърди се, че ищецът, в
качеството си на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния
период са Общите условия /ОУ/ на договорите за продажба на електрическа енергия
на Е.Б.Е. ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в
сила на 27.06.2008г. Сочи се, че на 08.07.2020г. управителят на ответното
дружество- С.П., подава Заявление за услуга „Смяна на обект на клиент на
регулирания пазар“, ведно със Заявление-декларация за започване продажба на
електрическа енергия, Декларация за достъп до мрежата, списък с обекти,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, договор за заместване в
права и задължения за комплекс „Р.Г.Р.“, находящ се в
гр. Несебър, кв. Ч., № ... По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия, ищцовото дружество било поело задължение да снабдява с
електрическа енергия следните обекти на потребление на ответника,
индивидуализиращи се с ИТН (измервателна точка номер), както следва: ИТН
4080648, гр. Слънчев бряг, к-с Р.Г.0, ТП старт, ап.А/О Н; ИТН 4080651, гр.
Слънчев бряг, к-с Р.Г.0, ТП старт, ап.А/Асанс; ИТН ......,
гр. Слънчев бряг, к-с Р.Г.0, ТП старт, ап.Б/асанс;
ИТН 4080837, гр. Слънчев бряг, к-с Р.Г.0, ТП старт, ап.Б/басейн; ИТН 4080839,
гр. Слънчев бряг, к-с Р.Г.0, ТП старт, ап.Б/външно; ИТН 4080843, гр. Слънчев
бряг, к-с Р.Г.0, ТП старт, ап.Б/О Н. За
„И.Г.С.“ ЕООД бил открито клиентски номер ..0449900. Твърди се, че
последното, съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ, се е задължило да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Заявява се, че съгласно
разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ потребителите на крайния снабдител използват
разпределителните мрежи, към които са присъединени. Обектите на ответникът били
присъединени към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД (с предишно наименование „ЕВН България Електроразпределение"
ЕАД), на чиято лицензионна територия е разположен. Сочи се, че потребители,
присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи
условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на
крайния снабдител, съгласно чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия с
електрическа енергия, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013 г., съобразно и чл. 42 от
ОУ на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР №
ОУ-014/10.05.2008г., които обвързват потребителите без да е необходимо
изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ. Твърди се, че в
изпълнение на задълженията си по общите условия, ищецът доставил на обектите,
управлявани съгласно договор за управление на И.Г.С. ЕООД, за периода
17.07.2020 г. до 30.09.2020 г. електроенергия и мрежови услуги на обща стойност
851,01 лв. лв., която до този момент не била заплатена. Поради забава в
заплащане на консумираната ел. енергия, ответникът дължал и законна лихва в общ
размер от 53.31.84лв. за периода от 11.09.2020 г. до 14.02.2021 г., като
лихвата се дължала от датата на падежа на всяка фактура, до датата на
образуване на настоящото производство. За дължимите суми били издадени фактура
№ ********** за сумата от 375.71 лв.- главница, за период 17.07.2020 г.-
15.08.2020 г., и сумата от 16.39 лв.- лихва, за период 11.09.2020 г. до 14.02.2021
г.; фактура № ********** за сумата от 475.30 лв.- главница, за период
16.08.2020 г.- 30.09.2020 г., и сумата от 15.45 лв.- лихва, за период
21.10.2020 г. до 14.02.2021 г. Предвид изложеното се моли да бъде осъдено
ответното дружество да заплати сумата от 851.01 лв.- главница, ведно със
законната лихва върху сумата, начиная от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 31.84 лв.- лихва.
В срокът по чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от
ответното дружество.
Съдът, като взе предвид становищата на страните,
приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
По делото са представени описаните по- горе писмени
доказателства- Заявление за услуга „Смяна на обект на клиент на регулирания
пазар“, ведно със Заявление-декларация за започване продажба на електрическа
енергия, Декларация за достъп до мрежата, списък с обекти, нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, договор за заместване в права и задължения
за комплекс „Р.Г.Р.“, находящ се в гр. Несебър, кв. Ч.,
№ ... Приложени са и изброените фактури.
От страна на представителят на ищеца бе направено
искане за постановяване на неприсъствено решение, като предпоставките за това
са налице. С разпореждане от 16.02.2021 г., постановено по чл.131 от ГПК, на
ответникът изрично са указани последиците по чл.238, ал.1 ГПК в случай, че не
подаде отговор в определения срок и в съдебно заседание не се яви негов
представител, като не е направено искане за разглеждане на делото в отсъствието
му. Съобщението за това е получено лично от представляващия ответното
дружество- С.П., на 18.02.2021 г. В срока по чл.131 от ГПК по делото не е
представен писмен отговор, няма направено искане делото да се разгледа в
отсъствието на ответникът, поради което е налице хипотезата на чл.239, ал.1, т.
1 от ГПК.
Съдът намира, че с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
представените по делото писмени доказателства, може да се приеме, че е налице
вероятна основателност на иска. От страна на „Е.Б.Е.“ ЕАД се твърдят отрицателни факти, а именно неплащане на
сумите, поради което в тежест на ответникът бе да докаже недължимост
на сумите, което не бе сторено. Предвид на това е налице и второто условие за
постановяване на неприсъствено решение, предвидено в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.
Това дава основание на настоящата инстанция да приеме, че са налице условията
за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 239 от ГПК, като се
осъди ответника да заплати на ищеца претендираните
суми.
Предвид изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноските в
настоящото производство, на ищеца следва да бъдат присъдени сумата от 100 лв.-
държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение- 15 лв. съобразно чл.13, т.2 от Наредба
за заплащането на правната помощ, тъй като само исковата молба е изготвена от юрк. В съдебно
заседание ищцовото дружество се представляваше от
адвокат В., на която няма доказателства за заплатено възнаграждение, а и такова
не се претендира. Ето защо юрисконсултското възнаграждение следва да бъде
присъдено само за фактически свършената от юрк.
работа, а именно подготовка на искова молба.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И.Г.С.“
ЕООД, ЕИК ......., представлявано от С.П., да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК .......,
сумата от 851.01 лв.- главница, представляваща
стойността на консумирана от обектите на ответното дружество електрическа
енергия и предоставени мрежови услуги за периода от 17.07.2020 г. до 30.09.2020
г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная
от подаване на исковата молба- 15.02.2021 г., до окончателното изплащане, както
и сумата от 31.84 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 11.09.2020 г. до 14.02.2021 г.,
както и сумата от 115 лв.-
разноски.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: