Присъда по дело №115/2012 на Окръжен съд - Хасково

            МОТИВИ

 

Към присъда № 57 от 16.03.2012 год. по НОХД № 115 по описа за 2012 година на Окръжен  Съд – Хасково

 

Окръжна Прокуратура – Хасково е повдигнала обвинение против подсъдимият Г.Д.Я. от гр. Симеоновград за престъпление по чл.149 ал.5 т. 3 вр.ал.1 вр.чл. 29 ал.1 б. “ А” и „ Б” от НК – за това , че на 12.10.2011г. в гр.Симеоновград обл.Хасково извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст , а именно Я.Г.Д. *** на 9 години , родена на *** г. като деянието представлява опасен рецидив . 

Окръжна прокуратура Хасково редовно призована изпраща представител който намира  повдигнатото против подсъдимия обвинение за доказано и иска да му бъде наложено  наказание „ Лишаване от свобода „ ефективно в размер под средния предвиден за деянието,  при превес на смекчаващите вината обстоятелства. 

Граждански иск не е предявен като И.П. – майка и законен представител на малолетната пострадала бе конституирана като частен обвинител и в пледоарията си подкрепя становището и искането на прокурора .

Защитникът на подсъдимия намира обвинението за недоказано и иска подсъдимият да бъде оправдан .   

Подсъдимият дава обяснения в които фактически описва извършеното по време място и начин. Твърди , че видял пострадалата да разглежда предизборни плакати , спрял се и понеже бил употребил алкохол изпуснал газове, при което тя го нарекла „ циганин „ , за това и обърнал внимание , като я ударил с шамар по дупето и я хванал за главата. Отрича да е опипвал или целувал пострадалата , да е бягал след деянието и частната обвинителка да го е гонила , като заявява , че не чул майката на детето да го вика и за това не спрял , а след това и се извинил за шамара който ударил по дупето на детето , в последната си дума подсъдимият изразява съжалението си .

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното :  На 12.10.2011 г. малолетната  пострадала - Я.Г.Д. родена на *** г. с ЕГН ********** / л.38 НОХД / , около обяд се прибирала от училище като се движела пеш по ул. „Х. Д. „ в гр. Симеоновград  към дома си намиращ се на същата улица . Първоначално се отбила в магазин ,но след като излязла от него  забелязала , че зад нея се движи подсъдимия когото не познавала . Макар , че на улицата имало хора, те били далече и пострадалата се уплашила, спряла в близост до дома си и започнала да разглежда залепените от страни на улицата предизборни плакати. В този момент подсъдимия който преди това бил употребил около 200-300 гр. алкохол, се приближил към малолетната пострадала и започнал да я опипва по седалището /дупето/. От тези действия на подсъдимия св.Д. още повече се уплашила, но подсъдимия и казал да е спокойна , навел се към нея и я целунал по устата, тогава пострадата се разкрещяла и усетила, че подсъдимия мирише силно на алкохол. От реакцията на пострадала, подсъдимият я оставил и тръгнал да се отдалечава по улицата, а св.Д. незабавно се обадила по мобилният телефон на майка си – св. И.П. , която през това време била в дома им  заедно с по – малкото си дете и разплакана и казала , че един циганин я опипва. Св. П. първоначално помислила , че някакво дете закача дъщеря и , и я попитала къде е на което св.Д. отговорила , че е близо до дома им, тогава св. П. оставила по – малкото си дете в дома си , излязла и тръгнала по улицата като видяла дъщеря си – Я.Д. да върви и плаче. Попитала я какво се е случило и последната и казала , че подсъдимият я опипал по дупето и целунал по устата, като посочила на майка си подсъдимия , който по същото време все още вървял по улицата. Тогава св.П. която също се разстроила , казала на дъщеря си – Я.Д. да се прибере в къщи , а самата тя тръгнала след подсъдимия и му казала да спре но подсъдимият побягнал и св.П. започнала да го гони. Случилото се било възприето донякъде от св. Я.Г.П. , която преди това била до магазина и след като излязла от него тръгнала по същата улица към дома на сина си, вървейки се обърнала назад и видяла подсъдимият в гръб , надвесен над пострадалата . Св. П. не видяла извършените от подсъдимия действия по отношения на Я.Д. но по якето я разпознала , че е тя и след това видяла , че подсъдимия бяга гонен от св.П. .  От своя страна последната не успяла да настигне подсъдимия , но се обадила на тел.112 и обяснила случило се. Отишла и до полицейският участък в гр.Симеоновград където видяла св.В.Д. – полицейски служител, разказала му за станалото , описала дрехите на подсъдимия и посочила ,че избягал към централната част на града. Незабавно св.Д. взел служебен автомобил в който се качила и св.П. и тръгнали да търсят подсъдимия , видели го в централната част на града и св.П. го разпознала. Подсъдимият бил отведен в Полицейският участък в гр.Симеоновград, там св.П. подала жалба за случилото се / л.3 д.п. / , а св. Д. провел беседа с подсъдимия , като последният заявил , че единствено ударил детето по дупето и отрекъл да е извършвал други действия . Св.Д. провел беседа и с детето Я.Д. която била видимо притеснена , но след като се успокоила му разказала подробно случилото се и посочила , че подсъдимият я опипвал по дупето и целувал по лицето. Докато били в полицейският участък подсъдимият на саме се извинил на св.П. за станалото, а по късно св.Д. разбрал , че и преди това подсъдимият имал подобен инцидент с друго момиче от гр.Симеоновград, за който полицейските органи не били сезирани защото близките на това момиче набили подсъдимия. След инцидента св. П. разговаряла с дъщеря си , която подробно и разказала станалото и така св.П. разбрала и се убедила , че извършеното към дъщеря и от страна на подсъдимия било със сексуален подтекст ,а около една седмица след деянието дъщеря и плачела на сън и се страхувала. От заключението на назначената на досъдебното производство съдебно психиатрична експертиза / л.29-30 д.п. / изготвена от вещото лице д-р М.  което съдът изслуша и прие в съдебно заседание се установява , че пострадалата малолетна Я.Г.Д. не страда от психично заболяване или умствено недоразвитие и не се води на отчет в ЦПЗ – Хасково ЕООД . Психическото и състояние на инкриминираната дата след инцидента , се изразявало в причинената и от деянието остра стресова реакция , която била преходна и отзвучала в рамките на часове или дни, като не била търсена психиатрична помощ и лечение. Пострадалата разбирала свойството и значението на извършеното от страна на подсъдимия Я. спрямо нея престъпление и както на инкриминираната дата, така и след това е могла да ръководи постъпките си, правилно да възприема обективната действителност и възпроизвежда релевантните факти и да дава правилни и достоверни показания по тях , не страда от психично заболяване което да я прави неспособна в тази насока и може да участва в наказателно производство.

 Подсъдимият  Г.Д.Я. е роден на  *** г. в гр. Сименовград , ром , български гражданин, неженен, безработен, грамотен , живущ *** , в личната си декларация е посочил , че живее сам , няма доходи и имущество , а приложената в кориците на делото харектеристика е негативна . От приложените справка за съдимост придружена с копията от бюлетини за съдимост се установява , че е осъждан  , като с Присъда в сила от 22.08.1988 г. по НОХД № 173/88 г. на Военен съд Сливен , за престъпление по чл.381 от НК е осъден на 1 г. и 4 м. „ лишаване от свобода „ ефективно, с Присъда в сила от 05.11.1990 г. по НОХД № 64/90 г. на Окръжен съд – Хасково е осъден за извършено на 07.03.1990 г. престъпление по чл.116 т.6 и т.11 вр.чл.20 ал.2 от НК – квалифицирирано убийство на 18 години „лишаване от свобода „ ефективно при първоначален усилено строг режим , като видно от приложената справка на Окръжна Прокуратура – Хасково е изтърпял това наказание в затвора гр. Пазарджик от където е освободен на 20.12.2006 г. След това с одобрено и влязло в сила на 11.12.2009г. споразумение по НОХД № 286/2009 г. на РС – Харманли за извършено на 24.03.2009 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 , вр.чл. 194 ал.1 и чл. 29 ал.1 б. „ А” от НК е осъден на 3 месеца „ лишаване от свобода „ при строг режим , с Присъда в сила от 22.11.2011 г. по НОХД № 355/2011 г. на РС – Харманли за извършено на 26.05.2011 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т. 3 и 5 , вр.чл.194 ал.1 и чл. 29 ал.1 б. „ А” и „ Б” от НК е осъден на 2 години „ лишаване от свобода „ при строг режим на изтърпяване . 

Описаната и приета от съда фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на свидетелите И.Я.П., малолетната пострадала Я.Г.Д.,  св. В.Д., от заключението на приетата и изслушана от съда съдебно психиатрична експертиза изготвена от вещото лице д-р М. и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства от досъдебното производство, поради което съдът ги кредитира изцяло. В случая безспорно от посочената експертиза се установи , че пострадалата Я.Г.Д. макар и малолетна, е в състояние правилно да възприема и  достоверно да възпроизвежда фактите , като съдът намира , че в показанията си пострадалата не си измисля , реално и обективно описва случилото се и конкретно извършените спрямо нея от подсъдимия блудствени действия, които възприела и отличила като такива със сексуален характер. Показанията и в тази насока се подкрепят от тези на майка и - св. И.П. на която пострадалата първа споделила случилото се. Безспорно св. П. като майка на пострадалата е заинтересован свидетел , но както показанията на малолетната Я.Д. , така и тези на майка и – св.П. относно деянието и неговото авторство , се подкрепят от показанията на св.В.Д.–полицейски служител, който разговарял непосредствено след деянието с пострадалата и на когото тя разказала случилото се и описала извършените от подсъдимия спрямо нея блудствени действия. Изложеното от пострадалата пред свидетеля в тази насока , не се различава от казаното пак от нея пред съда . Освен това установеното в показанията на пострадала и в тези на майка и – св. П. , че непосредствено след деянието подсъдимият побягнал и св. П. го гонела , се подкрепя  и от показанията на св.Я.П., ето защо съдът кредитира изброените доказателства и приема , че показанията на пострадалата са напълно достоверни. По отношение на показанията на св.П. , съдът кредитира показанията и в които твърди, че видяла подсъдимия в гръб надвесен над детето Я.Д.. В тази им част показанията на св. П. кореспондират с останалите събрани и кредитирани доказателства. В случая посочената свидетелка сама твърди , че в момента в който се движела по улицата , се обърнала назад и видяла подсъдимият в гръб надвесен към детето , като заявява , че не го видяла да я целува или опипва , а според нея двамата се закачали , след което подсъдимият си тръгнал и побягнал гонен от св. П. , като св. П. посочва , че не видяла детето да плаче. В случая съдът намира , че св.П. е наблюдавала подсъдимият от разстояние в гръб и поради това не е могла да види извършените от него блудствени действия спрямо пострадалата , както сама твърди. Освен това тази свидетелка страда от постоянна глухота и е била в невъзможност да чуе виковете на Я.Д. , а това , че последната е била разстроена безспорно се установи. По отношение на обясненията на подсъдимия , съдът намира , че в частта им в която отрича да е бягал от св. П. непосредствено след деянието и твърди , че ударил единствено шамар по седалищните части /дупето / на пострадалата защото след като изпуснал газове тя го нарекла „ циганин „ като отрича да я е опипвал и целувал , са защитна версия изградена от самият подсъдим и не следва да бъдат кредитирани. Това е така защото в тази им част обясненията на подсъдимия са в противоречие както със събраните и кредитирани  доказателства , така и с прочетените по реда на чл. 279 ал.2 вр. ал.1 т. 3 от НПК обяснения  дадени от самият него на досъдебното производство , в които не излага такива твърдения ,че пострадалата го нарекла  „ циганин „ и за това и ударил шамар по дупето . Показанията на подсъдимият в частта в която не отрича , че пил алкохол и се спрял до пострадалата следва да бъдат кредитирани понеже се подкрепят от останалите събрани доказателства от които се установи, че е опипал пострадалата по седалището и я целунал по устата .

При така установената и приета фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият Г.Д.Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.149 ал.5 т.3 вр.ал.1 вр.чл.29 ал.1 б. „ А” и б. „ Б” от  НК , като го призна за виновен в това, че на 12.10.2011 г. в гр.Симеоновград обл.Хасково, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст , а именно Я.Г.Д. *** на 9 години родена на *** г. , като деянието представлява опасен рецидив . 

От обективна страна се установи, че на инкриминираната дата подс. Я. е извършил спрямо пострадалата Я.Д. която е родена на *** г. , не е навършила 14 години и е на 9 години , блудствените действия като я опипал по седалищните части / дупето / и я целунал по устата , за да възбуди полово желание без съвкупление. Тези действия и желанието му са били повлияни и от изпитият преди това алкохол , който го лишил от морално волеви задръжки. Подсъдимият безспорно след като видял пострадалата е преценил , че на улицата в близост няма хора , а пострадалата е малолетна , но малко по – едра за възрастта си и това го е подтикнало да извърши посочените блудствени действия , като я е възприел като обект способен да възбуди у него полово желание , а това , че пострадалата се противопоставила като се разкрещяла и незабавно се обадила на майка си е принудило подсъдимия да преустанови тези си действия и избяга.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият умишлено при условията на пряк умисъл и специалната цел да възбуди полово желание но без съвкупление , като умисълът се извлича от действията извършени от самият подсъдим и от тях не се установи той да е извършил блудствените действия с цел съвкупление , а те са извършени единствено за да възбуди половото си желание. Осъжданията му за тежки престъпление от общ характер а именно по НОХД № 64/90 г. на Окръжен съд – Хасково по което за престъпление по чл.116 т.6 и т.11 вр.чл.20 ал.2 от НК – квалифицирирано убийство му е наложено наказание 18 години  „ лишаване от свобода „ ефективно и това наказание е изтърпяно на 20.12.2006 г. , както и осъждането му по НОХД № 286/2009 г. на РС – Харманли по което за извършено на 24.03.2009 г. престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл. 195 ал.1 т.3 , вр.чл.194 ал.1 и чл. 29 ал.1 б. „ А” от НК е осъден на 3 месеца „ лишаване от свобода „ ефективно , като тези осъждания са за престъпления които не са в съвкупност, обосновават извода , че настоящото деяние е извършено от подсъдимия Я. при условията на опасен рецидив по чл. 29 ал.1 б. „ А „ и б.„ Б” от НК и в рамките на 5 годишният срок по чл.30 ал.1 от НК.

Причините и подбудите за извършване на престъплението от подсъдимият, са незачитане на половата неприкосновенност на личността и в частност на малолетните лица, ниското му правосъзнание , употребата на алкохол и от там ниските морално волеви задръжки и утвърдени престъпни нагласи .

При определяне на наказанието на съдът отчете обществената опасност на деянието и  подсъдимият , смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства. За отегчаващи вината обстоятелства съдът приема предходните му осъждания стоящи извън рецидива , негативните  му характеристични данни и ясно изразените престъпни наклонности, дързостта при извършване на деянието – през деня на обществено място ,като блудствените действия са извършени спрямо лице на ниска възраст и неспособно за защита. За смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете изразеното от подсъдимия съжаление, това, че непосредствено след деянието е осъзнал стореното и се извинил на св.П. – майка на пострадалата, обстоятелството, че не се касае за множество интензивни или тежки блудствени действия и незабавно след противопоставянето на пострадалата, подсъдимият преустановил блудствените действия и си тръгнал, както и това , че макар и в резултат на деянието на пострадалата да е били причинена остра стресова реакция , то тя не я засегнала трайно и сравнително бързо без лекарска помощ се възстановила. За престъплението по чл.149 ал.5 т.3 вр.ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание  „лишаване от свобода” от 5 до 20 години. В случая съдът намери, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината на подсъдимият обстоятелства по смисъла на чл.55 от НК и  му определи наказанието по чл.54 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства , като му наложи наказание от 5 години „лишаване от свобода” , което е и минималният размер предвиден в санкционната част на чл.149 ал.5 т.3 вр.ал.1 НК , като постанови това наказание да се изтърпи от подсъдимият ефективно при първоначален „строг „ режим в затвор. Предвид обстоятелството , че деянието за което съдът призна подсъдимия за виновен с настоящата присъда и му наложи наказание от 5 години лишаване от свобода и деянието по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т. 3 и 5 , вр.чл.194 ал.1 и чл. 29 ал.1 б. „ А” и „ Б” от НК  , за което е осъден по НОХД № 355/2011 г. на РС – Харманли на 2 години „ лишаване от свобода „ ефективно, са извършени при условията на реална съвкупност – преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях , съдът  на основание чл. 25 ал.1 вр.чл. 23 ал.1 от НК  определи на подсъдимия едно общо наказание - по - тежкото от двете, а именно общо наказание в размер на 5/ пет / години лишаване от свобода ,което постанови да се изтърпи от подсъдимият ефективно при първоначален „строг „ режим в затвор , като на осн. чл.25 ал.2 от НК от така определеното общо наказание приспадна изтърпяното по присъдите включени в съвкупността. Макар и двете наказания включени в съвкупността да са от един и същ вид съдът намери , че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо да увеличава така определеното общо наказание , поради което не приложи разпоредбата на чл. 24 от НК . С така определеното наказание съдът намира , че ще се постигнат целите на чл.36 от НК както по отношение на подсъдимият, така и по отношение на обществото. Предвид постановената присъда , съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на ВСС в полза на бюджета на съдебната власт и сумата от 140 лв. представляваща направени по делото разноски .

 Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

                      

                                                                                              Съдия: